Константин Саев

Константин Христов Саев е български духовник, свещеноиконом, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Константин Саев
български духовник и революционер
Роден	6 юли 1862 г. Белица, Османска империя
Починал	12 май 1936 г. (73 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Семейство
Братя/сестри	Тодор Саев
Деца	Найден Саев Светослав Саев Любен Саев
Константин Саев в Общомедия

Документ на Гевгелийската българска община от 6 феврури 1910 година, подписан от председателя иконом Константин Саев

Удостоверение от К. Саев за получена заплата като архиерейски наместник в Гевгели за септември 1912 г.

Биография

Константин Саев е роден на 6 юли 1862 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя.^[1][2] Негов брат е революционерът от ВМОК мичман Тодор Саев. Учи в Белица и в Банско и известно време е учител в Белица и на други места.^[1] През 1885 година завършва трети клас в българската мъжка гимназия в Солун, след което става главен учител в родното си село (1885 - 1887). В 1885 година с Лука Поптеофилов създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.^[3] По-късно преподава в Банско и на други места, а от 1890 до 1894 година отново е главен учител в Белица.^[1]

През 1894 година е ръкоположен за свещеник и до 1897 година е архиерейски наместник в Горна Джумая.^[4] Присъединява се към ВМОРО през 1895 година и е сред основателите на революционния комитет в Горна Джумая. Между 1897 и 1899 година е архиерейски наместник в Гевгели и член на околийския комитет на ВМОРО, също и в Радовиш между 1899 и 1901 година. През 1900 година е архиерейски наместник в Струмица при владиката Герасим Струмишки и спомага за подобряването на отношенията му с хората на организацията. Самият той изпада в немилост и му е издадена смъртна присъда, която Гоце Делчев отменя.^[5] През 1901 година е арестуван и осъден на 15 години затвор, като лежи в Куршумли хан в Скопие покрай разкритията на Смилянската афера и повторно след началото на Солунската афера.^[6] След освобождаването си от турските власти се премества със семейството си в Свободна България.^[7]

Ангел Динев пише за Константин Саев:

„

Икономът беше буен и прогресивен калугер от рода на дякона Левски. Чрез черквата, той служеше на революцията.[8]

“

От 1903 до 1905 година живее и работи в Ески Джумая (днес Търговище) и участва активно в обществения живот.^[7][9] Служи в църквата „Успение Богородично“ във Вароша. В този град в 1904 година се ражда синът му Любен Саев.^[9]

През 1903 година участва в акцията по настаняване на македонските бежанци от Илинденско-Преображенското въстание.^[1]

Ведомост за заплатите на К. Саев, протосингел при Велешката българска митрополия, за януари, февруари, март и април 1913 г.

В периода 1909^[10] – 1912 година^[11][12] е председател на Гевгелийската българска община. От октомври 1912 ^[13] до август 1913 година е протосингел на Велешката българска митрополия.^[14]

През Първата световна война Константин Саев е свещеник в 11-а македонска дивизия.^[15] В 1918 – 1920 година е иконом в Гюмюрджина, а след това живее в София, където умира на 12 май 1936 година.^[1][16][2]

Константин Саев има трима сина. От тях двама са български офицери: Найден Саев (р. 1896 в Горна Джумая) е военен, юрист и дипломат, а Светослав Саев (р. 1899 в Гевгели) е военен и инженер.^[17] Най-малкият, Любен Саев (р. 1904 в Ески Джумая), става известен театрален артист и педагог. Дъщеря му Венера Попсаева е учителка.

Родословие

Христо Саев

Атанас Саев

Константин Саев (1862 – 1936)

Тодор Саев (1872 – 1903)

Георги Саев

Никола Саев (1851 – 1926)

Светослав Саев (1899 – ?)

Найден Саев (1896 – 1977)

Любен Саев (1904 – 1997)

Венера Саева

Константин Саев (1890 – 1969)

Атанас Саев (1883 – 1963)

Стоян Саев (1928 – 2015)

Георги Саев (1931 – 1963)

Външни препратки

• „До Господина Председателя на Гевгелийското Благодетелно Братство“, молба от Константин Саев, София, 20 октомврий 1926 г.