Обикновена манатарка

Обикновената манатарка, още меча гъба, самунка или само манатарка^[2] (Boletus edulis), е вид гъба от род Манатарки.

Обикновена манатарка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Гъби (Fungi) отдел: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Болетови (Boletales) семейство: Манатаркови (Boletaceae) род: Манатарки (Boletus) секция: B. sect. Boletus вид: Обикновена манатарка (B. edulis)

Научно наименование

Boletus edulis Bull., 1782

Синоними

Boletus clavipes Pilát & Dermek, 1974 Boletus elephantinus With., 1796 Boletus olivaceobrunneus Zeller & F.D.Bailey, 1935 Boletus persoonii Bon, 1988 Boletus quercicola Singer, 1978 Boletus slovenicus Smotl., 1951 Boletus solidus Sowerby, 1814 Boletus venturii Bon, 1986 Boletus edulis var. clavipes Peck, 1889 Suillus citrinus Kuntze, 1898 Boletus edulis subsp. trisporus Duncan & Watling, 1974 Leccinum edule Gray, 1821 Leccinum elephantinum Gray, 1821 Boletus edulis subsp. clavipes Singer, 1947 Boletus edulis var. albus E.-J.Gilbert, 1931 Boletus edulis var. citrinus E.-J.Gilbert, 1931 Boletus edulis subsp. betulicola Hlaváček, 1994 Boletus edulis subsp. slovenicus Hlaváček, 1994 Boletus edulis var. abietis Schiemek, 1921 Boletus edulis var. arcticus Hlaváček, 1994 Boletus edulis var. arenarius H.Engel et al., 1983 Boletus edulis var. betulicola Vassilkov, 1948 Boletus edulis var. communis Alb. & Schwein., 1805 Boletus edulis var. grandedulis D.Arora & Simonini, 2008 Boletus edulis var. laevipes Massee, 1892 Boletus edulis var. ochraceus A.H.Sm. & Thiers, 1971 Boletus edulis var. piceicola Vassilkov, 1948 Boletus edulis var. pseudopurpureus Murr, 1918 Boletus edulis var. quercicola Vassilkov, 1948 Boletus edulis var. quercus Schiemek, 1921 Boletus edulis var. tuberosus Pers., 1801 Boletus betulicola Pilát & Dermek, 1974 Boletus reticulatus var. albus Hlaváček, 1994 Boletus reticulatus var. citrinus Hlaváček, 1994 Boletus edulis f. betulicola Vassilkov, 1966 Dictyopus edulis Quél., 1886

Обикновена манатарка в Общомедия

[ редактиране ]

Вид

При младите екземпляри стъблото е дебело и месесто и често е няколко пъти по-голямо от самата гугла. Най-тънката част е винаги до тръбичките, където също така се намира мрежеста окраска. Тръбичките са бели, но по-късно стават бледожълти. Цветът на най-младите гугли е кремав. Със стареенето на плодното тяло, гуглата се уголемява, става плоска и покафенява. Най-старите екземпляри имат маслиненозелени тръбички. Такъв е и цветът на споровия прашец. Месото е винаги бяло. Размерът на гуглата е до 25 cm. Стъблото расте до 20 cm височина. Масата на цялата гъба може да достигне и даже да надвиши 2 kg.

Събиране

Това е една от най-разпространените в България диви гъби. Тя е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесна за съхранение и желана за внос от други европейски държави. Висококачествените млади манатарки се считат за деликатес и имат високи цени.

Гъбата се среща най-често в широколистни гори, но не е изключение и в иглолистни. Развива се в симбиоза с дърветата.

Събира се ежегодно заедно с пачия крак по всички планини. Традиционно гъбите се нарязват на тънки филийки, които после се нареждат върху платно за сушене под слънцето. Консумират се и пресни.

Обикновената манатарка може да се сбърка с ядливите:

• борова манатарка (B. pinophilus);
• жълта манатарка (B. appendiculatus);
• бронзова манатарка (B. aereus) и
• канеленокафява манатарка (Xerocomus badius).

Манатарки с оранжеви или червени тръбички и посиняващо месо трябва да се избягват. Това са дяволска гъба (B. satanas), пурпурночервена манатарка (B. rhodoxanthus), красива манатарка (B. calopus), червеностъблена манатарка (B. erythropus) и огнена манатарка (B. luridus). Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) не е отровна, но е неприятно горчива на вкус.

Галерия

• 
• 
• 
• 
• 
• 

Източници

1. Boletus edulis (Bull., 1782). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
2. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 79.

Външни препратки

• Повече за Обикновената манатарка от сп. „Българска наука“^{[неработеща препратка]}