вид гъба From Wikipedia, the free encyclopedia
Жълтата манатарка (Boletus appendiculatus, Butyriboletus appendiculatus) е вид базидиева гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).
| Жълта манатарка | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
D.Arora & J.L.Frank, 2014 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Жълта манатарка в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
От лат. appendiculatus се превежда „придатък“. Родовото наименование на гъбата „Boletus bolos“ се превежда от гръцки като „бучка глина“ и „годна за консумация гъба“.
Този вид манатарка е известна като:
Среща се със синонимите яйчник, маточник, [1]
Първоначално полукълбовидна, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. Кафява (като плода на кестен), кафеникава, по-рядко бледо кафява; не посинява при одраскване и натиск. Отначало повърхността ѝ е фино кадифена, но по-късно е гладка и/или с фини пукнатини. До 20 cm в диаметър.[2]
При младите гъби отворите на тръбичките (порите) са интензивно жълти (подобно на цвета на краве масло), после жълти, жълтозеленикави, накрая дори кафеникави; при одраскване посиняват. Тръбичките са със същия цвят и посиняват при разрязване (при млади екземпляри е по-малко вероятно).
Бухалковидно или цилиндрично, често в основата изтъняващо или вретеновидно-вкореняващо се. Лимоновожълто до жълто, към основата е по-тъмно, понякога до червеникаво-кафяво. Поне в горната половина (понякога изцяло) е покрито с фина жълтеникава мрежа. Посинява слабо при нараняване. С височина 5 – 15 cm.
Твърдо, плътно. Жълтеникаво, в основата на пънчето – с розови или кафеникави оттенъци. Жълтото оцветяване е най-интензивно над тръбичките, където при разрязване посинява слабо. Има слабо изразена гъбна миризма и приятен, но неспецифичен вкус.
Спорите имат размери 9 – 15 × 3.5 – 5.5 μm. Споровият отпечътък е тъмномаслиненокафяв.
Жълтата манатарка може да се намери само в топли широколистни гори, където образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus) и кестен (Castanea sativa). Предпочита варовити почви. Среща се много рядко – от началото на лятото до есента. Среща се в Европа и Северна Америка. Плодовите тела растат поединично, разпръснати или на групи под твърди дървета. В Северна Америка е по-често срещана в Тихоокеанския северозападен регион, където често се свързва с жив дъб и таноак (Notholithocarpus).[3]
Сходен вид е Butyriboletus subappendiculatus. Този вид обикновено има по-бледо оцветяване на шапката, непосиняващо месо при разрязване, и расте само в иглолистни гори.
Жълтата манатарка е годна за консумация, въпреки че някои хора могат да имат алергична реакция към нея.[3] Земният аромат на гъбите ги прави подходящи за супи, сосове и яхнии.[4] Варените порции често стават сини, после сиви, след което връщат първоначалния си жълт цвят.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
