From Wikipedia, the free encyclopedia
Корейският език е език, който е роден за около 77 милиона корейци.[1]
Корейски език 한국어 / 조선어 | |
/ha(ː)n.ɡu.ɡʌ / tso.sʌn.mal/ | |
Страна | Южна Корея, Северна Корея, Китай, Япония, САЩ, Канада, Малайзия, Русия |
---|---|
Регион | Източна Азия |
Говорещи | 77 300 000 |
Писменост | хангъл, ханча |
Систематизация по Ethnologue | |
Изолирани Корейски Корейски | |
Официално положение | |
Официален в | Северна Корея Южна Корея |
Малцинствен в | Китай (префектура Йенбиен в окръг Чанбай) |
Регулатор | Национален институт за корейски език (Южна Корея) Интитут по езикознание (Северна Корея) |
Кодове | |
ISO 639-1 | ko |
ISO 639-2 | kor |
ISO 639-3 | kor |
Региони на говорене на корейския език | |
Корейски език в Общомедия |
Той е официалният и национален език на Северна Корея и Южна Корея. В десетилетията след тяхното разделяне в средата на XX век се развиват две отделни книжовни норми на езика – хангуго (한국어) в Южна Корея и чосонмал (조선말) в Северна Корея, които се отличават главно в лексикално отношение. Извън Корея езикът имат статут на малцинствен в Корейската автономна префектура Йенбиен и Автономният окръг Чанбай в Китай. Той се говори и от корейската диаспора в Япония, Северна Америка и бившия Съветски съюз (корьо сарам).[2]
Корейският език има няколко изчезнали днес родствени езика, заедно с които и с чеджудския език от остров Чеджудо образува малкото езиково семейство на корейските езици. Макар и родствени, корейският и чеджудският не са взаимно разбираеми. Смята се, че корейските езици са формирани в днешна Манджурия.[2]
Корейският език дълго време е говорим език, съжителстващ с използвания писмено класически китайски. Към VI век се появяват първите писмени паметници на корейски, използващи адаптация на китайската писменост, наричана днес ханча. През XV век в Корея е създадена азбуката хангъл, адаптирана към корейската фонология и съставена от 24 основни букви и 27 сложни букви, съчетаващи основните. Двете писмености се използват успоредно в продължение на векове до налагането на хангъл с развитието на масовото образование през XX век. Днес ханча е напълно изоставена в Северна Корея, а в Южна Корея има ограничена употреба, главно в хуманитаристиката и историографията.
В началото на XXI век някои елементи на корейската култура получават популярност по света, явление, наричано Корейска вълна. Наред с нарасналото стопанско влияние на Южна Корея, увеличава интереса в много страни към изучаването на корейския като чужд език. В България корейски език се преподава в Софийския и Пловдивския университет, както и в 18-о средно училище „Уилям Гладстон“ в София.
Севременният корейски език произлиза от среднокорейския, използван през X-XVII век, а той от по-ранния старокорейски. Те, както и останалите корейски езици имат общ праезик – протокорейски. В езикознанието е обсъждана възможна родствена връзка на корейските и японските езици, но тази хипотеза се отхвърля от повечето съвременни лингвисти.[3][4]
За протокорейския се смята, че се формира в днешна Манджурия преди да се разпространи в Корея, където преди това се говори език, сроден с японския.[5][6] Смята се, че протокорейците, вече установили се в северната част на Корейския полуостров, се придвижват на юг около 300 година пр. Хр. и съжителстват там с японоезичните земеделци от културата Мумун, които постепенно асимилират. Двете езикови групи си взаимодействат активно, а последвалият ефект на основаване редуцира вътрешните вариации във всяка от тях.[7] Подложен в продължение на столетия на силното влияние на Китай, в корейския език има много заемки от китайски.
Съвременният корейски език има няколко диалекта, които са близки, така че говорещите различни диалекти нямат проблем с общуването помежду си. Фактът, че всички корейци говорят и пишат на един език, е от голямо значение за запазването на обща национална идентичност и след разделянето на страната в две враждуващи държави. В същото време продължителното разделение започва да се отразява в двете независими книжовни норми в Северна и Южна Корея, включително под формата на различия в избора на произношение и лексика.
Хангъл (한글), корейската азбука (първоначално наречена Хунминджонгъм (훈민정음)) е създадена през 1446 г. от крал Седжонг (세종) и група придворни учени. Корейското писмо се научава бързо и писането с него е лесно. Това е допринесло за високото ниво на грамотност на корейците.
Корейската азбука днес се състои от четиридесет букви. С двайсет и една от тях се означават гласните (монофтонги и дифтонги), а с останалите деветнайсет – съгласните.
А) монофтонги
Гласните ㅐ и ㅔсе пишат различно, но в съвременния корейски няма разлика в тяхното произношение.
Б) дифтонги
В) консонанти
(1) прости
ㄱ, ㄷ, ㅂ, ㅈ в началото на думата се произнасят като беззвучни съгласни /к/, /т/, /п/, /ч/. Когато са в позиция между звучни сегменти (гласни и съгласни /м/, /н/, /л/, /нг/), те стават звучни /г/, /д/, /б/, /дж/. Съгласната ㄹ се произнася като /л/, но когато се намира между две гласни или в началото на думи, които са заемки, произношението ѝ се променя в /р/. Съгласната ㅅ се произнася като /ш/, когато се намира пред гласните ㅑ, ㅒ, ㅕ, ㅛ, ㅠ, ㅣ.
(2) аспировани
Тук /х/ се изговаря с придихание, подобно на h в английския.
(3) глотализирани
Глотализираните съгласни се произнасят с по-голяма сила, подобно съгласните, които се намират след /с/ в българския език.
Словоредът на корейския език е Подлог + Допълнение + Сказуемо. Той обаче не е строго определен. Освен сказуемото, което се намира в края на изречението, другите му части сравнително свободно могат да се местят.
Една от най-типичните особености на корейския език е сложната хоноративна система. Учтивостта се изразява с различни средства: различни глаголни окончания, учтиви глаголи, учтиви съществителни имена, някои форми за скромност.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.