Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Вижте пояснителната страница за други значения на Кирково.
Quick Facts Общи данни, Област ...
Община Кирково
Thumb
Общи данни
ОбластКърджали
Площ537.871 km²
Население22 317 души
Адм. центърКирково
Брой селища73
Сайтkirkovo.bg
Управление
КметШинаси Сюлейман
(ДПС; 2015)
Общ. съвет29 съветници
Thumb
Община Кирково в Общомедия
Close
Thumb
Топографска карта на община Кирково.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Кърджали. С площта си от 537,871 km2 е 3-та по големина сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,75% от територията на областта. Община Кирково е най-южната община на България (връх Вейката). Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Кирково е средно-, ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. В централните части на общината са разположени няколко сравнително големи долинни разширения по теченията на река Върбица и десният ѝ приток Чорбаджийска река (Къзълач) – в района на селата Бенковски, Кирково и Подкова. В коритото на Върбица, северно от село Брегово се намира най-ниската точка на общината – 265 m н.в.

От всички страни тези обширни долинни разширения са обградени от четири средно- и нископланински рида, части от Източните Родопи. В южната част на община Кирково се простират северните склонове и разклонения на мощния граничен с Гърция рид Гюмюрджински снежник. В него, на границата с Република Гърция се намира връх Вейката (1463 m), най-южната точка на България и най-високата точка на общината. Източно от прохода Маказа, по границата с Гърция се простира най-западната част на рида Мъгленик с максимална височина Върха (952 m), разположен на граничната бразда, югозападно от село Тихомир. Източните части на общината се заемат западните склонове и разклонения на друг източнородопски рид Стръмни рид с посока на простиране от юг на север. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен североизточно от село Нане. И накрая, на север и запад от долината на Върбица, в северната част на община Кирково се простират крайните южни и югоизточни части на устренския рид (югоизточно разклонение на рида Жълти дял) със Зли връх (710 m), разположен северно от село Стоманци.

Води

Основна водна артерия на общкина Кирково е река Върбица (десен приток на Арда). Тя навлиза в общината от община Златоград западно от село Пресека. До село Крилатица тече в източна посока, след което завива на север-североизток и северно от село Брегово напуска пределите на общината. По нейното течение в границите на община Кирково има две големи долинни разширения – в райна на селата Бенковски и Подкова, заети от обработваеми земи. Основни притоци на Върбица в пределите на общината са реките: леви – Папаздере (влива се при село Добромирци), Ахряндере (при село Бенковски), Олудере (при Дрянова глава) и Циганско дере (при село Върбен); десни – Дранговска река (при село Дрянова глава), Чорбаджийска река (Къзълач, при село Подкова) и Арпалъшко дере (при село Старейшино). Десният приток на Върбица – Чорбаджийска река (Къзълач) протича изцяло през общината и в района между селата Горно Къпиново и Кирково образува третото в общината обширно и плодородно долинно разширение.

Най-югоизточните части на община Кирково се отводняват от най-горното течение на река Кесебир (Вировица, ляв приток на Крумовица, от басейна на Арда).

ОбщинаКирково се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Всичките изброени по-горе реки са с непостоянен воден режим, като след продължителни дъждове и през пролетта прииждат, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали. На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите: „Мъгляне“ („Бенковски“, с капацитет 8 млн. m3), „Амбарица“ („Чакаларово“, 150 хил. m3) и язовира в местността Голяма нива до село Домище (30 хил. m3).

Климат

Климатът на общината е преходно–средиземноморски със средната годишна температура между 11 °C и 13,2 °C. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521 mm, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г.

Минерални ресурси

На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино – на хромова руда, залежи от оловно-цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. Находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на общината има и находища на нерудни полезни изкопаеми – азбест, кианит, дистен, фелицит, гранити, мрамори и други използвани в строителството.

Населени места

Общината има 72 населени места с общо население 20 442 жители към 7 септември 2021 г.[1]

More information Населено място, Население (2021 г.) ...
Списък на населените места в община Кирково, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)		 Площ на землището
km2		 Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)		 Площ на землището
km2		 Забележка (старо име)
Априлци971,735Медевци863,403Бакаджик
Бенковски232113,912Кирлик, КирилМетличина165-Генерал Панайотово, в з-щето на с. Кърчовско
Брегово952,475Метличка226,548Мухаремоглар
Вълчанка1135,796Могиляне4586,494Юртчулар
Върбен7165,854АйвазМъглене1665,079Булутлар
Върли дол12,323Сарп дереНане–5,041Наназлъ даг
Горно Кирково4385,102Орлица14213,842Узун химетлер, Протогерово
Горно Къпиново21815,679Горньо КъпиньовоОстровец2713,001Ада кьой
Горски извор55015,868Куруджа дереПловка684,652Тюрк геве
Гривяк1022,435Кара АхмедлерПодкова3223,712Налбантлар
Дедец972,421ДеделерПресека28210,715Чатак
Делвино1115,654ДелвелерПървенци621,417Ходжа кьой
Джерово2545,715АрабаджииПървица3165,362Торфулу
Добромирци3883,583ЕмирлерРастник1792,773Томашлар
Долно Къпиново26416,846Долно КъпиньовоСамодива3017,040Аша Коджа Юмер
Домище3417,877АнлъкСамокитка366,423Сараджа Виран
Дрангово81747,707Биюк ип дереСветлен225,935Кабиллер, Кабиле
Дружинци293-Ортакчии, Полянци, в з-щето на с. ЗавояСекирка302,961Папарджик, Тагарджиклер
Дрянова глава982,059СюлюмезлерСредско1154,895Ортаджи
Дюлица3276,046АйваджикСтарейшино855,058Шехлер
Еровете1012,087Хорозлу, АразлъСтарово3186,225Коджа Юмер
Завоя2974,282Ени махлеСтоманци2274,963Чиликли
Загорски741,745КърджаларСтрижба9516,084Къркъм
Здравчец1445,713НебирлерТихомир94125,124Терзи юрен
Каялоба2447,339КаслобаФотиново8187,355Хатиболар
Кирково6852,964Хаджийско3083,598Хаджи махле, Искрил
Китна2887,613ЮНакиплерЦарино18,190Хасъ юрт
Козлево751,262МарефлерЧавка123,091Шадилер
Костурино6-Далакча, в з-щето на с. КрилатицаЧакаларово113024,281Чакал кьой
Кран1744,247Кран дереЧичево606,020Кючук Ип дере
Кремен7312,656Чорбаджийско169626,412Чорбаджилар
Крилатица19417,001ШахпалъШипок693,443Ерекли
Кукуряк1866,360ЕреклиШопци3502,816Емирлер
Кърчовско1825,194КаранджиларШумнатица37819,199Фъндаджик
Лозенградци13814,320КаракашЯковица444,454
Малкоч2697,906Малкоч дереЯнино962,489Янаклар
ОБЩО20442537,8713 населени места са без землища
Close

Административно-териториални промени

  • Указ № 282/обн. 21.05.1927 г. – признава н.м. Къшла дере (от с. Дрангово) за м. Къшла дере;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сапдере на с. Бързия;
– преименува с. Куруджа дере на с. Горски извор;
– преименува с. Арабаджии на с. Джерово;
– преименува с. Анлък на с. Домище;
– преименува с. Биюк ип дере (Голямо Ип дере) на с. Дрангово;
– преименува с. Ортакчии на с. Дружинци;
– преименува с. Дегермен теке на с. Жерка;
– преименува с. Ени махле на с. Завоя;
– преименува м. Къшла дере на м. Зимица;
– преименува с. Далакча на с. Костурино;
– преименува с. Каракаш на с. Лозенградци;
– преименува с. Узун химетлер на с. Протогерово;
– преименува с. Къркъм на с. Стрижба;
– преименува с. Терзи юрен на с. Тихомир;
– преименува с. Хасъ юрт на с. Царино;
– преименува с. Чакал кьой на с. Чакаларово;
– преименува с. Фъндаджик на с. Шумнатица;
  • МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Хатиболар на с. Фотиново;
– преименува с. Чорбаджилар на с. Чорбаджийско;
  • МЗ № 3302/обн. 26.09.1934 г. – преименува с. Емирлер на с. Добромирци;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Фарфарал на с. Веслец;
– преименува с. Сарп дере на с. Върли дол;
– преименува с. Али паша на с. Генерал Панайотово;
– преименува с. Кара Ахмедлер на с. Гривяк;
– преименува с. Деделер на с. Дедец;
– преименува с. Делвелер на с. Делвино;
– преименува с. Сюлюмезлер на с. Дрянова глава;
– преименува с. Айваджик на с. Дюлица;
– преименува с. Едилоглар на с. Едил;
– преименува с. Хорозлу (Аразлъ) на с. Еровете;
– преименува с. Кел оглар на с. Загоричане;
– преименува с. Кърджалар на с. Загорски;
– преименува с. Неберлер на с. Здравчец;
– преименува с. Кабиллер на с. Кабиле;
– преименува с. Накиплер на с. Китна;
– преименува с. Марефлер на с. Козлево;
– преименува с. Кран дере на с. Кран;
– преименува с. Шахпалъ на с. Крилатица;
– преименува с. Ерекли на с. Кукуряк;
– преименува с. Каламджилар (Каранджилар) на с. Кърчовско;
– преименува с. Малкоч дере на с. Малкоч;
– преименува с. Бакаджик на с. Медевци;
– преименува с. Мухаремоглар на с. Метличка;
– преименува с. Юртчулар на с. Могиляне;
– преименува с. Булутлар на с. Мъглене;
– преименува с. Шаинлер на с. Мъженци;
– преименува с. Наназлъ даг (Нарезли дере) на с. Нане;
– преименува с. Ада кьой на с. Островец;
– преименува с. Бояджилар на с. Пеевско;
– преименува с. Гяур дере жоджа на с. Пенковци;
– преименува с. Тюрк геве на с. Пловка;
– преименува с. Налбантлар на с. Подкова;
– преименува с. Чатак на с. Пресека;
– преименува с. Ходжа кьой на с. Първенци;
– преименува с. Торфулу на с. Първица;
– преименува с. Томашлар на с. Растник;
– преименува с. Кол оглар на с. Робино;
– преименува с. Аша Коджа Юмер на с. Самодива;
– преименува с. Сараджа Виран на с. Самокитка;
– преименува с. Папарджик (Тагарджиклер) на с. Секирка;
– преименува с. Ортаджи на с. Средско;
– преименува с. Шехлер на с. Старейшино;
– преименува с. Коджа Юмер на с. Старово;
– преименува с. Чиликли на с. Стоманци;
– преименува с. Каин тепе на с. Трепетлика;
– преименува с. Хаджи махле на с. Хаджийско;
– преименува с. Шадилер на с. Чавка;
– преименува с. Кючук Ип дере (Малко Ип дере) на с. Чичево;
– преименува с. Ерекли на с. Шипок;
– преименува с. Емирлер на с. Шопци;
– преименува с. Къзалар на с. Ягнево;
– преименува с. Янаклар на с. Янино;
  • МЗ № 1957/обн. 16.11.1935 г. – признава н.м. Кирлик (от с. Пеевско) за отделно населено място – с. Кирил;
  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирил на с. Бенковски;
  • МЗ № 5750/обн. 24.09.1947 г. – преименува с. Генерал Панайотово на с. Метличина;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Зимица поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Бързия на с. Бързея;
– преименува с. Горньо Капиньово на с. Горно Къпиново;
– преименува с. Долно Капиньово на с. Долно Къпиново;
– преименува с. Каслоба на с. Каялоба;
– преименува с. Протогерово на с. Орлица;
– признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – признава н.м. Яковица за отделно населено място – с. Яковица;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Айваз на с. Върбен;
– преименува с. Хаджийско на с. Искрил;
– преименува с. Кабиле на с. Светлен;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава н.м. Вълчанка (от с. Царино) за отделно населено място – с. Вълчанка;
– признава н.м. Акча (от с. Чакаларово) за отделно населено място – с. Кремен;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Солука (от с. Шумнатица) за отделно населено място – с. Априлци;
– признава н.м. Брегово (от с. Самодива) за отделно населено място – с. Брегово;
– признава н.м. Горно Кирково (от с. Кирково) за отделно населено място – с. Горно Кирково;
– заличава селата Едил и Жерка поради изселване;
– заличава с. Завоя и го присъединява като квартал на с. Дружинци;
– заличава с. Ягнево и го присъединява като квартал на с. Мъженци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Бенковски и община Подкова и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кирково;
  • Указ № 2081/обн. 10.10.1989 г. – преименува с. Дружинци на с. Полянци;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Завоя от с. Дружинци (Полянци) и признава за отделно населено място – с. Завоя;
– възстановява старото име на с. Полянци на с. Дружинци;
– заличава селата Веслец, Мъженци и Пеевско и ги присъединява като квартали на с. Бенковски;
– заличава с. Загоричане и го присъединява като квартал на с. Фотиново;
– заличава селата Пенковци и Трепетлика и ги присъединява като квартали на с. Чорбаджийско;
– заличава с. Робино и го присъединява като квартал на с. Върбен;
  • Указ № 97/обн. 17.05.1994 г. – възстановява старото име на с. Искрил на с. Хаджийско;
  • Реш. МС № 658/обн. ДВ бр.68/04.09.2015 г. – заличава с. Бързея поради изселване.

История

Община Кирково е създадена на 26.03.1914 г., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Многобройните административно-териториални реформи я водят на околийско подчинение към Смолян, Крумовград, Момчилград. След 09.09.1944 г. е преобразувана в Селски общински народен съвет Кирково.

При образуването на общината на 28.09.1949 г. е имало само един кмет – Мехмед Юсеинов. Впоследствие се назначава бирник за събиране на данъците от населението, с течение на времето се назначава и секретар – писар. През 1956 г. Общината е присъединена към Кърджалийска област, а след 1979 г. съществува като Селищна система Кирково. От 1987 г. Общината обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски с председател Наско Караджов.

През 1990 г. се назначава Временна изпълнителна управа с Председател на Временната управа Иво Младенов. През 1991 г. за кмет е избран Мустафа Емин, а за Председател на ОбС Али Юсеин. С провеждането на местни избори през 1995 г. Мустафа Емин е избран за втори мандат, а председател на ОбС е Фатме Хасан. На изборите през 1999 г. за кмет е избран Валентин Манев с председател на ОбС Назиф Юсеин.

От ноември 2003 г. до 2011 г. кмет на община Кирково е Шукран Идриз. Тя е 45-46-ия управляващ общината. На изборите през октомври 2011 г. за кмет на община Кирково е избран инж. Сали Бекир Рамадан. През октомври 2015 г. е избран 48-ият кмет на общината Шинаси Сюлейман. В изпълнението на правомощията си кметът на общината се подпомага от двама заместник кметове. Общинският съвет се състои от 29 общински съветници.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):[2]

More information Населено място, Численост ...
Населено
място		ЧисленостНаселено
място		Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили		БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили
Общо21916580810138392531605518100,0026,5046,260,181,150,7325,18
Априлци11317000096Априлци15,040,000,000,000,0084,95
Бенковски2121513423819251133Бенковски24,1819,940,370,891,1753,41
Брегово8208100Брегово0,0098,780,000,00
Бързея0000000Бързея0,000,000,000,000,000,00
Вълчанка155015202Вълчанка0,0098,060,001,29
Върбен5004880010Върбен97,600,000,002,00
Върли дол5050000Върли дол0,00100,000,000,000,000,00
Горно Кирково521486034Горно Кирково93,280,006,52
Горно Къпиново2942230071747Горно Къпиново75,850,000,002,385,7815,98
Горски извор6701264300312Горски извор1,7995,970,000,000,441,79
Гривяк1400127012Гривяк0,0090,710,008,57
Дедец5505300Дедец0,0096,360,000,00
Делвино18501850000Делвино0,00100,000,000,000,000,00
Джерово335323000012Джерово96,410,000,000,000,003,58
Добромирци359327500873Добромирци0,8376,600,000,002,2220,33
Долно Къпиново3263140011Долно Къпиново96,310,000,003,37
Домище40129354053Домище73,0613,460,0013,21
Дрангово110410259063Дрангово92,840,810,005,70
Дружинци332193006132Дружинци58,130,000,001,8039,75
Дрянова глава585051Дрянова глава8,620,0087,93
Дюлица27326107Дюлица95,600,002,56
Еровете10110000Еровете99,000,000,00
Завоя351560292Завоя15,950,0083,19
Загорски437500031Загорски16,2711,620,000,000,0072,09
Здравчец15615500Здравчец99,350,000,00
Каялоба21002060004Каялоба0,0098,090,000,000,001,90
Кирково7243879077314Кирково53,451,240,000,960,9643,37
Китна2142715000037Китна12,6170,090,000,000,0017,28
Козлево385032Козлево13,150,0084,21
Костурино190190000Костурино0,00100,000,000,000,000,00
Кран26802680000Кран0,00100,000,000,000,000,00
Кремен1029700050Кремен95,090,000,000,004,900,00
Крилатица17301690040Крилатица0,0097,680,000,002,310,00
Кукуряк21402110003Кукуряк0,0098,590,000,000,001,40
Кърчовско178017600Кърчовско0,0098,870,000,00
Лозенградци22490213Лозенградци4,010,0095,08
Малкоч29929800Малкоч99,660,000,00
Медевци474410002Медевци8,5187,230,000,000,004,25
Метличина16201620000Метличина0,00100,000,000,000,000,00
Метличка300300000Метличка0,00100,000,000,000,000,00
Могиляне275462200036Могиляне16,7280,000,000,001,092,18
Мъглене590510035Мъглене0,0086,440,000,005,088,47
Нане0000000Нане0,000,000,000,000,000,00
Орлица2124000170Орлица18,860,000,0080,18
Островец34233704Островец98,530,001,16
Пловка830830000Пловка0,00100,000,000,000,000,00
Подкова35728303025Подкова7,8484,870,007,00
Пресека335322012Пресека96,110,003,58
Първенци240240000Първенци0,00100,000,000,000,000,00
Първица353034300010Първица0,00100,000,000,000,000,00
Растник11437000104Растник2,636,140,000,000,0091,22
Самодива28402811Самодива0,0098,940,35
Самокитка908900Самокитка98,880,000,00
Светлен230230000Светлен0,00100,000,000,000,000,00
Секирка310310000Секирка0,00100,000,000,000,000,00
Средско12801280000Средско0,00100,000,000,000,000,00
Старейшино8610740002Старейшино11,6286,040,000,000,002,32
Старово312308000Старово98,710,000,000,00
Стоманци22902220043Стоманци0,0096,940,000,001,741,31
Стрижба152150Стрижба98,68
Тихомир1335792021315312Тихомир59,320,0015,951,1223,37
Фотиново8503726005116Фотиново0,3585,410,000,000,5813,64
Хаджийско304301000Хаджийско99,010,000,000,00
Царино10Царино0,00
Чавка201900Чавка95,000,000,00
Чакаларово135527261070Чакаларово20,070,4478,96
Чичево426431Чичево14,289,5273,80
Чорбаджийско196473109129015756Чорбаджийско3,7155,541,470,000,7638,49
Шипок9090000Шипок0,00100,000,000,000,000,00
Шопци391333053Шопци85,160,0013,55
Шумнатица4744550012Шумнатица95,990,000,002,53
Яковица676700000Яковица100,000,000,000,000,000,00
Янино330330000Янино0,00100,000,000,000,000,00
Close

Туризъм

Историческото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм. На територията на общината съществуват множество исторически останки от различни епохи /виж раздел Култура/.

Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазената природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината. На територията на общината се намира връх Вейката – най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа „Хвойнова поляна“. До нея се стига по 5-километров чакълиран път от най-южното българско село – Горно Къпиново. Хижата е бивша гранична застава, намираща се в Гюмюрджински снежник. Туристическата хижа „Хвойнова поляна“ е модернизирана с финансовата подкрепа на проекта „Устойчиво развитие на селските райони“ по Програмата за развитие на ООН и на община Кирково. Хижар няма, а ключът трябва да се вземе от кметството в общината. Защитената местност „Вейката“ представлява планински район покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати.

Култура

Образование

На територията на община Кирково функционират една професионална гимназия, три средни общообразователни училища и пет основни училища. Професионалната гимназия ”Васил Левски” село Кирково успешно подготвя кадри в областта на машиностроенето и леката промишленост. Училището разполага с 3 учебни работилници, 2 компютърни кабинета, 2 кабинета по теоретична подготовка и си сътрудничи успешно с всички производствени предприятия от общината.

Сградите на СОУ ”Христо Ботев” село Чорбаджийско, СОУ ”Н.Й.Вапцаров” село Бенковски и СОУ ”Отец Паисий” село Кирково са с подменена дограма по проекти за подпомагане на енергийната ефективност. За възпитанието на децата от 3 до 6 години се грижат 18 целодневни градини. В учебно възпитателните заведения работят общо 465 души, от които 340 учители и 125 друг персонал. През 2007 г. е открит „Дневен център за деца и младежи с увреждания“ село Добромирци. Капацитетът на центъра е 24 деца на възраст от 3 до 18 години. Децата в Центъра придобиват нужното образование и специализация. Екипът, предоставящ социални услуги включва следните специалисти – социален работник, рехабилитатор, възпитатели, медицинска сестра и помощно обслужващ персонал. Осигурен е транспорт от общината за децата от район Бенковски.

Читалища в община Кирково

„Никола Йонков Вапцаров“ с. Кирково – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Коджабоюкова „Васил Априлов“ с. Чорбаджийско – Председател на читалищното настоятелство е Лиляна Банкова „Възраждане“ с. Бенковски – Председател на читалищното настоятелство е Нурхан Салимехмед „Родопска пробуда“ с. Тихомир – Председател на читалищното настоятелство е Радост Димитрова „Васил Левски“ с. Дрангово – Председател на читалищното настоятелство е Валентина Сапунджиева „Христо Смирненски“ с. Чакаларово – Председател на читалищното настоятелство е Райна Йорданова „Пробуда“ с. Фотиново – Председател на читалищното настоятелство е Светлана Юсеинова „Христо Ботев“ с. Добромирци – Председател на читалищното настоятелство е Евелина Халил „Искра“ с. Домище – Председател на читалищното настоятелство е Светла Ангелова „Христо Ботев“ с. Завоя – Председател на читалищното настоятелство е Румен Караиванов „Елин Пелин“ с. Долно Къпиново – Председател на читалищното настоятелство е Анелия Алчева „Пеньо Пенев“ с. Кърчовско – Председател на читалищното настоятелство е Педрие Осман.

Културно-исторически паметници

Културно-историческите паметници на територията на общината са разнообразни и представят всички епохи от тракийските заселвания насам. Материалните следи, останали от древността, са:

  • Римски мост до село Добромирци
  • Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист
  • Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец
  • Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица, обявена през 1996 г. за археологически паметник на културата.
  • Античен некропол в същата местност, паметник на културата
  • Антично селище със светилище при с. Загоричене
  • Скални ниши в с. Растник – местността Манчая кая
  • Скални гъби между с.Бенковски и с. Добромирци
  • Римска крепост при с. Остиново и др.
  • Средновековно селище – с. Орлица
  • Цистов некропол – с.Априлци
  • Тракийско селище – с. Домище
  • Могилен некропол – с. Домище
  • Скално светилище – с. Първица
  • Средновековно селище – с. Първица
  • Късноримско селище – с. Първица
  • Средновековно селище – с. Островец
  • Праисторическа селищна могила – с. Подкова
  • Скални образувания до село Добромирци
  • Крепостна стена с височина 4 метра от времето на Критско – микенската цивилизация 12 – 11 век пр.н.е. изградена с циклопски градеж – камъни с тегло 5 – 6 тона.

Запазени са само основите на крепостите, а скалните гробници са ограбени. В подобно състояние се намират и паметниците от Средновековието.

Съхранени са църквите в селата Пресека, Горски извор и Джерово и крепости в Чакаларово, Кремен и Джерово.

Джамията на седемте девойки, Джамията в село Бенковски.

От значително по-късен период, напълно запазени и функциониращи, са множество мостове, дело на местни майстори, владеещи до съвършенство изкуството на каменната зидария. Те са в селата Кирково, Лозенградци, Долно Къпиново, Дрангово, Тихомир, Кремен, Горски извор. Мостове са останали и от римско време. Най-добре запазени са в селата Дрангово, Шумнатица, Горски извор, Лозенградци и Тихомир.

Здравеопазване

Здравното обслужване на населението в общината се извършва от общопрактикуващи лекари, заемащи индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ. На територията на общината няма лечебни заведения за оказване на болнична помощ. Най-близо разположените до община Кирково лечебни заведения за болнична помощ са тези в Момочилгарад, Кърджали и Златоград. Лекарските практики съгласно здравната каса са 21, от които 11 са заети в селата Кирково, Тихомир, Подкова, Чорбаджийско, Бенковски, Долно Къпиново, Чакаларово, Фотиново. Стоматологичните практики са 10, от които 8 са заети в селата – Кирково, Бенковски, Тихомир, Фотиново, Чакаларово, Чорбаджийско. В училищата и детските градини са разкрити 17 кабинета, в които се осъществяват дейности по профилактика и промоция на здравето на децата и учениците. Спешната медицинска помощ се осъществява от два филиала на ЦСМП – гр. Кърджали в с. Кирково и с. Чорбаджийско. Към Филиала за спешна медицинска помощ в с. Кирково са разкрити два мобилни екипа, осигуряващи спешната медицинска помощ в район Фотиново и район Бенковски. На територията на общината има 5 аптеки в селата – Чакаларово, Кирково, Фотиново, Бенковски, Чорбаджийско и 2 дрогерии в Кирково и Тихомир, които снабдяват населението с лекарства.

Транспорт

През територията на общината преминава последният участък от 4,7 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 84,2 km:

В източната част на община Кирково, през селата Подкова и Чорбаджийско преминава и последният участък от 27,9 km (от km 369,4 до km 397,3) от старото трасе на Републикански път I-5, с което дължината на Републиканската пътна мрежа в общината става 121,1 km.

Топографска карта

Източници

Литература

Външни препратки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.

Chrome
Wikiwand for Chrome
Firefox
Wikiwand for Firefox