Башкортостан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Република Башкортостан, наричан също Башкортостан или Башкирия (на башкирски: Башҡортостан Республикаһы) е субект в състава на Руската Федерация.[1] Заема площ от 142 947 km² (0,83 % от общата площ на Русия, 27-о място в РФ) и е разположена на границата между Европа и Азия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район. На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 4 066 972 души (2,77% от населението на Русия, 7-о място в РФ). Столица е град Уфа. Разстояние от Москва до Уфа — 1519 km.
_-_Bashkortostan.svg)
Remove ads
Remove ads
История
Република Башкортостан е създадена на 20 март 1919 г. като Автономна Съветска Башкирска Република в състава на РСФСР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.
Географска характеристика
Шихан Торатау. Самотни хълмове са известни символи на Башкирия
Водопадът „Атиш“
Башкирски коне близо до езерото „Якту-Кул“
Планината Ямантау през есента
.jpg)
Географско положение, граници, големина
Република Башкортостан е разположена на границата между Европа и Азия и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен Урал и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с Пермски край и Свердловска област, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад – с Оренбургска област, на запад – с Република Татарстан, на северозапад – с Република Удмуртия. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km.[2]
Релеф
Западната част на републиката е равнинна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река Белая – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен Урал. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх Ямантау 1638 m. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпространени карстовите явления.[2]
Полезни изкопаеми
Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на нефт и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на природен газ, въглища, желязна руда, манган, хром, олово, волфрам и др.[2]
Климат
Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14 °C (град Бирск), -14 °C (село Кага). Средна юлска температура 16,5 °C (село Кага), 20,5 °C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3 °C (в планините) до 2,8 °C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен Урал и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10 °C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000 °C.[2]
Води
Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река Волга (79%), на река Урал (20%) и на река Об (1%). Към водосборния басейн на Волга спадат реките: Кама с левите си притоците си Белая и Ик; Уфа, Дьома и Сим (притоци на Белая) и Ай (приток на Уфа). Към водосборния басейн на река Урал освен самата река Урал, протичаща в източната част с притока си Сакмара. Към водосборния басейн на река Об – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на Тобол) и Миас (десен приток на Исет).
В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.[3]
На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите естествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река Уфа, Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на Кама.[3]
Почви, растителност
Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.
Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.[2]
Remove ads
Население
Населението на Башкортостан на към 2020 г. възлиза на 4 038 151 души, от които 2 518 972 градско население и 1 548 000 селско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.
Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - беларуси (0,6%).
96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език – 34,0% от населението.
Административно-териториално деление
Административно-териториално република Башкортостан се дели на 9 републикански градски окръга, 54 муниципални района, 21 града, в т.ч. 8 града с републиканско подчинение (Агидел, Кумертау, Нефтекамск, Октябърски, Салават, Сибай, Стерлитамак и Уфа), 1 град с особен статут Межгоре, 12 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. Общо 4674 населени места.
Remove ads
Икономика
Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.
Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.
Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.
Remove ads
Транспорт
Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.
Външни препратки
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads