Представка

Представката (лат. префикс) е елемент от словообразуването, лексикална морфема, която се прикрепя пред корена на думата или пред друга представка.^[1] Някои представки са привнесени като модел от други езици.

Представките имат лексико-граматическо значение, тъй като могат да променят не само лексикалното значение на думата, а и нейните граматически характеристики. Например добавянето на представката про- пред корена чет променя вида на глагола чета от несвършен в свършен: прочета, като същевременно променя и лексикалното му значение: вече става въпрос не за четене изобщо, а за четене докрай.^[1]

Примери за представки в българския език:

• без- (безпомощен)
• в- (внасям)
• из- (изнасям)
• пре- (пренасям)
• при- (привнасям)