Спрежение

Спрежение е езиковедски термин, с който се обозначава получаването на производни форми на даден глагол от неговия корен чрез словоизменение, тоест с помощта на различни окончания. На спрежението могат да окажат влияние граматическите категории лице, число, род, време, вид, наклонение, залог и други.

Спрегнатите форми на даден глагол, които притежават категорията лице, се наричат лични глаголни форми. В много езици има и нелични глаголни форми, като инфинитив, причастие и деепричастие. Таблица, съдържаща всички варианти на определен глагол в даден език, се нарича спрежителна таблица или глаголна парадигма.

Ако глаголът е правилен, всичките му форми се получават от една основна форма (каквато е например инфинитивът в английския език). Когато даден глагол не може да се спрегне по този начин, за него се казва, че е неправилен.

Спрежение също така е и традиционното име на група (клас) от глаголи, които се спрягат по сходен начин в даден език. Например латинският език има четири спрежения.

Примери за спрежение

В индоевропейските езици глаголите обикновено се изменят спрямо няколко граматически категории и образуват сложни парадигми, въпреки че някои езици, например английският, са опростили значително спрежението си. По-долу е представено спрежението на глагола съм в сегашно време, изявително наклонение, деятелен залог, на хинди, български, полски, английски, немски, шведски, френски, италиански, латински, португалски, испански, латвийски и персийски език.

съм в няколко индоевропейски езика

Езиково семейство	Славянско		Германско			Италийско					Балтийско	Индо-иранско
Форма / Лице	Български	Полски	Английски	Немски	Шведски	Френски	Италиански	Испански	Португалски	Латински	Латвийски	Хинди	Персийски
инфинитив	съм*	być	to be	sein	vara	être	essere	ser	ser	esse	būt	hona	budan
1 лице, ед. ч.	(аз) съм	(ja) jestem	I am	ich bin	jag är	je suis	(io) sono	(yo) soy	(eu) sou	(ego) sum	es esmu	main hoon	(man) hastam
2 лице, ед. ч.	(ти) си	(ty) jesteś	you are thou art (архаично)	du bist Sie sind [официално]	du är	tu es	(tu) sei	(tú) eres (usted) es [официално]	(tu) és [неофициално] (você) é	(tū) es	tu esi	aap hai tum ho [неофициално]	(to) hasti
3 лице, ед. ч.	(той / тя / то) е	(on / ona / ono) jest	he/she/it is	er/sie/es ist	han / hon / den / det är	il / elle est	(egli / essa) è	(él / ella) es	(ele / ela) é	(is / ea / id) est	viņš / viņa ir	woh hai ve hain [официално]	(u) hast
1 лице, мн. ч.	(ние) сме	(my) jesteśmy	we are	wir sind	vi är	nous sommes	(noi) siamo	(nosotros / nosotras) somos	(nós) somos	(nōs) sumus	mēs esam	ham hain	(mâ) hastim
2 лице, мн. ч.	(вие) сте	(wy) jesteście	you are	ihr seid	ni är	vous êtes	(voi) siete	(vosotros / vosotras) sois (ustedes) son [официално]	(vós) sois (vocês) são	(vōs) estis	jūs esat	tum log ho / aap log ho / aap log hain	(šomâ) hastid
3 лице, мн. ч.	(те) са	(oni / one) są	they are	sie sind	de är	ils / elles sont	(essi) sono	(ellos / ellas) son	(eles / elas) são	(eī / eae / ea) sunt	viņi, viņas ir	ve hain	(ânhâ) hastand
Уважителна форма	(Вие) сте	~	~	Sie sind	~	vous êtes	(lei) è / (loro) sono	(usted) es / (ustedes) son	(o senhor / a senhora) é (os senhores / as senhoras) são	~	~	ve hain	2 лице (šomâ) hastid 3 лице (išân) hastand

Спреженията в българския език

В българския език има 3 спрежения. Тъй като в съвременния език почти няма инфинитив, от кое спрежение е даден глагол се определя от гласната, на която той завършва в трето лице, единствено число, сегашно време. Глаголите от първото спрежение завършват на е, от второто – на и, а от третото – на а или я. За да запомнят по-лесно спреженията, на децата в началните училища им се казва да ги научат чрез думата „летища“ + я. Глаголът съм не принадлежи на нито едно от трите спрежения.

	I спр.	II спр.	III спр.	III спр.
аз	чета	говоря	искам	отварям
ти	четеш	говориш	искаш	отваряш
той, тя, то	чете	говори	иска	отваря
ние	четем	говорим	искаме	отваряме
вие	четете	говорите	искате	отваряте
те	четат	говорят	искат	отварят

Вижте също

• Спрежение в българския език