Езотеризъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός „вътрешен“ или вътрешно познание) в най-общ смисъл е всяко учение, предназначено за определен кръг хора (т.е. забраняващо разкриването пред непосветени). Такова учение изучава тайно и предава на поколенията знание от всякакво естество, например за изворите на вярата. Докато знанието е по принцип философско или етическо и мистично, то може на теория да бъде разнородно. Езотеричните учения не се намират само на определено географско място, а по своята идейна същност представляват ядро на дадена духовна традиция.
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Смята се, че от езотеризма като вътрешно познание се интересуват хора, които търсят основата на ценностната си система в духовното развитие. Според тях това е познание, към което всеки трябва да подходи индивидуално, според степента на собственото си развитие. Според езотеризма, всеки сам е отговорен за собствената си съдба, което може да го определи като силно себичен (индивидуалистичен).
Езотеризмът в различните му прояви: окултизъм, херметизъм, тайни общества, неоплатонизъм, гностицизъм, алхимия, християнска кабала, парапсихология, теософия, от много векове е отхвърлян от ортодоксалната Християнска Църква, тъй като, според както учи, той не представлява нищо друго, освен влизане във връзка и общуване със света на падналите ангели (бесовете), което от своя страна има пагубни последствия върху духовния живот на човека. Поради това предприема редица мерки, особено срещу магьосничеството. Въпреки тези мерки обаче, през средните векове той продължава да се развива успоредно с християнството и през последните 20 века се е проявявал в теологията (отсъстват примери), философията, (отсъстват примери) най-видимо, в литературата и в изкуството (отсъстват примери).