Тодор Лазаров
български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Тодор Лазаров Хаджидимитриев (Хаджидимитров[1]) (изписване до 1945 година: Тодоръ Лазаровъ хаджи Димитриевъ) с псевдоними Сарасакалията, Саръсакалли Мехмед и Саръчизмели[2] е български революционер, член на Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
| Тодор Лазаров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 септември 1912 г.
|
| Тодор Лазаров в Общомедия | |
Биография
Лазаров е роден в 1869 година в град Щип, тогава в Османската империя.[3] Произхожда от видното семейство Хаджидимитриеви, а брат му Арсо Лазаров е виден общественик. Завършва VI клас в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и става прогимназиален учител в Щип.[3] Председател е на българското църковно-училищно настоятелство в града.[3] След една година напуска училището и се занимава с търговия.[3] Лазаров говори френски, османски турски и персийски.
Влиза в първия революционен комитет на ВМОРО в Щип 1894 година, заклет от Даме Груев.[3] През 1896 година заедно с Гьорче Петров и Мише Развигоров пребиват от бой сърбоманина Йордан Бабамов, заради което са осъдени на затвор. Председател е на Щипския революционен комитет.[3] Повторно е арестуван при разкритията на Винишката афера.[4] След неуспешния опит за убийство на предателя Георги Иванов в Щип през юни 1899 година е арестуван е от османските власти заедно с Христо Попкоцев и двамата са осъдени по на 4 години,[5] които Лазаров излежава в затворите в Скопие и Прищина.[3]
Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО от 2 до 4 януари 1903 година. В 1905 година е арестуван заедно с Петър Кушев, осъден и заточен в Тарабулус аш-Шам.[6][3]
След Младотурската революция в 1908 година е освободен.[3] Участва в учредяването на Съюза на българските конституционни клубове и става член на Централното бюро на партията.[3]
След промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, през 1909 – 1910 година Лазаров заедно с Тодор Александров участва във възстановяването на организационната дейност в Щипско и през май 1910 година е избран за член на Задграничното представителство заедно с Павел Христов.[7][8] Лазаров изпраща през Кюстендилския пограничен пункт чети и оръжие.[3]
Заболял от туберкулоза, се самоубива при вестта за обявяването на Балканската война.[9][10][11][12][13]
Михаил Думбалаков пише за Тодор Лазаров:
| „ | Но докато всичко и всички се бяха превърнали на ентусиазъм и воля за борба, в столичния хотел „Роял“ бавно гаснеше животът на един от най-будните синове на Македония. Смелият водач на революционно Щипско, войникът на бунта и душата на толкова безумно смели акции и съзаклятия – Тодор Лазаров, бе проснат на легло от жълтата спътница на нуждите и незгодите – туберкулозата.
Революцията бе изяла дробовете на Тодор Лазаров. И всред всеобщия подем, той бе принуден сега дъ бъде далечен, безполезен и загубен между тълпата недъгави... Трагедията на революционера бе необхватна... Негоден да влезе и изгори във великата борба, революционерът простреля едно от най-великите сърца на Македония. Господар на живота, той бе станал и господар на смъртта.[14] |
“ |
Родословие
| Хаджи Димитър | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Хаджидимитриев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Арсо Лазаров (1845 – след 1926) | Тодор Лазаров (1869 – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коце Лазаров (1883 – 1903) | Дончо Арсов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любчо Арсов (1910 – 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.