вид растение From Wikipedia, the free encyclopedia
Пъпешът (Cucumis melo) е едногодишно влечащо се и пълзящо растение от семейство Тиквови. В Европа са познати над 500 сорта. Произхожда от Предна Азия.
Пъпеш | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Пъпеш в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Пъпешът е стара земеделска култура, известна още от времето на вавилонците. В Европа и България е пренесена в началото на новата ера от древните гърци и римляни.
Топлолюбиво и светлолюбиво растение с едри и вкусни плодове от типа „лъжлива ягода“. Теглото на плодовете достига от 0,5 до 12 kg. Те имат овална, елипсовидна, топчеста или цилиндрична форма с гладка или грапава кожица. Цветовата гама на плодовете варира от зеленикаво до жълто-зелено. Срещат се плодове в кремаво и златисто. Месестата част, която се консумира свежа, е със сипкава, твърда, зърнеста или сочнотопяща се консистенция, оцветена в кремаво, бялозеленикаво през златно до оранжево.
Пъпеш Melons, cantaloupe, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
На вкус варират от много силно сладки до почти беззахарни; от такива с много силен аромат до други с пълна липса на аромат. Плодовете съдържат средно 4,6 – 15,8% захари, 0,8 – 4,5% пектинови вещества, 2,6 – 6,7% целулоза и хемицелулоза, над 10 mg % витамин C, над 12 mg % каротин и минерални соли. Кулинарната им употреба е в прясно състояние, на компоти, замразени, в плодови салати, в десерти.
Зрелият пъпеш съдържа бързи въглехидрати – глюкоза, фруктоза и захароза. Месестата част е богата на витамини от групата B, витамин C, калий, магнезий, желязо, калций, селен и други вещества, които действат благоприятно на хемопоетичните органи, сърдечносъдовата система, жлезите с вътрешна секреция. Пъпешът храни тимуса и щитовидната жлеза, а тяхното добро функциониране поддържа имунната система в изправност.
Нишестето и пектинът на пъпеша не се усвояват в храносмилателната система. Те имат свойството да поемат вредните вещества в червата и ги извеждат от организма. Пъпешът подобрява перисталтиката на червата и отделителните свойства на органите на храносмилателната система. Пъпешът е особено полезен с високото си съдържание на фолиева киселина. Фолиевата киселина стимулира образуването на кръвни клетки от костния мозък и подпомага секрецията на солна киселина в стомаха. Сто и петдесет грама пъпеш задоволяват нуждите на организма от фолиева киселина за деня, което го прави абсолютно подходящ плод за жени, планиращи бременност, бременни, деца и лица с хронични заболявания.
Същият грамаж насища организма с калий, магнезий и един изключително рядък минерал германий, които са необходими на сърцето, бъбреците. Съдържанието на калий и магнезий в пъпеша е много повече отколкото в краставицата, крушата или зелето. Тези микроелементи имат понижаващ кръвното налягане и нивото на холестерола ефект. А германият е микроелемент, отговорен за поддържането на младостта на клетките.
Количеството фруктоза в зрелия пъпеш преобладава в сравнение с другите захари. Фруктозата е по-сладка от обикновената захар. В човешкия организъм се разгражда само в черния дроб.
В пъпеша има достатъчно количество глюкоза, което да поддържа нивото на глюкоза в кръвта в норма и образуването на необходимите запаси на гликоген в черния дроб, отговорен за храненето на мускулните тъкани, така необходим и за сърдечните мускулни тъкани.
В България с общото наименование пъпеш се наричат различни видове с общи вкусови качества, като канталуп (на английски: cantaloupe) или медена роса (на английски: honeydew).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.