Малтийски език

Малтийският език е семитски език, близък до арабския, говорен от около 370 хиляди души в Република Малта. Малтийският, наред с английския, е официален език на Малта. Езикът е и единственият в рамките на Европейския съюз, притежаващ семитски произход. Малтийският е наследник на сицилианско-арабската езикова група, като значителна част от речниковия състав представлява заемки от италианския език и сицилианския диалект. Останалата част от лексикалния запас се съставлява от думи с арабски корени, като влияние върху езика има и английският. Това е единственият семитски език, използващ латиницата като своя официална азбука.

Малтийски език Malti
Страна	Малта
Регион	Южна Европа
Говорещи	330 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
Афро-азиатски Семитски Западносемитски Централносемитски Арабски Малтийски
Официално положение
Официален в	Малта
Регулатор	Национален съвет за малтийски език
Кодове
ISO 639-1	mt
ISO 639-2	mlt
ISO 639-3	mlt
Разпространение на езика
Уикипедия на Малтийски език
Малтийски език в Общомедия

Писменост

Съвременната малтийска азбука е съставена през 1924 г., основавайки се на латиницата. Липсват буквите „c“ и „y“, а са включени 4 видоизменени посредством диакритични знаци букви (ċ, ġ, ħ, ż) и 2 диграфа (għ, ie).

Тъй като в малтийския език има значителни заемки от романската езикова група, в писмената реч – предимно в чуждици от италиански произход – се срещат краесловни гласни с остро ударение (à, è, ì, ò, ù).

Буква	Звук (МФА)	Приблизително българско съответствие
A a	ɐ	потъмнено българско а (няма, наша, отивам)
B b	b	б, в края на думата се обеззвучава до п
Ċ ċ	t͡ʃ	ч
D d	d	д, в края на думата се обеззвучава до т
E e	ɛ	е
F f	f	ф
Ġ ġ	d͡ʒ	дж, в края на думата се обеззвучава до ч
G g	ɡ	г, в края на думата се обеззвучава до к
GĦ għ	ˤː, ħː	удължава и фарингализира гласни звукове (GĦI = [aˤj]; GĦU = [oˤw]). В края на думата или веднага след „h“ придобива стойност на двойно Ħ (ħː)
H h	–	не се произнася, освен ако не е в края на думата. Тогава придобива стойност на ħ.
Ħ ħ	ħ	наподобява придихателно х, но гърлено
I i	ɪ	и
IE ie	iɛ, iː	йе
J j	j	й, ь
K k	k	к
L l	l	л
M m	m	м
N n	n	н
O o	ɔ	ударено българско о (ко̀тка)
P p	p	п
Q q	ʔ	т.нар. ларингален експлозив, съответсващ на гърления кратък звук в българското отрицателно възклицание „ъ—ъ!“ /ʔɤ-ʔɤ/
R r	r	р
S s	s	с
T t	t	т
U u	ʊ	приблизително у, подобно на неударения звук о в думата „корѐм“
V v	v	в, в края на думата се обеззвучава до ф
W w	w	кратък звук у, подобно на беларуското ў
X x	ʃ / ʒ	ш / ж
Z z	t͡s / d͡z	ц / дз
Ż ż	z	з, в края на думата се обеззвучава до с

История

Произходът на малтийския език се обяснява с пристигането на преселници от съседна Сицилия през XI век, където се е говорил сицило-арабският диалект. Това твърдение е подкрепено от генетични изследвания, които показват, че съвременните малтийци делят общи предци със сицилианците и калабрийците, както и с някои други народи от Северна Африка и Левант. Нормандското нашествие през 1090, следвано от изгонването на мюсюлманите, трайно изолира езика от арабския си източник, създавайки условия за развитието му като отделен език. За разлика от Сицилия (където сицило-арабският изчезва, заменен от сицилианския италиански), езикът в Малта продължава да се развива заедно с италианския, като в крайна сметка го заменя като официален език през 1964 г. (наред с английския език).

Първото писмено позоваване на малтийския език е в завещание от 1436 г., където се наричал lingua maltensi. Най-старият известен документ на малтийски е Il Cantilena (Xidew il-Qada) от Пиетро Кашаро. Датира от XV век.

Граматика

Малтийската граматика е фундаментално произлязла от сицило-арабския, въпреки че романските езици и английският са имали голямо влияние върху образуването на множественото число.

Прилагателни и наречия

Прилагателните следват съществителните. Не съществуват свободно формирани наречия и словоредът е доста гъвкав. Както съществителните, така и прилагателните имена от семитски произход вземат определителния член ил – (например: It-tifel il-kbir, „По-голямото момче“). Това правило не важи за прилагателните с романски произход.

Съществителни имена

Съществителните имена са множествени, които могат и да образуват двойствено число. Множественото число в семитските езици е сложно: ако са правилни, те се маркират с -iet/-ijiet, н.п., art, artijiet. Ако са неправилни, падат под т.нар. категория pluralis fractus, където думата образува множествено число, променяйки вътрешни гласни: ktieb, kotba „книги“, raġel, irġiel „мъж“, „мъже“.

Думи от романски произход обикновено образуват множествено число по два начина: добавяйки -i или -jiet. Например lingwa, lingwi „езици“, от сицилиански – lingua, lingui.

Думи от английски произход образуват множествено число, като се добавя окончание „-s“ или „-jiet“, например friġġ, friġis от английската дума fridge (хладилник).

Определителен член

Морфемата il- е определителният член в малтийския език, българският еквивалент на  – я, – а, – ът, – ят и т.н.

Членът става l- преди или след гласна.

• l-omm (майката)
• rajna l-Papa (видяхме папата)
• il-missier (бащата)

Глаголи

Глаголите имат трибуквен семитски модел, в който глаголът се спряга с префикси, суфикси и инфикси (например: kitbna, на арабски katabna, на иврит kathabhnu, „той писа“). Има две времена: сегашно и минало.

Външни препратки

• Малтийският език на Ethnologue
• Уикипедия на малтийски