Александър Людсканов

Александър Кочов Людсканов е български политик. Един от водачите на Прогресивнолибералната партия, той е на няколко пъти министър в правителствата с нейно участие (1901 – 1903, 1911 – 1913).

Александър Людсканов
български политик
Роден	15 март 1854 г. Търново, Османска империя
Починал	4 март 1922 г. (67 г.) Лондон, Великобритания
Учил в	Робърт колеж
Политика
Партия	Прогресивнолиберална партия
Народен представител в: I ВНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС
Александър Людсканов в Общомедия

Биография

Александър Людсканов, дъщеря му Радка, тъст му Драган Цанков, синът му Константин Людсканов и жена му Недялка.

Александър Людсканов е роден на 15 март (3 март стар стил) 1854 в Търново. Завършва Робърт колеж в Цариград (1870 – 1875), а година по-късно постъпва в Новорусийския университет в Одеса. Прекъсва следването си след началото на Руско-турската война, по време на която сътрудничи на руските войски като преводач в щаба на генерал Скобелев^[1]. През 1879 – 1880 работи в дипломатическото представителство в Цариград и в Министерството на външните работи и изповеданията. След въвеждането на Режима на пълномощията, на който се противопоставя, заминава за Париж, където през 1884 завършва право. След завръщането си в България работи като адвокат и журналист.^[2] След преврата от 1886 като краен русофил е арестуван за кратко, след което живее в Цариград, Виена и Санкт Петербург.^[3]

Людсканов се връща в България през 1894, след падането на правителството на Стефан Стамболов, и се включва в работата на Прогресивнолибералната партия, като дълги години е неин подпредседател. През декември 1895 година е делегат от Търновското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация, а в 1898 година е делегат от пещерското дружество на Петия конгрес.^[4]. През 1901 става министър на търговията и земеделието в коалиционното правителство на Петко Каравелов, след това е министър на търговията и земеделието, изпълняващ длъжността министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията^[5] и министър на вътрешните работи в трите кабинета на Стоян Данев през 1902 – 1903. Отново е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Евстратиев Гешов по време на Балканската война. В самостоятелното прогресистко правителство през лятото на 1913 е министър на земеделието и държавните имоти.^[3]

През 1911 Александър Людсканов основава организацията Английска лига. През 1921 става член на английско-българския арбитражен съд в Лондон, където умира на 4 март 1922.^[3]

Жени се за дъщерята на Драган Цанков, Недялка Цанкова, която е получила високо образование в Австро-Унгария и Англия. Синът им Константин Людсканов се сражава в Първата световна война като ротмистър от руската армия.^[6] След войната Константин Людсканов става дипломат.

Част от архивите му се съхраняват във фонд №12 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.^[7]

Бележки

1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 78, ISBN 954-528-790-X
2. През 1885 година превежда и публикува едно от важните произведения на английския философ и икономист Джон Стюарт Мил Мил, Джон Стюарт. Размишления върху представителното управление. София, А. К. Людсканов, 1885. Посетен на 3 ноември 2014. via archive.org
3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
5. Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
6. Любомир Георгиев. „България трябва да бъде на страната на Русия и нейните съюзници” - участието на България в Първата световна война през погледа на Недялка Людсканова. – В: Първата световна война век по-късно. Съст. И. Баева. София, 2016, с. 256, 259. ISBN 978-954-07-4205-2
7. Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.

Димитър Христов

→

министър на земеделието и държавните имоти (14 юни 1913 – 17 юли 1913)

→

Никола Генадиев