словенска текстописка и писателка From Wikipedia, the free encyclopedia
Ѐлза Бу̀дау (на словенски: Elza Budau; Белград, 28 декември 1941 г.) е словенска текстописка и писателка.
Елза Будау Elza Budau | |
Елза Будау през 2018 г. | |
Псевдоним | Щефка Доленц |
---|---|
Родена | Елза Будау 28 декември 1941 г. |
Националност | Словения |
Награди | „Виктор“ (2003 г.) „Йежък“ (2007 г.) |
Елза Будау в Общомедия |
Родена е в Белград, но заради Втората световна война тя и майка ѝ се преместват да живеят в Блед, а през 1945 г. семейството се премества в Любляна. Баща ѝ Тулий Будау е химик, икономист и индустриален фотограф, а майка ѝ се казва Гизела Будау (с моминска фамилия Доленц). Прадядо ѝ Хинко Доленц е юрист и писател, а прапрадядо ѝ Мирослав Вилхар – композитор, поет, драматург, писател, политик и репортер.[1]
От 1945 до 1949 г. посещава частно училище с изучаване на акордеон, от 1950 до 1960 г. учи пиано в прогимназиално и средно музикално училище. След зрелостния си изпит следва архитектура във Факултета по градоустройство и геодезия на Люблянския университет до 1964 г. През 2015 г. студентският ѝ труд е показан на изложбата Bauhaus – umrežavanje ideja i prakse („Баухаус – създаване на мрежа между идеи и практика“) в Музея на съвременното изкуство в Загреб, Хърватия, а през 2018 г. – на изложбата Toward Concrete Utopia: Architecture in Yugoslavia 1948–1980 („Напред към бетонено бъдеще. Архитектура в Югославия от 1948 до 1980 г.“) в Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк, САЩ.[2]
Започва да пише проза (предимно новели) още като гимназистка през 1956 г. в списание „Млада пота“ („Млади пътища“), а очерци и пътеписи – във вестник „Дело“. През 1958 г. издава под псевдонима Щефка Доленц първата си творба – любовния роман Diagram neke ljubezni („Диаграма на някаква любов“), част от който е публикувана в „Млада пота“, а през 1962 г. излиза под истинското ѝ име в литературен сборник на „Млада пота“ към издателство „Младинска книга“. Продължава еротичната тематика в романа си Ljubezen v f-molu („Любов във фа минор“) от 1987 г.
През 1963 г. започва да пише текстове за песни, като през годините написва над хиляда. Много от тях са за песни от златното време на словенската песен (60-те – 80-те години) по музика на най-видните за времето си композитори като Моймир Сепе, Юре Робежник, Ати Сос и Йоже Прившек. Някои от тези песни са Poletna noč („Лятна нощ“) на Маряна Държай, Brez besed („Без думи“) на Берта Амброж, представена от нея на 11-ото издание на песенния конкурс на „Евровизия“ през 1966 г., Samo nasmeh je bolj grenak („Само усмивката е по-горчива“) на Дитка Хаберл, Pegasto dekle („Момиче с лунички“) на Арсен Дедич, Ko ljubezen umre („Когато любовта умре“), Na pragu let („На прага на годините“), Ti si moja ljubezen („Ти си моята любов“) на Елда Вилер и още много други.
През 1969 г. започва да работи за Люблянското радио и телевизия (РТВ Любляна) в административния персонал, занимаващ се с организирането на музикалните продукции, от 1977 г. отговаря за международното разпространение на записи, по-късно работи като продуцентка на класическа музика, след това – като журналистка по специални задачи в документално-фейлетонната редакция.
Съдържат песни по нейни текстове, изпълнени от различни изпълнители.
Множество песни от музикалния фестивал са по нейни текстове.
За кратките си разкази Resničnost in sanje (1955/56), Ena in ena sama ljubezen (1956/57) и откъс от Diagrama neke ljubezni (1957/58) получава III, II и I награда на списание „Млада пота“.
През 2003 и 2007 г. получава наградите „Виктор“ и „Йежък“ за цялостно творчество,[3][4] през 2022 г. – държавния „Сребърен орден за заслуги“,[5] а през 2023 г. е обявена за почетна гражданка на Любляна.[6]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.