Тодор Лазаров

Тодор Лазаров Хаджидимитриев (Хаджидимитров^[1]) (изписване до 1945 година: Тодоръ Лазаровъ хаджи Димитриевъ) с псевдоними Сарасакалията, Саръсакалли Мехмед и Саръчизмели^[2] е български революционер, член на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]

Тодор Лазаров
български революционер
Роден	1869 г. Щип, Османска империя
Починал	29 септември 1912 г. (43 г.) София, Царство България
Тодор Лазаров в Общомедия

Биография

Лазаров е роден в 1869 година в град Щип, тогава в Османската империя.^[3] Произхожда от видното семейство Хаджидимитриеви, а брат му Арсо Лазаров е виден общественик. Завършва VI клас в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и става прогимназиален учител в Щип.^[3] Председател е на българското църковно-училищно настоятелство в града.^[3] След една година напуска училището и се занимава с търговия.^[3] Лазаров говори френски, османски турски и персийски.

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков

Влиза в първия революционен комитет на ВМОРО в Щип 1894 година, заклет от Даме Груев.^[3] През 1896 година заедно с Гьорче Петров и Мише Развигоров пребиват от бой сърбоманина Йордан Бабамов, заради което са осъдени на затвор. Председател е на Щипския революционен комитет.^[3] Повторно е арестуван при разкритията на Винишката афера.^[4] След неуспешния опит за убийство на предателя Георги Иванов в Щип през юни 1899 година е арестуван е от османските власти заедно с Христо Попкоцев и двамата са осъдени по на 4 години,^[5] които Лазаров излежава в затворите в Скопие и Прищина.^[3]

Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО от 2 до 4 януари 1903 година. В 1905 година е арестуван заедно с Петър Кушев, осъден и заточен в Тарабулус аш-Шам.^[6][3]

След Младотурската революция в 1908 година е освободен.^[3] Участва в учредяването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на Централното бюро на партията.^[3]

След промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, през 1909 – 1910 година Лазаров заедно с Тодор Александров участва във възстановяването на организационната дейност в Щипско и през май 1910 година е избран за член на Задграничното представителство заедно с Павел Христов.^[7][8] Лазаров изпраща през Кюстендилския пограничен пункт чети и оръжие.^[3]

Заболял от туберкулоза, се самоубива при вестта за обявяването на Балканската война.^{[9][10][11][12][13]}

Тодор Лазаров с трима новозаклети членове, Иван Панайотов, Коце Гочев и Мише Дачов

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Лазаров (четвърти в третата колона).

Михаил Думбалаков пише за Тодор Лазаров:

„

Но докато всичко и всички се бяха превърнали на ентусиазъм и воля за борба, в столичния хотел „Роял“ бавно гаснеше животът на един от най-будните синове на Македония. Смелият водач на революционно Щипско, войникът на бунта и душата на толкова безумно смели акции и съзаклятия – Тодор Лазаров, бе проснат на легло от жълтата спътница на нуждите и незгодите – туберкулозата. Революцията бе изяла дробовете на Тодор Лазаров. И всред всеобщия подем, той бе принуден сега дъ бъде далечен, безполезен и загубен между тълпата недъгави... Трагедията на революционера бе необхватна... Негоден да влезе и изгори във великата борба, революционерът простреля едно от най-великите сърца на Македония. Господар на живота, той бе станал и господар на смъртта.[14]

“

Родословие

Хаджи Димитър

Лазар Хаджидимитриев

Арсо Лазаров (1845 – след 1926)

Тодор Лазаров (1869 – 1912)

Коце Лазаров (1883 – 1903)

Дончо Арсов

Любчо Арсов (1910 – 1986)

Бележки

1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 85.
3. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 361.
4. Тодоръ Лазаровъ // Илюстрация Илиндень 2 (42). Илинденска организация, Ноемврий 1932. с. 1-4.
5. Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 507.
6. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 339.
7. Алманах „Македония“, София 1931 г., стр.777
8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
9. Македонски научен институт
10. Настевъ, Хр. Въ Виница // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 4 - 6.
11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 91 - 92.
12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 255-256.
13. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 315.
14. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 149 - 150.