Иван Хаджиниколов
български революционер, учител, книжар From Wikipedia, the free encyclopedia
Иван Атанасов Хаджиниколов[1] (изписване до 1945 година: Иванъ хаджи Николовъ), наричан Хаджията,[2][3] е български революционер, учител, книжар и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]
| Иван Хаджиниколов | |
| български книжар и революционер | |
 | |
| Роден |
24 декември 1861 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Други роднини | Александър Дяков (внук) |
| Подпис |  |
| Иван Хаджиниколов в Общомедия | |
Биография
Ученически и учителски години
Роден е на 24 декември 1861 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в пределите на Османската империя, днес Килкис, Гърция. Завършва българското двукласно училище в Кукуш, а след това помага на баща си в търговията.[5] След Освобождението на България е поканен от Петър Шапкарев, някогашен учител в Кукуш (1872 – 1874), а по това време училищен инспектор в Дупнишкия инспекторат, да замине за България и да учителства в някое селище. Иван Хаджиниколов пише:
| „ | Когато стъпих на свободна българска земя, обзе ме едно радостно и мистично чувство, паднах на колене, прекръстих се и целунах земята няколко пъти.[5] | “ |
Петър Шапкарев го изпраща като учител в село Рила, но тъй като не знаел да пее в църква, селяните го отхвърлят. Назначен е в село Костенец, където учителства две учебни години (1879/1880 и 1880/1881) с голям успех. През лятната ваканция изкарва практически педагогически курс в манастира „Св. Петър“ в Татарпазарджишко. След втората година в селото се явява на изпит в Пловдивската гимназия, приет е и завършва IV клас с отличие. По това време Кузман Шапкарев търси учители за солунските училища и Хаджиниколов приема. През декември 1882 година пристига в Солун; по негово желание е назначен във Воден заедно с Пантелей Баджов и учителства там една година. След това става учител в родния си Кукуш (1883/1884 и 1884/1885), а после в Лерин (1885/1886 учебна година). Там се запознава с Антон Търпенов от Лерин и използва неговите записки от свищовското търговско училище, за да се подготви за кандидатстване там. Издържа изпита за първи курс и е приет във втори. После заминава да продължи образованието си в Търговската гимназия във Виена[5] а след това – в Линц, Австро-Унгария, където завършва своето висше търговско образование (1888).[5][6]
От 1888 до 1892 година преподава аритметика и счетоводство в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. По отношение на учебното дело той не одобрява централистичната политика на Екзархията и я обсъжда с колеги; най-големият му противник по този въпрос, Васил Кънчов, ставайки директор, повлиява за преместването му в Сярското педагогическо училище. Иван Хаджиниколов си подава оставката и се отдава на книжарство и революционна дейност.[7]
Революционна и книжарска дейност
През юли 1892 година се среща с Коста Шахов и Гоце Делчев в София и ги привлича към идеята си за основаване на революционна организация.
На 11 септември 1893 отваря книжарница в Солун, в която първоначално продава на консигнация учебници, издадени от Христо Г. Данов и Драган Манчов. Книжарницата му издава различни учебници, художествена литература, календарчета и други, печатани главно в България, но и в Солун, в печатницата на Ираклидис – гръцка, но и с българско отделение. Издава „Тълкувание на неделните и празничните евангелия“ (1896) в превод на Григор Алексиев и „Семейството“ от Пол Жане.[8] Царевна Миладинова пише: „Настанена в най-хубавата част на града, в тъй наречения Френски квартал, книжарницата на Хаджиниколов служеше, както ни са разказвали отсетне самите участници, за място на връзка с революционните гнезда в провинцията. Всички провинциални търговци, учители, ученици, които идваха да купуват книги от тази книжарница, пренасяха и идеите на революцията от Солун във вътрешността. Заедно с това учениците, даже и ученичките от гимназиите, особено след гръцко-турската война, бяха изцяло спечелени от тази школа за бунта“.[9]
През октомври 1893 година Хаджиниколов се нарежда между шестимата основатели, поставили началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун. Той е член на първия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година.
През януари 1901 година при разкритията на Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов Централен комитет, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следния ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен. Осъден е на 101 години затвор и изпратен на заточение в Бодрум кале, Мала Азия.
По време на неговото затворничеството книжарницата му в Солун се ръководи от брат му Никола Хаджиниколов.[10] След амнистия през август 1902 се установява в София. Занимава се с книжарство и издателска дейност. В 1906 година открива „Интернационална книжарница и Представителска къща София – Солун“ за учебници и книги на български и чужди езици. Доставя книги на Народната библиотека.[8] В София на 9 октомври 1905 година се жени за деятелката на ВМОРО Василка (Царева) Сотирова Деребанова (родена в 1880 година в Струга).[1][11]
През Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина.[12] След Първата световна война Хаджиниколов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Солунското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[13]
През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.[14]
Иван Хаджиниколов, измъчван от стомашна болест, се самоубива в София на 9 юли 1934 година.[15][16][17][18]
Негови публикации са поместени в Албум-алманах „Македония“ на Илинденската организация с псевдоним Основател. Спомените на Иван Хаджиниколов са публикувани през 1935 - 1937 година от Христо Шалдев в списание „Илюстрация Илинден“. В тях на много места определя местното население, говорения от тях език и революционната организация като български. За себе си казва:
| „ | Бях на около 10 годишна възраст, когато за пръв път започнах да уча българската история по учебника на Д. В. Манчов. При изучаването на тая история аз си казах: „Значи ние сме имали царство и турците са ни го взели.“ От същата история узнах, че и Тесалия някога е била населена с българи, които гърците са погърчили. И тогава пак си казах: „Значи и гърците са наши неприятели. Тогава защо нашите бащи не въстават да си вземат царството от турците и да си повърнат погърчената Тесалия? Всред българските земи се простира Стара планина, където могат да се съберат всички въстанали българи и оттам да тръгнат към Цариград, Солун и Тесалия.“ От Битиеписанието научих, че Моисей, като видял, че един египтянин бие един израелтянин, отървал израелтянина и убил египтянина. И тогава си казах: „Ако видя някой инородец или иноверец да бие българин, последния ще защитя, а първия ще набия.“ И наистина случи се да приложа това скоро. Един път виждам две турчета в нашата махала да бият едно българче. Оттогава тия турчета не закачваха българчетата в махалата ни.[19] | “ |
- Издания на Иван Хаджиниколов
Битраковъ, А. М. Смѣтница за Първо отдѣление. Трето поправено издание. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1899.
Ивановъ, Д. Учебникъ по смѣтание за четвъртото отдѣление на първоначалнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1905.
Яворовъ, П. К. Хайдушки купнѣния: Спомени отъ Македония 1902 - 1903. София - Солунъ, Издание на Ив. х. Николовъ, 1909.
Стояновъ, Г. и В. Чалъковъ. Отечествознание за четвърто отдѣление на основнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1911.
Петлешковъ, Н. Хр. Законъ Божи за Трето отдѣление на основнитѣ училища. Солунъ, Издава книжарницата на Ив. х. Николовъ, 1911.
Негов внук от дъщеря му Невена е видният скулптор Александър Дяков (1932 - 2018).[20]
Външни препратки
- Иван Хаджиниколов, Спомени – македонска езикова норма
- Младежки революционни копнежи. Изъ запискитѣ на Ив. х. Николовъ
- "Правописа ни (ръкопис)", София, ок. 1930 година
- "Начало на революционната организация в Македония", публикувано в "Алманах "Македония"; Album-Almanach "Macedoine"; София, 1931 година
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.