Плевен (община)
община в област Плевен From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Община Плевен се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Плевен.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.
Remove ads

Remove ads
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в централната и южната част на област Плевен. С площта си от 809,712 km2 се явява най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 17,4% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Долни Дъбник;
- на северозапад – община Долна Митрополия;
- на север – община Гулянци;
- на североизток – община Никопол;
- на изток – община Левски и община Пордим;
- на юг – община Ловеч и община Угърчин, област Ловеч;
- на югозапад – община Луковит, област Ловеч.
Релеф
Преобладаващият релеф на общината е равнинен на североизток и хълмист на юг и югозапад. Територията ѝ е разположена на границата между Средната Дунавска равнина и Средния Предбалкан, като тя условно преминава северно от селата Беглеж и Николаево. Около 90% от площта на общината попада в пределите на Средната Дунавска равнина. В централната ѝ част почти изцяло попадат Плевенските височини, които представляват голяма, изпъкнала на югоизток дъга. Тяхната максимална височина, Средния връх (Мачугански геран, 316,9 m) се намира на северозапад от село Пелишат, на границата с община Пордим. На североизток от тях се простира същинската част на Средната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен и е зает от обширни обработваеми земи.
Крайният югозапад на общината, землищата на селата Беглеж и Николаево, попадат в крайните северни части на Средния Предбалкан. Тук се простират най-северните разклонения на Ловчанските височини и югоизточно от село Беглеж, на границата с община Угърчин се намира най-високата точка на община Плевен – връх Мирата (447,6 m н.в.). На север от село Опанец, в коритото на река Вит, е най-ниската ѝ точка – 51 m н.в.
Води, климат
Основна водна артерия на община Плевен е река Вит, която протича през нея в западната ѝ част на протежение около 12 km с част от долното си течение. На територията на общината Вит получава отдясно два по-големи притока – реките Чернялка (27,6 km) и Тученица (35 km). Тези две реки водят началото си от югоизточните части на Плевенските височини и текат на северозапад в дълбоки каньоновидни долини (в средните им течения). Вливат се в река Вит съответно при селата Търнене и Опанец.
За нуждите на селското стопанство на територията на общината са изградени множество микроязовири, водите на които се използват основно за напояване – Бохот 2, 3 и 4, Тученица, Сини вир, Бръшляница, Славяново 1 и 4, Мечка 1 и др.
Община Плевен попада в зоната с умерено-континентален климат и е с големи температурни амплитуди. Средногодишната температура е 10,8 °C.
Почви, растителност
Почвите са разнообразни, но преобладаващи са черноземните. Прави впечатление големият дял на земеделските територии – 79% при средно за страната 65%. Културните растения, които се отглеждат, са главно пшеница, царевица, слънчоглед. От овощните видове са разпространени ябълки, круши, дюля, череша, кайсия, орех. Доминантни за общината са лозовите насаждения – над 12 000 дка. През 1890 г. в Плевен се открива първото в страната лозаро-винарско училище, а няколко години по-късно и първата винарска изба. Градът се утвърждава като водещ лозарски център.
Населени места


Общината се състои от 25 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (km²) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (km²) | Забележка (старо име) |
Беглеж | 535 | 57,251 | Мечка | 751 | 30,969 | ||
Бохот | 779 | 46,489 | Николаево | 645 | 54,973 | Пърдилово | |
Брестовец | 934 | 23,218 | Опанец | 1579 | 18,734 | ||
Бръшляница | 705 | 37,905 | Пелишат | 617 | 45,148 | ||
Буковлък | 3053 | 21,379 | Плевен | 92 101 | 85,087 | ||
Върбица | 597 | 36,217 | Радишево | 497 | 18,113 | ||
Горталово | 122 | 14,399 | Карагуй | Ралево | 255 | 21,510 | Ральово |
Гривица | 1518 | 35,764 | Славяново | 2870 | 93,454 | Турски Тръстеник, Тръстеник | |
Дисевица | 661 | 12,978 | Тодорово | 356 | 16,632 | Учин дол | |
Коиловци | 851 | 44,917 | Тученица | 339 | 23,881 | ||
Къртожабене | 148 | 8,362 | Търнене | 809 | 21,132 | ||
Къшин | 317 | 10,344 | Ясен | 2015 | 18,229 | Пълзи гъз, Плъзи гъз, Пързи гъз | |
Ласкар | 77 | 12,627 | ОБЩО | 113131 | 809,712 | няма населени места без землища |
Remove ads
Административно-териториални промени
- Височайши доклад № 6047/обн. 27.08.1881 г. – преименува с. Пълзи гъз (Плъзи гъз, Пързи гъз) на с. Ясен;
- Указ № 205/обн. 11.07.1897 г. – преименува с. Пърдилово на с. Николаево;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Карагуй на с. Горталово;
- – преименува с. Турски Тръстеник (Тръстеник) на с. Славяново;
- Указ № 663/ обн. 29.12.1950 г. – преименува с. Учин дол на с. Тодорово;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Дисевица и го присъединява като квартал на с. Търнене;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Ральово на с. Ралево;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Славяново за гр. Славяново;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Дисевица от село Търнене и го възстановява като отделно населено място – с. Дисевица.
Remove ads
Население
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 131 152 | 100.00 |
Православие | 84 719 | 64.59 |
Католицизъм | 1173 | 0.89 |
Протестантство | 790 | 0.60 |
Ислям | 1955 | 1.49 |
Друго | 159 | 0.12 |
Нямат | 8238 | 6.28 |
Не се самоопределят | 7787 | 5.93 |
Непоказано | 26 331 | 20.07 |
Remove ads
Политика
Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]
Награди
- Победител в категория „Подкрепа за БГ производители – фермерски пазари в града“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Георг Спартански за насърчаване на регионалните земеделски производители и организирането на фермерски пазари, на които да излагат стоките си.
Remove ads
Транспорт
През територията на общината преминават 2 участъка участъка с обща дължина от 26,8 km от железопътната мрежа на България:
- от запад на изток – участък от 23,6 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
- началният участък от 3,2 km от трасето на жп линията Ясен – Черковица;
През общината преминават частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 143,1 km:
- участък от 26,1 km от Републикански път I-3 (от km 74,3 до km 100,4);
- началният участък от 19,8 km от Републикански път II-34 (от km 0 до km 19,8);
- началният участък от 23,9 km от Републикански път II-35 (от km 0 до km 23,9);
- последният участък от 0,9 km от Републикански път III-118 (от km 26,1 до km 27,0);
- последният участък от 9,7 km от Републикански път III-1106 (от km 9 до km 18,7);
- началният участък от 4,8 km от Републикански път III-3004 (от km 0 до km 4,8);
- началният участък от 10,1 km (от km 0 до km 10,1) и участък от 3,1 km (от km 26,9 до km 31,0) от Републикански път III-3005;
- началният участък от 14 km от Републикански път III-3402 (от km 0 до km 14,0);
- началният участък от 5,7 km от Републикански път III-3501 (от km 0 до km 5,7);
- началният участък от 23,2 km от Републикански път III-3502 (от km 0 до km 23,2).
Remove ads
Топографски карти
- Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Литература
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads