словенска певица From Wikipedia, the free encyclopedia
Ма̀йда Сепѐ (на словенски: Majda Sepe; Любляна, 2 юли 1937 г. – Любляна, 11 април 2006 г.) е една от най-представителните словенски певици на поп и джаз музика от втората половина на XX век наред с Маряна Държай, Елда Вилер, Дитка Хаберл и други.
Майда Сепе Majda Sepe | |
Майда Сепе на Опатийския фестивал през 1965 г. | |
Информация | |
---|---|
Родена | |
От | Словения |
Починала |
Любляна, Словения |
Стил | поп, джаз |
Професии | певица, манекенка |
Активност | от 1958 г. |
Музикален издател | „Юготон“, „Хелидон“, РТВ Любляна, ЗКП РТВС, „Балкантон“ |
Свързани изпълнители | Моймир Сепе |
Уебсайт | |
Майда Сепе в Общомедия |
Съпругът ѝ е композиторът Моймир Сепе, който написва множество песни за нея. Сред най-познатите в творчеството ѝ се нареждат Med iskrenimi ljudmi („Сред искрени хора“), Ribič, ribič me je ujel („Рибарят, рибарят ме улови“), Kje je tista trava („Къде е онази трева“), Šuštarski most („Шущарският мост“; словенска адаптация на Waterloo Road), Prelepa si, bela Ljubljana („Прекрасна си, бяла Любляно“), Bele ladje („Бели кораби“) и други, които с времето се превръщат в евъргрийни на словенската музика.
Родена е като Майда Бернард. Родителите ѝ се запознават в Любляна, след като майка ѝ бяга от словенското приморие поради италианския фашизъм, а баща ѝ е родом от Шкофя Лока недалеч от столицата. Работи като шофьор на линейка, а майката – като чиновничка. Първото дете на двойката е момче на име Марян, а четири години след него се ражда и Майда. Живеят в Люблянския замък, който по това време изпълнява функцията на приют за бедни семейства.
В юношеските си години Майда иска да стане певица и актриса. Взема уроци по балет и модерни танци от Мета Видмар – първата словенска танцьорка на модерен балет и основателка на първото училище по модерен балет в Словения. Успоредно с гимназията „Йоже Плечник“ завършва и Средното музикално училище, а междувременно ходи на уроци по пеене при познатия оперен певец Франц Шифрер, който е баща на композитора, диригент Моймир Сепе, който е бъдещият съпруг на певицата. Сред като завършва средното си образование, следва немска филология.
Още като гимназистка през 1953 г. се явява на конкурс за манекенки и е одобрена, с което започва кариерата си на такава, продължила докъм края на десетилетието. На първото си модно си ревю се запознава с Моймир Сепе, който свири в съпровождащата група по време на събитието. Двамата се женят през ноември 1956 г., а през май 1957 г. се ражда дъщеря им Полона Сепе (поч. 2019 г.), която става филмова режисьорка и сценаристка. Друг ключов момент от кариерата ѝ на манекенка е участието ѝ в модно ревю за плетени дрехи в Москва, Ленинград и Рига през 1959 г.[1]
Междувременно се увлича по музиката. На 19-годишна възраст през 1956 г. се явява на прослушване за солистка към оркестъра на люблянските джаз музиканти, в който Моймир Сепе свири на тромпет, и след приемането ѝ съставът изнася едномесечно лятно турне в Париж с нея.[2] През това време прави и първите си записи на чуждоезични песни към Люблянското радио, а първите ѝ песни на словенски, записани към края на 50-те години, са Prošnja („Прошка“) и Spomin („Спомен“) по музика на съпруга ѝ. След като слага край на дейността си като манекенка, се насочва изцяло към пеенето.
През 1960 г. участва в първото издание на Джаз фестивала в Блед, провеждан до 1964 г. През 1961 г. е издадена първата ѝ плоча, включваща преводни версии на чужди песни, а през октомври тя, Маряна Държай и Тереза Кесовия изнасят концерт на Синайския полуостров, където в продължение на осем дни пеят под съпровода на оркестъра на Белградското радио пред шведски, индийски, канадски, бразилски и югославски войници във военните лагери на Спешните сили на ООН (UNEF), а след това участват и в телевизионно предаване в Кайро.
През това десетилетие името ѝ е тясно свързано със значимия музикален фестивал „Словенска попевка“, на който участва за първи път още на първото му издание през 1962 г. и остава редовна участничка до 1977 г., като пропуска единственото това през 1968 г. поради концерт в чужбина. Печели изданието през 1972 г. с песента Med iskrenimi ljudmi („Сред искрени хора“), превърнала се в една от най-познатите в репертоара ѝ, а през 1974 г. – с Uspavanka za mrtve vagabunde („Приспивна песен за мъртвите скитници“). През 1976 г. печели I награда на публиката за песента Pismo za Mary Brown („Писмо за Мери Браун“). Именно на това музикално мероприятие изпълнява най-познатите си песни, много от които са дело на съпруга ѝ Моймир Сепе, с които успява да се нареди сред най-представителните певици за времето си.
През тези години в България „Балкантон“ е издадена малка плоча с четири нейни песни под съпровода на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев, една от които е издадена на фонокартичка и включена в сборна плоча.[3][4][5][6]
През 1970 г. е замислено тя да изпълни песента Pridi, dala ti bom cvet („Ела, ще ти дам цвете“), но поради междувременно турне вместо нея я изпълнява младата и тогава все още непозната певица Ева Сършен, която представя Югославия на 15-ото издание на песенния конкурс на „Евровизия“, провело се в Амстердам, и се класира на предпоследното 12-о място. През 70-те години Майда се изявява на редица фестивали и получава награди. Участва и в чужбина, представяйки Югославия.
На Международния шлагерен фестивал в Дрезден (ГДР) през 1975 г. участва с песента Königin der Nacht („Кралица на нощта“), за която печели Наградата на публиката в международната надпревара. Същата година в Югославия пристига делегация от Куба начело с Раул Кастро. Певицата пее с оркестър „Шок“ по време на тържествен прием в замъка „Подвин“, а след месец по покана на Кастро пее в Куба с големия оркестър на Хаванското радио. През годините пее няколко пъти и пред Тито.
През 80-те години продължава участията си по фестивали. Последният международен, на който се явява, е на средиземноморските песни в Александрия (Египет) през 1983 г., на който печели с песента Toplo, hladno more („Топло, хладно море“).
С началото на следващото десетилетие участията и концертите ѝ намаляват. Последното ѝ участие е през 1992 г. на фестивала за евъргрийн музика Zlatni rog („Златният рог“) в, на който изпява две от най-известните си песни и получава наградата за най-добър изпълнител.
Последната си награда „Златен петел“ получава през 1997 г. за сборния си албум Med iskrenimi ljudmi („Сред искрени хора“).
Последна е двойният албум S teboj („С теб“), включващ нейни песни и записи на съпруга ѝ Моймир Сепе, който е издаден през 2004 г. година преди смъртта ѝ. Умира в родната си Любляна след тежка болест.[7]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.