From Wikipedia, the free encyclopedia
Врежот или понякога нечленувано Вреж (на гръцки: Άγιος Λουκάς, Агиос Лукас, до 1926 година Βρες, Врес[1]) е село в Република Гърция, в дем Пела на област Централна Македония.
| Врежот Άγιος Λουκάς | |
| — село — | |
  Врежот  Врежот  Врежот | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 723 души (2021 г.) |
Селото се намира на надморска височина от 10 m в източната част на Солунското поле, на 10 km северозападно от Пласничево (Крия Вриси) и на 10 km южно от град Воден (Едеса).[2]
Църквата „Свети Лука“ според местната традиция е построена в 1790 година.[3] В края на XIX век Врежот е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Врежот живеят 160 българи и 210 цигани.[4] Всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Врежот (Vrejot) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[5]
На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
| „ | На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи... Успешните ми действия продължиха и след Конституцията. Така се върнаха към православието двама българи комитаджии с всичките си роднини. От Карйотица Георги Мандалчис и от Врежа Христо Каравангели през октомври 1908.[6] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Врежот е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
Източно от селото е обновената манастирска църква „Св. св. Петър и Павел“.[8]
В 1912 година през Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вреш има 10 къщи славяни християни и 50 къщи цигани мохамедани.[9]
В 1924 година по силата на Лозанската конвенция циганите мюсюлмани се изселват от Врежот, но поради маларичността на района в селото първоначално не са заселени гърци бежанци. В 30-те години обаче след пресушаването на Ениджевардарското езеро и извършените в района мелиорации, във Врежот са заселени много бежанци.[2]
В 1926 година името на селото е сменено на Агиос Лукас, в превод Свети Лука.[10]
Тъй като селото е равнинно и землището му се напоява добре, то е много плодородно. Отглеждат се овошки - предимно праскови и ябълки, памук, жито, като е развито и краварството.[2]
Христо Георгиев, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[11]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
