картина на Питер Брьогел Стари от 1568 г. From Wikipedia, the free encyclopedia
„Притча за слепците“ (на нидерландски: De parabel der blinden) е картина на фламандския художник Питер Брьогел Стария от 1568 г. Картината (86 cm x 154 cm) е изложена в Националния музей „Каподимонте“ в Неапол (Италия). Използваната техника е темперни бои върху ленено платно. Изобразява библейската притча за слепеца, водещ слепци[Мат. 15:14]
| Притча за слепците | |
_The_Blind_Leading_the_Blind.jpg) | |
| Художник | Питер Брьогел Стария |
|---|---|
| Година | 1568 г. |
| Размери | 86 × 154 cm |
| Изложена | Национален музей „Каподимонте“, Неапол, Италия |
| Притча за слепците в Общомедия | |
През 16 век Европа става сцена на дълбоки социални промени: Протестантската реформация, започната от Мартин Лутер, Хуманизма и Емпиризма и възхода на властта на средната класа. Това е и време, пълно с открития, в което е приета Хелиоцентричната теория на Николай Коперник, а Йоханес Гутенберг изобретява печатането с подвижни шрифтове. Картографията на Абрахам Ортелий силно повлиява върху изобразяването на пейзажи, докато с основата на съвременната анатомия от Андреас Везалий акцентът се поставя върху по-голямото внимание на художниците към получаването на правдоподобно изобразяване на телата.[1]
Изкуството вече се купува на пазарите и за да могат художниците да се отличават, те трябва да се свържат с теми, различни от традиционните, митологичните и библейските: неслучайно в този контекст се появява жанровата живопис, която има за свой предмет сцени и събития, извличани от ежедневието.
Питер Брьогел Старият започва кариерата си с илюстриране на пейзажи и фантастични сцени в толкова наситен стил, че често е сравняван с Йеронимус Бош. По-късно той последва примера на друг фламандски художник: Питер Артсен, чието богатство произтича именно от изобразяването на ежедневието в изключително реалистичен стил. С тези предпоставки темите и епизодите на Брьогел стават по-ежедневни, а изследването му е все повече под лупа: не е изненадващо, че славата му произтича точно от размисъла му върху човечеството, особено върху селяните. В ранните си картини Брьогел изобразява анонимни просяци, лишени от отличителни черти: едва с постигането на зрялост се появява по-подробна и изразителна физиономия.[2]
През 1563 г. Брьогел се жени за Майекен Кук (дъщеря на Питер Кук ван Елст, негов учител) и се мести в Брюксел,[3] седалището на правителството на Южна Нидерландия (1556–1714). През 1567 г. губернаторът на Нидерландия, Фернандо Алварес де Толедо, създава Кървавия съвет с цел преследване на еретиците:[4] Брьогел изпитва симпатии към Калвинизма, въпреки че все още не е ясно дали в неговата Притча за слепците (нарисувана по това време) вмъкна политическо послание; въпреки това е очевидно колко много той отхвърля Католическата църква. Творбите от последните му години се характеризират с горчиви и гротескни тонове, явни в неговата Сврака на бесилото.[5]
Имайте предвид, че в Древна Гърция слепотата се е смятала за необходимо условие за получаване на свръхестествени дарове от боговете. В средновековна Европа слепите са извършвали чудеса, както в случая с евангелския персонаж Вартимей. С протестантската реформация, от друга страна, религиозната иконография е премахната,[6] със засилване на идеята, че Спасението е получено чрез вярата в Исус Христос, а не чрез индивидуални действия. Тогава милостинята за бедните и немощните рязко намалява и просяците виждат как положението им се влошава.[7] Гръцката концепция за слепите дори е преобърната, дотолкова, че в литературата от онова време хората без зрение са жертви на шеги или дори изгаряни на клада.[8]
И накрая, Брьогел също споменава Притчата за слепия, който води слепия в своята творба Нидерландски пословици, където събира всички различни популярни пословици на фламандската култура. Фламандската пословица е: „Когато един слепец води друг, и двамата ще паднат в ямата.“[2]
Притчата за слепците и Mизантроп става част от Колекция „Фарнезе“ след конфискацията на имуществото, извършена от Ранучо I Фарнезе срещу семейство Маси от Парма. Не е сигурно как картината пристига в Италия, въпреки че е известно, че Козимо Маси се връща от Нидерландия през 1595 г. с голям брой тамошни картини.[9] Колекция „Фарнезе“ става една от най-богатите от целия Ренесанс, варираща във всеки художествен сектор и развиваща се в различни италиански градове (Рим, Парма и Пиаченца).[10]
През 18 век Карлос III Испански наследява художественото наследство на семейство Фарнезе от майка си Изабела, херцогиня на Парма. Затова той се погрижва да осигури достойно подреждане на творбите и намира идеалното място в Дворец „Каподимонте“ – бъдещ Национален музей „Каподимонте“ в Неапол.[10] Шедьоврите на Брьогел все още са изложени в музея[11], в Зала 17, посветена на картини от фламандската и германската област.[12]
Картината изобразява шестима слепи и обезобразени мъже, вървящи по пътека, граничеща с река от едната страна и със село с църква от другата.[13] Първият вече е паднал по гръб в един ров и тъй като всички се вкопчени един в друг с тояги, той сякаш е повлякъл със себе си и другите.[14] Свидетел на сцената е пастир на заден план.[15]
_-_WGA3516.jpg)
Творбата на Брьогел превежда в образи евангелската притча за слепия, който води слепия, съобщена от Матей 15:14 , в която Христос се обръща към фарисеите:[17] „Оставете ги, те са слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата!“. Според изкуствоведа Маргарет Съливан публиката на Брьогел вероятно е била толкова запозната с класическата литература, колкото и с Библията. Еразъм публикува своята Adagia (колекция от страгоръцки и латински поговорки) две години преди картината на Брьогел и съдържа цитата „Caecus caeco dux“ („слепият водач на слепите“) от римския поет Хораций. Брьогел разширява тази концепция, като увеличава броя на слепците от двама на шестима; всички те са добре облечени и им липсва селското облекло, характерно за късните му зрели произведения.[18] Лицето на първия човек, хвърлен по гръб, не се вижда: вторият обръща главата си, докато пада, може би за да избегне преобръщане по лице на земята. Третият споделя тоягата с втория, с която ще бъде влачен. Останалите тепърва ще се спънат, но неминуемо ще последват същата съдба: това е само въпрос на няколко мига, на няколко стъпки.[19]
Лицата и телата на слепите мъже, както и детайлите от фона, включително църквата, са изобразени с изключително фини детайли.[2] Падащата назад поза на водача демонстрира майсторството на Брьогел в ракурса.[14] Трябва да се има предвид, че въпреки че обстановката на Брьогел като цяло е измислена (от различните пейзажи, рисувани от него, единственият успешно идентифициран (освен този) е Битката в Неаполското пристанище), тази от Притчата за слепците е идентифицирана:[2] това е фламандското село Синт Ана Педе.
Шарл Було подчертава напрежението в композиционните ритми на Брьогел. Картината е разделена на девет равни части от сноп от успоредни прави; правите на свой ред са подразделени от други линии.[20] Платното приканва зрителя да следва действието, вместо да се спира на отделните фигури. Слепците си приличат по облеклото и изражението на лицата,[21] и изглежда, че следват един друг в едно движение, което кулминира в падането[22], което се предшества от различни действия: „лутането, след това колебанието, тревогата и спъването“.[21] Последователността на главите описва крива линия и, продължавайки с последователността, пространството между тях също се увеличава, внушавайки на зрителя нарастващата скорост. Скосените покриви на къщите на фона допринасят за усещането за движение на цялата композиция.[19]
Историкът на изкуството Густав Глюк отбелязва несъответствия в облеклото на просяците, тъй като те са добре облечени и носят тояги и пълни торби. Учените Кенет С. Линдзи и Бернар Хупе посочват, че слепците представляват фалшиви свещеници, които са пренебрегнали съветите на Христос да не носят злато, кесии или тояги.[23] Първият в редицата, наред с други неща, носи хърди-гърди – музикален инструмент по времето на Брьогел, на който са свирили просяци:[24] това може би символизира фалшивия менестрел – този, който не пее хвалебствия към Бога.[25]
_-_WGA3517.jpg) |
 | |
Църквата Света Анна поражда множество противоречиви интерпретации | ||
Сградата на заден план, идентифицирана като църквата Света Анна в днешния белгийски град Дилбек[26], привлича много коментари. Едно възможно тълкуване е, че светилището е доказателство за моралистичното намерение на платното: докато първите двама слепци се спъват и са отвъд изкуплението, четиримата са зад религиозната сграда и следователно все още могат да бъдат спасени. Друга интерпретация гласи, че църквата с изсъхнало дърво, поставено пред нея, е антикатолически символ и че онези, които я следват, ще паднат след сляп водач, както правят мъжете в рова. Други отричат всякаква символика на място за поклонение, като отбелязват, че църквите често се появяват в селските сцени на Брьогел, тъй като са били обичайна част от селския пейзаж. Медицинският изследовател Зейнел А. Карчиоглу предполага, че църквата намеква за социалното безразличие към окаяното състояние на хората с увреждания.[2]
За разлика от позиращите, статични фигури, характерни за живописта от епохата, Брьогел внушава траекторията на времето и пространството чрез ускореното движение на фигурите. Критиците Шарко и Ришър пишат, че концепцията за визуализиране на движението не е формулирана до 17 век[22] и че Брьогел предшества филмите[27] и Голо тяло, спускащо се по стълба № 2 на Дюшан.[22] Карчиоглу вижда картината като предшестване на хронофотографията от 19 век на Етиен-Жюл Маре.[19]
Творбата към днешна дата е една от четирите оцелели темперни картини на Брьогел (другите са Поклонението на влъхвите (ок. 1556 г.), Мизантроп (1568) и Празникът на Свети Мартин, наскоро приписана на него). Тя по-точно е tüchlein, т.е. картина, направена с цвят, приготвен чрез смесване на пигменти с водоразтворимо лепило; освен това този метод вече е бил консолидиран в областта на илюстрованите ръкописи преди въвеждането на масления цвят. Все още не е ясно от кого Брьогел може да е усвоил тази техника: възможно е това да са свекървата му миниатюристка Майкен Верхюлст, учителят му Питер Кук ван Елст или художникът Джулио Кловио, който си сътрудничи с художника по време на престоя му в Италия.[28] Поради разтворимостта на лепилото и високата нетрайност на лененото платно обаче, tüchlein са склонни да се разграждат бързо, с повреди, които трудно се възстановяват: Притчата за слепците във всеки случай е в отлично състояние на съхранение и не е понесъл много сериозни щети.[29] Картината, подписана и датирана Brvegel.M.D.LX.VIII ,[30] с размери 86 см X 154 cm[31] и е най-голямата, направена през 1568 г.[19]
Строгият тон на произведението се подчертава от използването на скучни и студени цветове: всъщност палитрата на Брьогел включва сиво, зелено, черно, кафяво и червено. Наклонената линия, създадена от телата, леко хесинхронизиран спрямо предния план, нарязва композицията диагонално и подчертава тяхната крехкост и драматична изолация. Пейзажът на заден план е типично фламандски, за разлика от останалите картини на Брьогел, който обиконовено включва в местните пейзажи чужди елементи от други страни.[32]
Изобразителната традиция на времето изобразява слепците като облагодетелствани от небесни дарове. Брьогел, от друга страна, се дистанцира от тази концепция, представяйки слепците изоставени на самите себе си и на път да паднат; дори има обръщане на това правило в случая на човека без очи, който се оказва такъв вследствие на божие наказание.[33]
.jpg)
В тази композиция Брьогел възприема типичната за Ренесанса емпирична обективност. В по-ранните картини слепците обикновено са изобразявани със затворени очи. Тук обаче на всеки човек се приписва различно очно заболяване;[34] това е направено с такъв пълен реализъм, че е позволило идентифицирането на техните заболявания от по-късни експерти, въпреки че някои диагностични разногласия продължават да съществуват.[35] Първите изследвания по въпроса са от 1889 г. с публикуването на Les difformes et les malades dans l'art („Деформация и болест в изкуството“) на Жан-Мартен Шарко и Пол Рише. Френският патолог Тони-Мишел Торийон го следва с по-нататъшни изследвания на фигурите на Брьогел. Очите на първия човек не се виждат на картината; очните ябълки на втория са изкормени; третият страда от левкома на роговицата, а четвъртият от атрофия на зрителния нерв; петият изглежда сляп (с нулево зрително възприятие) или фотофобичен; шестият е увреден от булозен пемфигоид.[19] Шарко и Ричър подчертават отбелязват точността на Брьогел при изобразяването на слепците, обърнати не напред, а с вдигнати във въздуха лица, тъй като би трябвало да разчитат на обонянието и слуха си.[14]
Притча за слепците единодушно се счита за шедьовър на живописта.[14][36] Творбата на Брьогел е най-ранната оцеяла картина, която се занимава с новозаветната притча за слепците, въпреки че има други предишни гравюри от Нидерландия, фокусиращи се върху същата тема (които Брьогел вероятно познава),[37] включително една, приписвана на Йеронимус Бош, [38] и друга, направена от Корнелис Масейс.[39] Картините на Брьогел се радват на световна популярност и са обект на научни трудове в дисциплини дори извън изкуството като медицината.[40]
Изображенията на Брьогел на просяци предоставят солидни препратки за по-късни художници, като Давид Винкбонс. Йеронимус Вирикс включва платното в 12 фламандски поговорки.[41] Има множество копия: едно от Якоб Савери, направено през 1600 г., но с фалшива дата 1562 г.;[42] друго от неговия син Питер Брьогел Млади, който рисува по-голяма версия с допълнителни детайли, включително стадо овце около 1616 г., сега в Лувъра.[32] Това последно копие, по-специално, е част от колекцията на Фердинандо Гондзага, херцог на Мантуа, покровител на италианския бароков художник Доменико Фети, който може да е бил повлиян от картината, когато изпълнява своя собствена версия на притчата около 1621–22 г.[43]
_The_Parable_of_the_Blind_Leading_the_Blind.jpg)
Притчата за слепците също вдъхновява много поети, включително немците Йозеф Вайнхебер и Валтер Бауер, и французина Шарл Бодлер, който написва Слепците. Американският поет Уилям Карлос Уилямс пише поредица от стихове върху картините на Брьогел; неговата „Притча за слепците“ се фокусира върху значението на композицията ,Слепците“ - дума, която се появява три пъти осемте терцини на стихотворението. Фигурите се препъват диагонално надолу и „едната следва другата с пръчка в ръка, триумфална към бедствието.[44]
Картината на Брьогел служи като модел за едноактната драма „Слепците“ на белгийския драматург Морис Метерлинк.[45] Романът на западногерманския писател Герт Хофман от 1985 г. „Притчата за слепите“ (Der Blindensturz) представя Брьогел и шестимата слепци: за да постигне реалистичен портрет, Брьогел многократно кара мъжете да преминат през мост и да паднат в рекичка посред зима, докато израженията им не постигнат опустошението, което Брьогел смята, че представлява човешкото състояние.[46] Историческият роман от 1987 г. Брьогел, или Работилницата на мечтите“ от Клод-Анри Роке разказва, че Брьогел рисува слепци от страх да не загуби собственото си зрение.[2]
Комиксът на френския карикатурист F'Murr Les Aveugles (1991) е вдъхновен от картината на Брьогел.[47]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
