From Wikipedia, the free encyclopedia
Ин и Ян (ин – на опростен китайски: 阴; традиционен китайски: 陰; пинин: yīn; ян (г) – опростен китайски: 阳; традиционен китайски: 陽; пинин: yáng; eum-yang на корейски) в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи (които са част от тайдзи, на бълг. Великия предел. Великият предел е вечно разменящи се и преливащи се противоположности Ин и Ян.) се допълват взаимно и преливат една в друга. Ин е черно, а Ян е бяло.
Ин е тъмният, пасивен елемент на упадъка (т.е. който клони надолу) и се свързва с водата, Земята, нощта и Луната. Ян е светлият, активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, въздуха, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е символизиран от водата и земята, докато ян е символизиран от огъня и въздуха. Що се отнася до хората, приема се, че жените имат по-голямо количество ин елемент, докато мъжете повече ян.
Ин се отнася до женствеността (естроген), а Ян до мъжествеността (тестостерон). Затова ин е наричан също женски елемент, а ян – мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента, като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян.
Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги съдържа потенциала на ян, тоест ин и ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си частица от другия. Това виждаме в двете „очи“ или „точки“ на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат – Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че „Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.“ (Чунаг-цу, Глава 21).[1]
Според китайската философия, в началото на света стои У дзи – „Безпределната празнота“, където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати – Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие – Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.
Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология – философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т.н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература.
Тайдзи-ту (китайски език (традиционен): 太極圖; китайски език (опростен): 太极图; пинин: Taìjí tú; транскрипция на Wade-Giles: T'ai4 chi2 t'u2; буквално „диаграма на върховния принцип“), обикновено наричана в България и на Запад просто като Ин-Ян, е добре известен символ, произхождащ от китайската култура, представящ принципа на Ин и Ян от таоистката и неоконфуцианската философия, както и някои народни представи. Идеята за Ин и Ян съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр. Хр. Терминът Тайдзи-ту се отнася до всяка от няколко схематични репрезентации на принципа.
Лао Дзъ споменава ин-ян полярността само веднъж, в глава 42 на Тао-те чинг (Дао Дъ Дзин):
| „ | Сътвореният свят носи Ин на своя гръб и Ян в лице; Чрез обединението на преминаващите през всичко принципи, той постига хармония. | “ |
| Вид | ИН (-)📉 | ЯН (+)📈 |
| Пол: | женски | мъжки |
| Сила: | Магнетизъм | Електричество |
| Небесни тела: | Луна | Слънце |
| Температура: | студено | топло |
| Сезон: | есен/зима | пролет/лято |
| Привличане: | центростремално | центробежно |
| Полярност: | негативна | позитивна |
| Посока: | север | юг |
| Ум: | десен мозъчен дял/емоция | ляв мозъчен дял/съждение |
| Активност: | повече умствена | повече физическа |
| Цвят: | лилаво, индиго, синьо, зелено | жълто, оранжево, червено |
| Светлина: | тъмна | светла |
| Растеж: | надолу и навътре | нагоре и навън |
| Растеж (растения): | хоризонтално, под земята | хоризонтално, над земята |
| Енергия в живота: | Лоша енергия | Добра енергия |
| Тенденции: | контракция дифузия разсейване разпръскване разделяне декомпозиция дезинтеграция | експанзия синтез организация асимирация обединяване учередяване интеграция |
| Движение: | по-неактивен, бавен | по-активен, бърз |
| Вибрация: | къси вълни, висока честота | дълги вълни, ниска честота |
| Дневен ритъм: | нощ | ден |
| Измерение: | пространство | време |
| Биология: | вегетативна | анималистична |
| Текстура: | груба | гладка |
| Плътност: | по-мек | по-твърд |
| Тегло: | по-леко | по-тежко |
| Влажност: | по-мокро | по-сухо |
| Височина: | по-ниско | по-високо |
| Големина: | по-малко | по-голямо |
| Химични елементи: | N, O, K, P, Ca и др. | H, C, Na, As, Mg и др. |
| Зодиакални знаци: | Телец, Рак, Дева, Скорпион, Козирог, Риби | Овен, Близнаци, Лъв, Везни, Стрелец, Водолей |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
