Никола Сарафов (инженер)

Никола Петров Сарафов е български инженер от Македония.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Сарафов.

---

Никола Сарафов
български инженер
Роден	1882 г. Либяхово, Османска империя
Починал	1970 г. (88 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Санктпетербургски държавен университет
Награди	Военен орден „За храброст“
Семейство
Баща	Петър Сарафов

Семейната гробница на Сарафови на Централните софийски гробища

Биография

Никола Сарафов е роден в Либяхово, тогава в Османската империя. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско, и тримата дейци на Българската екзархия. Негови братя са инженерът Петко Сарафов, революционерът Борис Сарафов и известният български актьор Кръстьо Сарафов,^[1] сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова,^[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

В 1900 година Никола Сарафов завършва строително инженерство в Санктпетербургския университет.^[3] Завръща се в Свободна България, където работи като инженер в София. Участва в Първата световна война като запасен поручик, взводен командир в Първи пехотен софийски полк и по-късно ротен командир в Осемдесет и първи пехотен полк. Награден е с три ордена „За храброст“, IV степен.^[4] В 1937 година след обединяването на Българското инженерно-архитектурно дружество, Дружеството на българските архитекти и Съюза на инженерите и архитектите на свободна практика в Съюз на българските инженери и архитекти, Никола Сарафов е избран за председател на Временния управителен съвет на Съюза.^[5][6]

Родословие

Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.)

Ангела Шемова

Коста Сарафов (1760 — неизв.)

Босилка Кюлюмова

Стойо Жостов

Иванка Жостова

Злата Сарафова

Вълчо Сарафов (1800 — 1863)

Стоян Сарафов

Петър Сарафов

Харитон Карпузов (1827 — 1899)

Коста Сарафов (1840 — 1911)

Мария Стойкова (около 1840 — 1879)

Велико Стойков (около 1835 — 1879)

Никола Сарафов

Янинка Мавродиева

Кочо Д. Мавродиев

Петър Сарафов (1842 — 1915)

Сирма Сарафова (1849 — 1927)

Вълчо Сарафов (1877 — 1901)

Ангел Сарафов (1868 — 1932)

Петко Сарафов (1870 — 1942)

Борис Сарафов (1872 — 1907)

Кипра Сарафова (около 1874 — 1962)

Кръстю Сарафов (1876 — 1952)

Злата Сарафова (1879 — ?)

Христо Фетваджиев (1889 — 1977)

Вълчо Сарафов (1880 — 1953)

Никола Сарафов (1882 — 1970)

Радан Сарафов (1908 — 1969)

Фота Сарафова (1915 — 1999)

Христина Сарафова (1941 — 1996)

Бележки

1. Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г., архив на оригинала от 15 март 2014, https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/, посетен на 28 юли 2019
2. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: Поглед отвътре. Т. 1. 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 217.
3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 12; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 90; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 220-221
5. Историческа справка на Българско инженерно-архитектурно дружество (БИАД) // Съюз на строителните инженери в България. Посетен на 28 юли 2019 г.
6. Ще станат ли инженерите монархисти? // Сега, 14 април 2001 г. Посетен на 28 юли 2019 г.^{[неработеща препратка]}