Любен Саев

Любен Константинов Саев е български драматичен артист и театрален педагог.

Любен Саев
български артист и педагог
Любен Саев, преди 1940 година
Роден	27 ноември 1904 г. Ески Джумая, Княжество България
Починал	1 април 1993 г. (88 г.) София, България
Семейство
Баща	Константин Саев
Братя/сестри	Найден Саев Светослав Саев
Други роднини	Тодор Саев (чичо)
Любен Саев в Общомедия

Биография

Любен Саев е роден през 1904 година в Ески Джумая (днес Търговище) в семейството на свещеника и революционер от Македония Константин Саев. През 1930 година завършва класа на Николай Масалитинов в драматичната школа към Народния театър в София. През 1936 година прави специализация в Академията за театрално изкуство в Рим, а през 1942 година – по сценична реч в Берлин. През 1960 година взима диплома за висше образование по актьорско майсторство във ВИТИЗ.

Актьорската му кариера започва още през 1926 година в Художествения театър в София. През 1927 година е в трупата на театъра в Лом. От 1930 до 1966 година играе в Народния театър, а от 1966 до 1986 година – в театър „Сълза и смях“.^[1]

Любен Саев, Невена Буюклиева, Кръстьо Сарафов и Ирина Тасева в постановката „Когато гръм удари“ на Яворов в Народния театър, 1939 година. Източник: ДА „Архиви“

Сред по-значимите роли в театъра, които Любен Саев изпълнява, са тези на:

• Владиков в „Хъшове“ от Иван Вазов,
• Доменико Сориано във „Филомена Мартурано“ на Едуардо де Филипо,
• Жадов в „Доходно място“ от Александър Островски,
• проф. Зоненбург в „Немци“ от Леон Кручковски,
• Колчо Слепецът в „Под игото“ от Иван Вазов,
• Кулигин в „Три сестри“ от Антон Чехов,
• Найден в „Майстори“ от Рачо Стоянов,
• Орландо в „Както ви харесва“ на Уилям Шекспир,
• Фердинанд в „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер,
• Шалаш в „Любов“ от Пол Жералди.^[1]

Освен театрален актьор, Любен Саев има роли и в киното. Играе във филмите „Последният рунд“ от 1961 година и „Началото на деня“ от 1975 година.^[2]

Между 1930 и 1956 година се изявява и в рециталите на кръжеца „Живо слово“, председателстван от актрисата Невена Буюклиева. Междувременно е режисьор-постановчик и в Столичния куклен театър. Сред постановките му там са „Вълшебният галош“ от 1952 година със сценарист Георгий Матвеев и „Славеят“ от 1954 година със сценарист Пенчо Манчев и музика от Атанас Бояджиев.^[3]

От 1945 година Саев е преподавател по техника на говора в Държавната театрална школа (днес НАТФИЗ), като от 1961 до 1981 година е доцент по сценична реч. През 1970 година публикува книгата си „Техника на говора“.

През 1951 година е удостоен с Димитровска награда, през 1978 година – със званието „народен артист“, а през 1984 година получава орден Народна република България – I степен.^[1]

Почива на 1 април 1993 година.

Родословие

Христо Саев

Атанас Саев

Константин Саев (1862 – 1936)

Тодор Саев (1872 – 1903)

Георги Саев

Никола Саев (1851 – 1926)

Светослав Саев (1899 – ?)

Найден Саев (1896 – 1977)

Любен Саев (1904 – 1997)

Венера Саева

Константин Саев (1890 – 1969)

Атанас Саев (1883 – 1963)

Стоян Саев (1928 – 2015)

Георги Саев (1931 – 1963)

Източници

1. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 12
2. Филмография на Любен Саев, bgmovies.info
3. Репертоар от 1950 до 1959 година, официален сайт на Столичен куклен театър