From Wikipedia, the free encyclopedia
Костадин (Коста) Вълчов Сарафов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.[1]
| Коста Сарафов | |
| български общественик | |
 Коста Сарафов на Народния събор в Цариград в 1871 година | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Вълчо Сарафов |
| Братя/сестри | Петър Сарафов |
| Деца | Вълчо Сарафов |
Сарафов е роден в 1840 година[2] в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България, в семейството на Вълчо Сарафов, търговец и възрожденски деец. Брат е на учителя Петър Сарафов и чичо на видния революционер Борис Сарафов. Завършва гръцкото класно училище в град Сяр заедно с брат си Петър, където изучава география, математика, астрономия, гръцки, старогръцки и турски.[3] Работи като учител. Той е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[1]
През 1871 година Сарафов е представител на Неврокопско на Църковно-народния събор в Цариград.[1][3] Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Българската екзархия.[4] Между 1873 и 1874 година отново пребивава в османската столица по избора на поп Харитон за български владика.[5] Цариградски пълномощник е на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Подпомага финансово дейността на дружеството със сумата от 360 гроша.[6] Разпространява вестник „Македония“ и сътрудничи на Стефан Веркович, както и на вестниците „Право“ (1873) и „Век“ (1874). В Цариград се запознава с Тодор Каблешков, който го запознава със задачите по подготовката на въоръжено въстание.
През 1876 година Сарафов е арестуван от османските власти. Категорично отхвърля възможността да се откаже от българската си народност. Заради достойното си поведение е освободен от ареста.[7] Преследван от властите в 1878 година се преселва в София. Участва в Кресненско-Разложкото въстание като член на софийския комитет „Единство“. Още на 18 ноември е изпратен от Методий Кусев в района на въстанието, за да събере информация.[8] Методий Кусев пише за него:
| „ | известен на цялото почти население в Неврокопско и Мелничко за патриотическите му чувства и за неговите подвизи по църковните въпроси.[8] | “ |
Поддържа тесни контакти с Методий Кусев, Трайко Китанчев и други. Сред инициаторите е за създаването на Върховния македоно-одрински комитет[9]. През 1899 година е делегат на Шестия македонски конгрес от Брезнишкото македонско дружество.[10] След погрома на въстанието, се установява в Дупница, където работи 10 години като мирови съдия.[11][12]
| Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангела Шемова | Коста Сарафов (1760 — неизв.) | Босилка Кюлюмова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойо Жостов | Иванка Жостова | Злата Сарафова | Вълчо Сарафов (1800 — 1863) | Стоян Сарафов | Петър Сарафов | Харитон Карпузов (1827 — 1899) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Сарафов (1840 — 1911) | Мария Стойкова (около 1840 — 1879) | Велико Стойков (около 1835 — 1879) | Никола Сарафов | Янинка Мавродиева | Кочо Д. Мавродиев | Петър Сарафов (1842 — 1915) | Сирма Сарафова (1849 — 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вълчо Сарафов (1877 — 1901) | Ангел Сарафов (1868 — 1932) | Петко Сарафов (1870 — 1942) | Борис Сарафов (1872 — 1907) | Кипра Сарафова (около 1874 — 1962) | Кръстю Сарафов (1876 — 1952) | Злата Сарафова (1879 — ?) | Христо Фетваджиев (1889 — 1977) | Вълчо Сарафов (1880 — 1953) | Никола Сарафов (1882 — 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радан Сарафов (1908 — 1969) | Фота Сарафова (1915 — 1999) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христина Сарафова (1941 — 1996) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
