Дебрани (на албански: dibranë, единствено число: dibran) са жителите на град Дебър, Северна Македония. Често дебрани се наричат и жителите на областта Дебър, чийто център традиционно е градът, и която е разделена между Северна Македония и Албания, както и жителите на съседната област Река.
Павел Зограф, български свещеник и зограф от XIX век
Петър Бояджиев, председател на Дебърската българска община към 1896 година[10]
Р
Радо (Ради) Доганов (1856 – 27 юли 1877), български опълченец, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година, на 29 април 1877 година постъпва като доброволец в IV рота на II дружина на Българското опълчение, умира на 27 юли 1877 година[11]
Рафаил Минев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
Рафаил Наумов Бояджиев (1899 – след 1945), учил в Дебър (1911/1912), търгува с химикали и вълнени платове в България и в Тирана, Албания, член на Македонската младежка организация „П. К. Яворов“ в София (1929)[12]
Ружа Панова (р. 1927), лингвист, професор от Северна Македония
С
Саид Найдени (1864 – 1903), албански просветен деец
Алекси Рилец (1760 – 1850), български архитект, роден в Дебърско
Анастас Кръстев (1887 –?), македоно-одрински опълченец, зидар, родом от Макелари, живеещ в Дебър, 3 рота на 3 солунска дружина, 2 рота и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[24]
Генадий Велешки (1800 – 1876), български духовник, дебърски митрополит от 1864 до 1870 година
Козма Дебърски (около 1835 – 1918), български духовник, дебърски митрополит от 1897 до 1913 година и от 1915 до 1918
Михаил Спиров (? – 1924), български военен, роден в София в семейство от Дебърско
Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник.Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък],Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД.ISBN 954-692-001-0.с. 258.