Савойска династия

Савойска династия
	Савойска династия
Информация
Страна	Савойско графство; Савойско херцогство; Сардинско кралство; Кралство Италия; Италия; Швейцария; Франция; → вж. раздела
Титли	Крал на Италия; Крал на Сардиния; крал на Сицилия; Крал на Кипър; Крал на Йерусалим; Херцог на Савоя; Херцог на Аоста; Херцог на Генуа; Принц на Пиемонт; Принц на Неапол; Принц на Каринян; → Вж. раздела
Основател	Хумберт I Белоръки
Последен владетел	Умберто II
Настоящ потомък	династичен спор между Виктор Емануил Савойски и Аймон Савойски-Аоста
Основаване	1003 г.
Разпадане	13 юни 1946
Кадетски линии	Савоя-Ахая; Савоя-Аоста; Савоя-Брес; Савоя-Во; Савоя-Генуа; Савоя-Каринян; Савоя-Немур; Савоя-Ракониджи; Савоя-Соасон; Морганатични:; Савоя-Буска; Коленьо и Алтесано Инфериоре; Савоя-Вилафранка; Савоя-Вилар; Мирафиори и Фонтанафреда; Вилафранка-Соасон
	Савойска династия в Общомедия

Савойската династия или Дом Савоя (на италиански: Casa Savoia) е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на X век на територията на Кралство Бургундия. През XI век семейството получава феода на Савойското графство, което е издигнато до херцогство през XV век. От 1485 г. фамилията претендира за короните на кръстоносните държави Кипър, Йерусалим и Армения,^[1] въпреки че Катерина Корнаро царува в Кипър.

Quick Facts Информация, Страна ...

Close

През XVI век семейството премества своите териториални и икономически интереси от алпийските региони към Италианския полуостров (което е видно в преместването на столицата на херцогството от Шамбери в Торино през 1563 г.). В началото на XVIII век, в края на Войната за испанското наследство, Савоя получават действителен кралски ранг, първо на Сицилианското кралство през 1713 г., разменено през 1720 г. със Сардинското кралство. Според якобитското унаследяване през 1807 г. крал Карл Емануил IV Савойски наследява последния принц Стюарт – кардинал Хенри Бенедикт Стюарт, както и правата на претенции към троновете на Англия, Шотландия и Ирландия, и Франция, но никой савойски суверен не използва титлите, докато те са в дома.

През XIX век, заедно с Карл Алберт и преди всичко с Виктор Емануил II, се поставя начело на италианското национално обединително движение, което води до провъзгласяването на Кралство Италия на 17 март 1861 г. От тази дата и до юни 1946 г., когато референдумът за институционалната форма на държавата определя премахването на монархията в полза на републиката, Савоя е кралското семейство на Италия. Извън Италианския полуостров херцог Амадей Савойски-Аоста е крал и на Испания от 1870 до 1873 г. с името Амадей I.

По време на тоталитарния режим на Бенито Мусолини династията официално получава с крал Виктор Емануил III короните на Етиопия (1936) и Албания (1939) в лична уния, докато през 1941 г., с херцог Аймон Савойски-Аоста, и короната на Хърватия. Тези последни титли обаче изчезват окончателно през 1945 г. с международния ред след края на Втората световна война.

През 1947 г. 13-тата преходна и последна разпоредба на Конституцията на Италианската република нарежда изгнанието на бившите крале и техните потомци от мъжки пол.^[2] През 2002 г., с оглед на отмяната на 13-тата разпоредба, Виктор Емануил Савойски и неговият син Емануил Филиберт се заклеват писмено във вярност към Републиканската конституция и към Президента на републиката.^[3] През 2003 г. мъжките потомци на крал Умберто II успяват да се върнат в Италия.

Произход

Малкото документи относно произхода на Савойския дом са обект на различни тълкувания. От времето на граф Амадей VIII Савойски (XV век) до XIX век винаги са измисляни критерии за оправдание от политически вид с одобрението на „съучастници“-генеалози:

Първоначално е нужно да се оправдае херцогската титла, получена от Амадей VIII Савойски през 1416 г., така че е открит писател – средновековният летописец Жан Кабаре д'Орвил от XV век, според който Савойският дом произлиза от император Ото II Саксонски.
През следващия век обаче политическите интереси на династията са свързани с позицията в империята и са открити други учени като Джовани Ботеро, Габриел Моно и най-вече французинът Самюел Гишенон, които, поддържайки саксонската традиция, проследяват произхода на семейството дори от Видукинд, твърд защитник на независимостта на саксите срещу Карл Велики.
По-късно с политиката на Савоя, насочена към Италия, има интерес да се демонстрира италианският произход на дома. За това няколко учени като Джан Франческо Галеани Напионе през XVIII век, Луиджи Чибрарио през XIX век и др. насочват вниманието си към последния владетел на Кралство Италия през Ранното средновековие и макар и с решения, вариращи в детайлите, намират прародителя в Беренгар II от Ивреа. Той е свален от престола от Ото I Саксонски през 961 г., следователно е описан като жертва на това семейство, от което Савоя навремето вярват, че произлизат или искат да произлизат.

Между XIX и XX век историците и генеалозите създават нови теории:

Едно местно, бургундско решение, дело на Доменико Карути през XIX век и базирано на съществуването на някои лица на име Амадей и Хумберт, остава хипотетично.
Жорж дьо Мантейе прави Хумберт Белоръки племенник на Гуарниери, граф на Троа, чийто син Хюг получава част от Графство Виен и вероятно и на близкия pagus savogiensis. Така савойците произлизат по женска линия от император Лотар II Суплимбург
Карло Бауди ди Весме и Фердинандо Габото търсят произхода на Савойския дом от Бозонидите, крале на Прованс, свързани с Каролингите
Английският историк Чарлз Уилям Превите-Ортън теоретизира също, че бащата на Хумберт Белоръки е Амадей, жив около 976 г., граф на Беле или на Савоя, вероятно произлизащ от местно семейство от гало-римски произход.

Тези теории за произхода вече са отхвърлени от най-важните изследователи като Франческо Конясо и Мария-Жозе Белгийска като прости хипотези. Всъщност периодичното унищожаване на архивите от вражески армии или от пожари^[4] не позволява да се установи бащинството на Хумберт I „Белоръки“. Въпреки това чрез някои актове, най-вече на дарение, е възможно да се реконструира хипотеза за придобитото семейство на първия граф на Савоя.^{[N 2]}

Графове на Савоя

Вижте също: Савойско графство

Сигурна отправна точка за династията е граф Хумберт I Белоръки († 1048). Той, вече владетел на графствата Савоя (1003), Беле, Сион и Аоста, при разпадането на Кралство Бургундия през 1032 г. застава на страната на Конрад II и като награда получава Графство Мориен във Вал д''Изер, както и Шабле (ок. 1034 г.).

Той е наследен от синовете си Амадей I († ок.1051) и Ото I († 1060). Ото, след като се жени за Аделхайд от Суза, дъщеря и наследничка на Оделрик Манфред II, господар на Торино, Суза, Ивреа, Пинероло и Каральо, значително разширява своите владения в Пиемонт. От брака се раждат Берта (* 1051 † 1087) и Аделхайд († 1079), бъдещи съпруги съответно на Хайнрих IV и на Рудолф Швабски, и наследниците Петър I (* ок 1048 † 1078) и Амадей II († 1080), които упражняват по-скоро номинална власт, тъй като действителното управление на графството остава в непоколебимите ръце на Аделхайд до нейната смърт.

След това короната преминава по пряка мъжка линия към:

Хумберт II Дебели († 1103), много от пиемонтските територии на когото са узурпирани от бунтовници и претенденти за наследството на Аделхайд
Амадей III (* ок. 1094 † 1148), чиято сестра Аделхайд (* 1092 † 1154) се омъжва за краля на Франция Луи VI Дебели през 1115 г. и чиято дъщеря Матилда или Мафалда († 1158) се омъжва за Афонсу I Португалски около 1146 г.
Хумберт III Блажени (* 1136 † 1189), яростно противопоставящ се на Фридрих Барбароса и поради това персона нон грата в империята
Томас I (* 1178 † 1233), назначен за имперски викарий от Фридрих II Швабски през 1225 г. Започва да възстановява владенията на дома в Пиемонт и разширява владенията отвъд Алпите.

След смъртта на Томас I конфликтите, отдавна съществуващи между членовете на семейството, довеждат през 1233 г. до разделянето на владенията между Амадей IV (* ок. 1197 † 1253), който поддържа, в допълнение към прякото владение над активите от другата страна на Алпите, феодалното превъзходство и титлата „граф на Савоя“, и Томас II (* ок. 1999 или ок. 1202, † 7 февруари 1259), негов брат, който получаваот Амадей земите в Италия от Авиляна надолу и приема титлата „господар на Пиемонт“.

Основателят на дома Хумберт I „Белоръки“
Томас I
Филип I
Едуард „Либералният“
Амадей VI
Амадей VII
Последният граф и първи херцог Амадей VIII

Амадей IV, чиято най-голяма дъщеря Беатрис (* пр. 1259) се омъжва за Манфред фон Хохенщауфен, тогавашен крал на Сицилия, през 1247 г., е наследен от Бонифаций (* 1244 † 1263) под регентството на майка му Чечилия дел Балцо (Сесил дьо Бо) до 1259 г. След смъртта си той е наследен (против волята на баща си, който желае за наследник Томас II, най-големият син на Томас I), първо от чичо си Петър II (* 1203 † 1268), известен като Малкият Карл Велики, а след това от Филип I (* 1207 † 1285), брат на Петър.

След него Амадей V Велики (* 1252/53 † 1323), втори син на Томас II, се възкачва на трона през 1285 г., но съпротивата на роднините, които му се противопоставят, е успокоена едва след арбитражно решение от 1285 г., което води до по-нататъшно разделяне на активите на дома. Въз основа на него на Амадей V и неговите мъжки потомци се признава Савойското графство и феодалното превъзходство над всяка линия на семейството. Държава Во е присвоена от брат му Лудвиг I (* 1250 † 1302), който по този начин дава началото на линията Савоя-Во. Линията изчезва през 1359 г., когато Катерина († 1373), дъщеря на Лудвиг II (* ок. 1269 † 1348), отстъпва владенията си срещу парична сума на Амадей VI, а част от Пиемонт (другите 2/3 остават номинално на Амадей V) е потвърдена на племенника на Томас II, Филип I (* 1274 † 1334). Филип I е родоначалник на линията Савоя-Ахая след брака му през 1301 г. с Изабела дьо Вилардуен, наследничка на Ахейското княжество.

Амадей V е наследен от двамата си синове: първо Едуард Либералният (* 1284 † 1329), а след това Аймон Миролюбивият (* 1291 † 1343), докато една от сестрите им, Анна, през 1326 г. се омъжва за Андроник III Палеолог, император на Византия.

След Аймон, чиято втора дъщеря Бианка се жени за Галеацо II Висконти през 1350 г., на власт през 1343 г. идва Амадей VI „Зеленият граф“ (* 1334 † 1383), съпруг на Бона дьо Бурбон и опитен политик, който през 1359 г. успява да възвърне към короната земите на Во. Той участва в Обсадата на Месемврия през 1366 г.

Савойски херцози

Вижте също: Савойско херцогство

Амадей VI е наследен по права линия от Амадей VII, известен като „Червения граф“ (* 1360 † 1391), чиято трагична смърт предизвиква ожесточени битки между майка му и съпругата му Бона дьо Бери. Амадей VIII „Миролюбивият“ (* 1383 † 1451), който е издигнат от император Сигизмунд в херцог на Савоя през 1416 г., след изчезването на линията Савоя-Ахая през 1418 г. окончателно присъединява Пиемонт към херцогство. Следва Лудвиг (* 1413 † 1465), наместник от името на баща си от 1434 г. и напразен претендент за наследството на Филипо Мария Висконти, като през 1428 г. се жени за сестра му Мария Висконти (* 1411 † 1469). След него на власт идват Амадей IX Блаженият (* 1435 † 1472), чиято сестра Шарлота (* 1445 † 1483), се омъжва за дофина на Франция през 1451 г. (бъдещият крал Луи XI), и Филиберт I „Ловецът“ (* 1465 † 1482) под регентството на майка си Йоланда Френска (сестра на Луи XI), който е непрекъснато заплашван от роднини, които на няколко пъти завземат земите му.

Филиберт е наследен от брат си Карл I „Войнствения“ (* 1468 † 1490), който през 1485 г. приема и титлата „крал на Кипър, крал на Йерусалим и на Армения“, отстъпени му в замяна на годишна пенсия от 4300 флорина^[5] от Шарлота дьо Лузинян, съпруга на брата на Амадей IX, Луи Савойски; тя все още се смята за кралица, въпреки че губи тези титли през 1464 г., когато е прокудена от своя полубрат Жак II Кипърски.

Карл I е наследен от Карл II (* 1489 † 1496), който умира още като дете и оставя херцогството на чичо си, графа на Брес Филип II Безземни (* 1443 † 1497). Филип е последван от синовете си Филиберт II „Хубави“ (* 1480 † 1504), който оставя управлението на държавата на своя полубрат Райнер, известен като Големи Извънбрачни Савойски, и Карл II Савойски „Добрият“ (* 1486 † 1553), който губи почти всичките си притежания по време на войните между Франция и Испания.

Един от братята на Карл II – Филип Савойски-Немур (* 1490 † 1533) получава от краля на Франция Франсоа I Херцогство Немур през 1528 г. и поставя началото на линията Савоя-Немур. Линията става известна с Жак и с Анри I, и изчезва през 1659 г. с Анри II (* 1625 † 1659).

Карл II е наследен от сина си Емануил Филиберт Савойски „Желязната глава“ (* 1528 † 1580), съпруг на Маргарита дьо Валоа и възстановител на Савойската държава. След смъртта му синът му Карл Емануил I (* 1562 † 1630) е начело на херцогство от 1580 г.: негови синове са Емануил Филип (* 1586 † 1605), който умира преждевременно, Виктор Амадей I (* 1587 † 1637), негов наследник от 1630 г., Филиберт (* 1588 † 1624), доблестен генерал на служба в Испания, който през 1614 г. осуетява опита за десант на турците в Сицилия, Маврикий, кардинал, и Томас Франциск, основател на линиите Савоя-Каринян и Савоя-Соасон.

След смъртта на Виктор Амадей I, който оставя държавата практически васална на френския крал Луи XIII, вдовицата му Мария Кристина Бурбон-Френска, наречена „Кралска мадам“, поема регентството и трябва да се бори ожесточено с Маврикий и Томас Франциск, за да запази короната за синовете си Франц Хиацинт (* 1632 † 1638) и Карл Емануил II (* 1634 † 1675).

Последният граф и първи херцог на Савоя Амадей VIII
Карл II, който губи почти всички територии на херцогството
Емануил Филиберт I Желязната глава, който възстановява властта на династията
Карл Емануил I
Виктор Амадей I
Карл Емануил II
Първият не само титулярен крал от Савойската династия, Виктор Амадей II

Крале на Сицилия

Вижте също: История на Савойска Сицилия

Савоя копнеят за кралската титла. Въпреки че от края на XV век те претендират за короната на Кипър, Йерусалим и Армения, след като формално са наследили тези владения от Дом Лузинян, реалната възможност да се трансформира херцогството в кралство идва едва с Виктор Амадей II (* 1666 † 1732), син и наследник на Карл Емануил II, който чрез участие във Войната за испанското наследство укрепва своите владения. Така през 1713 г. Филип V Испански (Филип IV Сицилиански) отстъпва Сицилианското кралство на херцога на Савоя Виктор Амадей II. На 27 юли Виктор Амадей II, който се кани да замине за Сицилия, назначава сина си Карл Емануил, принц на Пиемонт, за наместник на континенталните държави, но той е само на 16 години и затова е подпомогнат от Регентски съвет. На 23 октомври новият крал пристига в Палермо, а на 24 декември, след пищна церемония в Катедралата на Палермо, Виктор Амадей II и съпругата му Анна Мария Бурбон-Орлеанска получават короната на крале на Сицилия. Те остават в Сицилия до 7 септември 1714 г. и след това се връщат в Торино. Междувременно от Виена идва предложението да се присъедини към вече подписания Четворен съюз в замяна на титлата „Крал на Сардиния“. С Хагския договор от 1720 г. той разменя Сицилия със Сардиния.

Крале на Сардиния

Вижте също: Сардинско кралство (1720 – 1861)

През 1720 г. Савоя най-накрая успяват да завладеят острова и Виктор Амадей II е коронясан за крал на Сардиния. Столицата обаче остава в Торино^{[N 3]}, а центърът на тежестта на държавата е в Пиемонт.

През 1730 г., след абдикацията на Виктор Амадей II, на престола се възкачва Карл Емануил III (* 1701 † 1773), който разширява границите на държавата до Тичино. Неговите сестри Мария Аделаида (* 1685 † 1712) и Мария Луиза Габриела (* 1688 † 1714) се омъжват съответно през 1697 г. за Луи дьо Бургон-Френски и през 1701 г. за Филип V, крал на Испания.

От 1773 г. на престола е крал Виктор Амадей III (* 1726 † 1796), който е победен от Наполеон и трябва да се подчини на унизителното примирие от Кераско. След това на трона се възкачват един след друг неговите синове Карл Емануил IV (* 1751 † 1819), лишен от всички владения с изключение на Сардиния, Виктор Емануил I (* 1759 † 1824), принуден да абдикира от либералните революционни въстания през 1821 г., и Карл Феликс (* 1756 † 1831), управляващ от 1821 г. като последен владетел от пряката линия.

Принцесите от този период, от друга страна, се отличават със знаменити бракове. Сред дъщерите на Виктор Амадей III Мария Жозефина Луиза (* 1753 † 1810) се омъжва за графа на Прованс през 1771 г., бъдещ крал на Франция с името Луи XVIII, а Мария Тереза (* 1756 † 1805) се омъжва през 1773 г. за графа на Артоа, бъдещ Шарл X. Дъщерите на Виктор Емануил I, Мария Беатрис Витория (* 1792 † 1840), Мария Анна (* 1803 † 1884) и Мария Кристина (* 1812 † 1836) се омъжват съответно за Франц IV, херцог на Модена през 1821 г., Фердинанд I, император на Австрия през 1831 г. и Фердинанд II де Бурбон, крал на Двете Сицилии през 1832 г. Най-малкото му дете, Мария Тереза, се омъжва за Карл II, херцог на Лука и след това на Парма.

След смъртта на Карл Феликс, който не оставя потомство, наследяването на трона преминава към най-близката странична линия, тоест към тази на Савоя-Каринян, представена от Карл Алберт (* 1798 † 1849). Той абдикира след Първата война за италианска независимост срещу Австрия, докато сестра му Мария Елизабета (* 1800 † 1856) се омъжва за ерцхерцог Райнер-Йозеф Хабсбург-Лотарингски, вицекрал на Кралство Ломбардия-Венето през 1820 г.

Виктор Амадей II, крал първо на Сицилия и по-късно на Сардиния
Карл Емануил III
Виктор Амадей III
Карл Емануил IV
Виктор Емануил I
Карл Феликс, последният представител на главниата линия на Савоя
Карл Алберт, баща на последния крал на Сардиния Виктор Емануил II

Обединение и крале на Италия

Вижте също: Кралско семейство на Италия и Кралство Италия (1861 – 1946)

Карл Алберт Савойски, представител на линията Савоя-Каринян (произхождащ от гореспоменатия Томас Франциск, син на Карл Емануил I и брат на Виктор Амадей I), е наследен от:

Виктор Емануил II (* 1820 † 1878), съпруг на принцеса Мария-Аделхайд Хабсбург-Лотарингска, единствен крал на Сардиния до 1861 г. и от тази година първи крал на обединена Италия. От брака им се ражда:^{[N 4]}
Умберто I (* 1844 † 1900). Сестра му Мария Клотилда, графиня на Монкалиери, се омъжва през 1859 г. за Наполеон Жозеф Шарл Бонапарт; брат му Амадей Фердинанд Мария (* 1845 † 1890) се жени за Мария Виктория дал Поцо дела Чистерна през 1867 г. и дава началото на линията Савоя-Аоста, като също е крал на Испания (1870 – 1873); другата му сестра Мария Пия се омъжва за краля на Португалия Луиш I. Съпруг е на принцеса Маргарита Савойска-Генуезка, от която има:
Виктор Емануил III (* 1869 † 1947), крал на Италия (1900 – 1946), император на Етиопия (1936 – 1945) и крал на Албания (1939 – 1945), съпруг на принцеса Елена Черногорска, от която има:
- Йоланда Маргарита (* 1901 † 1988), съпруга на граф Джорджо Карло Калви ди Берголо
- Мафалда Мария Елизабета (* 1902 † 1944), съпруга на принц Филип фон Хесен-Касел
- Умберто II (* 1904 † 1983), наместник на кралството от 5 юни 1944 до 9 май 1946 г., последен крал на Италия от 9 май до 18 юни 1946 г., съпруг на Мария-Жозе Белгийска (* 1906 † 2001)
- Йоанна (* 1907 † 2000), съпруга на българския цар Борис III
- Мария Франциска (* 1914 † 2001), съпруга на принц Луи-Шарл Бурбон-Пармски.

Виктор Емануил II, „Бащата на Отечеството“ и първият крал на Италия, „Джентълменът“
Умберто I „Добрият“
Маргарита Савойска, първа кралица-консорт на Италия и съпруга на Умберто I
Виктор Емануил III, „Кралят войник“
Елена Черногорска
Умберто II, последният владетел от Савойския дом
Мария-Жозе Белгийска, последната кралица-консорт на Италия, известна със своя антифашизъм

След раждането на Италианската република

От брака на Умберто II и Мария-Жозе Белгийска се раждат:

Мария Пия (* 1934), съпруга на принц Александър Караджорджевич и майка на Димитри и Микеле (* 1958) и на Елена и Серджо (* 1963); има втори брак с принц Мишел Бурбон-Пармски
Виктор Емануил (* 1937), съпруг на Марина Риколфи-Дория и баща на Емануил Филиберт (* 1972)
Мария Габриела (* 1940), съпруга на предприемача Робер Зелингер дьо Балканѝ и майка на Мария Елизабета Зелингер дьо Балканѝ
Мария Беатрис (* 1943), съпруга на аржентинския дипломат и професор по право Луис Рейна и майка на Рафаел (* 1971 † 1994) и Азаеа (* 1973).

Мария Пия
Виктор Емануил, през 21 век в центъра на династичен спор с Амадей Савойски-Аоста
Мария Габриела
Мария Беатрис

Савоя-Аоста

Вижте също: Савоя-Аоста

От Амадей Фердинанд Мария (* 1845 † 1890), херцог на Аоста и крал на Испания от 1870 до 1873 г., син на Виктор Емануил II, води началото си линията Савоя-Аоста.

От него се раждат Емануил Филиберт (* 1869 † 1931), Виктор Емануил, граф на Торино (* 1870 † 1946), генерален командир на кавалерията през Първата световна война, Лудвиг Амадей, херцог на Абруци, и Хумберт, граф на Салеми (* 1889 † 1918).

През 1895 г. Емануил Филиберт се омъжва за Елена Орлеанска, от която има Амадей, херцог на Аоста и вицекрал на Етиопия от 1937 г., и Аймон (* 1900 † 1948), първо херцог на Сполето, а след това, през 1942 г., на Аоста, номинален крал на Хърватия от 1941 до 1943 г. като Томислав II, съпруг на гръцката принцеса Ирини. Неговият син Амадей (* 1943 † 2021) се жени в първия си брак за принцеса Клавдия Орлеанска и във втория си брак за Силвия Патерно от маркизите на Реджовани. Амадей има син Аймон (* 1967), женен за гръцката принцеса Олга, от която има Хумберт (* 7 март 2009), Амадей (* 24 май 2011) и Изабела (* 14 декември 2012).

Амадей, 1-ви херцог на Аоста и крал на Испания
Емануил Филиберт, 2-ри херцог на Аоста, Непобедимият херцог
Амадей, III херцог на Аоста и герой на Амба Аладжи
Аймон, 4-ти херцог на Аоста, крал на Хърватия по време на Втората световна война
Амадей, 5-ти херцог на Аоста, както и херцог на Савоя по силата на династичния спор
Аймон, VI херцог на Аоста, както и херцог на Савоя, тъй като той в момента е в центъра на династиченспор

Савоя-Генуа

Вижте също: Савоя-Генуа

Линията Савоя-Генуа води началото си от Фердинанд Савойски, второроден син на Карл Алберт. Фердинанд е баща на Маргарита (* 1851, † 1926), първата кралица на Италия, и на Томас Савойски-Генуезки, втори херцог на Генуа (* 1854, † 1931). Линията е продължена през 1851 г. от многобройните деца на Томас: Фердинанд, трети херцог на Генуа (* 1884 † 1963), Филиберт, четвърти херцог на Генуа (* 1895 † 1990), Мария Бона (* 1896 † 1971), Адалберт, херцог на Бергамо (* 1898 † 1982), Мария Аделхайд (* 1904 † 1979), Евгений, пети херцог на Генуа (* 1906 † 1996). След смъртта на Евгений без деца от мъжки пол, тъй като салическият закон е в сила в Дом Савоя, херцогската линия Савоя-Генуа изчезва. Мария Изабела, единствената дъщеря на петия херцог, е последната потомка и има статута и титлата на принцеса и фамилното име Савойска-Генуезка.

Фердинанд, 1-ви херцог на Генуа, брат на Виктор Емануил II
Томас, 2-ри херцог на Генуа
Фердинанд, 3-ти херцог на Генуа
Филиберт, херцог на Пистоя и след това 4-ти херцог на Генуа
Евгений, херцог на Анкона и по-късно 5-и херцог на Генуа
Мария Изабела, единствената дъщеря на последния херцог на Генуа

Савоя-Ахая

Вижте също: Савоя-Ахая

Савоя-Ахая възниква с Филип I Савойски-Ахая (* 1274 или 1278, † 1334), син на Томас III Савойски, господар (сеньор) на Пиемонт, и на Гуя (Гая) Бургундска. Той приема титлата „Княз на Ахая“, след като през 1301 г. се жени за Изабела дьо Вилардуен, дъщеря на Гийом II дьо Вилардуен, княз на Ахая, и на втората му съпруга Анна Ангела Комнина. Клонът изчезва през 1418 г. със смъртта на Лудвиг Савойски-Ахая (* 1364, † 1418), който няма законни наследници. Столица на феодалното владение е Пинероло.

Савоя-Во

Вижте също: Савоя-Во

Савоя-Во управлява голяма част от настоящите швейцарски кантони Во и Фрибург с титлата „барон“ през XIII и XIV век, оформяйки до голяма степен автономна държава – Баронство Во, впоследствие включено в останалите савойски владения. Води началото си от Лудвиг I Савойски-Во (* сл. 1253; † 1302 или 1303), първи барон на Во (1285 – 1302). Изчезва през 1359 г. с края на управлението на Катерина Савойска-Во (* 1324, † 1388).

Савоя-Немур

Вижте също: Савоя-Немур

Савоя-Немур произхожда от Филип Савойски-Немур (* 1490, † 1553), син на херцог Филип II Савойски и втората му съпруга Клодин дьо Брос. Филип е по-малък брат на Луиза Савойска, кралица-майка на френския крал Франсоа I. Номиниран е за граф на Женева и след това за херцог на Немур. Линията изчезва през 1659 г. по мъжка линия и през 1724 г. – по женска.

Савоя-Вилафранка-Соасон

Вижте също: Савоя-Каринян, Савоя-Соасон и Савоя-Вилафранка

Линията Савоя-Соасон започва с Евгений Маврикий (* 1634 † 1673), брат на Емануил Филиберт Савойски-Каринян. Тя става известна с Евгений Савойски, „Великият капитан“, известен генерал в служба на империята. Изчезва с Евгений Йоан Франциск (* 1714 † 1734), син на Емануил Томас (* 1687 † 1729), племенник ex patre на бащата на гореспоменатия Евгений Мавриций.

От Евгений Иларион (* 1753 † 1785), граф на Вилафранка, втори син на гореспоменатия Лудвиг Виктор Савойски-Каринян, произхожда и друга морганатична линия – тази на Савоя-Вилафранка, към която принадлежи синът му Йосиф Мария (* 1783 † 1825). Йосиф има само един син, Евгений Емануил (* 1816 † 1888), който е генерален командир на флота на Сардиния и генерал-лейтенант на Кралство Сардиния по време на трите войни за независимост. Заедно с двете си сестри, с кралска патентна грамота, подписана от Карл Алберт Савойски на 28 април 1834 г., той е удостоен с титлата „Принц на Савоя-Каринян“ и отново е допуснат до линията на наследяване.

Принц Евгений през 1843 г. създава силна сантиментална връзка с Мария Каролина Хабсбург-Лотарингска, по-голямата сестра на Мария Аделхайд Хабсбург-Лотарингска. През септември същата година крал Карл Алберт, одобрявайки избора, официално иска ръката на девойката от императора на Австрия. Здравословното състояние на принцеса Мария Каролина обаче внезапно се влошава, което води до преждевременната ѝ смърт през януари 1844 г. Загубата на бъдещата му булка хвърля принц Евгений в отчаяние и оттогава той отказва да сключи брак по държавни причини с която и да е друга принцеса, като в крайна сметка се жени за буржоата Фелисита Канестро.^[6] Кралските патентни грамоти от 14 септември 1888 г., предоставени от Умберто I, утвърждават като морганатичен брака на принц Евгений Емануил Савойски-Вилафранка с Фелисита Крозио Канестро и признават титлата „граф“ на семейство Савоя-Вилафранка, предавана по пряка мъжка линия.^[7]

Фамилията все още съществува и през XXI век и в допълнение към гореспоменатите принцове,^{[N 5]} представлява единствената законна съществуваща патрилинейна линияна Дом Савоя, въпреки че той е морганатичен. Настоящият носител на титлата „Граф на Вилафранка-Соасон“ е Едуард Емануил Филиберт.^[8]

Евгений Мавриций, 1-ви граф на Соасон
Евгений, фелдмаршал на Свещената Римска империя
Евгений Иларион, 1-ви граф на Вилафранка, родоначалник на едноименната линия
Евгений, 3-ти граф на Вилафранка, от когото произлича морганатичнта линия на дома

Савоя-Каринян

Вижте също: Савоя-Каринян

Савоя-Каринян започнва с Томас Франциск Савойски (* 1596, † 1656), пети по рождение син на Карл Емануил I Савойски, който през 1620 г. му дава титлата „принц на Кариняно“. След смъртта на краля на Сардиния Карл Феликс Савойски без наследници директната линия на Савоя изчезва и трябва да се върнат към линията Савоя-Каринян, за да се определи наследникът на трона на Кралство Сардиния, който е даден през XIX век на Карл Алберт Савойски (* 1798, † 1849). Следователно всички крале на Италия произлизат от линията Савоя-Каринян.

Савоя-Брес

Вижте също: Савоя-Брес

Савоя-Брес е клон, чрез който е продължена династията на Савойските херцози, започвайки от 1496 г. с Филип II, граф на Брес(* 1438 или 1443, † 1497).

Предишният клон (наречен херцогски) изчезва с Карл II Йоан Амадей, 6-и херцог на Савоя, чийто баща Карл I, 5-и херцог на Савоя, е племенник, по съребрена линия, на Филип II. След като Карл II умира през 1496 г. на 8-годишна възраст, по време на регентството в негово име на майка му Бианка Монфератска, и никой от братята на баща му не е жив, се връщат при починалия му дядо му Амадей IX, 3-ти херцог на Савоя, като така се стига до брата на дядо му – Филип II, граф на Брес.

Този клон изчезва през 1831 г. със смъртта на Карл Феликс Савойски (* 1765, † 1831), крал на Сардиния, и потомците преминат към клона Савоя-Каринян с Карл Алберт Савойски-Каринян (* 1798, † 1849), шести принц на Каринян и след това крал на Сардиния.

Савоя-Ракониджи

Вижте също: Савоя-Ракониджи

Лудвиг I Савойски-Ракониджи (* 1413, † 1465), извънбрачен син на господаря на Пиемонт Лудвиг Савойски-Ахая, поставя началото на линията Савоя-Ракониджи. Тя изчезва през 1605 г. със смъртта без наследници на последния му представител Бернардин II (* ок. 1540, † 1605). През 1581 г. с акт на херцог Карл Емануил I Савойски членовете на линията, господари на едноименния феод Ракониджи, получават второ място по ред на унаследяване на Савойската корона след линията на братовчедите им Савоя-Немур.

Морганатични и извънбрачни линии

И накрая трябва да се споменат някои от многобройните извънбрачни линии на семейството. От Анселм (Лантелм), известен като „Извънбрачни Ахейски“ († сл. 1369), извънбрачен син на Филип I Савойски-Ахая, започва линията на господарите на Коленьо и Алтесано Инфериоре, която изчезва през 1598 г.

От Райнер (Ренато) Савойски-Вилар, известен като „Големи Извънбрачни Савойски“ (* ок 1470 † 1525), извънбрачен син на Филип II Безземни (* 1443 † 1497), произлиза линията на графовете на Вилар, от която произлиза и тази на графовете на Танд, прочут с Клавдий (* 1507 † 1566), капитан в служба на французите, отличил се в битката при Павия през 1525 г., в защитата на Прованс през 1536 г. и при обсадата на Ница през 1543 г.

След морганатичния брак с Роза Верчелана Виктор Емануил II Савойски (* 1820 † 1878) ѝ дава титлата „Графиня на Мирафиори и Фонтанафреда“, предадена на техния син Емануил Алберт Гуериери ди Мирафиори, след това на децата му Виктор Емануил (* 1873 † 1896) и Гастон (* 1878 † 1943). Родът Мирафиори изчезва с единствената дъщеря на Гастон, Виктория Маргарита (* 1901 † 1970).

Отношенията между Италианската държава и бившите суверени на Италия са определени в 13-тата преходна и окончателна разпоредба на Конституцията на Италианската република, одобрена от Учредителното събрание на 5 декември 1947 г. с 214 гласа „за“ и 145 „против“ от 359 избиратели. Тази разпоредба гласи:

„	1. Членовете и потомците на Савойския дом не са избиратели и не могат да заемат публични длъжности или изборни длъжности. 2. На бившите крале от Савойската династия, техните съпруги и техните потомци от мъжки пол е забранено да влизат и да остават на националната територия. 3. Активите, съществуващи на националната територия, на бившите крале от Савойския дом, техните съпрузи и техните потомци от мъжки пол, са дадени на държавата. Прехвърлянията и учредяването на вещни права върху самите активи, извършени след 2 юни 1946 г., са анулирани.	“
Конституция на Италианската република

През 1987 г. Държавният съвет приема молбата на Мария-Жозе Белгийска да се завърне в Италия, считайки я вече не за „консорт“, а за „вдовица“ на бивш крал, докато през 2002 г. Камарата на депутатите и Сенатът на Републиката одобряват Конституционен закон от 23 октомври 2002 г., бр. 1, с което се изчерпват правните последици на първите две алинеи от посочената преходна и заключителна разпоредба 13.^[9] През ноември 2007 г. адвокатите на Савойската династия изпращат на Президента на републиката Джорджо Наполитано и на Министър-председателя Романо Проди искане за обезщетение за изгнанието от около 260 милиона евро.^[10] Емануил Филиберт заявява, че всички пари ще бъдат използвани за създаване на фондация, насочена към подпомагане на нуждаещите се. Херцог Амадей Савойски-Аоста, който не е засегнат от изгнание, се обявява против инициативата, като се разграничава от нея. Впоследствие дори най-старата линия признава неуместността на инициативата. От друга страна тя се основава на Европейската конвенция за правата на човека, която забранява, наред с другото, наказанието „изгнание“ и която представлява правното основание за подобни искания, счетени за законни; обаче в случая с Италия относителното правило не би било приложимо, тъй като Италианската република се присъединява към Конвенцията с изричната уговорка, че забраната за изгнание в конкретния случай на семейство Савоя не е приложима.

Вижте също: Линия за наследяване на Италианския престол и Кралство Италия