Торино
община, главен град на регион Пиемонт / From Wikipedia, the free encyclopedia
Торино (на италиански: Torino, на пиемонтски диалект: Turin) е четвъртият по големина град в Италия след Рим, Милано и Неапол, но третият по икономическа мощ, изпреварващ по този показател Неапол. Разположен е в северозападната част на страната и е важен административен, културен и индустриален център. Той е главен град на Метрополен град Торино и на Регион Пиемонт. Към 1 януари 2023 г. населението му е 841 600 души,[1] от които 125 301 са чужди граждани.[2] Към 1 януари 2022 г. в Пиемонт живеят 218 български граждани.[3]
Торино Città di Torino | |
Страна | Италия |
---|---|
Регион | Пиемонт |
Провинция | Метрополен град Торино |
Площ | 130,06 km² |
Надм. височина | 239 m |
Население | 841 600 души (2023) 6471 души/km² |
Кмет | Стефано Ло Русо (Лявоцентристка коалиция) от 3 октомври 2021 г. |
Основаване | ок. 28 г. пр.н.е. |
Пощенски код | 10121–10156 |
Телефонен код | 011 |
МПС код | TO |
Официален сайт | www.comune.torino.it |
Торино в Общомедия |
Бил е столица на Савойското херцогство (1563 – 1847 г.), Кралство Сицилия (1713 – 1720 г.) и Кралство Сардиния (1720 – 1798, 1814 – 1861 г.). Той е първата столица на Кралство Италия (1861 – 1865 г.) и седалище на Първия италиански парламент (1861 – 1865 г.).[4]
Градът е известен с централата на ФИАТ и с двата си футболни клуба Ювентус и Торино.
От 10 до 26 февруари 2006 г. в Торино се провеждат Двадесетите зимни олимпийски игри.
В Торино има редица обекти, част от Савойските кралски резиденции, включени през 1997 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Дворец „Мадама“, Дворец Кариняно, Замък Валентино, Дворец Киаблезе, Вила на кралицата, Кралски дворец, Кралска оръжейница, фасада на Театро Реджо, Палат на Префектурата, Държавен архив, Бивша военна академия, Кралска кавалерия, Бивш палат на Монетния двор.[5][6]
Хълмът на река По (Collina del Po)[7] е включен от 2016 г. в списъка на ЮНЕСКО „Биосферни резервати“ по програма MaB Man and the Biosphere – междуправителствена научна програма, стартирала през 1971 г. за поддържане на балансирани взаимоотношения между човека и околната среда чрез защита на биоразнообразието и най-добрите практики за устойчиво развитие.[8]
Торино е единственият италиански град получил престижната награда на ЮНЕСКО Creative City Design през декември 2014 г. Столицата на Пиемонт се гордее с важни постижения и голям опит в сектора на дизайна, който играе ключова роля в слединдустриалното му развитие.[9]
Градът е избран за място на провеждане на Песенния конкурс „Евровизия“ 2022 г.[10]
Той е родно място на някои от основните символи на Made in Italy в света: вермут, шоколад джандуя (gianduja) и кафе еспресо, център на италианската автомобилна индустрия, както и важен център на издателската дейност, банкирането и застраховането, информационните технологии, киното, гастрономията и енологията (вино), на космическия сектор, индустриалния дизайн, спорта и модата.
Дефиниран от Льо Корбюзие като „... градът с най-красивото природно местоположение в света“,[11] възхваляван от множество исторически личности, сред които Фридрих Ницше,[12] Марк Твен[13] и Жан-Жак Русо, който описва гледката от хълма Суперга като „... най-красивата гледка, която може да впечатли човешкото око“,[14] Торино е един от най-важните барокови градове в Европа. Освен това заедно с Милано и Палермо той е считан за италианската столица на Ар нуво,[15][16] пример за което са неговите многобройни и известни исторически кафенета, процъфтяващи особено през Рисорджименто и Бел епок.
Торино е считан за езотеричен град: той е един от центровете на бялата магия (заедно с Лион и Прага) и един от центровете на черната магия (заедно с Лондон и Сан Франциско).[17]