Remove ads
Константин Христов Саев е български духовник, свещеноиконом, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
| Константин Саев | |
| български духовник и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Тодор Саев |
| Деца | Найден Саев Светослав Саев Любен Саев |
Константин Саев е роден на 6 юли 1862 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя.[1][2] Негов брат е революционерът от ВМОК мичман Тодор Саев. Учи в Белица и в Банско и известно време е учител в Белица и на други места.[1] През 1885 година завършва трети клас в българската мъжка гимназия в Солун, след което става главен учител в родното си село (1885 - 1887). В 1885 година с Лука Поптеофилов създават просветителския кръжок „Зора“ в Белица.[3] По-късно преподава в Банско и на други места, а от 1890 до 1894 година отново е главен учител в Белица.[1]
През 1894 година е ръкоположен за свещеник и до 1897 година е архиерейски наместник в Горна Джумая.[4] Присъединява се към ВМОРО през 1895 година и е сред основателите на революционния комитет в Горна Джумая. Между 1897 и 1899 година е архиерейски наместник в Гевгели и член на околийския комитет на ВМОРО, също и в Радовиш между 1899 и 1901 година. През 1900 година е архиерейски наместник в Струмица при владиката Герасим Струмишки и спомага за подобряването на отношенията му с хората на организацията. Самият той изпада в немилост и му е издадена смъртна присъда, която Гоце Делчев отменя.[5] През 1901 година е арестуван и осъден на 15 години затвор, като лежи в Куршумли хан в Скопие покрай разкритията на Смилянската афера и повторно след началото на Солунската афера.[6] Успява да избяга и се премества в Свободна България.
Ангел Динев пише за Константин Саев:
| „ | Икономът беше буен и прогресивен калугер от рода на дякона Левски. Чрез черквата, той служеше на революцията.[7] | “ |
От 1902 до 1906 година живее и работи в Ески Джумая (днес Търговище), в църквата „Успение Богородично“ във Вароша.
През 1903 година участва в акцията по настаняване на македонските бежанци от Илинденско-Преображенското въстание.[1]
Константин Саев има трима сина. От тях двама са български офицери: Найден Саев (р. 1896 в Горна Джумая) е военен, юрист и дипломат, а Светослав Саев (р. 1899 в Гевгели) е военен и инженер.[8] Най-малкият, Любен Саев (р. 1904 в Ески Джумая), става известен театрален артист и педагог.
През Първата световна война Константин Саев е свещеник в 11-а македонска дивизия.[9] В 1918 – 1920 година е иконом в Гюмюрджина, а след това живее в София, където умира на 12 май 1936 година.[1][10][2]
Remove ads
- „До Господина Председателя на Гевгелийското Благодетелно Братство“, молба от Константин Саев, София, 20 октомврий 1926 г.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads