From Wikipedia, the free encyclopedia
Алхимията (арабски: الخيمياء, al-khimia) е названието на химията преди и в процеса на навлизането й в научния ѝ период.
Практикувана в Древността (Египет) и Средновековието (предимно в Арабския халифат и в Западна Европа) до около XVII век.
Алхимичните традиции най-общо са навлезли в Средновековна Европа от арабския свят, но се наблюдават първо в херметизма, даоизма, индуизма и други течения.
Често алхимията е била третирана като магьосничество, а в по-късни времена (XIX – XXI век) – като лъженаука.
Обикновено се приема, че целта ѝ е била превръщането на неблагородни метали в злато, получаване на т.нар. Еликсир на живота, или откриване на т.нар. Философски камък (който превръща металите в злато и лекува), а също и лечение на болести, включително постигане на дълголетие и осигуряване на безсмъртие.[1] Някои алхимици откриват редица химични съединения, които са се оказали от голямо значение за развитието на химията и медицината. Но така и не постигат двете си основни цели – откриването (поне не и като материална субстанция) на Философския камък и Еликсира на живота.
Слабо известно е значението на Еликсира на живота и Философския камък като символи, но малцината посветени, боравещи - в този смисъл - с тези понятия, са знаели, че Еликсирът е обозначение на пречистената душа, а Камъкът – на духовния принцип в човека. Описваните от тях химични процеси най-често говорят за психични трансформации у човека, който набавя в себе си нужното състояние (Еликсира на живота), за да придобие възприемчивост за директното въздействие от страна на своето ядро – духовното начало (Философския камък). Истинското преобразуване е наричано „Великото дело“ (Opus Magnum), което използва за описание на своите фази цветовете: черно, бяло, жълто и червено (nigredo, albedo, citrinitas, rubedo). Жълтото и червеното са фазите на „златото“, а черното и бялото са началната и крайна фаза на пречистването. Използват се също и разделения на химически фази, като най-популярни са системите от 7 и 12 фази (съществуват известни различия в наименованията им при различните алхимици).
Думата „алхимия“ идва от арабското al-kīmiya или al-khīmiya (الكيمياء или الخيمياء, срв. също персийското kimia, което означава „злато“), което вероятно е оформено от определителния член „ал-“ и гръцкото „хемея“ (χημεία). То от своя страна се смята за свързано с гръцките думи „хееин“ („изливам“) и „хумея“ – „смесвам“, „сплавям“, „свързвам“.
Освен това се смята, че едно от древните названия на Египет е Кем, и се предполага, въз основа на това, че „алхимия“ е била наречена науката, дошла „от Египет“. Един декрет на император Диоклециан, написан около 300 г. на гръцки език, заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за khēmia-та трансмутацията на златото и среброто“.
Арабските алхимици (например живелия през 9.-10. век Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази) правят редица важни открития, но се опитват да пазят своите методи и резултати в тайна (или ги споделят/предават на ограничен кръг от хора), защото осъзнават, че откритията им може да имат огромно значение. Те постигат много в областта на металургията и създават редица сплави, бои, тинктури и есенции, откриват процеса на дестилация. По подобен начин и много от достиженията на европейските алхимици не са получили широка гласност или са били напълно загубени със смъртта им.
Сред западноевропейските учени, занимавали се с въпросите алхимията (в някои случаи - и с алхимически, или вече с химически, експерименти) са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
