Опицвет
село в община Костинброд, обл. София From Wikipedia, the free encyclopedia
Опѝцвет е село в Западна България, община Костинброд, Софийска област.
| Опицвет | |
 Сградата на кметството и читалище „Разум“ | |
  Опицвет  Опицвет | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 499 души[1] (15 март 2024 г.) 31,9 души/km² |
| Землище | 15,672 km² |
| Надм. височина | 576 m |
| Пощ. код | 2235 |
| Тел. код | 07110 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 53607 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Костинброд Трайко Младенов (ГЕРБ; 2015) |
| Опицвет в Общомедия | |
География
Село Опицвет се намира на около 27 km северозападно от центъра на областния град София (от Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“), около 12 km запад-югозападно от общинския център град Костинброд и около 5 km изток-североизточно от град Сливница. Разположено е южно от рида Три уши в Западна Стара планина, покрай десния (южния) бряг на река Блато, ляв приток на река Искър, а на югозапад от селото по посока на Сливница се издига ридът Костело с възвишенията Градище (724,9 m) и Целовижда[2] (703 m) (на Целовижда към 2013 г. е разработена кариера за добив на варовикови инертни материали). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 562 m, на юг нараства до около 580 m, а на север край реката намалява до около 547 m. Климатът е умереноконтинентален.
Източно край Опицвет минава в направление югозапад – североизток третокласният републикански път III-811, водещ на югозапад към връзка с първокласния републикански път I-8 (автомагистрала Европа) и нататък през град Сливница към град Брезник, а на североизток през село Богьовци към селището Беледие хан и връзка там с второкласния републикански път II-81. От републиканския път III-811 се отклонява на запад за Опицвет около 350 m общински път, който след Опицвет води на север до „Първи възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания“ и по-нататък през село Безден до село Богьовци.
Землището на село Опицвет граничи със землищата на: село Безден на север; село Богьовци на изток; село Петърч на югоизток; село Храбърско на юг; град Сливница на югозапад и запад.[3]
Селото е електрифицирано през 1945 г.
В началото на 1960-те години е изградена водоснабдителна система за питейна вода на селищата западно от столицата с водоизточник изворите на река Блато и с това е решен проблемът с водоснабдяването и на село Опицвет.
Числеността на населението на село Опицвет по данните от преброяванията[4] от 1934 г. насам се променя както следва:[5]
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[6]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 412 | 100 |
| Българи | 397 | 96,36 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | 12 | 2,91 |
| Други | 0 | 0 |
| Не се самоопределят | 0 | 0 |
| Не отговорили | 3 | 0,73 |
История
След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя, попада в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Опицвет в окръг София, околия Искрец, община Петрич (Петърч) и има население 455 души.[7][8]
Църква
Около 1835 г. е започната подготовка за построяване на нова църква в селото – идея, избиране на място, подготовка на материали, средства, намиране на майстори, строеж с прекъсвания – повече от 20 години. Църквата е изградена изцяло от дялан камък на варов разтвор. Построена е като еднокорабна базилика. Тържественото ѝ освещаване става през 1861 г. Наречена е „Света великомъченица Неделя“. До главния вход на църковния двор е построена магерницата – паянтова сграда за подпомагане на църковните ритуали, в която се е готвила храната – и за монасите, и за ратаите, а по-късно е ползвана и за училище, читалище, клуб. През 1994 г. в местността „Врелото“, в непосредствена близост до питейната помпена станция – село Опицвет, е възстановена полуразрушената до тогава постройка на параклиса „Свети Йоан Златоуст“[9].
Училище
Първите училищни занимания, организирани от Геко Соколов, са започнали през 1890-те години и са провеждани в двете стаи на магерницата при твърде примитивни условия. Сграда за училището е построена и открита през 1923 г. и училището е само основно – до четвърто отделение (тогава отделения са наричани класовете от първи до четвърти), а след построяването няколко години по-късно и на източното му крило са добавени три класа и то вече функционира като прогимназия[10]. Училището носи името на Св. Климент Охридски.
Читалище
В началото на 1920-те години е основано Народното читалище „Разум“, използвало първоначално една от стаите на магерницата, по-късно през 1940-те и 1950-те години – и една стая в частна къща, ползвана дотогава за бакалия[11], а в края на 1960-те години получава съвременна материална база в новопостроения Културен дом.
Името на селото
Според преданията първото име на селото е Омайцвет. Самото предание гласи, че най-хубавото момиче в селото се е казвало Цвета. Действието се развива по време на османската власт, когато агата, който е управлявал района, я е поискал за жена и тя, за да не му пристане, се упоила с някаква билка, но агата не се отказал от ОМАЙНАТА ЦВЕТА и я убил в района на днешното село.
Друга версия за името тръгва от събития през последните години на село Портарево. След поредна оргия на турски заптиета[12] в селото и опит да посегнат на хубавата мома Цвета, братята ѝ убиват заптиетата и ги закопават в тръстиките край реката. Тръгва слух, че Цвета е напоила турците и те изчезнали. Оттам идва и версията за развитието на името – от „Опой Цвета“ до Опицвет. Историята с убийството се разкрила и турците започнали гонения и разправа с цялото население.
Според друго предание, някога по-сетнешните жители на гр. Сливница и с. Опицвет са живеели в едно селище край извора на река Блато. Понеже хората са страдали от набезите на турците по времето на османската власт, те решили да се преселят, като по-голяма част от жителите се заселили в района на днешния град Сливница, а по-малката – останали по-близо до река Блато. Поради това първите нарекли вторите „о̀паки“ хора (о̀пак свет), а мястото, където живеят долината (дола) на о̀паките и оттам Опицвет.
Поминък
Основен поминък[13] на населението още от далечни времена традиционно са били земеделието и животновъдството.
От зърнено-житните култури преобладаващо се е сеело жито и по-малко ръж, царевица, ечемик и овес. От останалите култури се е сеел слънчоглед, кръмно и захарно цвекло, картофи, фий, грах и люцерна за фураж, тикви, коноп, фасул. Почти всяко семейство е садяло зеленчуци в малки градини покрай околните водни течения и басейни.
Отглежданите животни са били предимно овце, свине и кокошки, а също и крави, волове и коне. Наличието на вода и обширни пасища е благоприятствало овцевъдството още от времето на някогашното село Портарево. Още оттогава почти всяко семейство е строило извън селището поя̀ти[14], използвани целогодишно и просъществували до 60-те години на 20 век.
Политическите промени в България след 9 септември 1944 г. оставят поминъка на населението на село Опицвет в рамките на традиционния, но той вече се осъществява много по-малко самостоятелно от семействата, а е съсредоточен основно в кооперативните форми на организация, доминирали в селското стопанство до края на 80-те години на 20 век.
През втората половина на 20 век село Опицвет е известно с една от най-добрите мандри за производство на бяло саламурено сирене в България.
Обществени институции
Село Опицвет към 2024 г. е център на кметство Опицвет.[15][16]
В село Опицвет към 2024 г. има:
- действащо читалище „Разум – 1922“;[17][18]
- православна църква „Света Неделя“;[19]
- пощенска станция.[20]
Културни и природни забележителности
В центъра на село Опицвет има паметник на загиналите във войните за национално освобождение (1912 – 1918 г.)[21] и Втората световна война (1941 – 1945).[22]
Редовни събития
Събор на селото, седмица след Великден (Томина неделя).
Други
В селото се изгражда рехабилитационен център за деца с онкохематологични заболявания. За целта на 15 февруари 2012 г. на благотворителен концерт в зала 1 на НДК танцьорите от трупата на Нешка Робева събират 40000 лева.[23]
Галерия
Военният паметник в село Опицвет
Източници
- „Село Опицвет през вековете“, Павел Трендафилов Мишев, 1994 г., нетърговско издание.
Бележки
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.