Балъджа

Балъ̀джа^[1] или Балджа^[2] (на гръцки: Μελίσσι, Мелиси, катаревуса: Μελίσσιον, Мелисион, до 1926 година Μπαλίτζα, Балидза или Μπαλίτσα, Балица^[3]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

Тази статия е за ениджевардарското село. За солунското вижте Балджа.

---

Балъджа Μελίσσι
— село —
Балъджа 40.774167, 22.353056 Балъджа Балъджа
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пела
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	10 m
Население	909 души (2021 г.)

География

Селото се намира на 10 m надморска височина на около 5 km югозападно от град Енидже Вардар (Яница) по пътя за Воден (Едеса).^[2]

История

В Османската империя

В началото на XX век Балъджа е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през Балиджа и го описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.^[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Балъджа брои 94 жители българи и 30 цигани.^[5]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Балчор (Baltchore) има 120 българи партриаршисти гъркомани.^[6]

На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:

„

На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[7]

“

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Балджа (Балџа) има 6 къщи славяни християни.^[8] В 1926 година селото е прекръстено на Мелиси.^[9]

Населението е малко, тъй като страда от малария поради близостта на Ениджевардарското блато.^[9] Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт и Мала Азия.^[9] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 4 бежански семейства и 12 души бежанци.^[10] След пресушаването на Ениджевардарското блато в селото са настанени още бежанци от съседни села. Според Тодор Симовски от 879 души в 1991 година, една четвърт са с местен произход.^[9]

Тъй като землището е равнинно и се напоява добре, селото е доста богато. Произвеждат се овошки и памук, но е развито и краварството.^[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Балъджа на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Белица[11]	Μπαλιτσας	Аспропотамос	Άσπροπόταμος[12]	река на Ю от Балъджа[11]
Белица[11]	Μπαλίτσας	Авлаки	Αύλάκι[12]	регулиран канал на Ю от Балъджа[11]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	103[9]	64[9]	54[9]	407[9]	700[9]	711[9]	470[9]	881[9]	879[9]	983	1087	909

Бележки

1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.260
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 63. (на македонска литературна норма)
3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
7. Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92-93.
8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 64. (на македонска литературна норма)
10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
11. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)