From Wikipedia, the free encyclopedia
KDE е международна общност, която разработва свободен софтуер. Като централен хъб за разработка, KDE предоставя инструменти и ресурси, които позволяват съвместна работа по този вид софтуер.[4] Добре познати продукти включват Plasma Desktop, KDE Frameworks, и редица мултиплатформени приложения като Amarok, digiKam, и Krita, които са проектирани да работят на Unix и Unix-подобни операционни системи, Microsoft Windows, и Android.[5]
| KDE | |
 | |
 Графичната среда KDE | |
| Информация | |
|---|---|
| Последна версия | 6.0.5 21 май 2024 |
| Операционна система | Unix-подобни (ГНУ/Линукс, BSD, Solaris, Mac OS X[1]), Microsoft Windows[2] |
| Език на интерфейса | Многоезична (повече от 80 езика) |
| Вид софтуер | Графична среда |
| Лиценз | GNU General Public License и други[3] |
| Уебсайт | www.kde.org |
| KDE в Общомедия | |
KDE е основано през 1996 г. от Матияс Етрих, студент в Университета на Тюбинген.[6]. По това време той е бил обезпокоен от някои аспекти на работния плот на Unix. Едно от притесненията му било, че нито едно от приложенията не изглеждало или не се държало еднакво. Според него, настолните приложения от онова време са били твърде сложни за крайните потребители. За да разреши проблема, Матияс предложил създаването на среда за работен плот, в която потребителите да очакват приложенията да бъдат последователни и лесни за използване. Първоначалната му публикация в Usenet предизвиква значителен интерес и така се заражда проектът KDE.[7]
Името KDE било измислено като игра на думи от името на съществуващия Common Desktop Environment, наличен за Unix операционни системи.[8]. CDE била потребителска среда, базирана на X11, разработена съвместно от IBM, HP и Sun Microsystems, чрез консорциума X/Open. Имала потребителски интерфейс и инструменти за продуктивност, базирани на наборът инструменти на библиотеката Motif.
Неактивно разработвани приложения:
Текущата дистрибуция се състои от няколко основни компонента и групи пакети:
Кодът на KDE съдържа около 4 милиона реда, за сравнение ядрото на Линукс съдържа по-малко от 3,7. Повече от 800 разработчици подпомагат развитието на KDE. Екипът от преводачи се състои от около 300 души. KDE е преведена на приблизително 45 езика, между които и български. KDE се базира на библиотеката QT.
| дата | версия |
|---|---|
| 14 октомври 1996 | Проектът е анонсиран от Матиас Етрих [9] |
| 12 юли 1998 | K Desktop Environment 1.0 [10] |
| 6 февруари 1999 | K Desktop Environment 1.1 |
| 23 октомври 2000 | K Desktop Environment 2.0 |
| 26 февруари 2001 | K Desktop Environment 2.1 |
| 15 август 2001 | K Desktop Environment 2.2 |
| 3 април 2002 | K Desktop Environment 3.0 |
| 28 януари 2003 | K Desktop Environment 3.1 |
| 3 февруари 2004 | K Desktop Environment 3.2 |
| 19 август 2004 | K Desktop Environment 3.3 |
| 16 март 2005 | K Desktop Environment 3.4 |
| 29 ноември 2005 | K Desktop Environment 3.5 |
| 11 януари 2008 | KDE Software Compilation 4.0 [11]. |
| 29 юли 2008 | KDE Software Compilation 4.1 [12] |
| 27 януари 2009 | KDE Software Compilation 4.2 [13] |
| 4 август 2009 | KDE Software Compilation 4.3 [14] |
| 9 февруари 2010 | KDE Software Compilation 4.4 [15] |
| 10 август 2010 | KDE Software Compilation 4.5 [16] |
| 26 януари 2011 | KDE Software Compilation 4.6 [17] |
| 27 юли 2011 | KDE Software Compilation 4.7 [18] |
| 25 януари 2012 | KDE Software Compilation 4.8 [19] |
| 1 август 2012 | KDE Software Compilation 4.9 [20] |
| 6 февруари 2013 | KDE Software Compilation 4.10 [21] |
| 14 август 2013 | KDE Software Compilation 4.11 [22] |
| 18 декември 2013 | KDE Software Compilation 4.12 [23] |
| 15 юли 2014 | KDE Plasma 5 [24]. Бившия проект K Desktop Environment/KDE Software Compilation се разделя на KDE Plasma, KDE Frameworks и KDE Applications |
| 13 февруари 2024 | KDE Plasma 6 [25]. |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
