From Wikipedia, the free encyclopedia
Пласничево (на гръцки: Κρύα Βρύση, Крия Вриси, до 1927 година Πλάσνα, Пласна[2]) е град в Гърция, дем Пела на административна област Централна Македония.
| Пласничево Κρύα Βρύση | |
| — село — | |
  Пласничево  Пласничево  Пласничево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 4374 души (2021 г.) |
| Покровител | Свети Мина[1] |
| Пощенски код | 583 00 |
| Телефонен код | 2382 |
Пласничево е разположено на 10 m надморска височина в центъра на Пазарското поле и е трето по големина селище в нома след Енидже Вардар и Воден.[3]
В края на XIX век Пласничево е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пласничево живеят 200 българи и 56 цигани.[4] Всички жители на селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пласничево има 264 българи патриаршисти гъркомани.[5]
На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
| „ | На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[6] | “ |
В 1912 година през Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Пласничево (Πλασνίτσιοβον) като село населено със „славяногласни елини“.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пласничево има 18 къщи славяни християни и 17 къщи цигани мохамедани.[8]
В 1924 година в България се изселват 76 бълагари от Пласничево. На тяхно място, поради върлуващаа в района малария, са заселени само 24 бежанци,[3] понтийски гърци от Съветския съюз.[9] В 1927 година Пласничево е прекръстено на Крия Вриси.[3]
Според преброяването от 1928 година, Пласничево е бежанско село с 35 бежански семейства и 120 души.[10] След пресушаването на Ениджевардарското езеро 1935 година властите заселват в селото още бежанци от околните села.[11] Така например част жителите на Плугар се изселват в Пласничево.[12] В 1930-те години към Пласничево е присъединено и съседното село Призна.[13]
По време на Втората световна война Пласничево е база на паравоенната крайно дясна Национална армия на Гърция, ръководена от Георгиос Пулос.
След войната селото просперира и се развива много. Землището на селото се обработва със съвременни технологии и се произвеждат милиони килограми овошки, над 4 милиона килограма памук, 4 милиона килограма царевица, над 1,5 милиона килограма пшеница. Силно развито е и краварството. В градчето има и гимназия.[11]
Атанас Темелков (1881 – 1968), български революционер от ВМОРО Евгения Узуниду (р. 1962), гръцки политик Йоанис Сахинидис (р. 1968), гръцки политик Константинос Фостиропулос (р. 1960), гръцки физик Никола Георгиев Караиванов (1922 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[14]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
