град в община Сливница, обл. София From Wikipedia, the free encyclopedia
Слѝвница е град в Западна България. Той се намира в Софийска област на 22 km от столицата София и в близост до градовете Брезник, Костинброд, Божурище, Драгоман и Годеч. Градът е административен център на община Сливница.
| Сливница | |
 | |
 Площадът на Сливница с паметника на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. | |
  Сливница  Сливница  Сливница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6950 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Землище | 42,86 km² |
| Надм. височина | 525 m |
| Пощ. код | 2200 |
| Тел. код | 0727 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 67372 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Сливница Васко Стоилков (ГЕРБ; 2011) |
| Адрес на общината | |
| гр. Сливница пл. „Съединение“ 1 тел.: 0727/42300 факс: 0727/44377 e-mail: slivnitsa@slivnitsa.bg сайтове www.slivnitsa.bg www.slivnitsa.com | |
| Уебсайт | www.slivnitsa.bg |
| Сливница в Общомедия | |
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 6988 души по настоящ адрес и 7068 души по постоянен адрес.[2]
Кмет на община Сливница е Васко Стоилков, който е градоначалник от 2011 г., а през 2015 г. печели втори мандат.
Град Сливница е разположен на площ от 187 km² в северозападната част на Софийската котловина, на 32 km от София и на 25 km от границата със Сърбия. Градът се слави със студените зимни месеци, най-вече със силните си ветрове, откъдето най-вероятно произлиза и името му (от „сливане“). Надморската височина варира от 600 до 800 m. Приблизителни географски координати на Сливница са 42° 51′ минути северна ширина и 23° 03′ източна дължина, снети от карта с мащаб 1:250 000, определят географското ѝ местоположение в Северното полукълбо и на изток от Гринуичкия меридиан.
Сливнишкото поле е „отворено“ на югоизток към София, на северозапад към Драгоман и на запад към Алдомировци. В останалите посоки то е оградено от сравнително ниски и заоблени хълмисти възвишения. Северните възвишения принадлежат към най-южните разклонения на Стара планина, южните – към северните разклонения на планинската верига Люлин – Вискяр – Завалска планина – Гребен – Влашка планина.
Софийската котловина, част от която е Сливнишкото поле, е котловинна релефна форма в границите на Краищидно-Средногорската област. Западната част на котловинната основа е хълмиста, с добре оформени кватернерни тераси. Последните са се образували през кватернерния период на незозоиската ера, приблизително преди 1 милион години.
През плиоценската епоха на незозойската ера, приблизително преди 5,3 – 2,6 млн. години, котловината е представлявала сладководно езеро, което постепенно се е запълвало с наслаги от глини, пясъци, чакъли и мергели, пренесени от оградните планини. От бивше находище на ранноплейстоценска сухоземна гръбначна фауна (някогашна взривена пещера) в хълма „Козяка“ до града са открити няколко десетки вида птици, бозайници, влечуги и земноводни. Находището се смята за едно от най-важните в цяла Европа от ранния плейстоцен.[3]
Сливница е разположена на автомагистрала „Европа“ (Е80) от Лисабон през София за Истанбул. Край града има три важни пътни възли – „Сливница-1“ и „Сливница-2“.
През града минава и основната железопътна артерия Мюнхен – София – Истанбул.
Има пътни връзки с град Перник (Сливница – Брезник – Перник) и Северна България (Сливница – Опицвет – Беледие хан – проход Петрохан – Берковица).
„Битката при Сливница“ е голямо сражение по време на Сръбско-българската война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 г.
Погледната на топографска карта, формата на застрояване на града наподобява огледалния образ на препинателния знак „запетая“. Тази форма е в тясна зависимост от хронологията на възникване и развитие на селището. Най-напред редично, по дължината на река Криворащица, е възникнала стара Сливница (Войнишката махала), по-късно по дължината на Сливнишка река са възникнали Портарева, Горна и Адамова махала, докато централната част, т.нар. „Паланка“, е възникнала като самостоятелно селище със стражеви функции.
С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 село Сливница е обявен за град.[4]
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
На територията на общината има над 15 малки и средни предприятия.
Основно място заемат транспортът и ремонтът на тежкотоварни и лекотоварни автомобили. Автомобилният транспорт извършва голяма част от превозите на товари и пътници на дълги и къси разстояния.
Традиционно в района се добива варовик, основно в кариера „Козяк“ от фирма „Калцит“ ЕООД, производител на негасена вар. Строи се модерен завод за производство на строителни материали и консумативи.
Водещ сектор е селското стопанство като земеделието е концентрирано предимно в малки частни стопанства. Има 3 язовира, които се използват както за рибовъдство, така и през летните месеци за спортен риболов.
Историята на Военен клуб – Сливница е тясно свързана с историята на 25-и Драгомански пехотен полк и Първа пехотна софийска дивизия.
През месец май 1921 г. село Сливница е предложено за постоянен гарнизон на Драгоманската дружина, която трябва да напусне Цариброд по силата на пагубния за България Ньойски договор от 1919 г.
През 1924 г. за командир на дружината е назначен подполковник Петър Ковачев. Негова е заслугата за построяването на сградата на Гарнизонното офицерско събрание, както се е наричал тогава Военният клуб. Мястото за строеж било подарено от родолюбивия сливничанин Павел Цветков през месец август 1925 г. Запазено е благодарствено писмо на дружинния командир до дарителя, заведено под № 2661 / 22.08.1925 г., в което се казва:
| „ | От името на офицерите от гарнизона Ви благодаря за готовността Ви да подарите за целта нужното място и Ви моля да определите деня, когато ще можете да бъдете между нас, за да се определи мястото и извършат формалностите по подаряването | “ |
За около година и половина е построена съществуващата днес сграда на клуба с киносалон – едно истинско украшение за Сливница по онова време. С построяването на сградата както пред офицерите от гарнизона, така и пред сливничани се открива възможността да ходят на кино, да провеждат събранията си на подходящо място.
В чест на 110 г. от Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 г. в една от залите на Военен клуб – Сливница е открит музей на Първа пехотна софийска дивизия. Военен клуб Сливница както в миналото така и днес играе значителна роля в задоволяване на информационните и културните потребности на военнослужещите и гражданите от региона.
Към настоящия момент клубът е затворен. Експозицията се намира в НИМ в София.
Най-старата обществена сграда в града е храм „Св. св. Кирил и Методий“. Строежът му е довършен през 1879 г., когато на 11 май е осветен. Днес в храма служи отец Георги.
През 1935 г. е започнато строителството на паметник костница в памет на загиналите в Сливнишката битка (ноември 1885 г.), както и във войните от периода 1912 – 1918 г. Височината му е 20 метра, а в предната източна част е поставена скулптурна композиция на двама български воини, единият от които е ранен. Върху западната част на монумента е поставен полски топ, насочен символично на запад. Паметникът е открит през 1938 г. от цар Борис III. До 2005 г. паметникът на „Новото гробище над Сливница“ е част от 100 национални туристически обекта.
В основите на паметника е поставена стъклена капсула, в която е оставено послание към поколенията със следния текст:
| „ | Днес 10 ноември, 1938 лето, през мъдрото царуване на Борис III – цар на всички българи, и нейно величество царица Йоанна, милостива царица на българите, всред площада на покритото с вечна слава село Сливница, се положи основният камък за увековечаване на безсмъртните покойници – паднали за величието на българското племе, паднали през войните от 1885, 1912, 1913, 1915, 1918 г. | “ |
На северозапад от град Сливница се намират ниските височини „Три уши“, „Пуклина“ и „Мека црев“, станали известни в историята с героичната битка на младата българска армия, водена от княз Александър I Батенберг (5 – 7 ноември 1885 г.) по времето на Сръбско-българската война.
В Сливница е изграден музей на Първа пехотна софийска дивизия.[7]
На името на град Сливница е наречена сливнишката горска чучулига Lullula slivnicensis – фосилен вид от находището „Козяка“ край града отпреди 1,90 млн. г.[8]
Ежегоден театрален фестивал – „Европейски фестивал на пътуващия театър – гр. Сливница“.
Преди да се разпадне в началото на 90-те години на ХХ век, Спортното дружество Сливнишки герой развива различни видове спорт, сред които футбол, вдигане на тежести, баскетбол, хандбал, лека атлетика, шахмат и др.[10]
Към април 2022 годинаː
В чест на Сливница, в България почти няма град, който да не притежава булевард или улица, наречени на Сливница.
В София, една от основните транспортни артерии на града е булевард в София (Карта), а във Варна булевард „Сливница“ съществува от ноември 1888 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
