Коматево

Коматево е квартал в Пловдив с население от близо 15 537 жители. Разположен в югозападната урбанизирана зона до Околовръстното шосе на града. Административно е част от Район Южен. Свързва се на север с Кючук Париж и останалата градска част посредством Коматевско шосе. През квартала минават автобуси с номера 1, 20 и 27.

Коматево
— квартал —
Коматево 42.1, 24.7 Коматево Коматево
Страна	България
Област	Област Пловдив
Община	Община Пловдив
Част от	Пловдив

История

В квартала е открита трикорабна базилика от първата половина на V век, построена върху по-ранна сграда.^[1]

Първите източници за съществуването на Коматево са от 1477 година. Селището е образувано от войници – християни, ползващи се със специални привилегии в Османската империя. Те всяка година в продължение на шест месеца (от 1 април до 1 октомври) се грижели за султанските обори край Пловдив или участвали в обоза на имперската войска по време на походи. Според една от легендите, когато султанът минал през селището за първи път, му направило впечатление колко е малко и казал: „Това е колкото един комат, бе!“. От там и името Коматево. Според тази публикация името няма общо с комат.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Коматево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[2]

До 1969 г. е село, след което влиза в административните граници на Пловдив.^[3]

Религия

В квартала има православна църква „Свети Прокопий“, католическа църква „Свети Роко“ и протестантски храм.

Личности

• Костадин Неделчев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански, 1 рота на 15 щипска дружина^[4]
• Лазар Атанасов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански^[5]
• Луиджи Генов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията^[6]
• Стоян Коматски (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански^[7]
• Христо Коматски (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански^[7]
• Лъчезар Нейков- Бизнесмен, участвал в 3 кръстоносни похода, не е пропускал карнавал, тартор на ергените и професионален акордионист в оркестър “Чемширите” (2001-?)

Източници

1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 64.
2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 489.
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 66-67.
6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.