Община Джебел се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.
Джебел (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Кърджали |
Площ | 229.079 km² |
Население | 8 713 души |
Адм. център | Джебел |
Брой селища | 47 |
Сайт | www.dzhebelbg.com |
Управление | |
Кмет | Неджми Али (ДПС; 2019) |
Общ. съвет | 21 съветници
|
Джебел (община) в Общомедия |
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в югозападната част на област Кърджали. С площта си от 229,079 km2 е най-малката сред 7-те общините на областта, което съставлява 7,14% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад – община Ардино;
- на север – община Кърджали;
- на изток – община Момчилград;
- на юг – община Кирково;
- на югозапад – община Златоград, област Смолян;
- на запад – община Неделино, област Смолян.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на община Джебел е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Цялата ѝ територия е заета от източните разклонения на източнородопския рид Жълти дял с максимална височина от 1044 m, разположена западно от село Контил. От него на изток и югоизток се спускат два дълги и тесни рида, потъващи в долината на река Върбица. Най-мощният е южният – Устренски рид, разположен между долините на река Върбица и левият ѝ приток Джебелска река. Неговата максимална височина е връх Ветреник (1031 m), издигащ се северозападно от село Припек. Северният безименен рид е много по-къс, по-тесен и по-нисък и е разположен между долините на Джебелска река на юг и Дива река (Читак дере) на север. Между тях протича Джебелска река, която в района на общинския център град Джебел образува голямо долинно разширение известно като Джебелска котловина. В коритото на Дива река, северно от село Софийци се намира най-ниската точка на общината – 246 m н.в.
Води
Територията на община Джебел изцяло попада във водосборния басейн на река Върбица (десен приток на Арда). В нея отляво се вливат три големи притока – Саръяр дере (Яр дере), Джебелска река (Дерменчай) и Дива река (Читак дере), които отводняват над 90% от територията на общината. В най-югозападната ѝ част, по югозападния склон на Устренския рид протичат малки и къси реки леви притоци директно на Върбица или на левия ѝ приток Неделинска река (Узундере).
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 8167 | 100,00 |
Българи | 1245 | 15,24 |
Турци | 5432 | 66,51 |
Цигани | 3 | 0,04 |
Други | 82 | 1,00 |
Не се самоопределят | 569 | 6,97 |
Неотговорили | 836 | 10,24 |
Населени места
Общината има 47 населени места с общо население 8375 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Албанци | 17 | 0,807 | Арнаутлар | Подвръх | 110 | 1,434 | Тепе алтъ |
Брежана | 14 | 2,035 | Ада | Полянец | 161 | 3,034 | Сатъ кьой |
Великденче | 131 | 3,088 | Рамаданлар | Поточе | 22 | 2,427 | Дере кьой |
Воденичарско | 93 | 8,183 | Дерменджилер | Припек | 768 | 12,156 | Гюнели |
Вълкович | 135 | 3,576 | Курт кьой | Ридино | 316 | 12,940 | Яр дере |
Генерал Гешево | 197 | 11,044 | Гьолджик | Рогозари | 101 | 2,854 | Каба ач, Хасърджилар |
Джебел | 3044 | 9,041 | Шейх джумая | Рогозче | 135 | 5,596 | Хасърджик |
Добринци | 139 | 6,636 | Хасан оллар | Рожденско | 8 | 3,044 | |
Душинково | 119 | 6,393 | Джанбашли | Рът | 17 | 3,032 | Сърт кьой |
Желъдово | 127 | 4,215 | Али факъ | Сипец | 112 | 2,935 | |
Жълтика | 43 | 4,374 | Саръ йер | Скалина | 56 | 1,211 | Кая баши |
Жълти рид | 9 | 1,066 | Саръ яр | Слънчоглед | 181 | 4,901 | Ходжа кьой |
Илийско | 133 | 5,713 | Елиястчъ, Елехче | Софийци | 112 | 8,279 | Ахмед спахи |
Казаците | 85 | 2,083 | Казаклъ | Телчарка | 101 | 2,899 | Чаваклар |
Каменяне | 2 | 3,617 | Ташлъ кьой | Търновци | 64 | 3,116 | Кангълар |
Козица | 131 | 5,456 | Ахмед дере | Тютюнче | 140 | 1,427 | Арслан ходжа |
Контил | 22 | 3,700 | Контил | Устрен | 274 | 8,285 | |
Купците | 41 | 6,088 | Базиргян кьой | Цвятово | 6 | 3,946 | Алъ кьой |
Лебед | 99 | 3,949 | Гьолджук | Църквица | 85 | 8,862 | Клисали |
Мишевско | 244 | 11,898 | Кючук Виран | Чакалци | 71 | 2,294 | Чакалар |
Мрежичко | 113 | 5,311 | Тюлер | Черешка | 16 | 2,756 | |
Овчево | 61 | 1,013 | Испалар | Щерна | 33 | 7,401 | Хавъзлъ |
Папрат | 215 | 4,352 | Бекташлар | Ямино | 104 | 3,298 | Елма чукур |
Плазище | 168 | 7,314 | Кайряк сейдели | ОБЩО | 8375 | 229,079 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Шейх Джумая на с. Джебел;
- – преименува с. Гюнели на с. Припек;
- МЗ № 3225/обн. 21.09.1934 г. – преименува с. Кючук Виран на с. Мишевско;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Арнаутлар на с. Албанци;
- – преименува с. Рамаданлар на с. Великденче;
- – преименува с. Дерменджилер (Дерминджилер) на с. Воденичарско;
- – преименува с. Курт кьой на с. Вълкович;
- – преименува с. Гьолджик на с. Генерал Гешево;
- – преименува с. Неби паша на с. Генерал Фичево;
- – преименува с. Шейх кьой на с. Главатарци;
- – преименува с. Ахчилар на с. Готварско;
- – преименува с. Хасан оллар на с. Добринци;
- – преименува с. Джанбашли на с. Душинково;
- – преименува с. Али факъ на с. Желъдово;
- – преименува с. Саръ яр на с. Жълти рид;
- – преименува с. Елиястчъ (Елехче) на с. Илийско;
- – преименува с. Казаклъ на с. Казаците;
- – преименува с. Ташлъ кьой на с. Каменяне;
- – преименува с. Ахмед дере на с. Козица;
- – преименува с. Базиргян кьой на с. Купците;
- – преименува с. Гьолджук на с. Лебед;
- – преименува с. Тюлер на с. Мрежичко;
- – преименува с. Испалар на с. Овчево;
- – преименува с. Бекташлар на с. Папрат;
- – преименува с. Кайряк сейдели на с. Плазище;
- – преименува с. Тепе алтъ на с. Подвръх;
- – преименува с. Сатъ кьой на с. Полянец;
- – преименува с. Дере кьой на с. Поточе;
- – преименува с. Яр дере на с. Ридино;
- – преименува с. Каба ач (Хасърджилар) на с. Рогозари;
- – преименува с. Хасърджик на с. Рогозче;
- – преименува с. Сърт кьой на с. Рът;
- – преименува с. Кая баши на с. Скалина;
- – преименува с. Ходжа кьой на с. Слънчоглед;
- – преименува с. Ахмед спахи на с. Софийци;
- – преименува с. Софталар на с. Софтите;
- – преименува с. Чаваклар на с. Телчарка;
- – преименува с. Кангълар на с. Търновци;
- – преименува с. Арслан ходжа на с. Тютюнче;
- – преименува с. Алъ кьой на с. Цвятово;
- – преименува с. Клисали на с. Църквица;
- – преименува с. Чакалар на с. Чакалци;
- – преименува с. Хавъзлъ на с. Щерна;
- – преименува с. Елма чукур на с. Ямино;
- МЗ № 3778/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Джелил оглар на с. Дихановци;
- – преименува с. Иманоглар на с. Едноверци;
- МЗ № 3079/обн. 23.11.1940 г. – заличава селата Главатарци и Едноверци и ги присъединява като квартали на с. Джебел;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Джебел за с.гр.т. Джебел;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – заличава селата Готварско и Дихановци и ги присъединява като квартали на с.гр.т. Джебел и го признава за гр. Джебел;
- Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Софтите на с. Модрен;
- Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – отделя кв. (н.м.) Билярал (от с. Щерна) и го присъединява като квартал (н.м.) на с. Търновци;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава н.м. Брежана (от с. Търновци) за отделно населено място – с. Брежана;
- – признава н.м. Жълтика (от с. Щерна) за отделно населено място – с. Жълтика;
- – признава н.м. Рожденско (от с. Контил) за отделно населено място – с. Рожденско;
- – признава н.м. Сипец (от с. Мишевско) за отделно населено място – с. Сипец;
- – признава н.м. Черешка (от с. Контил) за отделно населено място – с. Черешка;
- – заличава с. Генерал Фичево и го присъединява като квартал на гр. Джебел;
Транспорт
През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 57,2 km:
- участък от 2,3 km от Републикански път I-5 (от km 367,3 до km 369,6);
- участък от 19,3 km от Републикански път III-508 (от km 4,1 до km 23,4);
- началният участък от 14,7 km от Републикански път III-5082 (от km 0 до km 14,7);
- целият участък от 12 km от Републикански път III-5084;
- последният участък от 8,9 km от Републикански път III-8673 (от km 2 до km 10,9).
Топографска карта
- Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.