Национален отбор по футбол на Аржентина

Националният отбор по футбол на Аржентина представя своята страна на международните турнири и мачове по футбол. Управлява се от Аржентинската асоциация по футбол – главен ръководещ футболен орган на страната. Асоциацията е член на ФИФА от 1912 година и член на КОНМЕБОЛ от 1916 година.

Аржентина
Прякор(и)	Белите и небесно-сините („Албиселесте“), „Гаучосите“
Асоциация	Футболна асоциация на Аржентина Asociación del Fútbol Argentino
Треньор	Лионел Скалони
Капитан	Лионел Меси
Най-много мачове	Лионел Меси (189)
Най-много голове	Лионел Меси (112) [1]
Стадион	Ел Монументал Естадио Алберто Х. Армандо
ФИФА код	ARG
Домакин Гост
Класиране
Последно	1 (=) (19.7.2024) [2]
Най-високо	1 (март 2007 г., октомври 2007 – юни 2008 г., юли – октомври 2015 г., април 2016 – април 2017 г., април 2023 г. – )
Най-ниско	24 (август 1996)
Първи мач
Уругвай 2 – 3 Аржентина (Монтевидео, Уругвай; 16 май 1901)
Най-голяма победа
Аржентина 12 – 0 Еквадор (Монтевидео, Уругвай; 22 януари 1942)
Най-голяма загуба
Чехословакия 6 – 1 Аржентина (Хелсингбори, Швеция; 15 юни 1958) Уругвай 5 – 0 Аржентина (Гуаякил, Еквадор; 16 декември 1959) Аржентина 0 – 5 Колумбия (Буенос Айрес, Аржентина; 5 септември 1993) Боливия 6 – 1 Аржентина (Ла Пас, Боливия; 1 април 2009) Испания 6 – 1 Аржентина (Мадрид, Испания; 27 март 2018)
Световно първенство по футбол
Участия	19 (първо през 1930)
Най-голям успех	Шампион – 1978, 1986, 2022
Копа Америка
Участия	44 (първо през 1916)
Най-голям успех	Шампион – 1921, 1925, 1927, 1929, 1937, 1941, 1945, 1946, 1947, 1955, 1957, 1959, 1991, 1993, 2021, 2024
Купа на Конфедерациите
Участия	3 (първо през 1992)
Най-голям успех	Шампион – 1992
Национален отбор по футбол на Аржентина в Общомедия

Отборът на Аржентина е един от най-титулуваните в света: 3 пъти е световен шампион (1978, 1986, 2022) и 3 пъти – световен вицешампион (1930, 1990, 2014); 2 пъти е олимпийски шампион (златни медали от олимпиадите в Атина 2004 г., Пекин 2008 г.) и 2 пъти олимпийски вицешампион (сребърни медали от Амстердам 1928 г., Атланта 1996 г.).

Аржентина е държавата с най-големи успехи в континенталното първенство на Америка. Националният отбор е печелил 16 пъти Копа Америка и 15 пъти е бил втори в турнира. И двете постижения са рекорди. Аржентина е спечелила в Копа Америка най-много точки и най-много победи, с чувствителен аванс пред втория Уругвай. Отборът на Аржентина е отбелязал най-много голове, има най-добра голова разлика и най-висока успеваемост в мачовете от първенството с много голяма преднина пред втория.

Лионел Меси е играчът с най-много мачове за Аржентина и най-добрият голмайстор за всички времена на отбора

История

Първия си мач отборът на Аржентина играе с Уругвай на 16 май 1901 г. като гост и печели с 3:2 ^[3]. На 20 юли 1902 г. Аржентина играе първия си официален мач – отново като гост в Монтевидео срещу Уругвай ^[4][5].

Футболистите от отбора на Аржентина преди първия си официален мач, 20 юли 1902 година

Аржентинският отбор в този мач е в състав: Хосе Бурка Лаофориас („Баракас“), Уилям Лесли („Килмс“), Валтер Бухенън („Алумни“), Едуардо Патрисио Дуган („Белграно“), Карлос Х. Бученан („Алумни“), Ернесто Браун („Алумни“), Едуард О. Морган („Килмс“), Хуан Хосе Мур (капитан) („Алумни“), Хуан О. Андерсън („Ломас“), Карлос Едгар Дикинсън („Белграно“), Хорхе Браун („Алумни“). Аржентина убедително побеждава Уругвай с резултат 6:0. Головете вкарват Дикинсон, Аримало, Морган, Карве Уриосте, Андерсон и Х. Браун. ^[6] Този мач е първият международен мач, изигран извън британските граници. Трябва да се отбележи, че Аржентина и Уругвай имат и рекорда за броя на изиграните мачове между двете страни. В богатата си история тези два отбора са се срещали повече от 180 пъти. ^[7]
През 1912 г. Аржентина става член на ФИФА и от 1916 г. е член на КОНМЕБОЛ. Първият успех, който Аржентина постига през 1916 г., е спечелен сребърен медал на първото южноамериканско континентално първенство. Една победа (6:1 срещу Чили) и две равенства (срещу Бразилия и Уругвай) са достатъчни само за втората позиция и сребро, докато златото е спечелено от Уругвай. ^[8]

Аржентина – вицешампион на първото официално първенство Копа Америка, 1916 г., преди победата над Мексико с 6:1. Прави: Армандо Рейес, Франциско Олазар, Хуан Доминго Браун, Гуиди, Гердиомо Бадарако, Педро Mартинес. Клекнали: Хуан Перинети, Карлос Уилсън, Алберто Марковекчио (носи шапка), Алберто Oхако, Адолфо Хейсингер

Аржентина печели първия златен медал на шампионата на Южна Америка през 1921 г. като домакин в Буенос Айрес, след като има дотогава три сребърни и един бронзов. Аржентинците спечелват първото място с три победи от три мача без допуснат гол ^[9]. Те завоюват следващия златен медал след четири години, отново като организатори на турнира ^[10]. През следващата година взимат сребро ^[11], а първото си злато извън границите си завоюват в Перу ^[12].

Аржентина – шампион на Южна Америка, 1921 г., преди победата над Мексико с 6:1. Прави: Тесориер, Делавале, Солари, Алфредо Лопес, Бързоти, Цели; Клекнали: Каломино, Либонати, Габино Соса, Ечеверия, Чавин

До 1928 година отборът на Аржентина играе само в Южна Америка. Първият мач извън родния континент провежда в Лисабон с отбора на Португалия (0:0).

Отборът на Аржентина, световен вицешампион от 1930 г., преди мача срещу Мексико.
Отзад: Франсиско Олазар (треньор), Карлос Пеучеле, Хосе Дела Торе, Адолфо Зумезу, Фернандо Патерностер, Алберто Чивидини, Родолфо Орландини;
Отпред: Франсис Варало, Гилермо Стабиле, Ангел Босио, Атилио Демария, Карлос Спадаро

Световно първенство

Аржентина е участвала на 16 световни първенства по футбол, като дебютира още на първото първенство, проведено в Уругвай през 1930 г. Там тя играе финал с домакините, който губи с 2:4. По-късно за тази загуба аржентинците обвиняват съдията Лангенус, който според безпристрастните наблюдатели е свирил мача отлично. ^[13] Треньори са Франсиско Олазар и Хуан Хосе Трамутола, а звездата на отбора е Гилермо Стабиле, който става голмайстор на първенството с 8 гола.

През 1978 г. Аржентина е домакин на 11-о Световно първенство по футбол и на родна земя печели първата си световна титла по футбол. За да играе на финал, трябва да победи в последния мач от полуфиналните групи Перу с повече от 4 гола тъй като има равни показатели с Бразилия. Мачът завършва 6:0 за Аржентина и тя е на финал, а Бразилия отива на мач за трето място.

Отборът на Аржентина, световен шампион от 1978 г.. Отзад: Пасарела, Бертони, Олгин, Тарантини, Кемпес, Филиол. Отпред: Галего, Ардилес, Луке, Ортис, Луис Галван.

Марио Кемпес, голмайстор и най-добър играч на първенството 1978 г.

На финала срещу Нидерландия без Кройф домакините водят с 1:0 с гол на Кемпес през половината време на мача. Тоталният натиск на холандците води до гол с глава на Нанинга и удар в страничната греда на Хаан през последните 10 минути на редовното време. В продълженията аржентинците, подкрепяни от собствената публика, вкарват 2 гола и завоюват купата. Треньор тогава е Сесар Луис Меноти, а звездата на отбора е Марио Кемпес, който отбелязва 2 от трите гола на финала и става голмайстор на първенството.

На откриването на първенството в Испания през 1982 г. в най-посетения мач пред 95500 зрители на стадион Ноу Камп в Барселона, световните шампиони губят от Белгия с 0:1. Следва убедителна победа над Унгария с 4:1 и тук изгрява звездата на Диего Марадона, който вкарва 2 гола. Аржентина остава втора в предварителната група и се класира за втория кръг, но там попада в най-трудната група, губи и двата мача от фаворитите Италия (1:2) и Бразилия (1:3) и отпада от борбата. В срещата с Бразилия Марадона е изгонен с червен картон. Треньорът Меноти е запазил шампионското ядро на тима от преди 4 години начело с капитана Пасарела, който се е върнал към ролята си на атакуващ защитник и вкарва 2 гола, по колкото имат Бертони и Диас. Голмайсторът на последния шампионат Кемпес не е във форма и не отбелязва нито един гол, а в последните два мача е сменен. Като цяло отборът не е на шампионското ниво от предишното първенство. Появява се противоречие между Пасарела и Марадона, който започва да се стреми да го измести и да се наложи над всички като капитан. Отборът е разделен на два лагера около двамата лидери. Меноти така и не успява да разреши спора им. От следващата година треньор става Карлос Билардо, който налага по-защѝтен стил на игра и почти престава да включва в отбора Пасарела. Залага на Марадона, който се превръща в новия мотор на тима, но не успява да го класира за следващия мондиал без Пасарела. ^[14]

В квалификационната група за първенството през 1986 г. в Мексико Аржентина изпада в трудно положение пред опасността да изгуби и двата мача със съперника за първото място Перу и да не се класира директно. Под натиска на феновете Билардо извиква Пасарела в отбора за втория мач. При губещ резултат 1:2 на почивката като домакин, треньорът пуска Пасарела в игра през второто полувреме. Той атакува като дясно крило в 81-та минута и след голов удар и рикошет изравнява резултата, с което директно класира Аржентина за първенството.

Марадона и Пасарела преди СП в Мексико, 1986 г.

Личният конфликт между Пасарела и Марадона ескалира и преди началото на шампионата става открит с взаимни обвинения в неетичност. Според Марадона, Пасарела го обвинява в наркомания, а той него – в похождения и доносничество. Пасарела не коментира публично скандала. За разлика отпреди четири години, вече целият отбор е на страната на Марадона. ^[14]

На финалния турнир Пасарела e в отбора, но треньорът не го пуска в игра и на негово място като централен защитник сполучливо играе Хосе Браун, а капитан на тима е Марадона. Отборът е много добре балансиран, играе силно и тактически зряло във всички срещи, а Марадона навлиза във върхова форма в стадия на директните елиминации. И трите последни мача на Аржентина (четвъртфинал, полуфинал и финал) се играят на препълнения стадион „Ацтека“ пред рекордните 114600 зрители. Марадона отбелязва всички голове в началото на второто полувреме в двата мача – на четвъртфинала срещу Англия (2:1) и на полуфинала срещу Белгия (2:0). Най-запомнящият се мач е четвъртфиналът между Аржентина и Англия. Марадона открива резултата с гол получил прозвището „Божията ръка“, а вторият му гол е обявен за „Гол на ХХ век“.

Марадона преодолява половината английски отбор и вкарва най-хубавия гол в цялата история в мача Аржентина – Англия 2:1, 1986 г.

Отборът на Аржентина – световен шампион от първенството в Мексико, 1986 г. Прави: Батиста, Кучуфо, Гарé, Пумпиду, Браун, Руджери и Диего Марадона. Клекнали: Буручага, Джусти, Борджи и Валдано

Марадона с купата, спечелена от Аржентина на СП в Мексико, 1986 г.

На финала срещу Германия през първото полувреме Аржентина повежда с 1:0 с гол на Браун, който се доказва за титулярно място. През второто полувреме Валдано увеличава на 2:0 и аржентинците запазват резултата още 19 минути. Германците усилват натиска и за 8 минути изравняват след ъглови удари, но Марадона след 3 минути организира бърза контраатака като с идеален пас от центъра извежда Буручага вдясно сам срещу вратаря Шумахер и той вкарва победния гол 7 минути преди края ^[15]. Аржентина побеждава с 3:2 и печели своята втора световна титла. Марадона е награден със "Златната топка за най-добър играч на първенството. Пасарела става единственият аржентински футболист, който е двукратен световен шампион. Треньор на аржентинците, спечелили световната купа, е Карлос Билардо, един от най-успешните треньори на националния отбор.
Почти същият състав достига до финала и 4 години по-късно на шампионата в Италия, но този път Германия взема реванш с 1:0 след гол от несъществуваща дузпа в края на мача и за втори път аржентинците остават със сребърните медали от световно първенство по футбол.

На Мондиала в САЩ през 1994 г. Марадона е отново в отбора, отбелязва гол за победата над Нигерия, но положителна допинг-проба след мача го изважда от състава за последния двубой в групата. В него България побеждава световните вицешампиони с 2:0. Те се класират трети в групата и на осминафинала отпадат от Румъния с 2:3. Най-добрият футболист на тима е Фернандо Редондо, който попада сред резервите в идеалния отбор на първенството.
В същия отбор на следващия шампионат във Франция 1998 не е включен аржентинец, макар че Габриел Батистута е втори сред голмайсторите на турнира. Екипът на Аржентина получава гол в предпоследната минута на четвъртфинала с Нидерландия и отпада от борбата.
Световното първенство през 2002 г. e най-неуспешното за Аржентина. След като е сочен за фаворит преди началото, тимът печели само първия мач в групата и отпада като заема 18-о място.

Отборът на Аржентина на 9.2.2011 г. преди приятелски мач с Португалия – Горен ред: Лукас Биля, Серхио Ромеро, Маркос Рохо, Николас Бурдисо и Есекиел Лавеци. Долен ред: Лионел Меси, Анхел Ди Мария, Хавиер Санети, Естебан Камбиасо Евер Банега и Хавиер Масчерано

На следващите 3 шампионата аржентинският отбор отпада от този на Германия. През 2006 г. завършва наравно 1:1 срещу домакините на четвъртфинала, но при дузпите отстъпва с 2:4. Роберто Аяла и Ернан Креспо са сред 23-та най-добри играчи на турнира. На следващия Мондиал 2010 в ЮАР срещу същия съперник отново на четвъртфинал губи с 0:4.
Световното първенство през 2014 г. в Бразилия е едно от най-успешните за отбора на „гаучосите“. След минимални победи в първите 5 мача, в оспорвани и равностойни двубои Аржентина завършва наравно 0:0 на полуфинала срещу Нидерландия след продължения и на финала срещу Германия в редовното време на финала. И двата мача са с много високо качество на футбола. Полуфинала Аржентина печели с 4:2 след дузпи, а финала губи с 0:1 след продължения и така завоюва за трети път сребърни медали от световно първенство. Лионел Меси е награден със Златната топка за най-добър играч на първенството, а защитникът Маркос Рохо е избран в идеалния символичен отбор на турнира.

На шампионата в Русия през 2018 г. Аржентина достига до осминафинала, където отпада с 3:4 от бъдещия шампион Франция.

В първата среща от финалния турнир на СП през 2022 г. в Катар отборът изненадващо губи от Саудитска Арабия с 1:2. Загубата мобилизира отбора и той подобрява играта си по възходяща линия докрая на първенството: победи над Мексико и Полша с по 2:0 и първо място в групата, на осминафинала 2:1 срещу Австралия, на четвъртфинала с Нидерландия 2:2 след продължения и 4:3 с дузпи, на полуфинала 3:0 срещу вицешампиона Хърватия. В един от най-силните световни футболни финали срещу действащия шампион Франция аржентинците надделяват през първото полувреме и повеждат с 2:0, но към края на мача за 2 минути допускат изравняване; отново повеждат в продълженията, но завършват 3:3. Реализират първите четири дузпи, спасяват една и след френски удар в гредата Аржентина побеждава с 4:2 и за трети път става световен шампион. Капитанът Лионел Меси на 35 години за пръв път вдига Световната купа и става първият футболист, награждаван 2 пъти със Златната топка за най-добър играч на първенството. Вратарят Емилиано Мартинес е награден със Златната ръкавица за най-добър вратар, а Енцо Фернандес – с наградата за най-добър млад футболист на шампионата.

Лионел Меси – Златна топка за най-добър играч на СП 2022

Енцо Фернандес – награда за най-добър млад футболист на СП 2022

Емилиано Мартинес – Златна ръкавица за най-добър вратар на СП 2022 г.

Представяне на големите форуми

Световни първенства

Финални турнири за Световно първенства										Квалификации за световно първенство
Год.	Кръг	Позиция	М	П	Р *	З	ВГ	ДГ		М	П	Р	З	ВГ	ДГ
1930	Финал	2	5	4	0	1	18	9		–	–	–	–	–	–
1934	Групова фаза	9	1	0	0	1	2	3		–	–	–	–	–	–
1938	Отказва се									Отказва се
1950
1954
1958	Групова фаза	13	3	1	0	2	5	10		4	3	0	1	10	2
1962	Групова фаза	10	3	1	1	1	2	3		2	2	0	0	11	3
1966	1/4 финал	5	4	2	1	1	4	2		4	3	1	0	9	2
1970	Не се класира									4	1	1	2	4	6
1974	Групова фаза	8	6	1	2	3	9	12		4	3	1	0	9	2
1978	Шампион	1	7	5	1	1	15	4		–	–	–	–	–	–
1982	Групова фаза	11	5	2	0	3	8	7		–	–	–	–	–	–
1986	Шампион	1	7	6	1	0	14	5		6	4	1	1	12	6
1990	Финал	2	7	2	3	2	5	4		–	–	–	–	–	–
1994	1/8 финал	10	4	2	0	2	8	6		8	4	2	2	9	10
1998	1/4 финал	6	5	3	1	1	10	4		16	8	6	2	23	13
2002	Групова фаза	18	3	1	1	1	2	2		18	13	4	1	42	15
2006	1/4 финал	6	5	3	2	0	11	3		18	10	4	4	29	17
2010	1/4 финал	5	5	4	0	1	10	6		18	8	4	6	23	20
2014	Финал	2	7	5	1	1	8	4		13	7	5	1	25	9
2018	1/8 финал	16	4	1	1	2	6	9		18	7	7	4	19	16
2022	Шампион	1	7	4	2	1	15	8		17	11	6	0	27	8
2026	TBD									5	4	0	1	7	2
2030	TBD									TBD
2034	TBD									TBD
Oбщо	3, 3	18/22	88	47	17	24	152	101		158	90	42	26	269	137

Купата на Америка

До 2021 г. включително отборът на Аржентина участва в 43 от 47-те турнира за Купата на Америка, като от 187 мача има 120 победи, 35 мача наравно и 33 загуби. Не участва в Перу през 1939 г., в Бразилия през 1949 г., в Перу през 1953 г. и в Колумбия през 2001 г. Аржентина е на първо място по броя на спечелените точки (147) и техния относителен дял спрямо максимално възможния (70,4 %), броя на спечелените мачове (120), отношение победи/загуби (3,63), вкарани голове (473) и голова разлика (+291). Отборът е първи по броя на спечелените титли (16/15), първи (заедно с Уругвай) по броя на спечелените сребърни медали (15) и втори след Уругвай по броя на участията (43/45) и изиграните мачове (201/206).

През 2021 г. Аржентина спечелва Купата на Америка след като побеждава на финала домакина Бразилия с 1:0 с гол на Анхел ди Мария. Това е първата спечелена купа с отбора на регионални и световни първенства за капитана Лионел Меси. През 2024 г. Аржентина отново печели турнира след като побеждава на финала Колумбия с 1:0 с гол на Лаутаро Мартинес.

Година	Класиране – място	Мачове	Победи	Равни	Загуби	Вкарани голове	Допуснати голове
1916	2	3	2	1	0	6	1
1917	2	3	2	0	1	5	3
1919	3	3	2	1	0	7	7
1920	2	3	1	2	0	4	2
1921	1	3	3	0	0	5	0
1922	4	4	2	0	2	6	3
1923	2	3	2	0	1	6	6
1924	2	3	1	2	0	2	0
1925	1	4	3	1	0	11	4
1926	2	4	2	1	1	14	3
1927	1	3	3	0	0	15	4
1929	1	3	3	0	0	9	1
1935	2	3	2	0	1	8	5
1937	1	5	4	0	1	12	5
1941	1	4	4	0	0	10	2
1942	2	6	5	0	1	21	6
1945	1	6	5	1	0	22	5
1946	1	5	5	0	0	17	3
1947	1	7	6	1	0	28	4
1955	1	5	4	1	0	18	6
1956	3	5	3	0	2	5	3
1957	1	6	5	0	1	25	6
1959	1	6	5	1	0	19	5
1959	2	4	2	1	1	9	9
1963	3	6	3	1	2	15	10
1967	2	5	4	0	1	12	3
1975	5	4	2	0	2	17	4
1979	5	4	1	1	2	7	6
1983	5	4	1	3	0	5	4
1987	4	4	1	1	2	5	4
1989	3	7	2	3	2	2	4
1991	1	7	6	1	0	16	6
1993	1	6	4	2	0	6	4
1995	1/4 финал	4	2	0	2	8	6
1997	1/4 финал	4	1	2	1	4	3
1999	1/4 финал	4	2	0	2	6	6
2004	2	6	4	0	2	16	6
2007	2	6	4	0	2	16	6
2011	1/4 финал	4	1	3	0	5	2
2015	2	6	3	3	0	10	3
2016	2	6	5	1	0	18	2
2019	3	6	3	1	2	7	6
2021	1	6	5	2	0	12	3
2024	1

Известни футболисти

• Абел Балбо 1988 – 1998
• Алехандро Сабеля 1983
• Алфио Базиле 1968 – 1973
• Алфредо Ди Стефано 1947
• Амадео Карисо 1954 – 1964
• Андрес д'Алесандро 2003 – 2011
• Антонио Анджелило 1955 – 1957
• Анхел Ди Мария 2008 –
• Ариел Ортега 1993 – 2010
• Габриел Батистута 1991 – 2002
• Габриел Милито 2000 – 2011
• Габриел Хайнце 2003 – 2010
• Гилермо Стабиле 1924 – 1934
• Гонсало Игуаин 2009 – 2018
• Даниел Бертони 1974 – 1982
• Даниел Пасарела 1976 – 1986
• Диего Марадона 1977 – 1994
• Диего Милито 2003 – 2011
• Диего Пласенте 1997 – 2005
• Диего Симеоне 1988 – 2002
• Ектор Енрике 1986 – 1989
• Ектор Зелада 1986
• Ектор Язалде 1970 – 1974
• Ерминио Масантонио 1935 – 1942
• Ернан Креспо 1995 – 2007
• Естебан Камбиасо 2000 – 2011
• Карлос Билардо 1959
• Карлос Тапия 1983 – 1986
• Карлос Тевес 2004 – 2015
• Клаудио Борхи 1983 – 1986
• Клаудио Каниджа 1987 – 2002
• Клаудио Лопес 1995 – 2003
• Леополдо Луке 1975 – 1981
• Лионел Меси 2005 –
• Луис Ислас 1984 – 1994
• Луис Монти 1924 – 1931
• Луис Артиме 1961 – 1967
• Макси Родригес 2003 – 2015
• Марио Кемпес 1973 – 1982
• Марсело Тробиани 1974 – 1986
• Мартин Палермо 1997 – 2011
• Матиас Алмейда 1996 – 2003
• Нестор Клаусен 1983 – 1988
• Нери Пумпидо 1983 – 1990
• Омар Корбата 1956 – 1962
• Омар Сивори 1956 – 1957
• Оскар Гаре 1983 – 1988
• Оскар Руджери 1983 – 1994
• Педро Паскули 1984 – 1987
• Педро Тролио 1987 – 1990
• Рамон Диас 1979 – 1982
• Рене Хоусеман 1973 – 1979
• Рикардо Бочини 1977 – 1986
• Рикардо Виля 1956 – 1957
• Рикардо Джусти 1986
• Роберто Аяла 1994 – 2007
• Роберто Перфумо 1964 – 1974
• Роберто Сенсини 1987 – 2003
• Сезар Луис Меноти 1963
• Серхио Агуеро 2006 – 2021
• Серхио Батиста 1985 – 1990
• Серхио Гойкоечеа 1988 – 1994
• Серхио Алмирон 1985 – 1986
• Силвио Мардзолини 1961 – 1970
• Убалдо Фильол 1974 – 1985
• Умберто Маскио 1956 – 1957
• Фернандо Редондо 1992 – 1999
• Хавиер Масчерано 2003 – 2018
• Хавиер Савиола 2000 – 2007
• Хавиер Санети 1994 – 2011
• Херардо Мартино 1991
• Херминио Масантонио 1935 – 1942
• Хорхе Буручага 1983 – 1990
• Хорхе Валдано 1975 – 1990
• Хосе Браун 1983 – 1989
• Хосе Кучуфо 1986 – 1989
• Хосе Морено 1936 – 1950
• Хосе Мария Минеля 1933 – 1941
• Хосе Санфилипо 1956 – 1962
• Хосе Чамот 1994 – 2002
• Хуан Пабло Сорин 1995 – 2006
• Хуан Рамон Роча 1975 – 1980
• Хуан Роман Рикелме 1997 – 2008
• Хуан Себастиан Верон 1996 – 2010
• Хулио Олартикоечея 1982 – 1990

Състав

2018 г.

Разширен състав на Аржентина за приятелските мачове срещу Гватемала на 8 септември 2018 г. и срещу Колумбия на 12 септември 2018 г.
Мачовете и головете са обновени след срещата с Колумбия.

№	Име	Позиция	Дата на раждане	Мачове	Голове	Отбор
1	Серхио Ромеро	вратар	22 февруари 1987 г.	94	0	Манчестър Юнайтед
12	Франко Армани	вратар	16 октомври 1986 г.	3	0	Ривър Плейт
23	Херонимо Рули	вратар	20 май 1992 г.	1	0	Реал Сосиедад
3	Николас Таляфико	защитник	31 август 1992 г.	10	0	Аякс
4	Фабрисио Бустос	защитник	28 април 1996 г.	3	0	Индепендиенте
6	Херман Песела	защитник	27 юни 1991 г.	4	0	Фиорентина
8	Маркос Акуня	защитник	28 октомври 1991 г.	12	0	Спортинг
13	Рамиро Фунес Мори	защитник	5 март 1991 г.	21	1	Виляреал
17	Уолтър Канеман	защитник	14 март 1991 г.	1	0	Гремио
18	Ренсо Саравиа	защитник	16 юни 1993 г.	1	0	Расинг
28	Алън Франко	защитник	11 октомври 1996 г.	1	0	Индепендиенте
30	Леонел Ди Пласидо	защитник	28 януари 1994 г.	0	0	Ланус
5	Леандро Паредес	полузащитник	29 юни 1994 г.	5	1	Зенит
7	Гонсало Мартинес	полузащитник	13 юни1993 г.	2	1	Ривър Плейт
14	Максимилиано Меса	полузащитник	15 януари 1992 г.	7	0	Индепендиенте
15	Сантиаго Аскасибар	полузащитник	25 февруари 1997 г.	1	0	Щутгарт
16	Родриго Баталя	полузащитник	12 юли 1991 г.	1	0	Спортинг
20	Джовани Ло Селсо	полузащитник	9 април 1996 г.	7	1	Реал Бетис
24	Франко Серви	полузащитник	26 май 1994 г.	2	0	Бенфика
25	Франко Васкес	полузащитник	22 февруари 1989 г.	1	0	Севиля
26	Матиас Варгас	полузащитник	8 май 1997 г.	1	0	Велес Сарсфийлд
29	Есекел Паласиос	полузащитник	5 октомври 1998 г.	2	0	Ривър Плейт
9	Мауро Икарди	нападател	19 февруари 1993 г.	5	0	Интер
11	Анхел Кореа	нападател	9 март 1995 г.	8	1	Атлетико Мадрид
19	Джовани Симеоне	нападател	5 юли 1995 г.	2	1	Фиорентина
21	Пауло Дибала	нападател	15 ноември 1993 г.	14	0	Ювентус
22	Кристиан Павон	нападател	21 янууари 1996 г.	11	0	Бока Хуниорс

Аржентинско парти на площад „Себер“, Буенос Айрес, 26.11.2022 г.

СП 2022: Аржентина - Мексико 2:0

Състав за СП 2022 г.

В отбора на Аржентина, спечелил Световното първенство по футбол през 2022 г. участват следните 26 играчи: ^[16]

Вратари

• 1 – Франко Армани (Ривер Плейт)
• 12 – Херонимо Рули (Виляреал)
• 23 – Емилиано Мартинес (Астън Вила)

Защитници

• 2 – Хуан Фойт (Виляреал)
• 3 – Николас Талиафико (Олимпик Лион)
• 4 – Гонсало Монтиел (Севиля)
• 6 – Херман Пезела (Реал Бетис)
• 8 – Маркос Акуня (Севиля)
• 13 – Кристиан Ромеро (Тотнъм)
• 19 – Николас Отаменди (Бенфика)
• 25 – Лисандро Мартинес (Манчестър Юнайтед)
• 26 – Науел Молина (Атлетико Мадрид)

Полузащитници

• 5 – Леандро Паредес (Ювентус)
• 7 – Родриго де Паул (Атлетико Мадрид)
• 14 – Eсекиeл Паласиос (Байер 04 Леверкузен)
• 16 – Тияго Алмада (Атланта Юнайтед)
• 17 – Алехандро Гомес (Севиля)
• 18 – Гидо Родригес (Реал Бетис)
• 20 – Алексис Макалистър (Брайтън енд Хоув Албион)
• 24 – Енцо Фернандес (Бенфика)

Нападатели

• 9 – Хулиан Алварес (Манчестър Сити)
• 10 – Лионел Меси (Пари Сен-Жермен)
• 11 – Анхел Ди Мария (Ювентус)
• 15 – Анхел Кореа (Атлетико Мадрид)
• 21 – Пауло Дибала (Рома)
• 22 – Лаутаро Мартинес (Интер Милано)

Идеален отбор за всички времена

1 – Амадео Карисо;
2 – Хавиер Санети; 3 – Роберто Аяла; 5 – Даниел Пасарела; 4 – Оскар Руджери;
6 – Хавиер Масчерано; 10 – Диего Марадона;
7 – Анхел Ди Мария; 8 – Алфредо ди Стефано; 9 – Лионел Меси; 11 – Габриел Батистута.

Почетни листи

• До 19 юли 2023 година

Футболисти с най-много участия # Име Период Мача Гола 1 Лионел Меси [1] 2005 – 175 103 2 Хавиер Масчерано 2003 – 2018 147 3 3 Хавиер Санети 1994 – 2011 145 5 4 Анхел Ди Мария [17] 2008 – 131 29 5 Роберто Аяла 1994 – 2007 115 7 6 Диего Симеоне 1988 – 2002 104 11 7 Серхио Агуеро 2006 – 2021 101 41 8 Николас Отаменди 2009 – 101 4 9 Оскар Руджери 1983 – 1994 97 7 10 Серхио Ромеро 2009 – 2018 96 0 11 Диего Марадона 1977 – 1994 91 34 12 Ариел Ортега 1993 – 2010 87 17 13 Габриел Батистута 1991 – 2002 78 56 14 Карлос Тевес 2004 – 2015 76 13 15 Хуан Пабло Сорин 1995 – 2006 76 12 Лионел Меси, капитан на националния отбор и рекордьор по броя на участията със 183 мача и по отбелязани голове за отбора в историята със 108 гола, в мач срещу Бразилия на Олимпийските игри 2008 г. в Пекин, където Аржентина става шампион Габриел Батистута е втори сред голмайсторите за отбора на Аржентина с 56 гола

Голмайстори # Име Период Гола Мача Гола % 1 Лионел Меси [1] 2005 – 103 175 0,59 2 Габриел Батистута 1991 – 2002 56 78 0,72 3 Серхио Агуеро 2006 – 2021 41 101 0,41 4 Ернан Креспо 1995 – 2007 35 64 0,55 5 Диего Марадона 1977 – 1994 34 91 0,37 6 Гонсало Игуаин 2009 – 2018 31 75 0,41 7 Анхел Ди Мария [17] 2008 – 29 131 0,22 8 Луис Артиме 1961 – 1967 24 25 0,96 9 Леополдо Луке 1975 – 1981 22 45 0,49 Даниел Пасарела 1976 – 1986 22 70 0,31 11 Хосе Санфилипо 1956 – 1962 22 29 0,759 12 Херминио Масантонио 1935 – 1942 21 19 1,10 13 Марио Кемпес 1973 – 1982 20 43 0,46 Отбелязаните с удебелен шрифт продължават да играят. Хавиер Масчерано, двукратен олимпийски шампион от Атина 2004 г. и Пекин 2008 г., е втори по броя на участията в отбора със 147 мача

Треньори

Отборът на Аржентина шампион на Южна Америка през 1929 г. Прави: Франсиско Олазар (старши треньор), Хуан Еваристо, Aнхел Босио, Oскар Tарио, Aдолфо Зумелзу, Фернандо Патерностер, Рудолфо Oрландини, Хуан Хосе Трамутола (треньор и технически директор). Клекнали: Карлос Пеуселе, Aнтонио Риварола, Mануел Ферейра, Mануел Сеоан, Mарио Eваристо

Гилермо Стабиле е ръководил отбора на Аржентина, спечелил Копа Америка (КА) шест пъти (1941, 1945, 1946, 1947, 1955, 1957) и сребърни медали от Панамериканския шампионат 1956 г.

Треньор Период Хосе Лаго Милян 2  ОлИ, 1  КА 1927 – 1928 Франсиско Олазар 1  КА 1929 Франсиско Олазар / Хуан Хосе Трамутола 2  СП 1929 – 1930 ... 1930 – 1939 Гилермо Стабиле 6 1  КА, 2  ПШ 1939 – 1940, 1940 – 1958, 1959 – 1960 ... 1960 – 1963 Хосе Мария Минеля 1  КН 1964 – 1965, 1965 – 1966, 1968 ... 1965 – 1972 Омар Сивори 1972 – 1973 ... 1973 – 1974 Сезар Луис Меноти 1974 – 1975 Мигел Антонио Хуарес 1975 Сезар Луис Меноти 1  СП 1976 – 1979 Федерико Саки 1979 Сезар Луис Меноти 1980 – 1982 Карлос Билардо 1 ,2  СП 1983 – 1990 Алфио Базиле 2 1  КА, 1  ККф 1991 – 1993 Рейналдо Мерло 1993 Алфио Базиле 1994 Даниел Пасарела 2  ККф, 2  ОлИ 1994 – 1998 Клаудио Алехандро Вивас 1998 Марсело Биелса 1  ОлИ 1998 – 2004 Хосе Пекерман 2  ККф 2004 – 2006 Алфио Базиле 1  ОлИ, 21  КА, 1  ККф, 1  К-У 2006 – 2008 Диего Марадона 2008 – 2010 Серхио Батиста 2010 – 2011 Алехандро Сабея 2  СП 2011 – 2014 Херардо Мартино 2014 – 2016 Едгардо Бауса 2016 – 2017 Хорхе Сампаоли 2017 – 2018 Лионел Скалони 1  СП, 1  КА, 1  К-У 2018– Алфио Базиле – треньор на аржентинския отбор, спечелил златни медали от Олимпиадата в Пекин 2008 г., Копа Америка 1991 и 1993, Купа на конфедерациите 1992 и Купа Артемио Франки 1993 г. Марсело Биелса на първата пресконференция след спечелването на златните медали от Олимпиадата в Атина 2004 г. Диего Марадона, треньор на отбора от 2008 до 2010 г., през 2009 г. Лионел Скалони, треньор на отбора-световен шампион от 2022 г., носител на Копа Америка 2021 г. и Купата на шампионите КОНМЕБОЛ-УЕФА през 2022 г.

Хосе Мария Минеля е тренирал 2 аржентинци, носители на „Златна топка“ и печели Купата на нациите (КН) 1964 г. Омар Сивори извежда отбора до финалите на СП 1974, но малко преди първенството е уволнен. „Златна топка“ като футболист – 1961. Сезар Луис Меноти, треньор на отбора-световен шампион от 1978 г. Карлос Билардо, треньор на отбора-световен шампион от 1986 г. и вицешампион от 1990 г. Хосе Пекерман – треньор на аржентинския отбор, спечелил сребърни медали от турнира за Купата на конфедерациите, 2005 г. Алехандро Сабея, треньор на отбора-световен вицешампион от 2014 г.

България – Аржентина

Дата	Място	Събитие	Отбор	Резултат	Отбор	ФИФА
30.05.1962	Ранкагуа	Световно п-во	Аржентина	1:0	България	Да
29.30.1978	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	3:1	България	Да
25.04.1979	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	2:1	България	Да
09.10.1980	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	2:0	България	Да
05.05.1982	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	2:1	България	Да
10.06.1986	Мексико сити	Световно п-во	Аржентина	2:0	България	Да
30.06.1994	Далас	Световно п-во	Аржентина	0:2	България	Да
14.02.1995	Мендоса	Приятелски	Аржентина	4:1	България	Да
10.03.1998	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	2:0	България	Да

Вижте също

• Аржентински футболисти

Източници

1. Messi, Lionel – National Football Teams, Посетен на 19 юли 2023 г.
2. Световна класация на националните отбори на ФИФА (англ.).
3. Deportes – Futbol Uruguayo I, eluruguayo.com; проверено на 2.2.2014.
4. Argentina – Uruguay Matches 1902 – 2009, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
5. Argentina national football team – ARCHIVE, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
6. "Uruguay 0 – 6 Argentina" on Fútbol Nostalgia
7. Argentina – Uruguay headtohead records, fifa.com; проверено на 2.2.2014.
8. Southamerican Championship 1916, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
9. Southamerican Championship 1921, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
10. Southamerican Championship 1925, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
11. Southamerican Championship 1926, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
12. Southamerican Championship 1927, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
13. Александър Ясников, Димитър Джаров, Асен Виденов – „От Уругвай '30 до Мексико '86“, Медицина и физкултура, София – 1989 г
14. "По-велик дори от Меси": Историята на неподражаемия защитник-снайперист, който презираше Марадона – Спорт кафе, 29 април 2020.
15. 10 метра изоставане – Ханс-Петер Бригел, с видеозапис.
16. Lista de convocados de la Selección Argentina para Qatar 2022, es-AR, 14.11.2022.
17. General Information about the player Ángel Di María, National football teams.