Българска литература между двете световни войни

Българска литература между двете световни войни е период в българската литература, често смятан за особено противоречив и в същото време най-богат естетически за литературата през 20 век.

Снимка на български писатели, поети, литературни критици и общественици по повод посещението в България на френския поет Жул Ромен, датирана не по-късно от 1939 г. Присъстват (от дясно наляво) Георги Райчев, Владимир Василев, Константин Константинов, Чавдар Мутафов, Асен Разцветников, Анна Каменова, Емануил Попдимитров, Ст. Л. Костов, Боян Болгар, Ангел Каралийчев, Николай Лилиев, Дора Габе, Светослав Минков, Жул Ромен, Георги Цанев, Малчо Николов, Елисавета Багряна, Сирак Скитник, Константин Петканов, Богдан Филов. Източник: ДА „Архиви“

Периодът между войните се характеризира с идейна конфронтация и несигурност в обществения живот. Наблюдава се спад на поетите – много от тях загиват на фронта. Издателствата спират работа. Освен това случващите се в обществото бунтове, атентати и преврати също повлияват на литературата като ѝ се отразяват зле.

Литературният живот през периода е белязан от разнообразни и противоречиви естетически търсения. Водят се остри полемики за „посоките и целите“ на българската литература, за разбирането на родното. 

През този период българската литература се модернизира.

Най-големите успехи в периода между двете световни войни са в областта на лирическата поезия и на разказа. Изявите в областта на романа се движат в широкия диапазон от реалистичната епическа традиция до психологическите търсения и провокативните модернистични експерименти. Критиката продължава да очаква раждането на значимия национален роман и се отнася негативно към повечето романи. Голям читателски успех бележи историческият роман.

Литературни направления

За периода между войните в българската литература е характерен символизмът, който се среща дори и през 40-те години. Заражда се дръзкото направление експресионализъм. Друго интересно направление е диаболизмът – синтез на романтичните традиции и на новия интерес към „поетиката на ужаса". Диаболисти през този период са Чавдар Мутафов, Светослав Минков, Владимир Полянов и Георги Райчев. Въпреки че има своята публика, диаболизмът доста бързо изчезва.

Представители

• Сред най-известните имена в поезията са:

Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Елисавета Багряна и др.

• Сред най-известни имена в областта на прозата са:

Антон Страшимиров, Ангел Каралийчев, Георги Райчев, Стоян Загорчинов, Георги Караславов, Йордан Йовков и др.,

Литературни общности и списания

През периода между двете световни войни се създават редица творчески обединения. Една част от тях обявяват своите позиции чрез манифести, а други чрез конкретната си литературна политика. Пример за литературна общност, която няма тясно формулирана естетическа програма, е групата писатели около сп. „Златорог“, което излиза в периода 1920 – 1943 г. под редакцията на Владимир Василев.

Опит за обединение на принципна естетическа и демократична основа е списанието „Изкуство и критика", редактирано от критика Георги Цанев и излизащо от 1938 до 1943 г.

Краткотрайно просъществувалият кръг „Стрелец" шумно прокламира своите представи за литературата, дефинира целите и задачите си. Двете издания, свързани с това обединение, вестниците „Изток" и „Стрелец", развиват идеи за ново духовно и културно възраждане, за преосмисляне на отношенията между родното и чуждото.

Други списания и вестници от периода са:

• Списание „Везни“, излизащо от 1919 г. до 1922 г. под ръководството на Гео Милев.
• Списание „Пламък“, излизащо през 1924 г. и 1925 г. Главен редактор Гео Милев, издател и редактор Марко Марчевски, редактори Николай Хрелков, Христо Ясенов, Антон Страшимиров.
• Месечното списание „Хиперион“, излизащо в периода 1922 г. – 1931 г.

• Седмичниците „Изток“ (1926 г. – 1927 г.) и „Стрелец“ (1927 г.), издавани от литературния кръг „Стрелец“
• Вестник „Развигор“, с редактор Ал. Балабанов. Първи брой излиза през 1921 г.
• Вестник „Ведрина" (1926 – 1927) на А. Страшимиров.
• Вестниците „Литературни новини" и „Литературен живот" и др.
• Вестник „Литературен глас" (1928 – 1944) на Д.Б. Митов.
• „Вестник на жената" (1921 – 1944) на Христо Чолчев. Този вестник дава трибуна на българските писателки и поетеси, чието присъствие в литературата става все по-забележимо след войните.

Вижте също

• Българска литература
• Роман Хаджикосев – Лекции по българска литература (1918 – 1944) Архив на оригинала от 2013-08-10 в Wayback Machine.