Изследванията на пола (на английски: Gender Studies, други преводи на български са „науки за пола“, „науки за пола и рода“, също така „родови изследвания“,[1] както и „изследвания на социалния и културния пол“, „социални и културни изследвания на пола“, както и всички други появили се или предстоящи да се появят интерпретации на термина на английски gender) е интердисциплинарна академична дисциплина, посветена на анализа на половата идентичност и половото представителство. Изследванията на пола произхождат от областта на изследванията на жените, засягащи жените, феминизма, джендъра и политиката.[2][3] Полето сега се припокрива с куиър изследванията и изследванията на мъжете. Издигането му до известност, особено в западните университети след 1990 г., съвпада с възхода на деконструкцията.[4]
Дисциплините, които често допринасят за изследванията на пола, включват областите на литературата, езикознанието, социално-икономическата география, историята, политическите науки, археологията, икономиката, социологията, психологията, антропологията, киното, музикологията, медийните изследвания,[5] човешкото развитие, правото, общественото здравеопазване и медицината.[6] Изследванията на пола също анализират как расата, етническата принадлежност, географското положение, социалната класа, националността и инвалидността се пресичат (т. нар. междусекторност) с категориите „джендър“ и „сексуалност“.[7][8] В изследванията на пола терминът „джендър“ често се използва за обозначаване на социалните и културни конструкции на мъжествеността и женствеността, а не на биологичните аспекти на мъжкия или женския пол;[9] това мнение обаче не се поддържа от всички учени в тази сфера.
Полът като джендър е присъстващ в много дисциплини, като литературната теория, драматургията, филмовата теория, теорията на перформативността, историята на съвременното изкуство, антропологията, социологията, социолингвистиката и психологията. Тези дисциплини понякога се различават в подходите си за това как и защо се изучава джендър. В политиката джендърът може да се разглежда като основен дискурс, който политическите актьори използват, за да се позиционират по различни въпроси.[10] Изследванията на пола също са дисциплина сама по себе си, включваща методи и подходи от широк спектър от дисциплини.[11]
Много области започват да разглеждат „джендър“ като практика, към която понякога се отнасят като към нещо перформативно.[12] Феминистката теория на психоанализата, артикулирана главно от Юлия Кръстева и Брача Етингър,[13][14] и вдъхновена както от Зигмунд Фройд, Жак Лакан, така и от теорията на обектните отношения, е много влиятелна в изследванията на джендър.[15][16][17][18]
Влияния
Психоаналитична теория
Редица теоретици са повлияли значително върху областта на изследванията на пола, особено по отношение на психоаналитичната теория.[19] Сред тях са Зигмунд Фройд, Жак Лакан, Юлия Кръстева и Брача Етингър. Полът, изследван под призмата на всеки от тези теоретици, изглежда малко по-различен. В една система на Фройд жените са „осакатени и трябва да се научат да приемат липсата на пенис„ (по термините на Фройд „деформация“).[20] Лакан обаче организира женствеността и мъжествеността според различни несъзнавани структури. И мъжете, и жените участват във „фалическата“ организация, а женската страна на сексуалността е „допълнителна“, а не противоположна или допълваща.[21] Лакан използва концепцията за сексуализация (сексуална ситуация), която постулира развитието на половите роли и ролевата игра в детството, за да се противопостави на идеята, че половата идентичност е вродена или биологично определена. Според Лакан сексуалното определяне на индивида има толкова, ако не и повече, общо с развитието на полова идентичност, както това да бъдеш генетично сексуален мъж или жена.[22]
Кръстева твърди, че патриархалните култури, както и индивидите, трябва да изключат майчиното и женското, за да могат да се появят.[23] Брача Етингър трансформира[24][25][26][27][28][29][30] субективността в съвременната психоанализа от началото на 90-те години на 20 век с матриксиалния[31] женско-майчин и прематеричен Ерос[32] на гранично свързване (bordureliance), гранично пространство (bordurespacement) и съвместно появяване. Матричната женска разлика определя конкретен поглед[33] и е източник на транс-субективност и трансективност,[34] както при мъжете, така и при жените. Етингър преосмисля човешкия субект, както е информиран от архаичната връзка с майчиното, и предлага идеята за сложността на Деметра-Персефона.[35]
Феминистка психоаналитична теория
Феминистки теоретици като Джулиет Мичъл, Нанси Чодороу, Джесика Бенджамин, Джейн Галъп, Брача Етингър, Шошана Фелман, Гризелда Полок,[36] Люс Иригаре и Джейн Флакс са разработили феминистка психоанализа и твърдят, че психоаналитичната теория е жизненоважна за феминистката проект и трябва, подобно на други теоретични традиции, да бъде критикувана от жените, както и трансформирана, за да го освободи от следите от сексизъм (т.е. да бъде цензурирана). Шуламит Файърстоун в „Диалектиката на пола“ нарича фройдизма заблуден феминизъм и обсъжда как фройдизмът е почти напълно точен, с изключение на един съществен детайл: навсякъде, където Фройд пише „пенис“, думата трябва да бъде заменена с „мощ“.
Критици като Елизабет Грос обвиняват Жак Лакан в поддържане на сексистката традиция в психоанализата.[37] Други, като Джудит Бътлър, Брача Етингър и Джейн Галъп използват работата на Лакан, макар и по критичен начин, за да развият изследванията на пола.[38][39][40] Според Дж. Б. Марчанд „Изследванията на пола и киуър теорията са доста неохотни, враждебни към психоаналитичния подход.“[41] За Жан-Клод Гийбо изследванията на пола (и активистите на сексуалните малцинства) са „обсадени“ и разглеждат психоанализата и психоаналитиците като „новите свещеници, последните защитници на гениталната нормалност, морал, морализъм или дори мракобесие“.[42]
Притесненията на Джудит Бътлър относно психоаналитичната перспектива, според която сексуалната разлика е „неоспорима“ и патологизирането на всяко усилие да се внуши, че тя не е толкова първостепенна и недвусмислена.[43] Според Даниел Боне и Катерина Реа изследванията на пола „често критикуват психоанализата за увековечаване на патриархален семеен и социален модел, основан на твърда и вечна версия на родителския ред”.[44]
Литературна теория
Психоаналитично ориентираният френски феминизъм през цялото време се фокусира върху визуалната и литературната теория. Наследството на Вирджиния Улф, както и „призивът на Ейдриън Рич за ревизии на литературни текстове от страна на жените, а също и на историята, подтикна поколение феминистки автори да отговорят със свои собствени текстове“.[45] Гризелда Полок и други феминистки артикулират Мита и поезията и литературата[46][47][48] от гледна точка на пола.
Постмодерно влияние
Появата на постмодернистичните теории повлиява на изследванията на пола[49], причинявайки движение в теориите за половата идентичност далеч от концепцията за фиксираната или есенциалистка полова идентичност към постмодерна,[50] флуидна идентичност[51] или множество идентичности.[52] Въздействието на постструктурализма и неговия литературно-теоретичен аспект постмодернизъм върху изследванията на пола е най-видно в предизвикателството на големите разкази. Постструктурализмът проправя пътя за появата на куиър теория в изследванията на пола, което налага полето да разшири обхвата си до сексуалността.[53] В допълнение към разширяването за включване на изследвания на сексуалността под влиянието на постмодернистичните изследвания на пола също насочват обектива си към изследванията на мъжествеността, благодарение на работата на социолози и теоретици като Р.У. Конъл, Майкъл Кимъл и E. Антъни Ротундо.[54][55] Тези промени и разширения водят до някои спорове в областта, като този между феминистките от втората вълна и куиър теоретиците.[56] Линията, очертана между тези два лагера, се крие в проблема, както го виждат феминистките, на куиър теоретиците, които твърдят, че всичко е фрагментирано и няма не само големи разкази, но и тенденции или категории. Феминистките твърдят, че това изтрива категориите на пола като цяло, но не прави нищо, за да антагонизира динамиката на властта, овеществена от пола. С други думи фактът, че полът е социално конструиран, не отменя факта, че има слоеве на потисничество между половете.
История
Обособяването на областта е академичен резултат от утвърждаването на феминизма през 60-те и 70-те години на 20 век и начина, по който съществуващите дотогава теории в социалните науки са критикувани заради липсата на видимост на женския опит и гледна точка, както и заради безкритичното приемане на йерархичните отношения между половете.
Понастоящем многобройни университети в цял свят предлагат магистърски и докторски програми по Изследвания на пола.
Теоретични подходи
Развитието на изследванията на пола е тясно свързано с развитието на феминистката теория. Основополагащо за областта е твърдението на Симон дьо Бовоар, че „човек не се ражда жена, а става такава“, което утвърждава социално-конструктивисткото разбиране за пола. Макар да е утвърдено и до днес, то не е единствено и не по-малко влиятелни са например психоаналитичното разбиране за пола на Жак Лакан, Люс Иригаре, Юлия Кръстева и други, както и постмодерната визия за пола като перформативен.
През 1985 г. историчката Джоан Скот обособява три теоретични подхода в изследванията на пола – теория на патриархата, марксистки подход и психоаналитичен (тук се включват френския постструктуралистки подход и англо-американския теоретичен подход на обектните отношения)[57].
През 1990 г. Джудит Бътлър прекроява полето с фундаменталния си труд „Безпокойствата около родовия пол“ и критиката си на разграничението биологичен – социален пол (sex-gender).
През 21 век един от най-утвърдените подходи е теорията на пресечностите, която наред със значението на пола отчита и взаимоотношението му с категориите класа, раса и етнос за конституиране на социалните взаимоотношения между половете.[58]
Библиография
- Бовоар, Симон дьо. Вторият пол: [Т.] 1 – 2 София: Колинс-5, 1996
- Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. София: Критика и хуманизъм, 2003
- Миглена Николчина, съст. Времето на жените: англо-американски и френски феминизми, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 1997.
- Миглена Николчина, Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. 1997.
- Милена Кирова, Корнелия Славова, Теория през границите – Въведение в изследванията на рода[неработеща препратка], София: изд. Полис, 2001. (ISBN 954-90728-3-5)
- Миглена Николчина, Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература. 2002.
- Красимира Даскалова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Ренета Рошкева, Румяна Стоилова, Татяна Коцева, състав., Техните собствени гласове. София: Полис, 2003, 437 с.
- Красимира Даскалова и Корнелия Славова, състав., Женски идентичности на Балканите. София: Полис, 2004.
- Милена Кирова, съст., Корнелия Славова, Род и ред в българската култура, изд. Фондация ЦИПЖ, 2005.
- Милена Кирова, съст., Български писателки от Възраждането до Втората световна война, поредица Неслученият канон, София: изд. Алтера, 2009.
- Скот, Джоан. Ехо-фантазия: Историята и конструирането на идентичността. София: ИК СемаРШ, 2005
- Снежа Гунев, съст. Феминисткото знание, Полис, 2002.
- На английски
- Butler, Judith, 1993. „Bodies That Matter: On the Discursive Limits of 'Sex“, New York: Routledge. ISBN 0-415-90366-1 OCLC 27897792.
- Chodorow, Nancy. The Reproduction of Motherhood. Berkeley, Los Angeles and London: University of California Press, 1978
- Cranny-Francis, Anne, Joan Kirkby, Pam Stavropoulos, Wendy Waring, eds., 2003. „Gender studies: terms and debates“, Basingstoke: Palgrave Macmillan. ISBN 0-333-77612-7 OCLC 50645644.
- De Beauvoir, Simone, 1989. The Second Sex. New York: random House Inc. ISBN 0-679-72451-6 OCLC 20905133.
- Healey, Joseph F., 2003. Race, Ethnicity, Gender and Class: the Sociology of Group Conflict and Change. London: Pine Forge. ISBN 0-7619-8763-0 OCLC 50604843.
- Scott, Joan W. „Gender: A Useful Category of Historical Analysis“, in Gender and the Politics of History (New York: Columbia University Press, 1988).
Бележки
Вижте също
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.