Жак Лакан

From Wikipedia, the free encyclopedia

Жак Лакан
Remove ads

Жак Мари Емил Лакан (на френски: Jacques Marie Émile Lacan) е френски психоаналитик и психиатър с важни приноси към психоанализата, философията и литературната теория. Води семинари в Париж ежегодно от 1953 до 1981 година, смятан е за най-влиятелния интелектуалец във Франция през 60-те и 70-те години на XX век, особено сред философите постструктуралисти. Неговата интердисциплинарна работа е фройдистка, включвайки несъзнателното, кастрационния комплекс, егото, идентификацията и езика като субективно възприемане и по такъв начин той очертава критическата си теория, литературните изследвания, френската философия на 20 век и клиничната психоанализа.

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads
Remove ads

Биография

Thumb
Входът на кооперацията на „Рю де Лил“ 5, където Лакан осъществява практиката си след 1943 г.

Жак Лакан е роден на 13 април 1901 година в Париж, Франция, в семейството на успешен търговец на сапуни и ревностна католичка. Учи в йезуитско училище, а през 1931 година завършва медицина в Парижкия университет. По това време симпатизира на крайнодясната организация „Аксион франсез“, която по-късно остро критикува.

След дипломирането си Лакан специализира психиатрия и става съдебен психиатър. През следващите години започва да се занимава с психоанализа, а от 50-те години започва да води целогодишни семинари, които оказват силно влияние върху нейното развитие. През 1980 година закрива своята школа, тъй като напредналата възраст и влошеното му здраве не му позволяват да продължи да провежда семинарите.

Умира на 9 септември 1981 година в Париж на 80-годишна възраст.

Remove ads

Основни концепции

Завръщане към Фройд

„Завръщането при Фройд“ на Лакан набляга на подновено внимание към оригиналните текстове на Фройд и радикалната критика на его психологията, Мелани Клайн и теорията на обектните отношения.

Критика

Някои критици отхвърлят Лакан и неговата работа като безразборна и говорене в стил „на едро“. Франсоа Рустан[1] нарича лакановата продукция „екстравагантна“ и „некохерентна система на псевдонаучно дрънкане“. В „Модерни глупостиАлан Сокал и Жан Брикмон обвиняват Лакан в „повърхностна ерудиция“ и в злоупотреба с научни концепции, които не разбира. Причината за критиката на Сокал и Брикмон е фактът, че Лакан често инкорпорира в своята работа математически термини, например елементи от топологията.

Библиография

  • De la psychose paranoïaque dans ses rapports avec la personnalité, Paris, Le Seuil, 1975
  • Écrits, Paris, Le Seuil, 1966; réed. 1999 ISBN 2-02-038054-4
  • Le Séminaire, Paris, Le Seuil, 1973
  • Autres écrits, Paris, Le Seuil, 2001 ISBN 2-02-048647-4
  • Pas tout Lacan, École de la cause freudienne, Paris, 2012
На български език
  • Жак Лакан. Семейните комплекси. С., Сиела, 2008.
  • Жак Лакан. За Имената-на-Бащата. С., Сиела, 2011.
За него
  • Ален Вание, Лакан, изд. „Лик“ (2000), прев. Ирена Кръстева
  • Янис Ставракакис и Никое Хризолорас, Наслаждението (което не мога да получа): теорията на Лакан и анализът на национализма. – В: Искам шестица! Т. 2. Съст. Амелия Личева и Дария Карапеткова. С., Магистърска програма „Преводач-редактор“ СУ, 2011
Remove ads

Източници

Loading content...

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads