Коста Сарафов

Костадин (Коста) Вълчов Сарафов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.^[1]

Коста Сарафов
български общественик
Коста Сарафов на Народния събор в Цариград в 1871 година
Роден	1840 г. Гайтаниново, Османска империя
Починал	1 ноември 1911 г. (71 г.) Кошарево, Царство България
Семейство
Баща	Вълчо Сарафов
Братя/сестри	Петър Сарафов
Деца	Вълчо Сарафов

Биография

Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Коста Сарафов е на третия ред (№46)

Сарафов е роден в 1840 година^[2] в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България, в семейството на Вълчо Сарафов, търговец и възрожденски деец. Брат е на учителя Петър Сарафов и чичо на видния революционер Борис Сарафов. Завършва гръцкото класно училище в град Сяр заедно с брат си Петър, където изучава география, математика, астрономия, гръцки, старогръцки и турски.^[3] Работи като учител. Той е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.^[1]

През 1871 година Сарафов е представител на Неврокопско на Църковно-народния събор в Цариград.^[1][3] Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Българската екзархия.^[4] Между 1873 и 1874 година отново пребивава в османската столица по избора на поп Харитон за български владика.^[5] Цариградски пълномощник е на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Подпомага финансово дейността на дружеството със сумата от 360 гроша.^[6] Разпространява вестник „Македония“ и сътрудничи на Стефан Веркович, както и на вестниците „Право“ (1873) и „Век“ (1874). В Цариград се запознава с Тодор Каблешков, който го запознава със задачите по подготовката на въоръжено въстание.

През 1876 година Сарафов е арестуван от османските власти. Категорично отхвърля възможността да се откаже от българската си народност. Заради достойното си поведение е освободен от ареста.^[7] Преследван от властите в 1878 година се преселва в София. Участва в Кресненско-Разложкото въстание като член на софийския комитет „Единство“. Още на 18 ноември е изпратен от Методий Кусев в района на въстанието, за да събере информация.^[8] Методий Кусев пише за него:

„

известен на цялото почти население в Неврокопско и Мелничко за патриотическите му чувства и за неговите подвизи по църковните въпроси.[8]

“

Поддържа тесни контакти с Методий Кусев, Трайко Китанчев и други. Сред инициаторите е за създаването на Върховния македоно-одрински комитет^[9]. През 1899 година е делегат на Шестия македонски конгрес от Брезнишкото македонско дружество.^[10] След погрома на въстанието, се установява в Дупница, където работи 10 години като мирови съдия.^[11][12]

Умира в село Кошарево, Брезнишко през 1911 година.^[13]

Родословие

Вълчо Дамянов (около 1725 – неизв.)

Ангела Шемова

Коста Сарафов (1760 – неизв.)

Босилка Кюлюмова

Стойо Жостов

Иванка Жостова

Злата Сарафова

Вълчо Сарафов (1800 – 1863)

Стоян Сарафов

Петър Сарафов

Харитон Карпузов (1827 – 1899)

Коста Сарафов (1840 – 1911)

Мария Стойкова (около 1840 – 1879)

Велико Стойков (около 1835 – 1879)

Никола Сарафов

Янинка Мавродиева

Кочо Д. Мавродиев

Петър Сарафов (1842 – 1915)

Сирма Сарафова (1849 – 1927)

Вълчо Сарафов (1877 – 1901)

Ангел Сарафов (1868 – 1932)

Петко Сарафов (1870 – 1942)

Борис Сарафов (1872 – 1907)

Кипра Сарафова (около 1874 – 1962)

Кръстю Сарафов (1876 – 1952)

Злата Сарафова (1879 – ?)

Христо Фетваджиев (1889 – 1977)

Вълчо Сарафов (1880 – 1953)

Никола Сарафов (1882 – 1970)

Радан Сарафов (1908 – 1969)

Фота Сарафова (1915 – 1999)

Христина Сарафова (1941 – 1996)