Пловдивска епархия

Пловдивската епархия е епархия с ранг на митрополия на Българската православна църква е със седалище в град Пловдив, Южна България. Епархията е най-голямата на територията на България и има архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.

Тази статия е за историческата и православната епархия. За римокатолическата вижте Филипополска архиепархия.

---

Пловдивска епархия
Катедрален храм „Света Богородица“ Пловдив.
Църква	Българска православна църква
Страна	България
Център	Пловдив
Катедрална църква	„Света Богородица“
Митрополитска църква	„Света Марина“[1]
Архиерейски наместничества	Пазарджик Асеновград Хасково Карлово Панагюрище Пещера Смолян Ивайловград
Предстоятел	Николай
Сан	митрополит
Викарен епископ	Поликарп Белоградчишки, Висарион Смоленски
Брой манастири	14
Сайт	www.plovdivskamitropolia.bg
Пловдивска епархия в Общомедия

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Пловдивската (Филипополска) епархия е създадена около 36 година, когато се смята, че апостол Павел ръкополага първия епископ Ерм.^[2]

Според източници от VII век Филипополската епархия е митрополия, обхващаща освен Филипопол епископии със седалище в Диоклецианопол, Севастопол и Диоспол, а митрополитът е наричан „екзарх на Тракия Драговица“. През VIII век подчинени на филипополския митрополит са още епископите на Берое, Маркели, Литопросопос, Декастера и Леведос.^[3]

През 879 година Филипополската епархия става част от новосъздадената автокефална Българска църква, в която остава до връщането на Филипопол в Източната Римска империя през 969 година, когато отново е присъединена към Вселенската патриаршия. Към края на X век на филипополския митрополит са подчинени епископите на Агатоники, Лютица, Скутарион, Влептос, Левке, Драмица, Яница, Константия, Буково и Великия. Това положение се запазва до средата на XIV век, когато Лютица става самостоятелна епархия, а епископът на Перперикон е подчинен на Филипополската епархия.^[4]

Μитрополити

Филипополски епископи

• Ерм (Ермас), ръкоположен от апостол Павел (36 – 57 г. ?)^[5]
• Евтихий (споменат през 343 г.)^[6]
• Силван (споменат през 381 г.)^[7]
• Врисон (споменат през 403 – 404 г.)^[8]
• Силван II (около 406 – 425 г.)^[9]
• Франкион (споменат през 451 г.)^[10]
• Димитър (споменат през 453 г.)^[11]
• Валентин (споменат през 458 г.)^[12]

За епископите от VI – VIII век сведения липсват.

Филипополски митрополити на Вселенската патриаршия

• Никифор (споменат ок. 920 – 940 г.)^[13]
• Теогност (печат от ок. 1000 г.)^[14]
• Симеон (споменат в 1030 г.)^[15]
• Лазар (споменат в промеждутъка 1042 – 1050 г.)^[16]
• Константин (печат от ок. 1050 г.)^[17]
• Василий (споменат през май и юни 1092 г.)^[18]
• Ной (споменат ок. 1100 г.)^[19]
• Константин (ок. 1140)^[20]
• Михаил Италик (избран след 1143 г., споменат през 1147 г.)^[21]
• Теодор (споменат в 1156/7 г.)^[22]
• Василий (споменат през 1166 г.)^[23]
• Мегист (споменат в 1185 г.)^[24]
• Константин Пантехнис (1186 – 1192)^[25]
• Евфимиан (споменат в 1193 или 1197 г.)^[26]
• Георги (споменат през 1272 г.)^[27]
• Игнатий (до 1276/77 г., впоследствие търновски патриарх)^[28]
• Герасим (1285 – 1298)^[29]
• Йоан (споменат в 1322 г.)^[30]
• Максим (1322 – 1329)^[31]
• Мануил (споменат в 1360 г.)^[32]
• местоблюстител: Григорий (споменат в 1379 г.)^[33]
• Дамян (споменат в 1386^[34], убит от турците през 1410 г.^[35])
• Йосиф (споменат в 1452 г.)^[36]
• Дионисий (избран ок. 1454 – 1456 г., преместен през 1466 г.)^[37]
• Генадий (споменат на 10.10.1474 г.)^[38]
• Йоасаф (споменат в 1494 г.)^[39]
• Арсений (15 в.;^[40] споменат ок. 1500 г.^[41])
• Калист (споменат през 1511 г.,^[42] починал на 11.10.1513 г.^[43])
• Герасим (споменат през юли 1528 г.)^[44]
• Теодосий (споменат през 1541 г.)^[45]
• Генадий (споменат през 1546 г.)^[46]
• Арсений (споменаван от 1561 до януари 1565 г.)^[47] В негово време бил изграден из основи храмът „Св. Марина“.^[48]
• Теолипт (споменат през януари 1580, преместен на 27.02.1585 г.)^[49] През 1585 г. става цариградски патриарх.^[50]
• Теофан (споменат през март 1585 и през март и август 1590 г.)^[51]
• Харитон (споменат през юни 1583^[52])
• Даниил (споменат през март 1606 г.)^[53] Иван Гошев отъждествява този митрополит със споменатия през 1588 г. игумен и обновител на Бачковския манастир Даниил; пак според Гошев обаче последният е починал през 1595 г.^[54]
• Йоасаф (споменат за пръв път през юни 1608, починал през 1627 г.)^[55] През 1621 г. участва в големия патриаршески синод от 28 души, който избира Кирил Лукарис за цариградски патриарх.^[56]
• Мелетий (избран на 28.03.1627, отстранен на 25 юни 1628 г.)^[57] Бивш дръстърски митрополит.
• Христофор (избран на 7.06.1628, починал през 1636 г.)^[58] Бивш анхиалски митрополит.
• Кирил (избран през януари 1637, отстранен през втората половина на 1639 г.)^[59]
• Гавриил (първоначално избран през декември 1636,^[60] утвърден в 1639, починал навярно през 1673 г.)^[61]
• местоблюстител: Дионисий IV, бивш цариградски патриарх (1673, до 29.06.1676, отново от август 1679 г.)^[62] Починал на 23.09.1696 г. в Букурещ.^[63]
• Кирил (1676?-1679?)^[64]
• Нектарий (споменат за пръв път през 1682 г.)^[65] През 1688 г. е свален от митрополитския престол.^[66] Митрата му се пази в манастира „Свети Йоан Богослов“ на остров Патмос.^[67]
• Дамаскин (1688 – 1697?)^[68]
• Неофит (избран на 7 януари 1698, подал оставка на 08.04.1711 г.)
• Калиник (избран на 08.04.1711, преместен през 1718 г.)^[69]
• Теоклит (избран през октомври 1718 г.,^[70] отстранен на 28 февруари 1727 г.,^[71] преизбран през 1729 г.^[72])
• Митрофан (избран през 1727, починал през 1728 г.)^[73]
• Антим, от 1723 г.^[74]
• Константий, от 1725 г.^[75]
• Теоклит, към 1733 – 1734 г.^[76]
• Теофан, от 1740 г. От него бил възобновен храмът „Св. Безсребреници“ в Куклен.^[77]
• Серафим (избран на 08.10.1746, преместен през 1757 г.)^[78] На 28.07.1757 г. става цариградски патриарх.^[79]
• Авксентий (избран през юли 1757,^[80] починал на 1 април 1765 г.^[81])
• Самуил (избран през април 1765, преместен през 1780 г.)^[82] Родом от Цариград. По негово време са изработени две инкрустирани със седеф певници за храм „Св. Марина“.^[83]
• Кирил (избран през февруари 1780, починал в 1808 г.)^[84] Починал в Пловдив. През 1783 г. е изграден отново храм „Св. Марина“.^[85]
• Евгений (избран през март 1808 г., оттеглил се веднага след това)^[86] Родом от Пловдив, високо образован.^[87]
• Йоасаф (избран през юни 1808, отстранен в 1809 г.)^[88] Бивш анхиалски митрополит.
• Йоаникий (избран през март 1809, отстранен през 1818 г.)^[89]
• Паисий (избран на 15.03.1818, починал в 1821 г.)
• Самуил (избран през януари 1822, отстранен в 1824 г.)^[90]
• Никифор (избран 26.09.1824, починал в 1850 г.)^[91]
• Хрисант (избран на 24.08.1850, оттеглил се през 1857 г.)^[92] Поел истински поход срещу възрадането на българщината в града, при управлението му гъркоманската партия особено се активизира, разпорежда във всички градски църкви без „Света Петка“ да се служи само на гръцки, забранява двойното четене (на гръцки и църковнославянски) в пазарджишката църква.^[93] Смирненски митрополит (1840 – 1851, 1857 – 1869).^[94] Храмът „Св. Марина“ е построен на мястото на стария едноименен храм през 1853 – 1856 г.^[95]
• Паисий (избран на 15.11.1857, отстранен от Цариградската патриаршия през 1861 г.)^[96]
• Панарет (избран на 25.02.1861, отстранен от Цариградската патриаршия през 1872 г.)^[97]
• Неофит (избран на 19 януари 1872, преместен през 1880 г.)^[98]
• Григорий (избран на 14.11.1880, преместен през 1884 г.)^[99], роден на Лесбос, по-късно трапезундски (1884 – 1888), родоски (1888 – 1893) и дринополски (1894 – 1899).
• Йоаким (1855 – 1920), избран за пловдивски на 29.12.1884, преместен през 1889 г.^[100], от 17 декември 1889 до 10 май 1897 г. халкидонски митрополит, после ефески^[101]
• Фотий (избран на 19.12.1889, преместен през 1910 г.)^[102]
• Смарагд, бивш мъгленски митрополит (избран на 05.08.1910, преместен през 1912 г.)^[103]
• Тимотей, бивш воденски митрополит (избран на 21.06.1912, преместен през 1913 г.)^[104]
• Вениамин (1871 – 1946), избран на 10.09.1913, преместен на 21.07.1925 г.,^[105] от 21 юли 1925 до 21 октомври 1933 г. никейски, а по-късно ираклийски митрополит.^[106]

Пловдивски митрополити на Българската екзархия и Българската патриаршия

† Негово Високопреосвещенство Николай митрополит Пловдивски; 2009 г.

• Паисий (1858 – 1872)
• Панарет (1861 – 1883)
• Натанаил (24.03.1891-+18.09.1906)
• Максим (01.10.1906-+01.03.1938)
• Кирил (29.05.1938 – 31.12.1968)
• Варлаам (09.03.1969-+13.11.1986)
• Арсений (08.02.1987–+13.10.2006)
• Николай (избран на 04.02.2007 г., канонически утвърден от Св. Синод на 11 февруари 2007, встъпил в длъжност на 17 февруари 2007 г.)

Манастири

Кулата на Ангел войвода в Араповския манастир; сн. от 2007 г.

• Араповски манастир „Св. Неделя“
• Баткунски манастир „Св. св. Петър и Павел“
• Белащински манастир „Св. Георги Победоносец“
• Белочерковски манастир „Св. св. Петър и Павел“
• Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“
• Калоферски девически манастир „Въведение Богородично“
• Калоферски мъжки манастир „Рождество Богородично“
• Калугеровски манастир „Св. Никола“
• Кукленският манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“
• Кричимски манастир „Рождество Богородично“
• Лъджански (Ивайловградски) манастир „Св. св. Константин и Елена“
• Мулдавски манастир „Св. Петка“
• Сопотски метох „Въведение Богородично“
• Сопотски манастир „Св. Спас“

Храмове

Църквата „Свети Висарион Смоленски“; сн. от 2006 г.

Катедрален храм

• „Света Богородица“, Пловдив.

Храмове по духовни околии

• Пловдивска духовна околия
• Асеновградска духовна околия
• Карловска духовна околия
• Пазарджишка духовна околия
• Панагюрска духовна околия
• Пещерска духовна околия
• Смолянска духовна околия
• Хасковска духовна околия
• Ивайловградска духовна околия

Други храмове

• църква „Света Марина“, Пловдив
• църква „Света Петка Стара“, Пловдив
• църква „Свети Николай“, Пловдив
• църква „Свети Висарион Смоленски“, Смолян
• църква „Света Неделя“, Ракитово
• църква „Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов“, село Стряма
• параклис „Свети Йоан Предтеча“, Асеновград

Библиография

• Богданова, Таня Ив. Пловдивската епархия на българската православна църква (1919 – 1938 г.). Пловдив, 1994.
• Данчева-Василева, А. Митрополитите на Филипопол (Пловдив) през периода IV – XIV в. – В: Поλιχρονια. Сборник в чест на проф. Иван Божилов. Ред. Ил. Илиев. С., Анубис, 2002, 41 – 55.
• Велчев, Й. Градът или Между Изтока и Запада XIV – XVII в. Пловдив, 2005, 194 – 203 (църкви в Пловдив); 214 – 248 (митрополити); 479 – 490 (православна община); 491 – 502 (православна митрополия).
• Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV – XIV в. С., БАН Марин Дринов, 2009.
• Данчева-Василева, А. По-важните християнски култови топоси в средновековния Пловдив (Филипопол) и съдбата им в съвременността. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
• Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 39, 82 – 84
• Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 362 – 365.

Бележки

1. Митрополитски храм „Св. вмчца Марина“ гр. Пловдив // Пловдивска света митрополия. Посетен на 1 септември 2017.
2. Данчева-Василева, 324.
3. Кесякова 1999, с. 87.
4. Кесякова 1999, с. 90, 94.
5. J.-P. Migne, Patrologia graeca. Vol. 92, 1064; Schermann, T. (ed.) Prophetarum vitae fabulosae. Leipzig, 1907, 139; Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 324.
6. Данчева-Василева, 325.
7. Данчева-Василева, 325.
8. Данчева-Василева, 325.
9. Данчева-Василева, 325 – 326.
10. Данчева-Василева, 326.
11. Данчева-Василева, 326.
12. Данчева-Василева, 326.
13. Anonymi Professoris Epistulae (ed. A. Markopoulos). Berlin, 2000, № 63 = Лондон, Британска библиотека, ръкопис Add. 36749, л. 189б^{[неработеща препратка]}.
14. Prosopography of the Byzantine World Архив на оригинала от 2016-06-10 в Wayback Machine..
15. Prosopography of the Byzantine World Архив на оригинала от 2016-06-10 в Wayback Machine.; G. Ficker, Erlasse des Patriarchen von Konstantinopel Alexios Studites. Kiel, 1911, 19, 26.
16. Gautier, 152.
17. Prosopography of the Byzantine World // Архивиран от оригинала на 2016-06-10. Посетен на 2011-04-26.
18. Gautier, 152; Печат на Василий Филипополски с изображение на св. Михаил и св. Йоан Богослов и надпис „Боже, помагай на твоя раб Василий, митрополит на Филипопол“ (колекция от оловни печати на Дъмбартън Оукс, Вашингтон).
19. Σταμούλης, 181; Шандровская, В. С. Эрмитажные печати представителей болгарской церкви. – Труды Государственного Эрмитажа, 62, 2011, 197 – 198 Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine..
20. Σταμούλης, 181.
21. Michel Italikos, Lettres et discours (ed. P. Gautier). Paris, 1972, 26 – 28, 295.
22. Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 180
23. Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237
24. Σταμούλης, 181.
25. Илиев, И., Данчева-Василиева, А. Реч на Никита Хониат, адресирана до Константин Пантехни, митрополит на Филипопол. – Исторически преглед, 52, 1996, кн. 5, 108 – 141; Σταμούλης, 181.
26. Σταμούλης, 181.
27. Trapp, Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 4037.
28. Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 363; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976 – 1996, № 8074.
29. Trapp, № 3751.
30. Trapp, № 8621.
31. Trapp, № 16804.
32. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
33. Trapp, № 91727.
34. Trapp, № 5070
35. Куев, К., Петков, Г. Събрани съчинения на Константин Костенечки: изследване и текст. С., 1986, 404, 434.
36. Trapp, № 9039.
37. Trapp, № 5498; Иван Гошев, Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931.
38. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663
39. Trapp, № 8919; срв. Αποστολόπουλος, Δ. Ο „Ιερός κώδιξ“ του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 158.
40. Trapp, № 1406
41. Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησιών της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 182.
42. Σταμούλης, 182.
43. Kouroupou, M., Gehin, P. Catalogue des manuscrits conservés dans la Bibliothèque du Patriarcat Œcuménique: les manuscrits du monastère de la Panaghia de Chalki. Turnhout, 2008, 268 – 269.
44. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004, 294.
45. Σταμούλης, 182.
46. Σταμούλης, 182.
47. Γερμανός, 184.
48. Гошев 1931.
49. Γερμανός, 184.
50. Гошев 1931.
51. Γερμανός, 184.
52. Πάρδος, Αντώνης. Ἀθωνικὰ Σύμμεικτα 5. Ἀρχεῖο τῆς Ἱ. Μ. Παντοκράτορος. Ἐπιτομὲς ἐγγράφων. Αθήνα, Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 1998. ISBN 960-90911-0-5. с. 122.
53. Γερμανός, 184.
54. Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 357.
55. Γερμανός, 184.
56. Гошев 1931.
57. Γερμανός, 184; Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 402.
58. Γερμανός, 184; Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 77 – 78.
59. Γερμανός, 185
60. Βαλαής, 78 – 79.
61. Γερμανός, 184 – 185
62. Γερμανός, 186
63. Гошев 1931.
64. Γερμανός, 186
65. Γερμανός, 186
66. Гошев 1931.
67. А. А. Дмитриевский, Патмосские очерки. Киев, 1894, 200; A. D. Kominis, Patmos: Treasures of the Monastery. Athens, 1988, 216 (figs. 26–27).
68. Σταμούλης, 183; Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 360; срв. Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 219.
69. Γερμανός, 187; Гошев 1931.
70. Γερμανός, 187
71. Ι. Δ. Μοσχόνας, Κατάλογοι τῆς Πατριαρχικῆς Βιβλιοθήκης: Χειρόγραφα. Αλεξάνδρεια, 1945, 56 – 57.
72. Ευστρατιάδης, Σ. Μητροπολίται της Θράκης. – Θρακικά, 8, 1937, 58 – 59.
73. Ευστρατιάδης, Σ. Μητροπολίται της Θράκης. – Θρακικά, 8, 1937, 58 – 59.
74. Гошев 1931.
75. Гошев 1931; Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 83.
76. Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, 317.
77. Гошев 1931; Τσουκαλάς, 83.
78. Γερμανός, 187
79. Гошев 1931.
80. Γερμανός, 187
81. Σκορδέλης, Β. Χρονικά σημειώματα. – Δελτίον της ιστορικής και εθνολογικής εταιρείας της Ελλάδος, 4, 1892 Архив на оригинала от 2015-03-15 в Wayback Machine., 288.
82. Γερμανός, 187
83. Пеев, В. Пловдив в миналото. 2-ро изд. Пловдив, 2011, 281.
84. Γερμανός, 187
85. Гошев 1931.
86. Γερμανός, 187.
87. Гошев 1931; Τσουκαλάς, 83.
88. Γερμανός, 187 – 188.
89. Γερμανός, 188.
90. Γερμανός, 188.
91. Гошев 1931; Γερμανός, 188.
92. Γερμανός, 188
93. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.
94. Stamatopoulos, Dimitrios. Χρύσανθος Β ́ Σμύρνης // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor, 19 декември 2002 г. Посетен на 25 ноември 2013 г. (на гръцки)
95. Гошев 1931.
96. Γερμανός, 188.
97. Γερμανός, 188.
98. Γερμανός, 188.
99. Γερμανός, 188
100. Γερμανός, 188 – 189.
101. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 74. Посетен на 14 август 2014.
102. Γερμανός, 189
103. Γερμανός, 189.
104. Γερμανός, 189.
105. Γερμανός, 189
106. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 79. Посетен на 14 август 2014.

Цитирани източници

• Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4.