български духовник и революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Константин Христов Саев е български духовник, свещеноиконом, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Константин Саев | |
| български духовник и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Тодор Саев |
| Деца | Найден Саев Светослав Саев Любен Саев |
Константин Саев е роден на 6 юли 1862 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя.[1][2] Негов брат е революционерът от ВМОК мичман Тодор Саев. Учи в Белица и в Банско и известно време е учител в Белица и на други места.[1] През 1885 година завършва трети клас в българската мъжка гимназия в Солун, след което става главен учител в родното си село (1885 - 1887). В 1885 година с Лука Поптеофилов създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.[3] По-късно преподава в Банско и на други места, а от 1890 до 1894 година отново е главен учител в Белица.[1]
През 1894 година е ръкоположен за свещеник и до 1897 година е архиерейски наместник в Горна Джумая.[4] Присъединява се към ВМОРО през 1895 година и е сред основателите на революционния комитет в Горна Джумая. Между 1897 и 1899 година е архиерейски наместник в Гевгели и член на околийския комитет на ВМОРО, също и в Радовиш между 1899 и 1901 година. През 1900 година е архиерейски наместник в Струмица при владиката Герасим Струмишки и спомага за подобряването на отношенията му с хората на организацията. Самият той изпада в немилост и му е издадена смъртна присъда, която Гоце Делчев отменя.[5] През 1901 година е арестуван и осъден на 15 години затвор, като лежи в Куршумли хан в Скопие покрай разкритията на Смилянската афера и повторно след началото на Солунската афера.[6] Успява да избяга и се премества в Свободна България.
Ангел Динев пише за Константин Саев:
| „ | Икономът беше буен и прогресивен калугер от рода на дякона Левски. Чрез черквата, той служеше на революцията.[7] | “ |
От 1902 до 1906 година живее и работи в Ески Джумая (днес Търговище), в църквата „Успение Богородично“ във Вароша.
През 1903 година участва в акцията по настаняване на македонските бежанци от Илинденско-Преображенското въстание.[1]
През 1909[8] – 1912 година[9][10] е председател на Гевгелийската българска община. От октомври 1912 [11] до август 1913 година е протосингел на Велешката българска митрополия.[12]
През Първата световна война Константин Саев е свещеник в 11-а македонска дивизия.[13] В 1918 – 1920 година е иконом в Гюмюрджина, а след това живее в София, където умира на 12 май 1936 година.[1][14][2]
Константин Саев има трима сина. От тях двама са български офицери: Найден Саев (р. 1896 в Горна Джумая) е военен, юрист и дипломат, а Светослав Саев (р. 1899 в Гевгели) е военен и инженер.[15] Най-малкият, Любен Саев (р. 1904 в Ески Джумая), става известен театрален артист и педагог. Дъщеря му Венера Попсаева е учителка.
| Христо Саев | Атанас Саев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Саев (1862 – 1936) | Тодор Саев (1872 – 1903) | Георги Саев | Никола Саев (1851 – 1926) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Саев (1899 – ?) | Найден Саев (1896 – 1977) | Любен Саев (1904 – 1997) | Венера Саева | Константин Саев (1890 – 1969) | Атанас Саев (1883 – 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян Саев (1928 – 2015) | Георги Саев (1931 – 1963) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.