Битка при Дермендере, Караагач и Белащица

Битка при Дермендере, Караагач и Белащица по време е решителна за разгрома на остатъчната групировка на Сюлейман паша в Тракия. Провежда се по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Битка при Дермендере, Караагач и Белащица
Руско-турска война (1877–1878)
Карта на бой при Караагач
Информация
Период	4 – 5/16 – 17 януари 1878 г.
Място	с.Дермендере, с.Караагач, с. Белащица
Резултат	Победа за Русия
Територия	Балкански полуостров
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-лейтенант Йосиф Гурко Сюлейман паша
Сили
Западен отряд (Гурко), 71 000 офицери и войници и 318 оръдия Остатъчна османска групировка в Тракия, до 20 табора и 20 оръдия

Оперативна обстановка

На 3 януари 1878 г. Сюлейман паша изтегля частите от района на Пловдив и ги насочва към Станимака за оттегляне през Родопите по долината на реко Чая. Ариергарда е дивизията с командир Фауд паша. Изградени са отбранителни позиции по долината на река Марица. Основните сили се задържат в село Дермендере.

Генерал-лейтенант Йосиф Гурко насочва основните сили на Западния отряд под командването на генерал-лейтенант Павел Шувалов срещу село Дермендере. В състава са колоните на генерал-лейтенант Николай Веляминов, генерал-лейтенант Павел Шувалов и генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер.^[1]

Бойни действия

Бой при Дермендере

Към 8 часа на 4 януари колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов излиза от село Каратаир. От 11 часа се води ожесточен бой. Руските части отблъскват три османски атаки. Колоната на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер към 13 часа извършва обход през село Коматево в тила на османската групировка. С настъпването на тъмнината боят е преустановен.

Бой при Караагач

На 4 януари частите на генерал-майор Даниил Краснов настигат противникови сили при село Караагач. Лебгвардейският Литовски полк и гренадирският Кегсхолмски полк след бой през целия ден овладяват селото. Оттеглят се, след като попадат в средата на силите на Сюлейман паша. На следващия ден преминават в настъпление след пристигането на частите на генерал-лейтенант Виктор Дандевил. Лебгвардейските Волински, Санктпетербургски и Пруски пехотни полкове след щиков удар превземат селото.^[2][3]

Бой при Белащица

На 5 януари в 8 часа колоната на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер излиза от село Коматево. Среща многоброен противник на линията чифлик Цурит – село Белащица – село Караагач. С обща атака са овладени чифликът и командната височина. Противникът незабавно е атакуван от колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов и отстъплението се превръща в бягство.^[4]

След комбинирани маневрени действия Западният отряд разкъсва силите на Сюлейман паша и прегражда пътя му за отстъпление към Одрин. Противниковата групировка е принудена да отстъпва през Родопите, където се разпада като организирано бойно съединение.

Източници

1. Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 60.
2. Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 62.
3. Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 231.
4. Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 62.