Залогът като граматическа категория е отношението, което има глаголното лице (подлогът) към глаголното действие.
Залогови отношения:
- Глаголното лице върши действието — деятелен залог (лат. актив). Примери:
Гледам водопада.
Чета интересна книга. - Глаголното лице търпи действието — страдателен залог (лат. пасив). Примери:
Къщата беше построена за две години.
Слуша ми се музика.
На малолетни не се продават алкохол и цигари. - Глаголното лице и върши, и търпи действието — възвратен залог (лат. рефлексив). Примери:
Аз се мия всяка сутрин.
Петър си обува скиорските обувки.
Те се разбират и си помагат.
Тя винаги се облича модерно.
В българския език има два залога: деятелен и страдателен.[1]
Деятелният залог се използва в случаите, когато подлогът извършва действието.
Пример: Котката изяде мишката.
В този случай котката е подлог и тя е вършителят на действието изяде.
Страдателният залог се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действието.
Пример: Мишката беше изядена от котката.
В този случай мишката е подлог и върху нея е извършено действието беше изядена.
В българския език има възвратни форми, но в граматиката те не се разглеждат като отделен залог, а се отнасят към един от двата залога.
Пример:
— Деятелен залог с възвратно значение: Хората се мият всяка сутрин.
— Страдателен залог с невъзвратно значение: Бреговете на тая земя се мият от три морета.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
