Евровизия 1966

Евровизия 1966 е 11-и поред конкурс.

Евровизия 1966
Дати
Финал	5 март 1966 г.
Домакин
Място	Люксембург Вила Лювини, Люксембург
Водещи	Жосен Шен
Местно излъчване	Радио-телевизия Люксембург (RTL)
Участници
Брой участници	18
Нула точки	Италия Монако
Карта на участниците   Участващи страни
Вот
Система за гласуване	Всяко национално жури присъжда по 5, 3, 1 точки
Победител	Австрия Удо Юргенс – „Merci, Chẻrie“
← 1965 Евровизия 1967 →
Евровизия 1966 в Общомедия

История

Провежда се на 5 март в град Люксембург (Люксембург), в Голямата зала на „Вила Лювини“ – сградата, където се помещава Радио и Телевизия Люксембург (RTL). Това е вторият фестивал, на който тази телевизия е домакин след основаването на конкурса през 1962 г. Песните вече масово са завладени от модната френска вълна. Дори изпълнителите от Франкистка Испания и Ирландия, в която традиционно е силно англосаксонското влияние в музиката, се представят с подобни композиции. Конкурсът отново се излъчва в почти цяла Източна Европа, без България, но за първи път водещата Жосен Шен открито приветства в ефир и зрителите от комунистическите страни. В края на програмата дори се появяват и надписи „Лека нощ“ на руски, полски, румънски и чешки език.

Дебют на тъмнокож изпълнител – Мили Скот от Нидерландия. За първи път се забелязва съседското гласуване, което е посрещнато с ропот от зрителите в залата. Доменико Модуньо отново представя Италия и пак остава непризнат от националните журита, въпреки огромната му популярност. След фестивала италианската преса пише, че той е напуснал сцената огорчен от лошото изпълнение на оркестъра. Неуспех и за испанеца Рафаел, който впоследствие става голяма европейска звезда.

Изменения в правилата

За първа година е в сила задължителното условие за езика на изпълнение. Точното правило гласи: „Всяка песен трябва да бъде изпълнена на официалния език/един от официалните езици на държавата, от която е съответният певец“. В бъдеще участниците от държави, чийто езици не са сред предпочитаните в музиката, масово ще се опитват да заиграват с това правило като например включват в припевите си думи на английски или френски език, или просто ще припяват „ля ля ля“. Но през 1966 година единственият, който се сеща да го направи, е австриецът Удо Юргенс. Той има вече две участия на фестивала зад гърба си: 6 място през 1964 г. и 4-то през 1965. Дори и заглавието на песента му не е на немски, а на френски. В Merci cherie френските думи, макар и маскирани като реплика на лирическия герой към любимата, заемат половината песен. Все пак това е първа победа за композиция на немски език.^[1]

Резултати

№	Страна	Език	Изпълнител/и	Песен	Превод	Точки	Място
01	Германия	немски	Маргот Ескенс	„Die Zeiger der Uhr“	„Стрелките на часовника“	7	10
02	Дания	датски	Улла Пиа	„Stop, ja stop – ja stop, mens legen er go“	„Спри, докато все още можеш да си тръгнеш“	4	14
03	Белгия	френски	Тоня	„Un peu de poivre, un peu de sel“	„Малко пипер, малко сол“	14	4
04	Люксембург	френски	Мишел Тор	„Ce soir je t’attendais“	„Тази вечер чаках теб“	7	10
05	Югославия	словенски	Берта Амброз	„Brez besed“	„Без думи“	9	7
06	Норвегия	норвежки	Осе Клевеланд	„Intet er nytt under solen“	„Нищо ново под слънцето“	15	3
07	Финландия	финландски	Ан-Кристине Нюстрьом	„Play-boy“	„Плейбой“	7	10
08	Португалия	португалски	Мадалена Иглесиас	„Ele e ela“	„Той и тя“	6	13
09	Австрия	немски, френски	Удо Юргенс	„Merci chérie“	„Благодаря ти, скъпа“	31	1
10	Швеция	шведски	Лил Линдфорш и Сванте Туресон	„Nygammal vals eller hip man svinaherde“	„Ново-стар валс или модерен свинар“	16	2
11	Испания	испански	Рафаел	„Yo soy aquél“	„Аз съм този“	9	7
12	Швейцария	френски	Мадлен Паскал	„Ne vois-tu pas?“	„Нима не виждаш?“	12	6
13	Монако	френски	Тереза	„Bien plus fort“	„Много по-силна“	0	17
14	Италия	италиански	Доменико Модуньо	„Dio come ti amo“	„Боже, колко те обичам“	0	17
15	Франция	френски	Доминик Валтер	„Chez nous“	„У дома“	1	16
16	Нидерландия	нидерландски	Мили Скот	„Fernando en Philippo“	„Фернандо и Филипо“	2	15
17	Ирландия	английски	Дики Рок	“Come back to stay"	„Върни се, за да останеш“	14	4
18	Великобритания	английски	Кенет МакКелър	„A man without love“	„Човек без любов“	8	9

Гласуване

Точки

Германия

–

1

–

–

–

–

–

–

–

–

5

–

1

–

–

–

-

7

Дания

–

–

–

–

1

3

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

-

4

Белгия

5

–

–

–

–

–

3

–

1

–

–

–

–

–

5

–

-

14

Люксембург

–

–

–

–

–

–

–

1

5

–

–

–

–

1

–

–

-

7

Югославия

3

–

–

–

–

1

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

5

9

Норвегия

1

–

–

–

–

–

–

3

3

3

–

–

5

–

–

–

-

15

Финландия

–

3

–

–

–

3

–

–

–

–

–

–

–

–

1

–

-

7

Португалия

–

1

–

–

–

–

–

–

–

5

–

–

–

–

–

–

-

6

Австрия

–

–

5

5

5

–

–

1

–

1

3

5

3

3

–

–

-

31

Швеция

–

5

–

–

–

5

5

–

–

–

1

–

–

–

–

–

-

16

Испания

–

–

–

–

1

–

–

5

–

–

–

–

–

–

–

–

3

9

Швейцария

–

–

–

1

–

–

–

–

5

–

–

3

–

–

–

3

-

12

Монако

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

-

0

Италия

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

-

0

Франция

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

1

–

–

–

-

1

Нидерландия

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

1

1

2

Ирландия

–

–

3

–

3

–

–

–

–

–

–

–

–

–

5

3

-

14

Великобритания

–

–

–

3

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

–

5

8

Галерия

• 
  „Вила Лювини“
• 
  Франс Гал и Удо Юргенс с неговата награда
• 
  Удо Юргенс
• 
  Удо Юргенс, 2009 г.

Източници

1. Официална страница на конкурса „Евровизия“ с история по години

Външни препратки

• www.esctoday.com
• www.eurovision.tv