Национален отбор по футбол на България

Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 г. Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 г.,^[10] член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 г.^[11] и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 г.,^[12] като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с названията си лъвовете и трикольорите. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи до 2021 г. на националния стадион „Васил Левски“ в София, а през 2022 г. – на стадион „Хювефарма Арена“ в Разград^[13][14]. От ноември 2023 г., отборът отново играе домакински срещи на „Васил Левски“ в София

България
Прякор(и)	Лъвовете Трикольоритe
Асоциация	БФС
Конфедерация	УЕФА
Треньор	Илиан Илиев
Капитан	Кирил Десподов
Най-много мачове	Стилиян Петров (105)
Най-много голове	Димитър Бербатов Христо Бонев (48)
Стадион	Национален стадион „Васил Левски“
ФИФА код	BUL
Домакин Гост Трети екип
Класиране
Последно	84 (24 октомври 2024 г.)[1][2]
Най-високо	8 (юни 1995 г.[3])
Най-ниско	96 (май 2012 г.[4])
Първи мач
Австрия 6 – 0 България  (Виена, Австрия; 21 май 1924 г.)[5]
Най-голяма победа
България 10 – 0 Гана  (Леон, Мексико; 2 октомври 1968 г.)[6][7]
Най-голяма загуба
Испания  13 – 0  България (Мадрид, Испания; 21 май 1933 г.)[8]
Световно първенство по футбол
Участия	7 (на финални турнири: 1962, 1966, 1970, 1974, 1986, 1994, 1998)
Най-голям успех	4-то място (1994)
Европейско първенство по футбол
Участия	2 (на финални турнири: 1996, 2004)
Най-голям успех	5-то място (1968)[9]
Уебсайт	teambulgaria.bg
бележки не
Национален отбор по футбол на България в Общомедия

Българският национален отбор участва общо седем пъти на световни първенства по футбол.^[11] Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 г. в Съединените американски щати. На турнира, България отстранява на четвъртфинал действащия тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия.^[15] През тези години националният отбор е съставен от футболисти играещи в реномирани европейски отбори, и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998.^[16] Част от тези футболисти, е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 г. – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На европейски първенства по футбол българският национален отбор се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо 15 квалификационни цикъла, в които играе.^[17] Олимпийският футболен отбор на България взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн^[18] и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико.^[19] В несъществуващия вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България участва 20 пъти, като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.^[20]

Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 г. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.^[21]

Георги Аспарухов – Футболист № 1 на България за XX век, през 1969 г.

Класиране в световната ранглиста

Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА, е осма през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема девета позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г.^[22] Към 23 септември 2024 година отборът е на 81-во място в ранглистата на ФИФА.^[1][2]

Петър Жеков – носител на „Златната обувка“, 1970 г.

Позициите на България в ранглистата на ФИФА между декември 1992 г. и август 2008 г.

год./мес.	януари	февруари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
1993	-	-	-	-	-	-	-	37.	37.	32.	23.	31.
1994	31.	23.	23.	25.	29.	29.	14.	14.	14.	16.	17.	16.
1995	16.	14.	14.	13.	12.	8.	11.	12.	14.	11.	14.	17.
1996	18.	17.	17.	24.	28.	28.	19.	17.	21.	21.	17.	15.
1997	15.	14.	14.	13.	14.	23.	20.	22.	13.	18.	24.	36.
1998	36.	38.	38.	42.	35.	35.	34.	35.	47.	45.	46.	49.
1999	30.	30.	30.	23.	30.	33.	34.	34.	36.	36.	37.	37.
2000	37.	39.	39.	40.	43.	44.	47.	52.	56.	55.	54.	53.
2001	54.	52.	49.	44.	43.	46.	49.	50.	48.	51.	51.	51.
2002	51.	52.	52.	52.	54.	54.	54.	58.	50.	42.	41.	42.
2003	42.	44.	46.	38.	35.	38.	37.	35.	31.	39.	39.	34.
2004	34.	37.	37.	38.	38.	40.	41.	42.	41.	41.	37.	37.
2005	37.	39.	39.	40.	43.	45.	46.	46.	45.	46.	39.	39.
2006	39.	40.	39.	38.	37.	37.	37.	36.	37.	38.	43.	43.
2007	42.	37.	39.	38.	36.	33.	30.	29.	35.	34.	18.	18.
2008	18.	19.	19.	18.	18.	18.	17.	17.	16.	15.	16.	27.
2009	28.	26.	27.	20.	20.	23.	23.	23.	19.	23.	27.	30.
2010	30.	30.	38.	39.	39.	–	43.	43.	54.	43.	45.	49.
2011	49.	51.	47.	45.	46.	46.	48.	51.	55.	75.	85.	84.
2012	83.	88.	85.	96.	96.	90.	92.	94.	89.	55.	40.	50.
2013	50.	48.	46.	51.	52.	46.	52.	53.	64.	76.	76.	74.
2014	74.	72.	67.	73.	73.	78.	72.	72.	46.	59.	66.	66.
2015	66.	70.	71.	67.	67.	62.	68.	69.	68.	78.	66.	71.
2016	72.	75.	70.	69.	69.	69.	77.	77.	74.	89.	72.	71.
2017	72.	71.	71.	55.	55.	60.	54.	52.	38.	36.	43.	43.
2018	42.	40.	40.	54.	53.	49.	54.	47.	44.	45.	46.	46.
2019	46.	48.		51.		57.	60.	60.	62.	61.	59.	59.
2020	59.	59.	59.	59.	59.	59.	59.	60.	60.	66.	68.	68.
2021	68.	68.	68.	71.	71.	71.	71.	75.	70.	70.	71.	71.
2022	71.	71.	73.	73.	73.	74.	74.	74.	74.	72.	72.	71.
2023	71.	71.	71.	76.	76.	77.	77.	77.	78.	84.	81.	84.
2024	84.	83.	83.	83.	83.	82.	82.	82.	81.	84.	–	–

• най-високо място: 8. (юни 1995)
• най-ниско място: 96. (април, май 2012)
• най-голям възход: +34 места (октомври 2012)
• най-голям спад: –20 места (октомври 2011)

История

Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г. във Виена срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:^[23]

Преди мача България – ГДР 3:1, 18.10.1956 г. Българският отбор е в бял екип.

• Петър Иванов – „Левски“ (София)
• Александър Христов – „Левски“ (София)
• Симеон Янков – „Левски“ (София)
• Гено Матеев – „Левски“ (София)
• Боян Бянов – „Тича“ (Варна)
• Димитър Манолов – ПФК „Славия“
• Димитър Мутафчиев – „Левски“ (София)
• Никола Мутафчиев – „Левски“ (София)
• Цветан Генев – „Левски“ (София)
• Константин Мазников – „Левски“ (София)
• Кирил Йовович – „Левски“ (София)

Треньор – Леополд Нич, Австрия

До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Гола отбелязва Димитър Миланов.^[24]

Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство – 5-то място в Европа. На 4-те световни първенства в отбора участва Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати.^[21]

Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза:

• 0:1 срещу Аржентина;
• 1:6 срещу фаворита Унгария – първи гол на СП, отбелязан от най-младия играч в отбора – 19-годишния Георги Аспарухов;
• 0:0 с Англия – първа точка на СП.^[25]

За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29 декември 1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола за 2 минути отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача:

• 0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари;
• 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия;
• 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов.^[21]

Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970, макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира:

• 2:3 срещу Перу след 2:0 (голове на Динко Дерменджиев и Христо Бонев);
• 2:5 срещу ФРГ след 1:0 (Аспарух Никодимов и Тодор Колев);
• 1:1 с Мароко след 1:0 (Добромир Жечев).^[21]

Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион:

• 0:0 с Швеция;
• 1:1 с Уругвай (гол на Бонев);
• 1:4 срещу Нидерландия (автогол на Руди Крол).^[21]

През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Отборът е с най-голям актив от точки и голове сред четирите отпаднали четвъртфиналисти и така става 5-ти в Европа. Това е най-големият успех на България на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:

Снимка от мача България – Швеция 0:0, СП 1974

• 1 – Георги Найденов (Симеон Симеонов)
• 2 – Александър Шаламанов (Кирил Ракаров)
• 3 – Иван Вуцов (Кирил Ивков)
• 4 – Стефан Аладжов (Борис Гаганелов)
• 5 – Димитър Пенев (Добромир Жечев)
• 6 – Димитър Якимов (Иван Давидов)
• 7 – Георги Попов (Тодор Диев)
• 8 – Христо Бонев (Георги Соколов)
• 9 – Георги Аспарухов (Христо Илиев)
• 10 – Петър Жеков (Никола Котков)
• 11 – Динко Дерменджиев (Иван Колев)
  

Треньори – Рудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов

Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата:

• 1:1 срещу световния шампион Италия на откриването на първенството на стадион Ацтека, гол на Сираков;
• 1:1 с Южна Корея, гол на Гетов;
• 0:2 срещу бъдещия световен шампион Аржентина.
  

На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.

Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-ата минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при умишлена игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав:^[26]

Христо Стоичков – голмайстор на СП 1994 г. с 6 гола.

• 1 – Борислав Михайлов (капитан)
• 2 – Емил Кременлиев (16 – Илиян Киряков)
• 3 – Трифон Иванов
• 4 – Цанко Цветанов
• 5 – Петър Хубчев
• 6 – Златко Янков
• 7 – Емил Костадинов
• 8 – Христо Стоичков
• 9 – Йордан Лечков (13 – Ивайло Йорданов)
• 10 – Наско Сираков (11 – Даниел Боримиров)
• 20 – Красимир Балъков
  

Треньор – Димитър Пенев

През 1996 г. отборът се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. На 10 септември 1997 г. българският отбор побеждава Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София и се класира за седми път на световни футболни финали.^[16] На Световното първенство през 1998 г. българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. С Парагвай отборът завършва 0:0 и губи от Нигерия 0:1 и от Испания 1:6 (гол на Емил Костадинов). Това е краят на най-успешното българско футболно поколение. България не се класира за Евро 2000 и за Световното първенство през 2002 г. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача, като губи от Швеция с 0:5, от Дания с 0:2 и от Италия с 1:2 (гол на Мартин Петров).

След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Той води националите на квалификациите за Световното първенство през 2006 г. в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите.

Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия.

На 10 април 2007 г. Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов, който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство.

Отборът на България преди мача с Швейцария от квалификациите за Евро 2012, 26.03.2011 г.

От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен отново Станимир Стоилов.

След неубедителния старт на квалификациите за Евро 2012 Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен Лотар Матеус. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за Евро 2012 и заема последното място в квалификационната си група) и е заменен от Михаил Мадански (като временен вариант).

За постоянен треньор е назначен Любослав Пенев. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на Световното първенство през 2014 г., а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен.

Ивайло Петев е следващият селекционер на националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г.^[27]

През 2016 г. той е сменен от Петър Хубчев. Оборът се представя добре на квалификациите за Световното първенство по футбол през 2018 г. (но не успява да се класира) и на първото издание на Лигата на нациите през 2018 г., като заема второ място в група с Норвегия, Словения и Кипър.

В квалификационна група С за Световното първенство по футбол през 2022 г. България постига 2 победи, заема IV място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в Катар.^[28]

В квалификациите за Европейското първенство по футбол през 2024 г. България заема V място от 5 отбора и не се класира за финалния турнир в Германия.

Старши треньори

 Основна статия: Треньори на националния отбор по футбол на България

(Националност, име и фамилия, години, мачове)

• Леополд Нич 1924 (2)
• Вилибалд Щейскал 1925 (1)
• Павел Грозданов 1927 – 1930 (13)
• Карл Немес 1930 (1)
• Ото Файст 1931 (6)
• Павел Грозданов 1932 – 1933 (13)
• Карол Фогъл 1934 – 1935 (8)
• Никола Калканджиев 1935 (4)
• Иван Батанджиев 1936 (2)
• Гено Матеев 1936 (1)
• Станислав Томс 1937 – 1938 (5)
• Константин Мазников 1938 (1)
• Иван Радоев 1939 (2)
• Франц Кьолер 1940 – 1941 (2)
• Иван Радоев 1942 (2)
• Иван Батанджиев 1943 (1)
• Тодор Конов 1946 (3)
• Иван Радоев 1947 (2)
• Михаил Манов 1947 (1)
• Резо Сомлали и Иван Радоев 1947 (1)
• Иван Радоев 1947 (2)
• Любомир Ангелов 1948 (3)
• Андор Хайду 1948 – 1949 (6)
• Иван Радоев 1950 (2)
• Любомир Ангелов 1950 (1)
• Стоян Орманджиев 1950 (2)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1952 – 1953 (5)
• Любомир Ангелов 1953 (2)
• Стоян Орманджиев 1953 (2)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1953 (1)
• Крум Милев 1954 (1)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1954 – 1955 (4)
• Георги Пачеджиев 1955 (1)
• Георги Пачеджиев и Крум Милев 1955 (4)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1956 (1)
• Стоян Орманджиев 1956 (2)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1956 – 1957 (7)
• Георги Пачеджиев 1957 (1)
• Стоян Орманджиев и Крум Милев 1957 – 1960 (26)
• Стоян Орманджиев и Стефан Божков 1960 (3)
• Георги Пачеджиев 1961 – 1963 (15)
• Бела Волентик 1963 (4)
• Рудолф Витлачил и Любомир Ангелов 1964 (2)
• Рудолф Витлачил 1965 – 1966 (15)
• Добромир Ташков 1966 (2)
• Стефан Божков 1967 – 1970 (31)
• Васил Спасов 1970 – 1972 (17)
• Георги Берков 1972 (2)
• Стоян Орманджиев 1972 (1)
• Христо Младенов 1972 – 1973 (5)
• Йончо Арсов 1973 (6)
• Христо Младенов 1973 – 1974 (19)
• Йончо Арсов и Димитър Дойчинов 1974 (3)
• Стоян Орманджиев 1974 – 1975 (12)
• Стоян Петров 1975 – 1976 (3)
• Стоян Орманджиев 1976 (4)
• Христо Младенов и Йончо Арсов 1976 (5)
• Стоян Орманджиев 1977 (2)
• Христо Младенов и Йончо Арсов 1977 (8)
• Цветан Илчев 1978 (6)
• Атанас Пържелов 1978 (1)
• Цветан Илчев 1978 – 1979 (11)
• Янко Динков 1979 (2)
• Данко Роев 1979 (1)
• Цветан Илчев 1979 (5)
• Цветан Илчев, Йончо Арсов, Янко Динков и Добромир Жечев 1979 (1)
• Добромир Ташков 1979 (4)
• Атанас Пържелов 1980 – 1982 (31)
• Иван Вуцов 1982 – 1986 (51)
• Христо Младенов 1986 – 1987 (12)
• Борис Ангелов 1988 – 1989 (19)
• Димитър Пенев и Георги Василев 1989 (1)
• Иван Вуцов 1989 – 1991 (12)
• Красимир Борисов 1991 (2)
• Димитър Пенев 1991 – 1996 (53)
• Христо Бонев 1996 – 1998 (19)
• Димитър Димитров 1998 – 2000 (14)
• Стойчо Младенов 2000 – 2002 (22)
• Пламен Марков 2002 – 2004 (7)
• Христо Стоичков 2004 – 2007 (30)
• Станимир Стоилов 2007 (2)
• Димитър Пенев 2007 (6)
• Пламен Марков 2008 (7)
• Станимир Стоилов 2009 – 2010 (16)
• Лотар Матеус 2010 – 2011 (10)
• Михаил Мадански 2011 (2)
• Любослав Пенев 2011 – 2014 (24)
• Ивайло Петев 2014 – 2016 (7)
• Петър Хубчев 2016 – 2019 (9)
• Красимир Балъков 2019 (6)
• Георги Дерменджиев 2019 – 2020 (9)
• Ясен Петров 2021 – 2022 (17)
• Георги Иванов* 2022 (2)
• Младен Кръстаич 2022 – 2023 (12)
• Илиан Илиев 2023 – (8)

Най-успешният старши треньор на българския отбор Димитър Пенев

Настоящият старши треньор на националния отбор Илиан Илиев

Стоян Орманджиев е с най-много мачове и победи като като старши треньор на отбора

Световно първенство през 1994 г.

България започва първенството със загуба от Нигерия с 0:3, но след това продължава с победи над Гърция с 4:0, Аржентина с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява Мексико след 1:1 (гол на Христо Стоичков) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион Германия. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на Лечков, което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът Италия повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето Сираков преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равния резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу Бразилия, България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на Швеция с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. Това е най-големият успех на България в историята на футбола.

Представяне на големите форуми

Световни първенства Година Резултат Класи- ране М П Р З Т ГВ ГД 1930 не участва - - - - - - - - 1934 не участва - - - - - - - - 1938 не участва - - - - - - - - 1950 не участва - - - - - - - - 1954 не участва - - - - - - - - 1958 не участва - - - - - - - - 1962 Групова фаза 15 3 0 1 2 1 1 7 1966 Групова фаза 15 3 0 0 3 0 1 8 1970 Групова фаза 13 3 0 1 2 1 5 9 1974 Групова фаза 12 3 0 2 1 2 2 5 1978 не се класира - - - - - - - - 1982 не се класира - - - - - - - - 1986 1/8 финал 12 4 0 2 2 2 2 6 1990 не се класира - - - - - - - - 1994 1/2 финал 4 7 4 0 3 12 10 11 1998 Групова фаза 29 3 0 1 2 1 1 7 2002 не се класира - - - - - - - - 2006 не се класира - - - - - - - - 2010 не се класира - - - - - - - - 2014 не се класира - - - - - - - - 2018 не се класира - - - - - - - - 2022 не се класира - - - - - - - - 2026 2030 ––– - - - - - - - - 2034 ––– - - - - - - - - Общо 7/22 26 4 7 15 19 22 53

Европейски първенства Година Резултат Класи- ране М П Р З Т ГВ ГД 1960 не участва - - - - - - - - 1964 не участва - - - - - - - - 1968 не участва - - - - - - - - 1972 не участва - - - - - - - - 1976 не участва - - - - - - - - 1980 не участва - - - - - - - - 1984 не участва - - - - - - - - 1988 не участва - - - - - - - - 1992 не участва - - - - - - - - 1996 Групова фаза 12 3 1 1 1 4 3 4 2000 не се класира - - - - - - - - 2004 Групова фаза 16 3 0 0 3 0 1 9 2008 не се класира - - - - - - - - 2012 не се класира - - - - - - - - 2016 не се класира - - - - - - - - 2020 не се класира - - - - - - - - 2024 не се класира - - - - - - - - 2028 --- - - - - - - - - 2032 --- - - - - - - - - Общо 2/16 8 2 1 5 6 7 17 Олимпийски игри От 1896 до 1920 г. – не участва 1924 г. – първи етап От 1928 до 1948 г. – не участва 1952 г. – първи етап 1956 г. – 3-то място, 1960 г. – първи етап 1964 г. – не участва 1968 г. – 2-ро място, От 1972 до 2020 г. – не се класира

Рекорди

• Четвърто място на световното първенство в САЩ 1994 г. и максимално възможните 7 мача.
• Христо Стоичков поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. с Олег Саленко – по 6 гола.
• Най-голяма победа на финален турнир: 4:0 срещу Гърция, първа победа на СП, САЩ 1994 г.
• Пето място на европейско първенство през 1968 г.
• Първи мач на финален турнир: 0:1 с Аржентина, 30 май 1962 г. в Чили.
• Първи гол на финален турнир: Георги Аспарухов срещу Унгария на 3.6.1962 г. в Чили.
• Първа точка на финален турнир: 0:0 срещу Англия на СП в Чили, 7 юни 1962 г.

Квалификационен цикъл за ЕП 2024 (2022–2024)

 Основна статия: България на Европейското първенство по футбол 2024

 Основна статия: Квалификации за Европейското първенство по футбол 2024

България е в група „G“ заедно с отборите на Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. Според регламента победителите и завършилите на второ място от десетте групи се класират директно за финалния турнир през 2024 година. Дванадесет отбора, които все още не са се класирали, играят плейофи за определяне на последните три места за участие. Въпросните отбори се определят според тяхното класиране в Лига на нациите на УЕФА 2022/23.

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
26 март 2022 г.	Райян	Контрола	Катар	1:2 (0:1)	Десподов  60'
29 март 2022 г.	Райян	Контрола	Хърватия	1:2 (0:0)	Десподов  69'
2 юни 2022 г.	Разград	Лига на нациите 2022/23	Северна Македония	1:1 (1:0)	Десподов  13'
5 юни 2022 г.	Разград	Лига на нациите 2022/23	Грузия	2:5 (0:2)	А. Илиев  50', Стефанов  83'
9 юни 2022 г.	Гибралтар	Лига на нациите 2022/23	Гибралтар	1:1 (1:0)	Г. Минчев  45+1'
12 юни 2022 г.	Тбилиси	Лига на нациите 2022/23	Грузия	0:0
23 септември 2022 г.	Разград	Лига на нациите 2022/23	Гибралтар	5:1 (2:1)	Антов  23', Десподов  36', Кирилов  52', Стефанов  55', М. Петков  81'
26 септември 2022 г.	Скопие	Лига на нациите 2022/23	Северна Македония	1:0 (0:0)	Десподов  50'
16 ноември 2022 г.	Ларнака	Контрола	Кипър	2:0 (1:0)	Десподов  24', Делев  71'
20 ноември 2022 г.	Люксембург	Контрола	Люксембург	0:0
24 март 2023 г.	Разград	Квалификация за ЕП 2024	Черна гора	0:1 (0:0)
27 март 2023 г.	Будапеща	Квалификация за ЕП 2024	Унгария	0:3 (0:3)
17 юни 2023 г.	Каунас	Квалификация за ЕП 2024	Литва	1:1 (1:1)	М. Петков  27'
20 юни 2023 г.	Разград	Квалификация за ЕП 2024	Сърбия	1:1 (1:1)	Десподов  47'
7 септември 2023 г.	Пловдив	Контрола	Иран	0:1 (0:1)
10 септември 2023 г.	Подгорица	Квалификация за ЕП 2024	Черна гора	1:2 (0:1)	Боруков  79'
14 октомври 2023 г.	София	Квалификация за ЕП 2024	Литва	0:2 (0:0)
17 октомври 2023 г.	Тирана	Контрола	Албания	0:2 (0:1)
16 ноември 2023 г.	София	Квалификация за ЕП 2024	Унгария	2:2 (1:1)	Делев  24', Десподов  79' (д.)
19 ноември 2023 г.	Лесковац	Квалификация за ЕП 2024	Сърбия	2:2 (0:1)	Русев  59', Десподов  69'

Отбор п б р М П Р З ВГ ДГ ГР Т  Унгария 8 6 2 0 16 7 +9 18  Сърбия 8 4 2 2 15 9 +6 14  Черна гора 8 3 2 3 9 11 –2 11  Литва 8 1 3 4 8 14 –6 6  България 8 0 4 4 7 14 –7 4

Унгария  — 2:1 3:1 3:0 2:0 Сърбия  1:2 — 3:1 2:2 2:0 Черна гора  0:0 0:2 — 2:1 2:0 България  2:2 1:1 0:1 — 0:2 Литва  2:2 1:3 2:2 1:1 —

  Отборът се е класирал

Квалификационен цикъл за СП 2026 (2024–2026)

 Основна статия: България на Световното първенство по футбол 2026

 Основна статия: Квалификации за Световното първенство по футбол 2026

Дата	Място на срещата	Вид на срещата	Противник	Резултат	Голмайстори за България
22 март 2024 г.	Баку	Контрола / ФИФА Серии 2024	Танзания	1:0 (0:0)	Десподов  52'
25 март 2024 г.	Баку	Контрола / ФИФА Серии 2024	Танзания	1:1 (0:0)	Кръстев  59'
4 юни 2024 г.	Букурещ	Контрола	Румъния	0:0
8 юни 2024 г.	Любляна	Контрола	Словения	1:1 (1:1)	Десподов  4' (д.)
5 септември 2024 г.	Залаегерсег	Лига на нациите 2024/25	Беларус	0:0
8 септември 2024 г.	Пловдив	Лига на нациите 2024/25	Северна Ирландия	1:0	Десподов  40'
12 октомври 2024 г.	Пловдив	Лига на нациите 2024/25	Люксембург
15 октомври 2024 г.	Белфаст	Лига на нациите 2024/25	Северна Ирландия
15 ноември 2024 г.	Люксембург	Лига на нациите 2024/25	Люксембург
18 ноември 2024 г.	Пловдив	Лига на нациите 2024/25	Беларус

Почетни листи

Участия № Име Период Мача Гола 1 Стилиян Петров 1998 – 2011 105 8 2 Борислав Михайлов 1983 – 1998 102 0 3 Христо Бонев 1967 – 1979 96 48 4 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16 5 – 7 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20 5 – 7 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2 5 – 7 Ивелин Попов 2007 – 2019 90 18 8 – 9 Христо Стоичков 1986 – 1999 83 37 8 – 9 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1 10 Златко Янков 1989 – 1999 80 4 11 – 13 Димитър Бербатов 1999 – 2010 79 48 11 – 13 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23 11 – 13 Аян Садъков 1981 – 1991 79 9 14 Георги Димитров 1978 – 1987 77 7 15 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6 16 Иван Колев 1950 – 1966 75 25 17 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2

Голмайстори № Име Период Гола Мача Г/М 1 – 2 Димитър Бербатов 1999 – 2010 48 79 61% 1 – 2 Христо Бонев 1967 – 1979 48 96 50% 3 Христо Стоичков 1987 – 1999 37 83 45% 4 Емил Костадинов 1988 – 1998 26 69 38% 5 – 7 Петър Жеков 1963 – 1972 25 44 57% 5 – 7 Любомир Ангелов[29] 1931 – 1940 25 44 57% 5 – 7 Иван Колев 1950 – 1966 25 75 33% 8 – 9 Атанас Михайлов 1967 – 1979 23 45 51% 8 – 9 Наско Сираков 1983 – 1997 23 79 29% 10 – 11 Димитър Миланов 1948 – 1959 20 39 51% 10 – 11 Мартин Петров 1999 – 2011 20 90 22% 12 – 13 Георги Аспарухов 1962 – 1970 19 50 38% 12 – 13 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 19 58 33% 14 – 15 Любомир Ангелов 1931 – 1940 18 44 41% 14 – 15 Ивелин Попов 2007 – 2019 18 90 18% 16 – 17 Тодор Диев 1955 – 1965 16 55 29% 16 – 17 Красимир Балъков 1988 – 2003 16 92 17% 18 Асен Панчев 1926 – 1936 15 41 37% 19 Стойчо Младенов 1978 – 1989 15 59 25%

Последната актуализация на данните е от 8 ноември 2021 г.^[30]

Стилиян Петров е с най-много участия в националния отбор – 106.

Димитър Бербатов изравнява рекорда на Христо Бонев за най-много отбелязани голове за националния отбор (48).

Христо Бонев поставя рекорд за най-много отбелязани голове за националния отбор – 48.^[30]

Капитани на отбора на България

Кирил Десподов, капитан на отбора от ноември 2021 г.

Мача	Футболист	Период
51	Ивелин Попов	2007 – 2019
45	Стилиян Петров	1998 – 2011
42	Христо Бонев	1967 – 1979
41	Стефан Божков	1946 – 1958
39	Борислав Михайлов	1983 – 1998
34	Георги Димитров	1978 – 1987
29	Борис Гаганелов	1963 – 1970
29	Димитър Бербатов	1999 – 2010
20	Красимир Балъков	1988 – 2003
19	Христо Стоичков	1986 – 1999
19	Асен Пешев	1927 – 1936
12	Кирил Десподов	2021 –
11	Георги Костадинов	2021
9	Любомир Ангелов	1936 – 1940
8	Петър Занев	2020

Известни футболисти

• Александър Александров (1999 – 2005)
• Александър Костов (1962 – 1967)
• Александър Марков (~1985 – ~1987)
• Александър Тонев (2011 – )
• Александър Шаламанов (1963 – 1974) †
• Анатоли Нанков (1993 – 1998)
• Андрей Желязков (1974 – 1986)
• Антим Пехливанов (~1984 – 1989)
• Апостол Соколов (~1945 – 1952) †
• Асен Панчев (1926 – 1936) †
• Асен Пешев (1927 – 1936) †
• Аспарух Никодимов (1963 – 1975)
• Атанас Михайлов (1967 – 1981) †
• Атанас Пашев (~1983 – ~1988)
• Аян Садъков (1981 – 1991) †
• Бисер Михайлов (1967 – 1973)
• Божидар Григоров (1969 – 1975)
• Божидар Искренов (1981 – 1993)
• Божидар Митрев (2015 – )
• Божил Колев (~1970 – ~1978)
• Божин Ласков (1942 – 1947) †
• Бойчо Величков (1980 – 1987)
• Бончо Генчев (1990 – 1996)
• Борис Апостолов (1947 – 1957) †
• Борис Гаганелов (1963 – 1970)
• Борислав Михайлов (1983 – 1998)
• Валери Божинов (2004 – 2015)
• Васил Методиев (1963 – 1970) †
• Васил Митков (1967 – 1972) †
• Васил Драголов (1983 – 1993)
• Васил Спасов (1943 – 1951) †
• Велизар Димитров (2004 – 2010)
• Велко Йотов (1991 – 1995)
• Веселин Минев (2009 – 2016)
• Виден Апостолов (~1963 – ~1967) †
• Владимир Гаджев (2010 – 2015)
• Владимир Манчев (2002 – 2008)
• Владислав Стоянов (2010 – 2017)
• Войн Войнов (1973 – 1979)
• Валентин Антов (2019 – )
• Гаврил Стоянов (~1951 – ~1958) †
• Георги Аспарухов (1962 – 1970) †
• Георги Бачев (1997 – 1999)
• Георги Василев (Гочо) (1968 – 1974)
• Георги Велинов (1980 – 1990)
• Георги Петков (1998 – 2018)
• Георги Георгиев (1989 – 1994)
• Георги Денев (~1971 – ~1978)
• Георги Димитров (1978 – 1988) †
• Георги Иванов – Гонзо (1996 – 2006)
• Георги Илиев (2004 – 2014)
• Георги Йорданов (1983 – 1992)
• Георги Каменски (1968 – 1971)
• Георги Миланов (2011 – )
• Георги Найденов (1955 – 1966) †
• Георги Пеев (1999 – 2011)
• Георги Попов (1964 – 1972)
• Георги Славков (~1980 – ~1988) †
• Георги Соколов (1959 – 1965) †
• Георги Христакиев (1966 – 1973) †
• Георги Чиликов (2002 – 2004)
• Гошо Гинчев (1989 – 1998)
• Даниел Боримиров (1993 – 2005)
• Димитър Бербатов (1999 – 2010)
• Димитър Димов (1959 – 1962) †
• Димитър Иванков (1998 – 2010)
• Димитър Костов (1959 – 1962)
• Димитър Ларгов (1959 – 1967) †
• Димитър Марашлиев (1968 – 1973) †
• Димитър Миланов (1948 – 1959) †
• Димитър Пенев (1965 – 1974)
• Димитър Попов (1993 – 1996)
• Димитър Рангелов (2004 – )
• Димитър Якимов (1960 – 1974)
• Динко Дерменджиев (1962 – 1970) †
• Добромир Жечев (1961 – 1974)
• Добромир Ташков (1952 – 1954) †
• Евгени Янчовски (1961 – 1969)
• Емил Гъргоров (2001 – 2012)
• Емил Костадинов (1988 – 1998)
• Емил Кременлиев (1993 – 1996)
• Живко Господинов (1983 – 1987) †
• Здравко Здравков (1996 – 2004)
• Здравко Лазаров (2003 – 2011)
• Златко Янков (1990 – 1999)
• Златомир Загорчич (1998 – 2004)
• Зоран Янкович (2002 – 2007)
• Иван Вуцов (~1962 – ~1968) †
• Иван Давидов (1965 – 1971) †
• Иван Деянов (1963 – 1969) †
• Иван Димитров (р.1935) (1957 – 1970) †
• Иван Зафиров (1968 – 1980)
• Иван Иванов (р. 1988) (2008 – 2015)
• Иван Колев (1952 – 1966) †
• Ивайло Андонов (1991 – 1997)
• Ивайло Йорданов (1991 – 2000)
• Ивайло Петков (1996 – 2009)
• Ивайло Чочев (2015 – )
• Ивелин Попов (2007 – 2019)
• Илиан Илиев (1991 – 2000)
• Илиан Стоянов (1998 – 2010)
• Илия Вълов (1983 – 1990)
• Илия Кирчев (1957 – 1963) †
• Илиян Киряков (1988 – 1996)
• Иван Турицов (2020 – )
• Йордан Лечков (1989 – 1998)
• Йордан Минев (2008 – 2016)
• Кирил Десподов (2017 – )
• Кирил Ивков (1968 – 1979)
• Кирил Котев (2004 – 2009)
• Кирил Миланов (~1971 – ~1978) †
• Кирил Ракаров (1953 – 1962) †
• Костадин Костадинов (1978 – 1989)
• Красимир Балъков (1988 – 2003)
• Красимир Безински (~1982 – ~1992) †
• Красимир Борисов (1973 – 1979)
• Кристиян Малинов (2015 – )
• Крум Милев (1937 – 1948) †
• Крум Янев (1948 – 1960) †
• Любен Стамболиев (~1937 – ~1943) †
• Любомир Ангелов (1931 – 1940) †
• Любослав Пенев (1987 – 1998)
• Манол Манолов (1950 – 1962) †
• Мариян Христов (1996 – 2007)
• Мартин Камбуров (2004 – 2010)
• Мартин Петров (1999 – 2011)
• Милен Петков (1997 – 2004)
• Милко Гайдарски (1967 – 1973) †
• Михаил Александров (2014 – 2018 )
• Михаил Вълчев (~1980 – ~1988)
• Михаил Гьонин (1967 – 1969)
• Михаил Лозанов (1931 – 1939) †
• Младен Василев (1971 – 1975)
• Наско Сираков (1983 – 1996)
• Никола Ковачев (1956 – 1963) †
• Никола Котков (1961 – 1969) †
• Никола Цанев (~1964 – ~1968) †
• Николай Арабов (1976 – 1986)
• Николай Бодуров (2010 – )
• Николай Илиев (1986 – 1994)
• Николай Михайлов (2006 – )
• Николай Тодоров - Кайзера (1989 – 1994)
• Павел Панов (1971 – 1979) †
• Панайот Панайотов (1952 – 1960) †
• Петко Петков (1970 – 1980)
• Петър Александров (1987 – 1994)
• Петър Аргиров (1947 – 1955) †
• Петър Жеков (1964 – 1973) †
• Петър Занев (2006 – )
• Петър Михтарски (1989 – 1995)
• Петър Петров (р.1961) (1981 – 1987)
• Петър Хубчев (1984 – 1996)
• Пламен Гетов (1985 – 1990)
• Пламен Марков (1978 – 1986)
• Пламен Николов (р.1957) (1978 – 1992)
• Пламен Николов (р.1961) (1991 – 1994)
• Предраг Пажин (2000 – 2004)
• Радослав Здравков (1976 – 1990)
• Радостин Кишишев (1996 – 2009)
• Росен Кирилов (1998 – 2006)
• Румен Горанов (1971 – 1979)
• Руси Гочев (1979 – 1987)
• Сашо Ангелов (1991 – 1995)
• Светослав Дяков (2012 – 2017)
• Симеон Симеонов (1964 – 1974) †
• Симеон Славчев (2013 – 2019)
• Спас Делев (2011 – )
• Спас Джевизов (~1976 – ~1983)
• Спиро Дебърски (1957 – 1965)
• Станимир Стоилов (1992 – 2000)
• Станислав Манолев (2008 – 2018)
• Стефан Абаджиев (1954 – 1965)
• Стефан Аладжов (1969 – 1979)
• Стефан Божков (1946 – 1958) †
• Стефан Величков (~1971 – ~1980)
• Стефан Стайков (~1971 – 1981)
• Стилиян Петров (1998 – 2012)^[31]
• Стойчо Младенов (1978 – 1988)
• Стоян Йорданов (~1968 – ~1973)
• Стойчо Стоилов (~1993 – ~2000)
• Стоян Китов (1961 – 1967)
• Стоян Колев (2002 – 2012)
• Стоян Орманджиев (~1940 – 1949) †
• Страхил Попов (2014 – )
• Тодор Диев (1955 – 1965) †
• Тодор Колев (1967 – 1970)
• Трайчо Спасов (1964 – 1967)
• Трифон Иванов (1988 – 1998) †
• Христо Бонев (1967 – 1979)
• Христо Илиев (1955 – 1963) †
• Христо Йовов (1998 – 2009)
• Христо Колев (1985 – 1990)
• Христо Стоичков (1986 – 1999)
• Цанко Цветанов (1991 – 1996)
• Цветан Веселинов (~1968 – ~1974) †
• Цоньо Василев (1971 – 1977) †
• Чавдар Цветков (1974 – 1981)

Състав

Настоящ състав

Списъкът е обновен след мача срещу отбора на Люксембург на 12.10.2024г.

Мачове и голове обновени последно след срещата с Словения, играна на 8 юни 2024 г.

№	Име	Рождена дата	Мач.	Гол.	Клуб
Вратари
1	Димитър Митов	22.01.1998	3	0	Абърдийн
21	Светослав Вуцов	09.07.2002	6	0	Славия
23	Иван Дюлгеров	15.07.1999	6	0	ЦСКА София
Защитници
3	Живко Атанасов	03.02.1991	6	0	Черно море
4	Ангел Лясков	16.03.1998	2	0	Локомотив Пловдив
5	Алекс Петков	25.07.1999	10	0	Шльонск Вроцлав
6	Валентин Антов	09.11.2000	27	1	Кремонезе
2	Виктор Попов	05.03.2000	15	0	Черно море
15	Симеон Петров	12.01.2000	5	0	Шльонск Вроцлав
18	Християн Петров	24.06.2002	4	0	ЦСКА София
19	Иван Турицов	18.07.1999	19	0	ЦСКА София
Полузащитници
4	Иван Минчев	28.05.1991			Славия
7	Георги Костадинов	07.09.1990	41	3	АПОЕЛ Никозия
16	Васил Панайотов	16.07.1990	2	0	Черно море
13	Фабиан Нюрнбергер	28.07.1999			ШФ Дармщат 98
18	Ивайло Чочев	18.02.1993			ПФК Лудогорец 1945
20	Здравко Димитров	24.08.1998			Бодрум
14	Филип Кръстев	15.10.2001	17	1	ПЕК Зволе
22	Илиан Илиев	20.08.1999	16	0	ЦСКА София
24	Серкан Юсеин	31.03.1996	2	0	Крумовград
Нападатели
8	Радослав Кирилов	29.06.1992	14	2	ЦСКА 1948
9	Александър Колев	08.12.1992	6	0	Левски
10	Георги Минчев	20.04.1995	11	1	Юмраниеспор
11	Кирил Десподов	11.11.1996	49	14	ПАОК Солун
12	Станислав Иванов	16.04.1999			Арда
17	Мартин Минчев	22.04.2001	18	0	Ризеспор

Технически щаб

	Име	Длъжност
	Илиан Илиев	Старши треньор
	Петър Костадинов	Помощник треньор
	Георги Донков	Помощник треньор
	Здравко Здравков	Треньор на вратарите
	Атанас Рибарски	Анализатор
	Ясен Любенов	Фитнес треньор
	Никола Изполджийски	Треньор по възстановяване
	Алекс Михалев	GPS анализатор
	Здравко Таралов	Доктор

Национален отбор на България за всички времена

№	Име	Год.в НО	Мач.	Гол.	СП-М/Г/Кл	ЕП-М/Г/Кл	Ол-М/Г/Кл	В ид.отб-СП/ЕП/Ол	ФГод.№1,2,3 на Б-я / СпГ №1,2,3 на Б-я	Ф-ст № 1 – ФИФА / Ф-ст на Б-я за ХХ в.	ЗлТ / ЗлОб
Вратари
1	Борислав Михайлов	1983 – 1998	102	0	1986 – 4/0/15 1994 – 7/0/4 1998 – 0/0/29	1996 – 3/0/11			1 – 1986; 2 – 1983, 1984
21	Георги Найденов	1955 – 1966	51	0	1962 – 3/0/15 1966 – 2/0/15	1960 – 2/0/9 1964 – 2/0/11	1952 – 0/0/17 1956 – 2/0/3 1960 – 3/0/5		1 – 1959, 1961 2 – 1958
31	Симеон Симеонов	1964 – 1974	34	0	1966 – 1/0/15 1970 – 2/0/13 1974 – 0/0/12	1968 – 1/0/5			1 – 1968
41	Здравко Здравков	1996 – 2004	70	0	1998 – 3/0/29	1996 – 3/0/11 2004 – 3/0/16
Защитници
2	Александър Шаламанов	1963 – 1974	42	1	1966 – 2/0/15 1970 – 3/0/13	1964 – 1/0/11 1968 – 2/0/5		СП 1966	1 – 1963, 1966; 3 – 1967
12	Пламен Николов	1978 – 1988	55	0					1 – 1984; 2 – 1982
22	Кирил Ракаров	1953 – 1962	38	1	1962 – 2/0/15	1960 – 2/0/9	1956 – 3/ /3 1960-3/ /5
32	Емил Кременлиев	1993 – 1996	25	0	1994 – 5/0/4	1996 – 1/0/11
42	Радостин Кишишев	1996 – 2009	83	1	1998 – 3/0/29	1996 – 2/0/11
3	Трифон Иванов	1988 – 1998	76	6	1994 – 6/0/4 1998 – 3/0/29	1996 – 3/0/11			1 – 1996; 2 – 1989, 1997
13	Георги Димитров	1978 – 1988	77	7							ЗлТ1985-29
23	Кирил Ивков	1968 – 1979	44	1	1974 – 3/0/12		1968 – / /2		1 – 1974, 1975
5	Димитър Пенев	1965 – 1974	90	2	1966 – 3/0/15 1970 – 3/0/13 1974 – 3/0/12	1968 – 2/-1/5			1 – 1967, 1971	Б-я ХХв-8
15	Петър Хубчев	1984 – 1996	35	0	1994 – 7/0/4	1996 – 2/0/11			2 – 1993
25	Добромир Жечев	1961 – 1974	73	2	1962 – 1/0/15 1966 – 3/0/15 1970 – 2/0/13 1974 – 0/0/12	1964 – 2/0/11 1968 – 2/0/5			2 – 1970, 1973 3 – 1966
35	Николай Илиев	1986 – 1994	54	5					1 – 1987 2 – 1988
4	Цанко Цветанов	1991 – 1996	40	0	1994 – 6/0/4	1996 – 3/0/11
14	Борис Гаганелов	1963 – 1970	А-51 Б-3 Мл-1 Ю-2	0 1 0 0	1966 – 3/0/15 1970 – 1/0/13	1968 – 2/0/5
24	Стефан Аладжов	1969 – 1979	А-30 Б-1 Мл-9 Ю-7	1 0 1 0	1970 – 1/0/13				1 – 1970
34	Илиян Киряков	1988 – 1996	53	5	1994 – 6/0/4	1996 – 1/0/11
Полузащитници
6	Красимир Балъков	1988 – 2003	92	16	1994 – 7/0/4 1998 – 3/0/29	1996 – 3/0/11		СП 1994	1 – 1995 2 – 1996, 2002 3 – 1994	Б-я ХХв-5	ЗлТ1994-16
16	Стилиян Петров	1998 – 2011	106	8		2004 – 3/0/16			1 – 2003 2 – 2000, 2001, 2005, 2009 3 – 2002, 2006
26	Златко Янков	1989 – 1999	80	4	1994 – 6/0/4 1998 – 2/0/29	1996 – 3/0/11			3 – 1997
10	Христо Бонев	1967 – 1979	96	47	1970 – 3/1/13 1974 – 3/1/12	1968 – 1/0/5			1 – 1969, 1972, 1973 3 – 1974	Б-я ХХв-3	ЗлТ: 1972 – 11; 1973 – 12; 1974 – 15; 1975 – 17
30	Йордан Лечков	1989 – 1998	45	5	1994 – 5/2/4	1996 – 3/0/11			2 – 1994		ЗлТ1994-13
43	Даниел Боримиров	1993 – 2005	69	5	1994 – 4/1/4 1998 – 3/0/29	1996 – 3/0/11 2004 – 1/0/16
28	Ивайло Йорданов	1991 – 2000	50	3	1994 – 5/0/4 1998 – 2/0/29	1996 – 3/0/11			1 – 1998
36	Аян Садъков	1981 – 1991	А-79 Мл-25 Ю-40	9 9 15	1986 – 4/0/15				3 – 1986
Нападатели
7	Емил Костадинов	1988 – 1998	69	26	1994 – 7/0/4 1998 – 3/1/29	1996 – 2/0/11			1 – 1993 3 – 1992, 1995	Б-я ХХв-9	ЗлТ1993-8
8	Христо Стоичков	1987 – 1999	83	37	1994 – 7/6/4 1998 – 3/0/29	1996 – 3/3/11		СП 1994/ ЕП 1996	1 – 1989÷1992 и 1994; 2 – 1995; 3 – 1993, 1996 и 2000 / СпГ:1 – 1994; 3 – 1992	ФИФА1994-1 Б-я ХХв-2	ЗлОб-1990 ЗлТ: 1994 – 1; 1992 – 2(СрТ); 1993 – 12; 1991 – 13
9	Георги Аспарухов	1962 – 1970	50	19	1962 – 1/1/15 1966 – 3/1/15 1970 – 3/0/13	1964 – 2/0/11 1968 – 2/0/5			1 – 1965 2 – 1964, 1966 и 1968/ СпГ:1 – 1965	Б-я ХХв-1	ЗлТ: 1965 – 8; 1966 – 14; 1968 – 14
11	Димитър Бербатов	1999 – 2010	А-79 Мл3 Ю-2	48 3 2		2004 – 3/0/16			1 – 2002, 2004, 2005 и 2007÷2010; 2 – 2006, 2014; 3 – 1999, 2001, 2011		ЗлТ2007-30
17	Иван Колев	1950 – 1963	75	25	1962 – 3/0/15 1966 – 2/0/15	1960 – 2/0/9 1964 – 2/0/11	1952 – / /17 1956 – / /3 1960 – / /5		1 – 1956, 1962 2 – 1955, 1959	Б-я ХХв-7	ЗлТ:1956 – 9; 1958 – 19; 1959 – 13; 1960 – 16
18	Димитър Якимов	1962 – 1973	67	9	1962 – 1/0/15 1966 – 3/0/15 1970 – 2/0/13	1960 – 1/0/9 1964 – 2/1/11 1968 – 2/0/5	1960 – / /5		3 – 1961, 1968, 1969, 1970	Б-я ХХв-4
19	Петър Жеков	1963 – 1972	44	25	1966 – 1/0/15 1970 – 1/0/13	1968 – 1/1/5	1968 – / /2		2 – 1969		ЗлОб-1969 СрОб-1970 БрОб-1973 ЗлТ1969-9
20	Наско Сираков	1983 – 1996	79	23	1986 – 4/1/15 1994 – 7/1/4	1996 – 1/0/11			2 – 1986; 3 – 1987	Б-я ХХв-10
29	Атанас Михайлов	1967 – 1979	А-45 Б-2 Мл-46 Ю-3	23 1 31 1	1974 – 3/0/12		1968 – / /2		1 – 1979; 2 – 1977
37	Мартин Петров	1999 – 2011	90	20		2004 – 3/0/16			1 – 2006 2 – 2007 3 – 2003, 2004
38	Димитър Миланов	1948 – 1959	39	20			1952 – / /17 1956 – / /3
33	Динко Дерменджиев	1966 – 1977	58	19	1962 – 2/0/15 1966 – 2/0/15 1970 – 2/1/13	1968 – 2/1/5
39	Любослав Пенев	1987 – 1998	62	14	1998 – 3/0/29	1996 – 3/-1/11			1 – 1988
40	Никола Котков	1961 – 1969	А-26 Б-10	12 8	1966 – 1/0/15	1968 – 1/1/5			1 – 1964; 2 – 1967	Б-я ХХв-6	ЗлТ1967-25
27	Тодор Диев	1955 – 1965	55	16	1962 – 1/0/15	1960 – 1/0/9 1964 – 1/1/11	1952 – / /17 1956 – / /3 1960 – / /5
44	Павел Панов	1971 – 1979	А-44 Б-3 Мл-31 Ю-28	13 1 14 11	1974 – 3/0/12	1969 Ю-1			1 – 1977 2 – 1975 3 – 1976

• Този раздел се нуждае от допълване на някои данни и завършване. Разширеният състав включва 44 футболисти – по 3 – 4 на всеки пост, подбрани от списъците в предишните раздели според изявите им в националния отбор на България и международни награди. Отчитат се годините, през които футболистът е играл в националния отбор (НО), изиграните мачове и отбелязаните голове в А-отбора, а също и тези в Б-, Младежкия (Мл) и Юношеския (Ю) национален отбор; годините, мачовете (М), головете (Г) и класирането (Кл) на финали на Световно първенство (СП), Европейско първенство (ЕП) и Олимпийски игри (Ол); включване в идеалния отбор на СП, ЕП, Ол; избирането за Футболист № 1, 2, 3 на годината в България (ФГод на Б-я) / Спортист № 1, 2, 3 на годината в България (СпГ на Б-я); футболист № 1 на ФИФА / призьор в класацията (1 – 10 място) за Най-добър футболист на България за XX век (Б-я ХХв); награди „Златна топка/“Златна обувка".

Идеален отбор на България за всички времена

През 2011 г. сайтът Webcafe.bg провежда анкета сред читателите, които определят чрез гласуване следния идеален отбор на България за всички времена:^[32]

№	Име	Рождена дата	Мач.	Гол.	Клуб
Вратар
1	Борислав Михайлов	12.02.1963	102	0	Левски София, Белененсеш, Мюлуз, Ботев Пловдив, Рединг, Славия София
Защитници
2	Александър Шаламанов	04.09.1941	42	0	Славия София
3	Трифон Иванов	27.07.1965	76	6	Етър Велико Търново, ЦСКА София, Бетис, Ньошател Ксамакс, Рапид Виена, Аустрия Виена
4	Цанко Цветанов	06.01.1970	40	0	Етър Велико Търново, Левски София, Валдхоф Манхайм, Абърдийн
5	Димитър Пенев	12.07.1945	90	2	Локомотив София, ЦСКА София
Полузащитници
6	Стилиян Петров	05.07.1979	106	8	ЦСКА София, Селтик, Астън Вила
8	Красимир Балъков	29.03.1966	92	16	Етър Велико Търново, Спортинг Лисабон, Щутгарт
10	Димитър Якимов	12.08.1941	67	9	Септември София, ЦСКА София
Нападатели
7	Емил Костадинов	12.08.1967	70	27	ЦСКА София, Порто, Депортиво Ла Коруня, Байерн Мюнхен, Фенербахче, УАНЛ Тигрес
9	Георги Аспарухов	04.05.1943	49	19	Ботев Пловдив, Левски София
11	Христо Стоичков	08.02.1966	83	37	ЦСКА София, Барселона, Парма, Кашива Рейсол

Натурализирани футболисти

	Футболист	Мача	Гола	Период
Руска империя	Фридрих Клюд	1	0	1927
Чехословакия	Карел Буркерт	1	?	1934
Италия	Амедео Клева	2	?	1948 – 1950
Югославия	Драголюб Симонович	1	0	1998
Югославия	Предраг Пажин	32	0	2000 – 2004
Югославия	Зоран Янкович	30	2	2002 – 2007
Югославия	Златомир Загорчич	23	0	1998 – 2004
Бразилия	Тиаго Силва	1	0	2006
Хърватия	Игор Томашич	16	0	2006 – 2009
Бразилия	Лусио Вагнер	15	0	2006 – 2009
Бразилия	Маркиньос	6	0	2011 – 2014
Сърбия	Иван Чворович	1	0	2012 – 2014
Бразилия	Марселиньо	11	2	2016 – 2019
Бразилия	Вандерсон	6	0	2019 – 2020
Бразилия	Сисиньо	7	0	2020

Форма

Домакини 1922–1950 1950–1985 1985–1992 1992—1993 СП-1994 ЕП-1996 СП-1998 ЕП-2004 2004—2007 2007—2009 2009—2011 2011—2012 2012—2014 2014—2016 2017—2018 2018—2020 2020—2023

Гости 1922—1950 1950—1985 1985—1992 1982—1993 СП-1994 ЕП-1996 СП-1998 ЕП-2004 2004—2007 2007—2009 2009—2011 2011—2012 2012—2014 2014—2016 2017—2018 2018—2020 2020—2023

Вратарска Домакини Гости

Екипировка Адидас (1924 – 1994) Пума (1995 – 2010) Капа (2011 – 2014) Хома (2014 – 2022) Макрон (2023 – )

Вижте също

• Списък на срещите на националния отбор по футбол на България
• Треньори на националния отбор по футбол на България

Източници

1. Световна класация на националните отбори на ФИФА (англ.).
2. World Football Elo Ratings, световна класация на ФИФА.
3. FIFA Ranking // FIFA Ranking from 13 June 1995. football24.info. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
4. FIFA Ranking // FIFA Ranking from 11 April – 9 May 2012. football24.info. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
5. Българският футбол чества исторически годишнини на фона на нерадостна реалност // БНР. Посетен на 17 декември 2014.
6. Гана Футбол // sporta.bg. Архивиран от оригинала на 2015-01-10. Посетен на 17 декември 2014.
7. 46 години от най-голямата победа на националния отбор // blitz.bg. Посетен на 17 декември 2014.
8. Footballdatabase // Footballdatabase.eu. Посетен на 17 декември 2014. (на английски)
9. Извън финалния турнир с 4 отбора.
10. Национален отбор // За БФС – История. bfunion.bg. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 13 юни 2015. Българският футболен съюз е асоциация на футболните клубове в България. Основан е на 27 юни 1985 в София.
11. Bulgaria Bulgarian Football Union // Associations. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
12. Developing football in Bulgaria // Timeline > Association history. uefa.com. Посетен на 14 ноември 2023. (на английски)
13. Националите по футбол ще са далеч от София през цялата 2023 г., в. „Сега“, 18 януари 2023.
14. Националният стадион формално е в София, а реално - в Разград, в. „Сега“, 18 януари 2023.
15. 1994 FIFA World Cup USA – Bulgaria // Teams – Bulgaria – Matches. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
16. Друмчев, Филип. „От скрина“: Земетръсните месеци в българския футбол // От скрина. sportal.bg, 28 октомври 2014. Посетен на 20 юни 2015. На 10 септември 1997 г. България се класира за седми път на световни футболни финали. Победата над Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София праща националите на първенството във Франция.
17. Bulgaria team profile // UEFA.com > Teams & players > Teams > Team > Bulgaria > Profile. uefa.com. Посетен на 25 юни 2016. (на английски)
18. Olympic Football Tournament Melbourne 1956 // Overview. Посетен на 13 юни 2015. Bulgaria, won their first Olympic football medal, blanking India in the third-place match, 3 – 0, as Todor Diev scored twice. (на английски)
19. Olympic Football Tournament Mexico City 1968 // Overview. fifa.com. Посетен на 13 юни 2015. Bulgaria, who gained the semi-finals only after a coin toss, scored first, but the Hungarians took control with two goals by Ivan Menczel and Antal Dunai within a minute late in the first half. The game quickly deteriorated as referee Diego DeLeo red-carded Bulgarian forward Tzevan Dimitrov for rough play. Atanas Christov kicked the ball at DeLeo and was also ejected. Kiril Ivkov was thrown out and Bulgaria were forced to play with eight players as fans again threw cushions onto the field in what turned into a 4 – 1 Hungarian triumph. (на английски)
20. Balkan Cup (for Nations) // Palmares. rsssf.com. Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
21. FIFA World Cup™ All Time Statistics
22. World Football Elo Ratings: Bulgaria, посетен на 26 май 2017 г.
23. Български национален отбор по футбол – история (официален уебсайт; Посетен на 12.09.2012 г.)
24. Топ 10: Големите футболисти, които не станаха „Футболист на годината“ – Станил Йотов, sportcafe/bg-futbol, 9 януари 2017, 08:45 ч. (обновена на 11 януари 2017, 17:16 ч.).
25. 1962 FIFA World Cup Chile – Groups, Group 4.
26. Снимка на отбора 1994 г.
27. Единодушно приеха Петев за нов селекционер на България, 17 декември 2014
28. Класиране Световни квалификации - Катар 2022 Квалификации за Мондиал 2022 (зона Европа) Група Група C - световни квалификации, Топ Спорт, ноември 2021.
29. Любомир Ангелов – fccska.com
30. Hristo Bonev – Goals in International Matches
31. Novsport.com – Стилиян Петров се отказа от футбола // Novsport.com. Посетен на 11 май 2013.
32. Идеалният отбор на България

Външни препратки

• Официална страница на националния отбор
• Всички мачове на българския национален отбор
• Български футболен съюз
• Футболни новини и резултати
• Български футболни мачове на запис
• Идеалният отбор на България
• RSSSF архив на резултати от 1924 г. насам – на английски език
• RSSSF архив на футболистите с най-много мачове и на голмайсторите – на английски език
• Planet World Cup архив на резултатите от Световни първенства – на английски език
• Planet World Cup архив от съставите на отборите, играли на Световни първенства – на английски език
• Planet World Cup архив на резултатите от квалификациите на Световни първенства – на английски език
• UEFA.com, история на финалите на Европейски първенства по футбол – на руски език

Национален отбор по футбол на България п б р
Мъжки национален отбор • Младежки национален отбор • Женски национален отбор
Участие на Световни първенства по футбол
1930 • 1934 • 1938 • 1950 • 1954 • 1958 • 1962 • 1966 • 1970 • 1974 • 1978 • 1982 • 1986 • 1990 1994 • 1998 • 2002 • 2006 • 2010 • 2014 • 2018
Участие на Европейски първенства по футбол
1960 • 1964 • 1968 • 1972 • 1976 • 1980 • 1984 • 1988 • 1992 • 1996 • 2000 • 2004 • 2008 • 2012 • 2016 • 2020
Участие на Летни олимпийски игри (футболен турнир)
1924 • 1952 • 1956 • 1960 • 1968
Участие на Балканската национална купа
1929/31 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934/35 • 1935 • 1936 • 1946 • 1947 • 1948 • 1973/76 • 1977/80