Димитър Младенов (офицер)

Димитър Марков Младенов е български офицер (полковник от артилерията), участник в Първата световна война (1915 – 1918), командвал 1^-ви и 15^-и дивизиони артилерийски полкове, 15^-а охридска дивизия, и служил като началник на артилерийския отдел на 4^-та и 2^-ра армии по време на двата периода на Втората световна война (1941 – 1945), след което служи като началник на артилерийския отдел в Щаба на войската.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Младенов.

---

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Марков.

---

Димитър Младенов
български офицер
Звание	полковник
Години на служба	1916 – 1947
Служи на	България
Род войски	артилерия
Командвания	1-ви див. арт. полк (1940 – 1942) 15-и див. арт. полк (1942 – 1944) 15-а охридска дивизия (1944)
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 октомври 1895 г. (стар стил) Банско, Османска империя
Дата и място на смърт	20 юни 1951 г. (55 г.) Белене, България
Родства	полковник Игнат Младенов (братовчед)

Биография

Димитър Младенов е роден на 14 октомври 1895 година в Банско, в многолюдното семейство на Марко и Милана Младенови. Има шест сестри и един брат. Баща му Марко, е четник в четата на Радон Тодев по време на Илинденското въстание и един от шестте оцелели в сражението при Годлевския балкан. През Балканската война (1912 – 1913) Марко Младенов е в четата на Христо Чернопеев, който след края на войната го препоръчва и бива назначен от генерал Стилиян Ковачев за общински съветник на Банско.^[1]

През 1916 година Димитър Младенов завършва Военното училище в София.

Участва в Първата световна война, първоначално служи в Шумен а по-късно е изпратен на Южния фронт в Македония. След края на войната за кратко е военнопленник.

След освобождаването от военнопленническия лагер се завръща в България. От 1918 г. е на служба в трети гаубичен полк. Повишен е в чин майор. Служил е в седми артилерийски полк, седемнадесети артилерийски полк, седмо полково артилерийско отделение. През 1928 г. става командир на батарея към четвърти артилерийски полк. През 1933 г. е командир на батарея към Артилерийската школа, а от 1935 г. е командир на второ товарно артилерийско отделение.^[2] На следващата година става командир на отделението. В периода 1940 – 1942 г. е командир на първи дивизионен артилерийски полк. От 1942 до 1944 г. е командир на петнадесети дивизионен артилерийски полк.

През септември 1944 година (след като България преминава на страната на Съюзниците), като командир на 15-а пехотна дивизия в град Прилеп, влиза в бой с части на германците и запазва от обкръжение и унищожение подчинените му войски.^[3] След като удържа града за 12 дни се оттегля. При завръщането си през есента на 1944 г., спасил всичките си войници и офицери, полковник Младенов е награден с орден „За храброст“. Назначен е в щаба на IV армия и участва във войната срещу Германия, отново в Македония. От 1946 г. е началник на артилерийското отделение в Щаба на войската, а от 1947 г. и началник-щаб. Уволнен е на 31 декември 1947 г.

През юни 1948 година е арестуван като бивш царски офицер.^[4] Съден е в съдебен процес за участие в тайната организация „Неутрален офицер“, която иска да свали установяващият се в страната комунистически режим. Изпратен в лагера Куциян, а по-късно и в Белене. През 1951 г. полковник Младенов се разболява от двойна бронхопневмония и издъхва в една локва близо до Втори блок в Белене. Запазено е неговото тефтерче. Последните думи, записани в него са:

„

„Буренът закрива надписа на кръста, дъждът измива името, бурята пречупва и самия кръст, но едно остава – добрия спомен за човека.“[5]

“

След събитията от 1989 г. е предложен за повишаване посмъртно в по-горно звание „генерал-майор“ през 1992 година, но президентът Желю Желев отказва да подпише указа.^[6]

Военни звания

• Подпоручик (5 октомври 1916)
• Поручик (30 май 1918)
• Капитан (30 януари 1923)
• Майор (26 август 1934)
• Подполковник (6 май 1937)
• Полковник (6 май 1941)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1^-ви клас
• Царски орден „Св. Александър“ V степен, с мечове по средата

Източници

• Троански, Х, „Кажи кога да умра“, София, 2007, Работилница за книжнина – Васил Станилов, ISBN 978-954-8248-59-4
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Форуми „Бойна Слава“ – Младенов, Димитър Марков

Бележки

1. Троански, стр. 15
2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 286.
3. „За възстановяване историческата справедливост, министърът на отбраната Димитър Луджев предложи на председателя на Министерския съвет да представи на президента на републиката и върховен главнокомандващ да повиши „посмъртно“ в чин генерал-майор полковник Димитър Марков Младенов“ – Вестник „Българска армия“, 9 април 1992 г.
4. Героят от Прилеп умира в „Белене“, в-к Стандарт, брой 3914, година XII, 24 ноември 2003 г. Архив на оригинала от 2018-07-02 в Wayback Machine.
5. Полк. Димитър Младенов – един забравен герой
6. Á си пойдете, á ке стане во Прилеп касапница… Или историята на едно преднамерено убийство, Любен ЛачанскиОЩЕ инфо, 26 юли 2007 г.