Люс Иригаре

Люс Иригаре (на френски: Luce Irigaray) е френска феминистка, психоаналитичка и теоретичка на културата. Известна на първо място с книгите си „Рефлекторът на другата жена“ (Speculum of the Other Woman, 1974) и „Този пол, който не е един“ (This Sex Which Is Not One, 1977).

Люс Иригаре Luce Irigaray
френска психоаналитичка и литературна теоретичка
Родена	3 май 1930 г. (94 г.) Блатон, Белгия
Националност	Франция
Учила в	Льовенски католически университет Университет Париж-VIII
Научна дейност
Област	Психология
Работила в	Университет Париж-VIII – Венсан
Известна с	speculum, amour et altérité
Повлияна	Платон, Шопенхауер, Ницше, Фройд, Хайдегер, Мирча Елиаде
Повлияла	Джудит Бътлър

Биография

Родена е на 3 май 1930 година в Блатон, Белгия. През 1955 г. получава магистърска степен в Лувенския университет. В периода 1955 – 1959 преподава в училище в Брюксел. През 1960 г. се премества да живее във Франция. Посещава семинарите на Жак Лакан, където е обучавана и получава право да практикува психоанализа (1960). През 1961 получава магистърска степен по психология от Парижкия университет и диплома по психопатология (1962). Следва защитата на докторантура по лингвистика (1968). От 1970 до 1974 г. преподава в Университет Париж-VIII – Венсан, член на École Freudienne de Paris (EFP), училище ръководено от Лакан. През 1969 г. е психоаналитик на феминистката лидерка Антоанет Фуке.

Идеи

Иригаре е вдъхновена от психоаналитичните теории на Жак Лакан и деконструктивизма на Жак Дерида. Тя има три главни намерения в своята работа:

1. представяне на мъжката идеология, лежаща в основата на цяла нашата система на значения и по този начин де факто на целия наш език;
2. създаване на женска система на описание и включване, която да предостави положителна полова идентичност за жените;
3. установяване отношение на междусубектна връзка на това да „бъдат двама“ – мъжа и жената.

Една от нейните ключови концепции е тази за „логиката на същото“ или фалогоцентризма, концепция, изразяваща как обществените две родови категории – тези за мъжа и жената, всъщност са просто една, и това е тази за мъжа, който е превърнат в универсален референт.

Критици

Иригаре е жестоко критикувана от Алан Сокал и Жан Брикмон в „Интелектуални измами“ за това, че твърди, че E=mc² е сексистко уравнение (понеже привилегирова скоростта на светлината) и за твърдението, че флуидната механика е пренебрегната и въобще „пропусната“ от „мъжката“ наука, защото последната предпочита да се занимава с твърди мъжки предмети, много повече от женските флуиди. Действително физиката на флуидите или още както е известна механика на флуидите съществува като научна област от Средновековието, през изследванията на Нютон, през известния математик Бернули (Hydrodynamica seu de viribus et motibus fluidorum commentarii) и т.н., макар че въпросната механика е например слабо представена в училищния курс по физика, за разлика от механиката на твърдите тела.

Библиография

• Le Langage des déments, Mouton / De Gruyter, 1973.
• Speculum. De l’autre femme, Éditions de Minuit, 1974.
• Ce sexe qui n’en est pas un Éditions de Minuit, 1977.
  Този пол, който не е един, прев. Красимир Кавалджиев, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1997.
  Този пол, който не е само един, прев. Татяна Батулева, София: СОНМ, 2002.
• Et l’une ne bouge pas sans l’autre Éditions de Minuit, 1979).
• Amante marine de Friedrich Nietzsche Éditions de Minuit, 1980.
• Le Corps à corps avec la mère, La Pleine lune, 1981.
• Passions élémentaires, Éditions de Minuit, 1982.
• L’Oubli de l’air – chez Martin Heidegger, Éditions de Minuit, 1983.
• La Croyance même, Éditions Galilée, 1983).
• Éthique de la différence sexuelle, Éditions de Minuit, 1984.
• Parler n’est jamais neutre, Éditions de Minuit, 1985.
• Sexes et Parentés, Éditions de Minuit, 1987.
• Le Temps de la différence. Pour une révolution pacifique, LGF, coll. „Le Livre de poche. Biblio“, 1989.
• Sexes et genres à travers les langues, Grasset, 1990.
• Je, tu, nous. Pour une culture de la différence, Grasset, 1990 ; LGF., coll. „Le Livre de poche. Biblio“, n° 4155, 1992.
• J’aime à toi, Grasset, 1992.
• ((it)) La democrazia comincia a due, Bollati Boringhieri, 1994.
• Être deux, Grasset, 1997.
• Entre Orient et Occident, Grasset, 1999.
• Prières quotidiennes / Everyday prayers, Maisonneuve et Larose / University of Nottingham, 2004.
• ((en)) Teaching, Londres, Bloomsbury Academic, 2008.
• ((it)) Il mistero di Maria, Rome, Paoline, 2010.
• ((en)) Through Vegetal Being: Two Philosophical Perspectives, New York, Columbia University Press, 2016.
• La Voie de l'amour, Sesto San Giovanni, Mimesis, 2016.

Външни препратки

• Милена Кирова, „Фалоцентризъм за разкотвяне“, рецензия на Този пол, който не е един, в. „Култура“, бр. 20 (2275), 16 май 2003

• Портал „Психология“