Пловдивската епархия е епархия с ранг на митрополия на Българската православна църква е със седалище в град Пловдив, Южна България. Епархията е най-голямата на територията на България и има архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.

Тази статия е за историческата и православната епархия. За римокатолическата вижте Филипополска архиепархия.
Бързи факти Църква, Страна ...
Пловдивска епархия
Thumb
Thumb
Катедрален храм
„Света Богородица“ Пловдив.
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърПловдив
Катедрална църква„Света Богородица“
Митрополитска църква„Света Марина“[1]
Архиерейски наместничестваПазарджик
Асеновград
Хасково
Карлово
Панагюрище
Пещера
Смолян
Ивайловград
ПредстоятелНиколай
Санмитрополит
Викарен епископПоликарп Белоградчишки, Висарион Смоленски
Брой манастири14
Сайтwww.plovdivskamitropolia.bg
Пловдивска епархия в Общомедия
Затваряне

История

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Пловдивската (Филипополска) епархия е създадена около 36 година, когато се смята, че апостол Павел ръкополага първия епископ Ерм.[2]

Според източници от VII век Филипополската епархия е митрополия, обхващаща освен Филипопол епископии със седалище в Диоклецианопол, Севастопол и Диоспол, а митрополитът е наричан „екзарх на Тракия Драговица“. През VIII век подчинени на филипополския митрополит са още епископите на Берое, Маркели, Литопросопос, Декастера и Леведос.[3]

През 879 година Филипополската епархия става част от новосъздадената автокефална Българска църква, в която остава до връщането на Филипопол в Източната Римска империя през 969 година, когато отново е присъединена към Вселенската патриаршия. Към края на X век на филипополския митрополит са подчинени епископите на Агатоники, Лютица, Скутарион, Влептос, Левке, Драмица, Яница, Константия, Буково и Великия. Това положение се запазва до средата на XIV век, когато Лютица става самостоятелна епархия, а епископът на Перперикон е подчинен на Филипополската епархия.[4]

Μитрополити

Филипополски епископи

  • Ерм (Ермас), ръкоположен от апостол Павел (36 – 57 г. ?)[5]
  • Евтихий (споменат през 343 г.)[6]
  • Силван (споменат през 381 г.)[7]
  • Врисон (споменат през 403 – 404 г.)[8]
  • Силван II (около 406 – 425 г.)[9]
  • Франкион (споменат през 451 г.)[10]
  • Димитър (споменат през 453 г.)[11]
  • Валентин (споменат през 458 г.)[12]

За епископите от VI – VIII век сведения липсват.

Филипополски митрополити на Вселенската патриаршия

  • Никифор (споменат ок. 920 – 940 г.)[13]
  • Теогност (печат от ок. 1000 г.)[14]
  • Симеон (споменат в 1030 г.)[15]
  • Лазар (споменат в промеждутъка 1042 – 1050 г.)[16]
  • Константин (печат от ок. 1050 г.)[17]
  • Василий (споменат през май и юни 1092 г.)[18]
  • Ной (споменат ок. 1100 г.)[19]
  • Константин (ок. 1140)[20]
  • Михаил Италик (избран след 1143 г., споменат през 1147 г.)[21]
  • Теодор (споменат в 1156/7 г.)[22]
  • Василий (споменат през 1166 г.)[23]
  • Мегист (споменат в 1185 г.)[24]
  • Константин Пантехнис (1186 – 1192)[25]
  • Евфимиан (споменат в 1193 или 1197 г.)[26]
  • Георги (споменат през 1272 г.)[27]
  • Игнатий (до 1276/77 г., впоследствие търновски патриарх)[28]
  • Герасим (1285 – 1298)[29]
  • Йоан (споменат в 1322 г.)[30]
  • Максим (1322 – 1329)[31]
  • Мануил (споменат в 1360 г.)[32]
  • местоблюстител: Григорий (споменат в 1379 г.)[33]
  • Дамян (споменат в 1386[34], убит от турците през 1410 г.[35])
  • Йосиф (споменат в 1452 г.)[36]
  • Дионисий (избран ок. 1454 – 1456 г., преместен през 1466 г.)[37]
  • Генадий (споменат на 10.10.1474 г.)[38]
  • Йоасаф (споменат в 1494 г.)[39]
  • Арсений (15 в.;[40] споменат ок. 1500 г.[41])
  • Калист (споменат през 1511 г.,[42] починал на 11.10.1513 г.[43])
  • Герасим (споменат през юли 1528 г.)[44]
  • Теодосий (споменат през 1541 г.)[45]
  • Генадий (споменат през 1546 г.)[46]
  • Арсений (споменаван от 1561 до януари 1565 г.)[47] В негово време бил изграден из основи храмът „Св. Марина“.[48]
  • Теолипт (споменат през януари 1580, преместен на 27.02.1585 г.)[49] През 1585 г. става цариградски патриарх.[50]
  • Теофан (споменат през март 1585 и през март и август 1590 г.)[51]
  • Харитон (споменат през юни 1583[52])
  • Даниил (споменат през март 1606 г.)[53] Иван Гошев отъждествява този митрополит със споменатия през 1588 г. игумен и обновител на Бачковския манастир Даниил; пак според Гошев обаче последният е починал през 1595 г.[54]
  • Йоасаф (споменат за пръв път през юни 1608, починал през 1627 г.)[55] През 1621 г. участва в големия патриаршески синод от 28 души, който избира Кирил Лукарис за цариградски патриарх.[56]
  • Мелетий (избран на 28.03.1627, отстранен на 25 юни 1628 г.)[57] Бивш дръстърски митрополит.
  • Христофор (избран на 7.06.1628, починал през 1636 г.)[58] Бивш анхиалски митрополит.
  • Кирил (избран през януари 1637, отстранен през втората половина на 1639 г.)[59]
  • Гавриил (първоначално избран през декември 1636,[60] утвърден в 1639, починал навярно през 1673 г.)[61]
  • местоблюстител: Дионисий IV, бивш цариградски патриарх (1673, до 29.06.1676, отново от август 1679 г.)[62] Починал на 23.09.1696 г. в Букурещ.[63]
  • Кирил (1676?-1679?)[64]
  • Нектарий (споменат за пръв път през 1682 г.)[65] През 1688 г. е свален от митрополитския престол.[66] Митрата му се пази в манастира „Свети Йоан Богослов“ на остров Патмос.[67]
  • Дамаскин (1688 – 1697?)[68]
  • Неофит (избран на 7 януари 1698, подал оставка на 08.04.1711 г.)
  • Калиник (избран на 08.04.1711, преместен през 1718 г.)[69]
  • Теоклит (избран през октомври 1718 г.,[70] отстранен на 28 февруари 1727 г.,[71] преизбран през 1729 г.[72])
  • Митрофан (избран през 1727, починал през 1728 г.)[73]
  • Антим, от 1723 г.[74]
  • Константий, от 1725 г.[75]
  • Теоклит, към 1733 – 1734 г.[76]
  • Теофан, от 1740 г. От него бил възобновен храмът „Св. Безсребреници“ в Куклен.[77]
  • Серафим (избран на 08.10.1746, преместен през 1757 г.)[78] На 28.07.1757 г. става цариградски патриарх.[79]
  • Авксентий (избран през юли 1757,[80] починал на 1 април 1765 г.[81])
  • Самуил (избран през април 1765, преместен през 1780 г.)[82]
  • Кирил (избран през февруари 1780, починал в 1808 г.)[83] Починал в Пловдив. През 1783 г. е изграден отново храм „Св. Марина“.[84]
  • Евгений (избран през март 1808 г., оттеглил се веднага след това)[85] Родом от Пловдив, високо образован.[86]
  • Йоасаф (избран през юни 1808, отстранен в 1809 г.)[87] Бивш анхиалски митрополит.
  • Йоаникий (избран през март 1809, отстранен през 1818 г.)[88]
  • Паисий (избран на 15.03.1818, починал в 1821 г.)
  • Самуил (избран през януари 1822, отстранен в 1824 г.)[89]
  • Никифор (избран 26.09.1824, починал в 1850 г.)[90]
  • Хрисант (избран на 24.08.1850, оттеглил се през 1857 г.)[91] Поел истински поход срещу възрадането на българщината в града, при управлението му гъркоманската партия особено се активизира, разпорежда във всички градски църкви без „Света Петка“ да се служи само на гръцки, забранява двойното четене (на гръцки и църковнославянски) в пазарджишката църква.[92] Смирненски митрополит (1840 – 1851, 1857 – 1869).[93] Храмът „Св. Марина“ е построен на мястото на стария едноименен храм през 1853 – 1856 г.[94]
  • Паисий (избран на 15.11.1857, отстранен от Цариградската патриаршия през 1861 г.)[95]
  • Панарет (избран на 25.02.1861, отстранен от Цариградската патриаршия през 1872 г.)[96]
  • Неофит (избран на 19 януари 1872, преместен през 1880 г.)[97]
  • Григорий (избран на 14.11.1880, преместен през 1884 г.)[98], роден на Лесбос, по-късно трапезундски (1884 – 1888), родоски (1888 – 1893) и дринополски (1894 – 1899).
  • Йоаким (1855 – 1920), избран за пловдивски на 29.12.1884, преместен през 1889 г.[99], от 17 декември 1889 до 10 май 1897 г. халкидонски митрополит, после ефески[100]
  • Фотий (избран на 19.12.1889, преместен през 1910 г.)[101]
  • Смарагд, бивш мъгленски митрополит (избран на 05.08.1910, преместен през 1912 г.)[102]
  • Тимотей, бивш воденски митрополит (избран на 21.06.1912, преместен през 1913 г.)[103]
  • Вениамин (1871 – 1946), избран на 10.09.1913, преместен на 21.07.1925 г.,[104] от 21 юли 1925 до 21 октомври 1933 г. никейски, а по-късно ираклийски митрополит.[105]

Пловдивски митрополити на Българската екзархия и Българската патриаршия

Thumb
† Негово Високопреосвещенство Николай митрополит Пловдивски; 2009 г.

Манастири

Thumb
Кулата на Ангел войвода в Араповския манастир; сн. от 2007 г.

Храмове

Thumb
Църквата „Свети Висарион Смоленски“; сн. от 2006 г.

Катедрален храм

Храмове по духовни околии

  • Пловдивска духовна околия
  • Асеновградска духовна околия
  • Карловска духовна околия
  • Пазарджишка духовна околия
  • Панагюрска духовна околия
  • Пещерска духовна околия
  • Смолянска духовна околия
  • Хасковска духовна околия
  • Ивайловградска духовна околия

Други храмове

Библиография

  • Богданова, Таня Ив. Пловдивската епархия на българската православна църква (1919 – 1938 г.). Пловдив, 1994.
  • Данчева-Василева, А. Митрополитите на Филипопол (Пловдив) през периода IV – XIV в. – В: Поλιχρονια. Сборник в чест на проф. Иван Божилов. Ред. Ил. Илиев. С., Анубис, 2002, 41 – 55.
  • Велчев, Й. Градът или Между Изтока и Запада XIV – XVII в. Пловдив, 2005, 194 – 203 (църкви в Пловдив); 214 – 248 (митрополити); 479 – 490 (православна община); 491 – 502 (православна митрополия).
  • Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV – XIV в. С., БАН Марин Дринов, 2009.
  • Данчева-Василева, А. По-важните християнски култови топоси в средновековния Пловдив (Филипопол) и съдбата им в съвременността. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
  • Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 39, 82 – 84
  • Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 362 – 365.

Бележки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.

Chrome
Wikiwand for Chrome
Edge
Wikiwand for Edge
Firefox
Wikiwand for Firefox