Даниел Боримиров

Даниел Боримиров Борисов (роден на 15 януари 1970 г. във Видин) е български футболист, национал. Поливалентен състезател, играе като нападател, офанзивен и дефанзивен полузащитник.

Даниел Боримиров
Лична информация
Прякор	Дани
Роден	Даниел Боримиров Борисов 15 януари 1970 г. (55 г.) Видин, България
Ръст	187 см
Пост	Полузащитник
Юношески отбори
1980 – 1986 1986 – 1987 Бдин (Видин) Ботев (Враца)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1987 – 1990 1990 – 1995 1995 – 2004 2004 – 2008 Общо: Бдин (Видин) Левски (София) Мюнхен 1860 Левски (София) 91 123 213 98 525 (18) (40) (31) (29) (118)
Национален отбор
1993 – 2005 България 69 (5)
Треньор
2017 Левски (ДЮШ)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Даниел Боримиров в Общомедия

Състезателната му кариера продължава 21 сезона, в които играе за 3 клуба: Бдин (Видин), Левски (София) и германският Мюнхен 1860. В двата си периода в Левски става общо 5 пъти шампион на България. Също така печели 5 пъти турнира за Купата на България и два пъти Суперкупата на България. Капитан на състава на Левски, който през сезон 2005/06 достига до четвъртфинал в Купата на УЕФА, а през сезон 2006/07 влиза в групите на Шампионската лига за първи път в историята.

Боримиров е единственият български футболист, който е участвал на финалите на две световни и две европейски първенства. Част от „златното поколение“ на България, което се класира на 4-то място в САЩ'1994. Участва също и на Мондиал'98 във Франция, както и на Евро'1996 и Евро'2004. За националния отбор записва общо 66 мача с 5 гола.

Кариера

Клубна кариера

Родом от Видин, Боримиров израства в школата на местния клуб Бдин. В тинейджърските си години е възпитаник на спортното училище във Враца, като през сезон 1986/1987 е част от състава на младежкия отбор на Ботев (Враца). ^[1][2] През 1987 г., на 17-годишна възраст, дебютира в мъжкия футбол за състава на Бдин, който тогава участва в Б група. В тези ранни години е използван предимно като нападател. За 3 сезона записва 91 мача с 18 гола във второто ниво на българския футбол.

През лятото на 1990 г. Боримиров е привлечен в Левски (София). Дебютира в А група на 20 август 1990 г., когато заменя в 46-ата минута Велко Йотов в мач с Берое (1:1).^[3] Бележи първия си гол на 26 август 1990 г. при победа с 2:0 срещу Миньор (Перник). В Левски е използван основно като офанзивен полузащитник. Първоначално играе с №7, а по-късно облича фланелката с №8. С отбора печели титлата през 1992/93, 1993/94 и 1994/95, както и Купата на България през 1990/91, 1991/92 и 1993/94. На 23 септември 1994 г. бележи два гола за знаменитата победа на Левски със 7:1 срещу ЦСКА във вечното дерби.^[4] Записва общо 123 мача с 40 гола в А група, 28 мача с 10 гола в Купата на България, както и 7 мача с 2 гола в евротурнирите.

През лятото на 1995 г. Боримиров преминава в немския Мюнхен 1860, а впоследствие се превръща в легенда на клуба. Дебютира в Първа Бундеслига на 12 август 1995 г., когато бележи и двата гола за своя отбор при загуба с 2:4 като гост от Санкт Паули. Прекарва в клуба общо 8 сезона и половина, в които записва 213 мача с 31 гола в Бундеслигата, 18 мача с 4 гола в Купата на Германия и 14 мача с 1 гол в евротурнирите. С отбора завършва на 4-то място в първенството през сезон 1999/2000, което дава право на Мюнхен 1860 да участва в квалификациите на Шампионската лига.

В началото на 2004 г., на 34-годишна възраст, Боримиров се завръща в Левски. През втория си период в клуба е използван основно като дефанзивен халф заедно с Ричард Еромоигбе. Макар и в напреднала футболна възраст, полузащитникът продължава да е един от най-важните играчи на Левски. През 2005 г. печели наградата „Футболист на футболистите“. Става шампион на България през 2005/06 и 2006/07, както и носител на купата през 2004/05 и 2006/07. Помага на отбора да достигне 1/4-финал за Купата на УЕФА през 2005/06 и да влезе в груповата фаза на Шампионската лига през 2006/07. Приключва кариерата си след края на сезон 2007/08. Изиграва последният си мач на 17 май 2008 г. срещу Славия (София) (2:1). През втория си период в Левски записва общо 98 мача с 29 гола в А група, 10 мача с 2 гола в Купата на България, както и 29 мача с 3 гола в евротурнирите.

Национален отбор

За Националния отбор дебютира на 18 февруари 1993 г. срещу Обединените Арабски Емирства в Дубай, играе от 1993 до 2005 г., общо 69 мача и 5 гола. Участник е на 2 Световни първенства (1994 – 4 мача/1 гол, 1998 – 3/0) и 2 Европейски (1996 – 3/0 и 2004 – 1/0), като през 1994 „трикольорите“ печелят бронзов медал. Последния си мач за България изиграва през 2005.

Успехи

Клубни

• Шампион на България (5 пъти): 1992/93, 1993/94, 1994/95, 2005/06, 2006/07
• Носител на Купата на България (5 пъти): 1990/91, 1991/92, 1993/94, 2004/05, 2006/07
• Носител на Суперкупата на България (2 пъти): 2005 и 2007 г.

Индивидуални

• Футболист на футболистите – 2005

По сезони

Сезон	Отбор	Първенство	Мачове	Голове
1987/88	Бдин	Б ПФГ	33	7
1988/89	Бдин	Б ПФГ	21	0
1989/90	Бдин	Б ПФГ	37	11
1990/91	Левски	А ПФГ	28	3
1991/92	Левски	А ПФГ	14	0
1992/93	Левски	А ПФГ	29	5
1993/94	Левски	А ПФГ	23	15
1994/95	Левски	А ПФГ	29	17
1995/96	Мюнхен 1860	Бундеслига	25	6
1996/97	Мюнхен 1860	Бундеслига	31	9
1997/98	Мюнхен 1860	Бундеслига	32	3
1998/99	Мюнхен 1860	Бундеслига	23	2
1999/00	Мюнхен 1860	Бундеслига	20	2
2000/01	Мюнхен 1860	Бундеслига	24	3
2001/02	Мюнхен 1860	Бундеслига	26	4
2002/03	Мюнхен 1860	Бундеслига	26	2
2003-есен	Мюнхен 1860	Бундеслига	6	0
2004-пролет	Левски	А ПФГ	11	3
2004/05	Левски	А ПФГ	23	10
2005/06	Левски	А ПФГ	22	9
2006/07	Левски	А ПФГ	20	4
2007/08	Левски	А ПФГ	22	3