български революционер, учител, книжар From Wikipedia, the free encyclopedia
Иван Атанасов Хаджиниколов[1] (изписване до 1945 година: Иванъ хаджи Николовъ), наричан Хаджията,[2][3] е български революционер, учител, книжар и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]
| Иван Хаджиниколов | |
| български книжар и революционер | |
 | |
| Роден |
24 декември 1861 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Други роднини | Александър Дяков (внук) |
| Подпис |  |
| Иван Хаджиниколов в Общомедия | |
Роден е на 24 декември 1861 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в пределите на Османската империя, днес Килкис, Гърция. Завършва българското двукласно училище в Кукуш, а след това помага на баща си в търговията.[5] След Освобождението на България е поканен от Петър Шапкарев, някогашен учител в Кукуш (1872 – 1874), а по това време училищен инспектор в Дупнишкия инспекторат, да замине за България и да учителства в някое селище. Иван Хаджиниколов пише:
| „ | Когато стъпих на свободна българска земя, обзе ме едно радостно и мистично чувство, паднах на колене, прекръстих се и целунах земята няколко пъти.[5] | “ |
Петър Шапкарев го изпраща като учител в село Рила, но тъй като не знаел да пее в църква, селяните го отхвърлят. Назначен е в село Костенец, където учителства две учебни години (1879/1880 и 1880/1881) с голям успех. През лятната ваканция изкарва практически педагогически курс в манастира „Св. Петър“ в Татарпазарджишко. След втората година в селото се явява на изпит в Пловдивската гимназия, приет е и завършва IV клас с отличие. По това време Кузман Шапкарев търси учители за солунските училища и Хаджиниколов приема. През декември 1882 година пристига в Солун; по негово желание е назначен във Воден заедно с Пантелей Баджов и учителства там една година. След това става учител в родния си Кукуш (1883/1884 и 1884/1885), а после в Лерин (1885/1886 учебна година). Там се запознава с Антон Търпенов и използва неговите записки от свищовското търговско училище, за да се подготви за кандидатстване там. Издържа изпита за първи курс и е приет във втори. После заминава да продължи образованието си в Търговската гимназия във Виена[5] а след това – в Линц, Австро-Унгария, където завършва своето висше търговско образование (1888).[5][6]
От 1888 до 1892 година преподава аритметика и счетоводство в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. По отношение на учебното дело той не одобрява централистичната политика на Екзархията и я обсъжда с колеги; най-големият му противник по този въпрос, Васил Кънчов, ставайки директор, повлиява за преместването му в Сярското педагогическо училище. Иван Хаджиниколов си подава оставката и се отдава на книжарство и революционна дейност.[7]
През юли 1892 година се среща с Коста Шахов и Гоце Делчев в София и ги привлича към идеята си за основаване на революционна организация.
На 11 септември 1893 отваря книжарница в Солун, в която първоначално продава на консигнация учебници, издадени от Христо Г. Данов и Драган Манчов. Книжарницата му издава различни учебници, художествена литература, календарчета и други, печатани главно в България, но и в Солун, в печатницата на Ираклидис – гръцка, но и с българско отделение. Издава „Тълкувание на неделните и празничните евангелия“ (1896) в превод на Григор Алексиев и „Семейството“ от Пол Жане.[8] Царевна Миладинова пише: „Настанена в най-хубавата част на града, в тъй наречения Френски квартал, книжарницата на Хаджиниколов служеше, както ни са разказвали отсетне самите участници, за място на връзка с революционните гнезда в провинцията. Всички провинциални търговци, учители, ученици, които идваха да купуват книги от тази книжарница, пренасяха и идеите на революцията от Солун във вътрешността. Заедно с това учениците, даже и ученичките от гимназиите, особено след гръцко-турската война, бяха изцяло спечелени от тази школа за бунта“.[9]
През октомври 1893 година Хаджиниколов се нарежда между шестимата основатели, поставили началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Солун. Той е член на първия централен комитет на организацията и участник в Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 година.
През януари 1901 година при разкритията на Солунската афера Хаджиниколов е единственият член на Централния комитет, които успява първоначално да избегне арест и успява да конституира нов Централен комитет, в който влизат Иван Гарванов, Димитър Мирчев, Спас Мартинов и Йосиф Кондов (който по-късно се отказва). Хаджиниколов е арестуван на 5 март и на следния ден в полицейския участък прави опит да се самоубие с прерязване на вените, но е спасен. Осъден е на 101 години затвор и изпратен на заточение в Бодрум кале, Мала Азия.
По време на неговото затворничеството книжарницата му в Солун се ръководи от брат му Никола Хаджиниколов.[10] След амнистия през август 1902 се установява в София. Занимава се с книжарство и издателска дейност. В 1906 година открива „Интернационална книжарница и Представителска къща София – Солун“ за учебници и книги на български и чужди езици. Доставя книги на Народната библиотека.[8] В София на 9 октомври 1905 година се жени за деятелката на ВМОРО Василка (Царева) Сотирова Деребанова (родена в 1880 година в Струга).[1][11]
През Балканските войни Иван Хаджиниколов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като куриер в нестроевата рота от Шеста охридска дружина.[12] След Първата световна война Хаджиниколов е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Солунското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[13]
През 1923 година е избран за касиер в Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации при обединението на МФРО с неутралните братства.[14]
Иван Хаджиниколов, измъчван от стомашна болест, се самоубива в София на 9 юли 1934 година.[15][16][17][18]
Негови публикации са поместени в Албум-алманах „Македония“ на Илинденската организация с псевдоним Основател. Спомените на Иван Хаджиниколов са публикувани през 1935 - 1937 година от Христо Шалдев в списание „Илюстрация Илинден“. В тях на много места определя местното население, говорения от тях език и революционната организация като български. За себе си казва:
| „ | Бях на около 10 годишна възраст, когато за пръв път започнах да уча българската история по учебника на Д. В. Манчов. При изучаването на тая история аз си казах: „Значи ние сме имали царство и турците са ни го взели.“ От същата история узнах, че и Тесалия някога е била населена с българи, които гърците са погърчили. И тогава пак си казах: „Значи и гърците са наши неприятели. Тогава защо нашите бащи не въстават да си вземат царството от турците и да си повърнат погърчената Тесалия? Всред българските земи се простира Стара планина, където могат да се съберат всички въстанали българи и оттам да тръгнат към Цариград, Солун и Тесалия.“ От Битиеписанието научих, че Моисей, като видял, че един египтянин бие един израелтянин, отървал израелтянина и убил египтянина. И тогава си казах: „Ако видя някой инородец или иноверец да бие българин, последния ще защитя, а първия ще набия.“ И наистина случи се да приложа това скоро. Един път виждам две турчета в нашата махала да бият едно българче. Оттогава тия турчета не закачваха българчетата в махалата ни.[19] | “ |
Негов внук от дъщеря му Невена е видният скулптор Александър Дяков (1932 - 2018).[20]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
