Туркмениста́н (на туркменски: Türkmenistan) е държава в Централна Азия. Граничи с Афганистан и Иран на юг, Казахстан на север, Узбекистан на североизток, а на запад с Каспийско море. Общата площ на страната е 491 120 км2, от които 467 055 км2 суша и 24 065 км2 вода. Почти 80% от територията на страната е заета от пустинята Каракум. Столицата на Туркменистан е Ашхабад.
| Република Туркменистан Türkmenistan Respublikasy | |
| Девиз: Türkmenistan Bitaraplygyň watanydyr „Туркменистан е родината на неутралитета“ | |
| Химн: Garaşsyz Bitarap Türkmenistanyň Döwlet Gimni | |
.svg) Местоположение на Туркменистан | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 491 210 km² (на 52-ро място) |
| Води | 4,9% |
| Климат | сух, субтропичен |
| Столица | Ашхабад |
| Най-голям град | Ашхабад |
| Официален език | |
| Религия | 93% ислям 6,4% християнство 0,6% други религии |
| Демоним | туркмен |
| Население (2022) | 7 057 011 (на 115-о място) |
| Гъстота на нас. | 12,5 души/km² (на 221-во място) |
| Градско нас. | 48% (на 118-о място) |
| Управление | |
| Форма | президентска република в условията на авторитарна, наследствена диктатура |
| Президент | Сердар Бердимухамедов |
| Вицепрезидент | Рашид Мередов |
| Организации | ООН, ОНД |
| Законодат. власт | Меджлис |
| История | |
| Независимост | от СССР |
| Завоевание | 1879 г. |
| Туркменска ССР | 13 май 1925 г. |
| Суверенитет | 22 август 1990 г. |
| Независимост | 27 октомври 1991 г. |
| Признаване | 26 декември 1991 г. |
| Конституция | 18 май 1992 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2023) |  126,132 млрд. USD(на 93-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 19 938 USD (на 80-о място) |
| БВП (ном., 2023) | 81,822 млрд. USD (на 78-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 12 934 USD (на 68-о място) |
| ИЧР (2021) | 0,745 (висок) (на 91-во място) |
| Джини (1998) | 40,8 (среден) |
| Прод. на живота | 68,1 години (на 135-о място) |
| Детска смъртност | 45,8/1000 (на 177-о място) |
| Грамотност | 98,8% (на 43-то място) |
| Валута | Манат (TMT) |
| Други данни | |
| Часова зона | TMT (UTC+5) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | TM |
| Интернет домейн | .tm |
| Телефонен код | +993 |
| ITU префикс | EZA-EZZ |
| Официален сайт | www.turkmenistan.gov.tm |
| Туркменистан в Общомедия | |
Туркменистан е държава с богата история, включваща много велики владетели и завоеватели. Държавата става независима през 1991 година и е първата неутрална държава в света, призната за такава от ООН през 1995 година.
Населението на Туркменистан е 5,17 милиона души. По-голямата част от населението са мюсюлмани (предимно сунити) – 89%. Официалният език е туркменският.
География
Със своите 491 120 км2 Туркменистан е 52-рата страна по територия в света. Почти 80% от територията на страната е покрита от пустинята Каракум. В централната част на страната е разположена депресията Туран. В крайната южна част на страната е планинската верига Копетдаг (най-висока точка – връх Ризе, 2942 м). Нейното североизточно разширение са ниски реликтни планини Малък Балкан (до 777 м) и Голям Балкан (връх Арлан 1881 м). На север от Копетдаг се простира предпланински равнина, минаваща на запад в по-голямата Каспийско низина. Близо до брега на Каспийско море се намира малкото Красноводско плато (до 308 м). На северозапад в пределите на Туркменистан влизат южните покрайнини на платото Устюрт с височина до 400 – 460 м.
През страната преминават реките Амударя, Мургаб и Теджен. Туркменският бряг около Каспийско море е дълъг 1768 км. Каспийско море е безотточно езеро и няма достъп до Световния океан.
Климатът на Туркменистан е сух, субтропически с малко валежи през годината. Зимите са кратки и сухи с най-много валежи от януари до май. Най-много валежи падат в планинската верига Копетдаг.
Във флората на Туркменистан има много ендемични видове. Богатството на флората може да се прецени от факта, че само в Копетдаг има около две хиляди вида висши растения, а в пустините и низини – не по-малко от хиляда. Генетично цялата флора има тесни връзки със Средиземноморието и Близкия изток.
В Туркменистан животните са добре приспособени към живот в пустинята. Много от тях са нощни. Някои могат да изкарат без вода дълго време и се характеризират със способността да тичат бързо на дълги разстояния. В страната има 91 вида бозайници, 372 вида птици, 74 вида влечуги и приблизително 60 вида риби.
История
Туркменистан е държава с богата история, включваща много велики владетели и завоеватели.
През II хилядолетие пр.н.е. на територията на съвременен Туркменистан съществувала Маргианската цивилизация.
През VI – IV век пр.н.е. районът бил под властта на персийските царе от династията на Ахеменидите, а след това на Александър Велики.
От III век пр.н.е. е част от Партската империя (столица – Ниса), по-късно е в състава на Сасанидската империя.
През V – VIII век. територията се завоюва последователно от ефталитите, турците и арабите. През 776 – 783 година населението участва в антиарабско въстание под ръководството на Хурамит Хашим ибн Хаким (Мукана).
През IX – X век е в състава на държавите на Тахиридите и Саманидите.
През XI век територията на Туркменистан е завладяна от огузки племена, които се смесват с местните ирански племена, създавайки туркменския етнос. Туркмените са един от най-старите тюркски народи.
През XI – XIII век се създава първата туркменска държава на Селджуките със столица Мерв.
До началото на XIII век територията на Туркменистан е в състава на държавата на Хорезм шаховете.
В първата четвърт на XIII век тя е покорена от монголите и по-късно става част от Илханското ханство, а след това е в състава на държавата на Тимуридите.
През XVI – XVII век е част от ханствата на Хива и Бухара.
През 1869 – 1885 г. територията на съвременен Туркменистан е присъединена към Руската империя (Закаспийска област, по-късно включена в Туркестанския край).
През ноември – декември 1917 година се установява съветска власт. На 7 август 1921 г. основната част от територията на Туркменистан става част от Туркестанската автономна съветска социалистическа република. На 27 октомври 1924 г. е образувана Туркменската съветска социалистическа република.
На 6 октомври 1948 г. в Ашхабад се случва много силно земетресение, което отнема живота на между 60 и 100 хиляди души.
През октомври 1990 г. Върховният съвет на Туркменската ССР създава длъжността Президент на Републиката.
На 26 октомври 1991 г. се провежда референдум за независимостта на Туркменистан. На въпроса: „Съгласни ли сте нормативно да бъде създаден Туркменистан като независима демократична държава“ положителен отговор са дали 93% от гражданите на Туркменската ССР. На следващия ден Върховният съвет на Републиката приема Декларацията за независимост и одобрява новото име на страната – Туркменистан.
Език
Официалният език на Туркменистан е туркменският език, който принадлежи към огузската група на тюркските езици. Той също така има някои особености на къпчакската езикова група. Географски е разпространен в Туркменистан, Иран, Афганистан, Турция, Ирак, Каракалпакстан, Таджикистан, Казахстан, Узбекистан, в района на Ставропол и в Астраханския регион на Русия. В Туркменистан, освен туркменски, са разпространени и руски, английски и узбекски езици.
Религия
По-голямата част от населението на Туркменистан е мюсюлманско (предимно сунити) – 89%. Християните съставляват около 9% от населението, а останалите 2% изповядват други религии. Според официални данни от 2010 г. в страната има 398 джамии. Всички вероизповедания са разрешени под строгия контрол на държавата – през 1994 г., за да ги контролира е създаден Генгеш (Съвет) по религиозните въпроси, в който са включени мюфтията, заместник-мюфтията, православният наместник, както и държавен служител. Членовете на Съвета по религиозните въпроси, въпреки светския характер на държавата, получават заплати от бюджета, както и членовете на провинциалните съвети по вероизповеданията (начело с техния местен главен имам). Държавата не ограничава възможността за Хадж – през 2015 г., съгласно Указ на Президента, разрешение за поклонение в Мека са получи 188 души.
Проучването на международната благотворителна християнската организация „Отворени врати“ за 2015 г. поставя Туркменистан на 20-о място в списъка на страните, в които правата на християните се ограничават най-много. Повечето християни в страната са православни. В Туркменистан има също редица протестантски църкви – около 1100 души петдесетници, баптисти, лутерани, адвентисти и др. От март 2010 г. в страната е отворен център на Римокатолическата църква.
Държавно устройство
Независимостта на Туркменистан е обявена на 27 октомври 1991 г. Страната е член на ООН от 2 март 1992 г. и е неутрална държава.
В съответствие с Конституцията от 1992 г. Туркменистан е демократична, правна и светска държава, в която върховенството на държавата е под формата на президентска република. Президент на Туркменистан е Гурбангули Бердимухамедов. Той е избран и встъпва в длъжност на 14 февруари 2007 г.
По-голямата част от населението изповядва ислям.
Държавни символи
Символите на Туркменистан като суверенна държава са: знамето, гербът с изображение на Ахалтекински кон и националният химн, които са установени и защитени със специален закон.
Национално знаме
Настоящето национално знаме на Туркменистан е утвърдено на 19 февруари 1992 г. На 26 декември 1994 г. тогавашният президент на Туркменистан Сапармурат Ниязов подписва указ „За празника на знамето на Туркменистан“. Знамето е зелено, с отвесна червена ивица и пет орнамента в основата му. Под тази ивица има маслинови клонки. В непосредствена близост до ивицата под горния ръб на знамето – бял полумесец и пет бели звезди. Петте орнамента в ивицата, заимствани от туркменските килими, представляват петте области на страната. Маслиновите клонки символизират провъзгласения през 1995 г. неутралитет на Туркменистан.
Национален химн
Националният химн на Туркменистан се нарича „Химн на независим и неутрален Туркменистан“ (туркм. „Garaşsyz, bitarap, Türkmenistanyň döwlet gimni“). Мелодията на химна е написана от туркменския композитор Вели Мухатов през 1997 г. От обявяването на независимостта на страната до 1997 г. се е изпълнявал химнът на Туркменската ССР, но във версия без думи.
Герб
Държавният герб на Туркменистан е осмолъчна звезда в зелено, с жълто-златист ръб, в която са изписани два кръга в сини и червени цветове. Кръговете са разделени от жълто-златни ивици с еднаква ширина. На зеления фон на осмоъгълната звезда около червен кръг са изобразени основните елементи на националното богатство и символите на държавата: памук и пшеница. В посока на часовниковата стрелка в червен кръг са изобразени петте основни символа на различните туркменски килими: Теке, Салир, Ерсар, Човдур и Йомут, които символизират приятелството и солидарността на туркменския народ. В синия кръг е изобразен Янардаг – конят на първия президент на Туркменистан Сапармурат Туркменбаши, който е класически представител на знаменитата Ахалтекинска порода.
Административно деление
Страната е разделена на 6 административно-териториални единици, 5 от които са вилаети, а шестата е град Ашхабад (столица на Туркменистан) с права на вилает.
Вилаети в Туркменистан са:
- Град Ашхабад
- Ахалски вилает. Административен център – Аннау.
- Балкански вилает. Административен център – Балканабат (Небит-Даг).
- Дашховузски (Дашогузски) вилает. Административен център – Дашогуз (Ташауз).
- Лебапски вилает. Административен център – Туркменабат (Чарджоу).
- Марийски вилает. Административен център – Мари.
От своя страна вилаетите се поделят на етрапи (райони) и градове със самоуправление.
Население
До 2000 г. населението на Туркменистан е нараствало с много бързи темпове. Според преброяването от 1959 г. населението е било 1,516 млн. души; според преброяването от 1979 г. – 2,759 млн. души според преброяването от 1989 г. – 3,534 млн. души и според преброяването от 1995 г. – 4,481 млн. души.
От края на 2006 г. и до момента (2015 г.) няма официално публикувани данни за населението на страната. Косвено за действителния брой жители в страната, може да се съди по резултатите от президентските избори и участвалите в тях: според официални данни на 12 февруари 2012 г., 2 987 324 избиратели са регистрирани в страната. В изборите за Меджлиса през декември 2013 г., са участвали 3,063 млн. гласоподаватели. Според оценките на населението по възрастова структура, делът на жителите, които не са достигнали 18-годишна възраст и не са били включени в избирателните списъци е около 33% от населението – това означава, че общият брой на хората в страната ще бъде приблизително в размер на около 4,5 млн. души. Щатското бюро за преброяване оценява населението на Туркменистан в размер на 5 113 000 милиона души към средата на 2013 г., като населението на възраст над 18 години е в размер на 3 448 000 души, което е 12,6% повече от официално публикуваните данни за броя на избирателите.
Според ООН, към 1 юли 1995 г., в страната са живеели 4 188 000 души, а в средата на 2012 г., около 5.17 млн. души.
Коефициентът на общата раждаемост през 2011 г. е бил 2,14. Според данните, базирани на най-новите оценки на Отдела по населението на ООН от 2016 г., населението на Туркменистан е 5,438 670.[1]
Политическо устройство
Туркменистан е демократична, правна и светска държава. Форма на държавно управление – президентска република. Държавният глава е Президентът.
Доживотен президент на Туркменистан до 21 декември 2006 г. е Сапармурат Ниязов, обявен за Туркменбаши (глава на всички туркмени). Понастоящем президент на Туркменистан е Гурбангули Бердимухамедов.
Законодателният орган на страната е Меджлисът (парламент, състоящ се от 125 членове). Депутатите се избират за 5 години в едномандатни райони. В компетенциите на Меджлиса влизат: приемането на закони, приемане и изменение на Конституцията. До 2013 г. в Меджлиса е представена само една законна политическа партия в страната – Демократическата партия на Туркменистан (партия от комунистически тип). На 10 януари 2013 г. туркменистанският парламент приема нов закон „За политическите партии“. Законът определя правното основание за създаването на политически партии, правата и задълженията им, гаранциите за тяхната дейност. Този закон урежда също и отношенията на политическите партии с правителствените учреждения и други организации. На 21 август 2012 г. е създадена втората партия – Партията на индустриалците и предприемачите. До този момент в страната е функционирала еднопартийна система. През декември 2013 г., след парламентарните избори, в парламента влизат две политически партии, а също така и организации и независими депутати. Всички депутати изцяло подкрепят правителството, начело с президента. През 2014 г. се появява трета политическа партия – Аграрната партия на Туркменистан.[2]
По-рано в Конституцията е бил записан и още един законодателен орган – назначаван и избиран. Това бил Народният съвет (Народен съвет, над парламент, 2507 членове). Той се е състоял от заместниците на председателя на Меджлиса, избирани за 5 години, от народните представители (народните съветници), представители на съдебната власт, министри, ръководители на регионални администрации (провинции и региони), представители на обществени организации, както и на старейшините. Народният съвет е обсъждал проблемите на националната политика (промени в конституцията, провеждането на избори и референдуми, одобряване на програми за развитие на страната, и др.). Сесиите се провеждали най-малко веднъж годишно. Пожизнен председател на Народния съвет до 2007 г. е бил Сапармурат Ниязов. През 2007 г. за Председател на Съвета е избран Гурбангули Бердимухамедов. В съответствие с измененията в Конституцията, Народният съвет прекрати съществуването си, като неговите правомощия са прехвърлени на Меджлиса и Президента.
Външна политика на Туркменистан
Към февруари 2015 г. Туркменистан е установил дипломатически отношения със 140 държави по света. Туркменистан има открити 29 дипломатически мисии и консулства. В Туркменистан работят над тридесет дипломатически мисии на чужди държави, както и представителствата на петнадесет международни организации. Основните държави-партньори са Беларус, Иран, Казахстан, Русия, Индия, Турция и Китай. Туркменистан участва в много световни и регионални международни организации: ООН, ОССЕ, Движението на необвързаните, Организацията за икономическо сътрудничество (ECO), Организацията Ислямската конференция, Световната здравна организация (СЗО), Международната организация по миграция, Международната агенция за атомна енергия, Организацията на страните износителки на газ.
Постоянен неутралитет
На 16 декември 1995 г. Туркменистан обявява своя постоянен неутралитет. Той е приет с Резолюция на Общото събрание на ООН № 50/80, в която се изразява надежда, че „статутът на постоянен неутралитет на Туркменистан ще допринесе за мира и сигурността в региона.“ В тази резолюция Организацията на обединените нации „признава и подкрепя провъзгласения статут на постоянен неутралитет на Туркменистан.“ Такъв уникален документ се приема за пръв път в дейността на ООН. Подкрепата за постоянния неутралитет от страна на ООН е рядко явление в повече от половинвековната история на тази международна организация. Общото събрание на ООН призовава да се уважава и подкрепя неутралитетът на Туркменистан. За приемането на резолюцията, на сесията на Общото събрание гласуват 185 страни членки на международната общност.
Двустранни българо-туркменистански отношения
Дипломатически отношения
Дипломатическите отношения между България и Туркменистан са установени в края на месец декември 2014 г., на равнище посланици, но без постоянно действащи в София и Ашхабад посолства. За Туркменистан отговаря българското посолство в Азербайджан, Баку, докато от туркменска страна за България отговаря посолството на Туркменистан в Руската федерация, Москва.
Между двете страни е в сила визов режим, като визите за туркменски граждани се получават в българските консулски служби в Москва, Истанбул и Одрин. Съответно за български граждани визите се получават в консулството на Туркменистан в Москва, Истанбул или на летището в Ашхабад.
Няма пряка авиовръзка между двете страни, авиовръзките между София и Ашхабад се осъществяват посредством прекачвания в Москва или Истанбул.
Търговско-икономически отношения между България и Туркменистан
Стокообмен (в млн. щ.д.)
| Години | Стокообмен | Износ | Внос | Салдо |
| 2010 | 30.74 | 2.56 | 28.18 | |
| 2011 | 13.65 | 4.41 | 9.24 | |
| 2012 | 19.88 | 1.52 | 18.36 | |
| 2013 | 46.23 | 3.54 | 42.69 | |
| 2014 | 62.22 | 21.94 | 40.28 | |
| Предварителни данни за 2015 | 76.13 | 6.999 | 69.13 | |
Двустранното икономическото сътрудничество на Република България с Туркменистан се развива и осъществява в рамките на приетата стратегия на ЕС за Централна Азия. Основната цел на стратегията е да се подобри достъпа до съществуващите инфраструктури и да се развият нови пътища за доставка на енергопродукти към Европа.
Общото незадоволителното състояния на взаимния стокообмен се дължи главно на трудните комуникационни връзки между двете страни, липсата на изградена нормативно-правна база и голямата конкуренция от съседни на Туркменистан страни.
Независимо от затрудненията, през изминалата година стокообменът е нараснал с 27,6%, но салдото остава в полза на Туркменистан.
Над 93% от вноса от Туркменистан се формира от нефтени масла.
Използването на перспективните възможности за осигуряване на алтернативни източници на енерго-ресурси при осъществяване на трансконтиненталните инфраструктурни проекти ще бъде основното направление на икономическото сътрудничеството между България и Туркменистан.
Туристическите връзки между двете страни макар и бавно, бележат динамика по отношение на договорно-правната база – действа двустранното Споразумение за сътрудничеството в областта на туризма между България Туркменистан, което е в сила от 27 август 2009 г.
Междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество
През март 2011 г. в София се проведе първото заседание на Междуправителствена българо-туркменска комисия за икономическо сътрудничество.
На заседанието бяха набелязани редица мероприятия за активизиране на българо-туркменските икономически отношения а именно: в областта на развитие на търговско-икономическото сътрудничество, в сферата на горивно-енергийния комплекс.
През юли 2014 г. в Ашхабад се проведе второто заседание на Междуправителствена българо-туркменска комисия за икономическо сътрудничество.
Комисията предложи засилване на сътрудничеството по следните направления:
Създаване на смесена българо-туркменистанска Палата;
Обмен на информация за областите на диверсификация на енергийните доставки, стимулиране на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници;
Реализиране на важни инфраструктурни енергийни проекти;
Активизиране сътрудничеството в областта на производството и защитата на растенията, отглеждането на сортове лозя и овощни насаждения, подходящи за условията в двете държави;
Въпроси, отнасящи се към фитосанитарното дело;
Активизиране сътрудничеството в областта на ветеринарното дело и в частност обучения на специалисти в областите на особено опасните паразито-зоонози, контрол на хранителни продукти от животински произход;
Активизиране на сътрудничеството с цел развитие на договорно-правната база между двете страни.
Българо-туркменистанска индустриално-търговска палата
БТИТП е учредена в изпълнение на Решенията на второто заседание на Междуправителствена българо-туркменска комисия за икономическо сътрудничество и в отговор на нарастващия интерес от представители на бизнеса на двете страни, осъзнали множеството възможности за партньорство.[4]
Палатата е основава, чрез която български и туркменски фирми, предприятия и организации да намират пресечната точка на своите интереси.
БТИТП е юридическо лице със седалище в гр. София, България и адрес на управление ул. „Тракия“ № 15, ет. 3, София 1527, България.
В дейността си тя се ръководи от законодателството на страната, от устава си и от добрата търговска практика.
По състав БТИТП е смесена палата. В нея могат да членуват български и туркменски юридически и физически лица, както и многонационални/чужди компании с пазарни интереси в двете страни. Не могат да бъдат членове на Палатата държавни органи, политически партии, синдикати и религиозни организации.
Въоръжени сили
Числеността на туркменската армия е ограничена поради неутралния статус на страната. Тя е малочисленна-общо 26 000 души и заема 91-во място в списъка на страните по брой на действащи военнослужещи.
Основните видове танкове са – Т-90 и Т-72.
Бойни машини – БМП-1 / БМП-2 / БМП-3, БРМ-1K, БРДМ / БРДМ-2.
.jpg)
Бронирани превозни средства – БРДМ / БРДМ-2.
Противотанкови оръдия МТ-12.
Противотанкови управляеми ракети „Малютка“ (ПТРК), „Конкурс“ (ПТРК), „Щурм“ (ПТРК), „Метис“ (ПТРК).
Ракетни системи за залпов огън: БМ-21, „Град“ BM-21, „Град“ -1, БМ-27 „Ураган“, „Смерч“ BM-30.
Артилерийски системи: 2С9 „Нона-С“, 2C1 „Карамфил“, 2С3 „Акация“, 122 мм гаубици Д-30, 152-мм оръдейни гаубици Д-1, 152-мм оръдейни гаубици Д-20, ПМ-38.
Военновъздушни сили
След разделянето на Туркестанския военен окръг на Съветския съюз между независимите държави от Централна Азия, на Туркменистан се падна най-голямата авиационната група в Централна Азия, разположена в 2 големи авиобази – Мари и Ашхабад. Численият състав на Военновъздушните сили на Туркменистан в края на 2000 г. е 3000 души. Военновъздушните сили на Туркменистан разполагат с 250 хеликоптера и различни модификации самолети.
Военноморски сили
Военноморските сили на Туркменистан са на подчинение на командването на граничните войски. Основната им база се намира в пристанището на Туркменбаши (по-рано Красноводск). В град Нелиф на река Амударя има малка база на речната флотилия.
Икономика
Брутният вътрешен продукт на Туркменистан е в размер на 16,24 милиарда щатски долара през 2009 г., като индустрията е с 34%, селското стопанство с 10%, а сектора на услугите – 56%. След 6,1% през 2009 г. ръстът на БВП достига до 9,2% през 2010 г. в резултат на увеличен износ на газ, особено за Китай и устойчиви публични инвестиции и достига до 14.7 на сто през 2011 г., 11.1 на сто през 2012 година, 10,3%-през 2014 г. Сумарно през 2013 г. брутният вътрешен продукт на Туркменистан е 41,85 милиарда щатски долара, а през 2014 г. – 47,93 млрд. щатски долара
Външна търговия – основен дял в износа заемат газът, петролът и петролните продукти; памук, продукти от памук, килими и черги.
Износът през 2008 г. съставлява 11,9 милиарда щатски долара. През 2014 г. външната търговският оборот достига близо 33 милиарда щатски долара, като износът е 54% от общия външнотърговски оборот.
Основните потребители през 2008 г. са: Украйна 51,6%, Полша 10%, Унгария 8%. Значително увеличаване на дела на външната търговия има в последните години с Китай. Обемът на износа за Армения, Азербайджан, Иран, Узбекистан, Турция, Афганистан и Индия постоянно нараства. Основните партньори в износа за 2014 г. са Китай, Русия, Иран, Италия, Азербайджан и Афганистан.
Външнотърговски внос: индустриални продукти, храни, химикали, фармацевтични продукти.
Вносът през 2008 г. е в размер на 5,7 милиарда щатски долара, като основни доставчици са Русия 16,8%, Китай 16,7%, Турция 13,8%, Украйна 7,8%, Германия 5,5%.
През 2014 г. Туркменистан внася стоки от 85 страни, основните от тях са Турция, ОАЕ, Китай и Русия. Значително увеличение има на вноса от страни от ЕС: Великобритания, Франция, Австрия, Дания, Естония, Португалия, Словения. В стоковата структура на вноса най-голям дял заемат продуктите за индустриални цели.
Валута
Манат —това е официалната парична единица на Туркменистан, който е равен на 100 тенге. Кодът на валутата по ISO 4217 TMT. Манатът е в обращение от 1 ноември 1993 година. Деноминация на туркменския манат е извършена през 2009 и 2015 г. Дизайнът на всички съвременни банкноти е разработен от английската фирма „Thomas de la Rue“.
Обменен курс на Централната банка на Туркменистан от 1 януари 2015 г.: 1 щатски долар = 3,5 маната.
Полезни изкопаеми
Туркменистан заема 4-то място в света по запаси на природен газ. Има второто по големина находище на газ в света. От 1993 г. в Туркменистан снабдяването с ток, вода и газ за населението е безплатно, което е без аналог в света.
В недрата на Туркменистан има много ценни минерали: нефт и природен газ, сяра, олово, йод, бром. Страната също така разполага с разнообразие от суровини за преработващата промишленост: варовик, мергел, доломит, гранит, гипс, рефрактерна глина, кварцов пясък, чакъл, пясък. С природните ресурси на Каспийско море са тясно свързани такива сектори на икономиката, като нефтената и газовата индустрия, както и рибната промишленост.
Комуникации
На 27 април 2015 година в 07.30 часа, източно стандартно време, от Кейп Канаверал, беше изстреляна ракета с първия национален спътник. Ракетата-носител Falcon на частната американска компания SpaceX, беше изстреляна с първия туркменски сателит TurkmenAlem52E / MonacoSat. Сателитът е произведен от френската компания Thales Alenia Space.
В астрономията
В чест на Туркменистан е наречен астероид 2584, който беше открит на 23 март 1979 г. от руския астроном Николай Черних в Кримската обсерватория.
Газопроводи
В Туркменистан съществува голяма мрежа от газопроводи. Действащи са газопроводите „Каспийски газопровод“ и „Централна Азия-Център“. През 2009 г. в експлоатация влиза газопроводът „Туркменистан-Китай“, а през 2010 г. „Туркменистан-Иран“. Туркменистан се включва активно в изграждането на газопровода „Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия“ (TAPI).
Транспорт
Автомобилен транспорт
Изграждане на нови и модернизирането на съществуващи пътища играе важна роля в развитието на страната. Във връзка с увеличаването на потока на трафика се коригират вече построени пътища и се планира изграждането на нови магистрали. За развитие на автомобилния транспорт и укрепване на материално-техническата база туркменистанският президент, Гурбангули Бердимухамедов, подписва постановление, според което държавният концерн „Туркменавтоелари“ придобива автопревоза на „МАЗ“ по силата на договор с фирма „Търговски дом – Ярав“ – официален представител на завода МАЗ. Подписан е и договор с руската компания за изграждането на магистралата до град Туркменбаши.
Строителство на пътища и развитието на автомобилния транспорт винаги е било приоритет на държавата. През 2015 г. Туркменистан има най-ниската цена за бензин в страните от ОНД, литър бензин струва 1 манат.
Авиационен транспорт
Най-големите градове на Туркменистан и столицата Ашхабад са свързани с въздушен трафик. Най-голямото летище се намира в Ашхабад, където има редовни международни полети. В страната има 3 международни летища. Освен от Ашхабад, международни полети има и от Туркменбаши.
Държавна организация за управление и регулиране на гражданското въздухоплаване на Туркменистан е Националната служба „Туркменховаелари“. Авиокомпаниите, опериращи на туркменския въздушен пазар са „Туркменистан Еърлайнс“ – национален превозвач на Туркменистан и Пътнически парк „Туркменховаелари“, състоящ се от 21 самолета на американската компания „Боинг“ („Боинг-717“, „737“, „757“, „Боинг-737-700“, „Боинг-737-800“, за дълги разстояния "Боинг-777-200LR). В арсенала си туркменските авиолинии имат също 3 транспортни самолета „Ил-76“, както и хеликоптери „Сикорски“, „Супер Пума“ и руски Mi-171. Държавната авиокомпания ежедневно превозва в страната повече от две хиляди пътника, а чрез международните полети – повече от половин милион души годишно. Редовни полети на туркменските авиолинии има до Москва, Лондон, Франкфурт, Бирмингам, Банкок, Делхи, Абу Даби, Амритсар, Киев, Пекин, Истанбул, Минск, Алмати, Ташкент, Санкт Петербург, Лвов, Донецк, Париж.
Железопътен транспорт
Железниците са един от основните видове транспорт в Туркменистан. Железопътният транспорт се използва в Туркменистан от 1880 г. Първоначално той е бил част от Транс-Каспийската железница, а след разпадането на железопътната мрежа на Съветския съюз –част от железницата на Централна Азия. Железопътната мрежа на Туркменистан е държавна собственост и се управлява от Министерството на железопътния транспорт на Туркменистан. Общата дължина на железопътните линии през 2012 година е 3550 км. Все още няма електрифицирани железопътни линии. Превозът на пътници от железопътния транспорт на Туркменистан е ограничен в националните граници на страната, с изключение на областите, през които транзитно преминават влакове от Таджикистан за Узбекистан. През 2006 г. е построена Транс-Каракумската железница. През 2014 г. е открита железопътната линия Казахстан-Туркменистан-Иран, която свързва трите държави. В процес на изграждане е железопътната линия на Туркменистан с Афганистан и с Таджикистан.
Локомотивите са дизелови, серия 2ТЕ10Л, 2ТЕ10У, 2М62У, има и няколко китайско производство и казахско производство TE33A. Маневрените работи се изпълняват от локомотиви ТЕМ2, ТЕМ2У, ЧМЕ3.
Култура
От всички централноазиатски страни и народи Туркменистан, може би, най-много се придържа към традиционните национални одежди. Много хора в страната с очевидно удоволствие носят и рунтавите шапки, и дългите ватирани халати, и подобните на шалвари широки панталони. Жените често се обличат в дълги копринени рокли и раирани панталони, скриват косата си под леки шалове и кърпи. И това не е заради етническите различия – това облекло просто е удобно в горещия и сух местен климат, а орнаментите служат също и като амулети.
Голям брой от обичаите и традициите придружават жителите през целия им живот и са част от семейния бит. Например, едно сватбено тържество – едно от най-важните събития в живота на туркменските хора, а не само на булката и младоженеца, е важно за цялото семейство, за цялата общност. То може да трае няколко дни и обикновено се канят няколко стотици гости.[5]
Туризъм
Отрасъл, който се развива много бързо през последните години. Особено интензивно се развива медицинският туризъм. Това се дължи преди всичко на създаването на туристическата зона „Аваза“[6] на брега на Каспийско море. Всеки турист трябва да получи виза преди да влезе в Туркменистан. За получаване на туристическа виза гражданите на повечето страни се нуждаят от визова подкрепа от местната туристическа агенция.
За туристите, които посещават Туркменистан, са организирани екскурзии с посещение на историческите забележителности в Дашогуз, Конеургенч, Ашхабад, Ниса, Мерв, плажни почивки в „Аваза“ и медицински екскурзии и почивки в Молакаре,[7] Йили суве и Арчман.
Охраняеми територии
Резерватите на Туркменистан – това са територии включени в научноизследователски управления, създадени, за да се запазят непокътнати характерните и редки природни комплекси, както и да се даде възможност за изучаването на природните процеси и събития. Най-големите резервати са: Репетек, Копетдаг и Амударя.
Забележителности
Три обекта, разположени на територията на Туркменистан са включени в списъка с обекти на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Ниса, Древният Мерв и Кьонеургенч. Изключително внимание заслужават и:
- Дехистан
- Кап-Кутан
- Бахарденската пещера
- Мавзолеят Санджара
- Бадхизският резерват
- Сюнт-Хасардагският резерват
- Кугитангският резерват
- Репетекският резерват
- Резерват Амударья
- Хазарският резерват
- Мавзолеят Ил-Арслан
- Мавзолеят Хорезмшах Текеш
- Мавзолеят Наджиметдин Кубри
- Крепостта Надир Шах
- Мавзолеят Тюрабек-ханъм
- Мавзолеят Мане Баба
- Подземното езеро Ков-ата
- Газовият кратер Дарваза
- Джамията Ертугрул Гази
- Джамията Туркменбаши Рухи
- Джамията Сапармурат-хаджи
- Джамията Гурбангули-хаджи
- Марийската окръжна библиотека
- Музеят на килимите
- Главният музей на Туркменистан
- Държавният цирк на Туркменистан
- Културно-развлекателният център „Алем“
- Националният културен център на Туркменистан
- Паметникът на Неутралитета
- Паметникът на Конституцията
- Паметникът на Независимостта
- Кукленият театър
- Руският драматичен театър
- Главният драматичен театър
Килимарство
Килимарството е една от най-старите традиции на страната и един от символите на туркменския народ. За туркмена-номад, килимът винаги е бил единствената мебел – лесно преносими и топли и служат за покриване на външните контури на юртите „Кара-ой“, както и за украса на пода и леглото.[5]
Туркменският килим е един от най-известните ръчно изработвани килими в света Отличителни черти на този килим са красотата и дълготрайността. В края на XX век килимарството в Туркменистан се превръщаа в един от най-важните сектори на икономиката. Най-големият килим в света е туркменски ръчно изработен килим с обща площ от 301 квадратни метра, който е изтъкан през 2001 г. и през 2003 г. е вписан в книгата на Гинес.
Туркменска кухня
Отличителна черта на туркменски кухня винаги е била извънредната обилност на блюдата и относителната простота на тяхната подготовка, което обаче, не означава „примитивен вкус“. Номадското минало е оставило доста силен отпечатък върху туркменската кухня – в основата на всичко е месото: овнешко, козе, камилско, месо от дива патица и пиле. Говеждото се консумира много по-малко, просто защото този продукт се появява на масата много по-късно. Туркмените въобще не ядат конско. Също така са популярни: оризът, топеното масло от камила, млякото и млечните продукти, зърнените храни, пъпешите, сусамовото масло, продуктите от брашно. Консумират се много зеленчуци, билки и подправки, които са включени в националната кухня, от началото на XX век, но бързо заемат основно място в националната кухня.[8]
В Туркменистан всички ястия имат свое собствено име на туркменски. Например, пилафът се нарича „палов“, пелмените – „берек“ и т.н.
Спорт
Спортът в Туркменистан има древни корени. Много видове борби традиционно се считат за национален спорт, но най-популярните спортове са футбол и борбата кураш (на туркменски гьореш[9]).
V Азиатски игри на закрито и по бойни изкуства ще се проведат в Ашхабад през 2017. Ашхабад е избран за столица на игрите на 19 декември 2010 г. в Кувейт и е първата столица на страна от Централна Азия, получила правото да бъде домакин на Азиатските игри на закрито.
Ще се проведат състезания по шахмат, футзал, тенис, Тайландски бокс, самбо, кураш, джиу-джицу, боулинг, колодрум, плуване, лека атлетика, вдигане на тежести, баскетбол, таекуондо, спортни танци, кикбокс, борба и билярд.
Футбол
Футболът е една от ключовите области за спортна дейност в страната. Футболът в продължение на много десетилетия се смята за един от най-любимите спортове. Туркменистан е дал на футболния свят не малко големи футболисти от различни националности, такива като, Курбан Бердиев, Владимир Байрамов, Вахит Оразсахедов, Руслан Мингазов, Виталий Кафанов, Дмитрий Хомуха, Артур Геворкян, Вячеслав Кренделев, Ролан Гусев и др.
Футболната федерация на Туркменистан е управителното тяло на футбола в страната. Базирана в Ашхабад, федерацията има също така и регионални офиси. Тя организира националния шампионат, Купата на страната, Супер-купата, както и програмата на националния отбор. Занимава се и с развитието и популяризирането на футбола като цяло. През 1994 г. Туркменската футболна федерация е приета в АФК и ФИФА.
Вижте също
- Централноазиатски съюз
- Човешки права в Туркменистан
- Въоръжени сили на Туркменистан
- Транспорт в Туркменистан
- Земеделие в Туркменистан
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
