Хангъл

Хангъл (한글) е азбуката, чрез която се изписва корейският език.^[1] Представлява отделен скрипт от ханча, която е логографски вариант на китайската писменост, използвана за изписването на корейския език. Създадена е през 1443 г. от четвъртия владетел от династията Чосон Седжонг Велики и днес е официална в КНДР, Република Корея и автономната префектура Янбиан в Китай, населена с корейци. В КНДР азбуката се нарича чосонгъл (조선글). Състои се от 14 основните съгласни и 10 основните гласни знаци.

Думата хангъл, написана на хангъл

Хангъл
Информация
Тип	Азбука
Езици	корейски език
Създател	Седжон
Създаден	1443 г.
Посока на писане	от ляво надясно
ISO 15924	Hang / 286
Уникод име	Hangeul
Уникод диапазон	U+AC00–U+D7AF U+1100–U+11FF U+3130–U+318F U+A960–U+A97F U+D7B0–U+D7FF
Хангъл в Общомедия

Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е създадено от Джу Шигьонг през 1912 г. Хан (на корейски: 한) на старокорейски означава „велик“, а „гъл“ (на корейски: 글) е корейската дума за „писмо, писменост“. Han може да се разбира и като синокорейската дума 韓 „корейски“, и така името може да бъде тълкувано като „корейска писменост“ или „велика писменост“.^[2]

Наименования

Официални наименования

• Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е въведено от Джу Шигьонг през 1912 г.
• В Северна Корея е разпространено названието чосъонгъл (на корейски: 조선글), поради факта, че Корея е наричана Чосъон.
• Според учените първоначално азбуката се е наричала хунмин чъонгъм (на корейски: 훈민정음 или 訓民正音.

Други наименования

• Уригъл (на корейски: 우리글), „наша писменост“ – името се ползва едновременно в двете части на Корея.
• Куксо (на корейски: 국서 / 國書) и кукмун (на корейски: 국문 / 國文), „национална писменост“ – тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.

До началото на 20 век в литературата хангъл практически не се е употребявал. Смятало се е, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханча. Поради това литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:

• Онмун (на корейски: 언문 или 諺文; „народна писменост“).
• Амгъл (на корейски: 암글; „женска писменост“). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, ин, който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
• Ахеткъл (на корейски: 아햇글 или на корейски: 아해글; „детска писменост“).

Тези названия днес се смятат за остарели. Ханча днес се използва рядко в Южна Корея и практически е излязла от употреба в Северна.

История

Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики.

Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на тибетски език и санскрит написана на брахми.

Хангъл, подобно на индийските разновидности на писменост, е фонетична писменост, при която на всеки звук съответства и знак. Някои от знаците в хангъл са сходни на деванагари. Според лингвиста Хари Ледярд един от източниците за създаване на хангъл е монголската квадратна писменост,^[3] създадена от Пагба лама.

В основни линии хангъл бил завършен в края на 1443 или началото на 1444 г. През 1446 г. е публикуван в документ, озаглавен „Хунмин Чъонгъм“ (Наставления към народа за правилните звуци). Азбуката е наречена на този документ, а денят, в който е издаден (9 октомври), се отбелязва като „Ден на хангъл“ в Южна Корея. В Северна Корея аналогично, датата е 15 януари.

Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците, след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г., озаглавен „Хунмин Чонгъм Херйе“. Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните – от позицията на философията ин и ян и хармонията на гласните. Седжонг обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.

В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език, те признавали единствено ханча. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар от династия Чосъон Йонсангун забранил изучаването на хангъл през 1504 г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.

В края на 19 век, след опитите на Япония да разпространи своето влияние на Корейския полуостров, в страната набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След реформата Кабо (на корейски: 갑오 개혁 или 甲午改革) през 1894 г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910 г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на културна асимилация от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 г. През 1940 г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено – на хангъл и ханча. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханча, а граматическите – на хангъл.

След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония, хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханча отстъпва място, като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.

Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през 1930-те години са правени опити за романизация на корейския език и употребата на латинската азбука в писмената му форма.^[4] В средата на 1950-те години руският професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на кирилица. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена Система на Концевич.^[5]

• 
  ㄱ (giyeok)
• 
  ㄴ (nieun)
• 
  ㄷ (digeut)
• 
  ㄹ (rieul)
• 
  ㅁ (mieum)
• 
  ㅂ (bieup)
• 
  ㅅ (siot)
• 
  ㅇ (ieung)
• 
  ㅈ (jieut)
• 
  ㅊ (chieut)
• 
  ㅋ (kieuk)
• 
  ㅌ (tieut)
• 
  ㅍ (pieup)
• 
  ㅎ (hieut)
• 
  ㅏ (a)
• 
  ㅐ (ae)
• 
  ㅓ (eo)
• 
  ㅔ (e)
• 
  ㅗ (o)
• 
  ㅜ (u)
• 
  一 (eu)

Източници

1. www.wdl.org
2. Lee, Iksop, Ramsey, S. Robert. The Korean Language. SUNY Press, 2000. с. 13.
3. Ledyard, Gari K. The Korean Language Reform of 1446. Seoul: Shingu munhwasa, 1998.; Ledyard, Gari. „The International Linguistic Background of the Correct Sounds for the Instruction of the People.“ In Young-Key Kim-Renaud, ed. The Korean Alphabet: Its History and Structure. Honolulu: University of Hawai’i Press, 1997.
4. Comparison table of ISO TR/11941, North Korean national system (1992), Revised Romanization, McCune-Reischauer, Yale (PDF file from UN Group of Experts on Geographical Names Working Group on Romanization Systems)
5. Entry for Lev Kontsevich on the Institute of Oriental Studies.