Сицилианско кралство
стара италианска държава / From Wikipedia, the free encyclopedia
Сицилианското кралство, известно още и като Кралство Сицилия (на средновековен латински: Regnum Siciliae или Sicilie; на италиански: Regno di Sicilia; на сицилиански: Regnu di Sicilia), е стара италианска държава в южната част на днешна Италия, основана от норманите на Рожер II през 1130 г. и съществувала до 1816 г. (до създаването на Кралството на двете Сицилии).
Сицилианско кралство Regnum Siciliae | |
1130 – 1816 | |
Сицилианското кралство. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Палермо (1130 – 1816) |
Официален език | латински (1130-1816), сицилиански (ок.1230-1523), италиански (ок.1523-1816) |
Неофициален език | сицилиански, италиански, галосикулийски, език ойл, нормаски, албански, средногръцки |
Форма на управление | Парламентарна монархия |
Династия | Отвили Хоенщауфен Анжуйска династия Арагонска династия (клонː Дом Барселона) Династия Трастамара Испански Бурбони (клонː Неаполитански Бурбони) Хабсбурги Савойска династия |
Крал | |
1130 – 1154 | Рожер II |
1266 – 1282 | Шарл I Анжуйски |
1759 – 1816 | Фердинанд I на двете Сицилии |
История | |
Коронация на Рожер II | 1130 |
Сицилианска вечерня | 1282 |
Кралство на двете Сицилии | 1816 |
Население | |
По оценка от 1800 г. | 1 700 000 души |
Валута | сицилианска пиастра, златна онция, тарѝ, грано, пичоло |
| |
Днес част от | Италия Малта Тунис Либия Гърция |
Сицилианско кралство в Общомедия |
Кралство Сицилия обхваща остров Сицилия и цяла Южна Италия до 1530 г., включително и островите Малта и Гозо. До Сицилианската вечерня (1282 г.) се нарича Кралство Апулия и Сицилия. Вследствие на брожението в Сицилия през 1282 г. континенталната част на Кралство Сицилия се отделя политически в Кралство Неапол под управлението на Сицилианските Анжуйци. След 1302 г. островното кралство е наричано и Кралство Тринакрия, тъй като островът е разделен на три (на италиански: Valle di Mazzara, Valle di Demona, Valle di Noto). Името се свързва и с митичния остров Thrinacia (Θρινακίη from θρῖναξ „тризъбец“), споменат от Омир в „Одисея“ като острова на добитъка на Хелиос. През Елинистичната епоха то се интерпретира като Trinakria (Τρινακρία, "[остров] с три носа").[1] Оттогава сицилианското кралство е васално последователно на Арагон, Испания и Свещената римска империя.
До края на XVIII век Кралство Неапол, Кралство Сицилия и Кралство Испания се намират в лична уния под властта на испанските крале от Хабсбургите.
През 1816 г. Кралство Сицилия се слива отново с Неаполитанското кралство в Кралството на двете Сицилии, а през 1861 г. последното влиза в състава на обединеното Кралство Италия.