Стара Загора (област)

Област Стара Загора (също и Старозагорска област) е една от 28-те области в България. Заема площ от 5151,1 km² и е 5-а по територия в страната. Населението ѝ възлиза на 296 507 души към 7 септември 2021 г., като малко повече от 55,6% от всички жители на областта живеят в двата най-големи града – Стара Загора (122 536 души) и Казанлък (42 208 души).^[2] Пощенските кодове разпределени за населените места в област Стара Загора започват от 6000 (за град Стара Загора) до п.к. 6299. МПС кодът ѝ е СТ.

Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.

---

Област Стара Загора Stara Zagora
Области в България
Област Стара Загора на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Югоизточен район за планиране
Областен център	Стара Загора
Площ	5152 km²
Население	291 852 души (31 декември 2022 г.)
Общини	11
БВП (2021)	6 236 000 000 лв.[1]
МПС код	СТ
Официален сайт	www.sz.government.bg
Административно деление на областта
Стара Загора в Общомедия

В югоизточната част на областта на ръба на община Раднево има съоръжение за производство на въглища. Между 1934 и 1949 г. областта включва части от днешната област Кърджали.^[3]

Населени места по общини

Градовете са с удебелен шрифт

Община Братя Даскалови

Братя Даскалови, Верен, Голям дол, Горно Белево, Горно Ново село, Гранит, Долно Ново село, Колю Мариново, Малко Дряново, Малък дол, Марково, Медово, Мирово, Найденово, Опълченец, Оризово, Партизанин, Плодовитово, Православ, Славянин, Съединение, Сърневец, Черна гора

Община Гурково

Брестова, Гурково, Дворище, Димовци, Жълтопоп, Златирът, Конаре, Лява река, Паничерево, Пчелиново

Община Гълъбово

Априлово, Великово, Главан, Гълъбово, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник, Разделна

Община Казанлък

Бузовград, Голямо Дряново, Горно Изворово, Горно Черковище, Долно Изворово, Дунавци, Енина, Казанлък, Копринка, Крън, Кънчево, Овощник, Розово, Ръжена, Средногорово, Хаджидимитрово, Черганово, Шейново, Шипка, Ясеново

Община Мъглиж

Борущица, Ветрен, Дъбово, Държавен, Зимница, Мъглиж, Радунци, Селце, Сливито, Тулово, Шаново, Юлиево, Яворовец, Ягода

Община Николаево

Едрево, Елхово, Николаево, Нова махала

Община Опан

Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Княжевско, Кравино, Опан, Пъстрен, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово

Община Павел баня

Александрово, Асен, Виден, Габарево, Горно Сахране, Долно Сахране, Манолово, Осетеново, Павел баня, Скобелево, Турия, Тъжа, Търничени

Община Раднево

Бели бряг, Боздуганово, Българене, Гледачево, Даскал-Атанасово, Диня, Землен, Знаменосец, Ковач, Ковачево, Коларово, Константиновец, Любеново, Маца, Полски Градец, Раднево, Рисиманово, Свободен, Сърнево, Тихомирово, Тополяне, Трояново, Трънково

Община Стара Загора

Арнаутито, Бенковски, Богомилово, Борилово, Борово, Братя Кунчеви, Бъдеще, Воденичарово, Горно Ботево, Дълбоки, Еленино, Елхово, Загоре, Змейово, Казанка, Калитиново, Калояновец, Кирилово, Козаревец, Колена, Ловец, Лозен, Люляк, Лясково, Маджерито, Малка Верея, Малко Кадиево, Михайлово, Могила, Ново село, Оряховица, Остра могила, Памукчии, Петрово, Плоска могила, Подслон, Преславен, Пряпорец, Пшеничево, Пъстрово, Ракитница, Руманя, Самуилово, Сладък кладенец, Стара Загора, Старозагорски бани, Стрелец, Сулица, Хан Аспарухово, Християново, Хрищени, Яворово

Община Чирпан

Винарово, Воловарово, Гита, Димитриево, Държава, Зетьово, Златна ливада, Изворово, Малко Тръново, Могилово, Осларка, Рупките, Свобода, Спасово, Средно градище, Стоян-Заимово, Целина, Ценово, Чирпан, Яздач

Население

В общо 11-те града живеят приблизително 71,7% (232 131 души) от всички жители в областта (323 685 души). Малко повече от 80% от тях (градското население) живеят в двата най-големи града – Стара Загора (136 807) и Казанлък (49 825). Останалата част от градското население е разпределена в останалите 9 града, от които само Раднево и Чирпан са с население повече от 10 000, но по-малко от 20 000 души. Другите градове в област Стара Загора са с население, наброяващо по-малко от 10 000 души.^[4]

Численост на населението

Списък на общините в област Стара Загора с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)^[5].

Област Община	Площ, km2	Население 31.12.1934	Население 31.12.1946	Население 1.12.1956	Население 1.12.1965	Население 2.12.1975	Население 4.12.1985	Население 4.12.1992	Население 1.3.2001	Население 1.2.2011	Население 7.9.2021	Брой общини	Градове	Села	Общо
Област Стара Загора	5 156,885	289 411	308 405	324 362	362 018	396 766	411 990	397 339	370 615	333 265	296 507	11	11	195	206
Община Братя Даскалови	487,956	29 583	30 245	25 498	20 893	16 723	13 359	12 393	11 065	8677	7266		–	23	23
Община Гурково	292,261	6234	6501	7428	7337	6694	6452	6160	5676	5127	4420		1	10	11
Община Гълъбово	348,895	18 815	19 626	19 350	23 038	21 287	20 313	17 740	16 182	13 394	10 967		1	10	11
Община Казанлък	634,781	39 848	44 503	53 865	67 818	83 579	91 279	88 761	81 533	72 581	65 721		3	17	20
Община Мъглиж	388,884	15 949	15 958	16 082	16 186	15 618	14 078	13 777	12 973	10 180	9992		1	14	15
Община Николаево	96,524	5435	5462	5483	6282	6385	5608	5302	4948	4346	4194		1	3	4
Община Опан	257,476	12 870	13 795	13 059	10 069	7092	5754	4859	4142	2950	2418		–	13	13
Община Павел баня	518,675	20 011	19 827	19 547	19 762	20 498	19 464	16 950	15 891	14 186	12 594		1	12	13
Община Раднево	545,145	26 612	28 247	27 671	31 597	30 949	27 335	26 244	24 280	20 079	16 585		1	23	24
Община Стара Загора	1063,418	77 480	84 926	97 710	123 936	153 664	176 861	175 451	167 661	160 108	144 213		1	51	52
Община Чирпан	522,870	36 574	39 315	38 219	35 100	34 277	31 487	29 702	26 264	21 637	18 137		1	19	20

Общински центрове

Население на общинските центрове според преброяването на населението през 2021 г.

Град/село	Население
Стара Загора	122 536
Казанлък	42 208
Чирпан	13 151
Раднево	10 597
Гълъбово	7062
Мъглиж	3058
Николаево	2577
Гурково	2519
Павел Баня	2516
Братя Даскалови	594
Опан	278
Общо	207 096

Прираст на населението

Естествен прираст

Демография на населението (в ‰)
Година	Раждаемост	Смъртност	Естествен прираст
2000	9,3	14,2	−4,9
2001	8,8	14,5	−5,7
2002	8,5	14,5	−6,0
2003	8,6	14,9	−6,3
2004	9,2	14,9	−5,7
2005	9,0	15,1	−6,1
2006	9,7	15,3	−5,6
2007	9,9	15,4	−5,5
2008	10,1	14,8	−4,7
2009	10,5	15,0	−4,5
2010	10,2	15,4	−5,2
2011	10,0	15,5	−5,5
2012	9,8	15,6	−5,8
2013	9,5	15,3	−5,8
2014	9,5	16,5	−7,0
2015	9,5	16,4	−6,9
2016	9,4	16,1	−6,7
2017	9,6	16,6	−7,0
2018	9,2	16,5	−7,3
2019	8,9	16,5	−7,6
2020	8,9	19,0	−10,1
2021	8,8	22,9	−14,1
2022	8,4	19,5	−11,1
2023	9,2	16,5	−7,3

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:^[6][7]

		Численост		Дял (в %)
		2001	2011	2001	2011
Общо		370 615	333 265	100.00	100.00
Българи		319 379	265 618	86.17	79.70
Турци		18 529	15 035	4.99	4.51
Цигани		26 804	24 018	7.23	7.20
Други	Руснаци	751	1715	0.20	0.51
	Арменци	153		0.04
	Власи	21		под 0.01
	Македонци	112		0.03
	Гърци	190		0.05
	Украинци	109		0.02
	Евреи	15		под 0.01
	Румънци	3		под 0.01
	Други	1046		0.28
Не се самоопределят		2308	1720	0.62	0.51
Неотговорили		1195	25 159	0.32	7.54

Общини

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

Община	Численост							Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	333 265	265 618	15 035	24 018	1715	1720	25 159	79.70	4.51	7.20	0.51	0.51	7.54
Братя Даскалови	8677	6169	734	1139	10	33	592	71.09	8.45	13.12	0.11	0.38	6.82
Гурково	5127	3596	196	1034	5	29	267	70.13	3.82	20.16	0.09	0.56	5.20
Гълъбово	13 394	12 036	68	769	20	81	420	89.86	0.50	5.74	0.14	0.60	3.13
Казанлък	72 581	57 822	4962	3738	787	455	4817	79.66	6.83	5.15	1.08	0.62	6.63
Мъглиж	10 180	6274	323	2975	109	52	447	61.63	3.17	29.22	1.07	0.51	4.39
Николаево	4346	2493	464	1083	8	53	245	57.36	10.67	24.91	0.18	1.21	5.63
Опан	2950	2443	7	72	0	5	423	82.81	0.23	2.44	0.00	0.16	14.33
Павел баня	14 186	7220	4451	1701	73	80	661	50.89	31.37	11.99	0.51	0.56	4.65
Раднево	20 079	17 430	199	1202	43	73	1132	86.80	0.99	5.98	0.21	0.36	5.63
Стара Загора	160 108	133 619	2841	8531	624	705	13 788	83.45	1.77	5.32	0.38	0.44	8.61
Чирпан	21 637	16 516	790	1774	36	154	2367	76.33	3.65	8.19	0.16	0.71	10.93

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.^[8]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	370 615	100.00
Български	319 846	86.30
Турски	18 924	5.10
Цигански	26 178	7.06
Други	2433	0.65
Не се самоопределят	2039	0.55
Непоказано	1195	0.32

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:^[9][10]

	Численост		Дял (в %)
	2001	2011	2001	2011
Общо	370 615	333 265	100.00	100.00
Православие	329 628	210 440	88.94	63.14
Католицизъм	522	1028	0.14	0.30
Протестантство	4094	5476	1.10	1.64
Ислям	21 423	11 693	5.78	3.50
Друго	363	321	0.09	0.09
Нямат	–	14 023	–	4.20
Не се самоопределят	13 390	22 263	3.61	6.68
Непоказано	1195	68 021	0.32	20.41

Качество на живота

През октомври 2004 г. на област Стара Загора е присъдено 1-во място за най-добро качество на живота в Европа заедно с област Цюрих пред такива области като Андалусия (Испания) и Фландрия (Белгия). Наградата е дадена от FDI Magazine, проект на Financial Times, за новопостроените жилища, ниските цени и богатото културно-историческо наследство.

Икономика

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. ^[11]

	Компания	Оборот (млн.лв.)	Печалба (млн.лв.)
1.	ТЕЦ Марица-Изток 2 ЕАД	637,3	−72,6
2.	ЕЙ&ЕС-3С Марица-Изток 1 ЕООД	609,8	145,7
3.	Мини Марица-Изток ЕАД	582,7	2,6
4.	Арсенал АД	241,2	30,0
5.	Зара-Е ООД	171,0	0,1
6.	Градус-1 ООД	165,6	31,4
7.	Загорка АД	160,7	26,1
8.	Ритъм-4-ТБ ООД	128,5	0,1
9.	Бисер Олива АД	89,1	9,1
10.	М+С Хидравлик АД	86,9	8,6

Икономическа инфраструктура

Област Стара Загора е на 3-то място (от 28 области в България) по индекс на човешко развитие (ИЧР) за 2003 г. и икономическа активност (данни от официалния Национален доклад за развитието на човека на UNDP – Програма на ООН за развитие). В сравнение с 2002 г. областта се премества с 1 място напред и се нарежда след областите София-град и Враца, като изпреварва областите Варна и Габрово.

Най-голям дял от БВП на областта има индустриалният сектор, следван от услугите и от селското стопанство. В края на 2004 г. безработицата в областта е 9%, а в град Стара Загора – около 3,5%, което е много под средната стойност за страната (11,9%).

През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2,02 млрд. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.

11-те общини от област Стара Загора заемат следните места в класацията (на 262 български общини) по общински ИЧР за 2003 г.: Стара Загора – 7; Гълъбово – 17; Раднево – 27; Казанлък – 40; Чирпан – 105; Опан – 157; Братя Даскалови – 167; Павел баня – 168; Гурково – 215; Мъглиж – 228; Николаево – 244.

Най-големият промишлен комплекс е промишлено-енергийният комплекс „Марица-Изток“.

В Стара Загора се намира и най-голямата пивоварна в България – „3агорка“ АД, която е собственик и на пивоварна в София и произвежда бира с марките „Загорка“, „Ариана“, „Столично пиво“, „Столично тъмно пиво“, „Амстел“, „Хайнекен“ и др. „Загорка“ държи 30% от пазара на пиво в страната. В пивоварната в Стара Загора работят над 800 старозагорци и по този показател „Загорка“ е един от най-големите работодатели в града.

Тук се намира и винарната „Домейн Менада“, която от 2002 г. е собственост на френската фирма Belvédère Group, официален вносител на Sobieski vodka за България. Към нея спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е сред най-проспериращите на българския пазар с марките Tcherga, Traiana, Augusta, Menada, Menada Trinity и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон в страната, като не са за подценяване и вината от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. са направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.

Останалите най-важни предприятия в града са: ДЗУ; Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест – Хранмашкомплект“; мебелни предприятия „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за пиво „Загорка“; Заводи за млекопреработване „ОМК“; Зърнено-фуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце – БТ“; мелница „Загоре“; Завод за макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“, предприятия за производство на летицин, шрот, биоконцентратни смески; Птицекомбинат „Градус“; Предприятие за металорежещи машини, цехове за фармацевтика и др.

Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на зърнени храни, технически култури, зеленчуци, овощия, грозде. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.

Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построиха множество хипермаркети като „Метро груп“, „Билла“, „Техномаркет Европа“, „Технополис“, „Практис“, „Хипермаркет Багира“, „Практикер“, „Кауфланд“ и други. В града се намират и 2 от най-големите за областта молове – „Парк Мол Стара Загора“ и Mall Galleria.

Транспорт

Стара Загора е сред най-важните транспортни възли в Южна България. През града минават ЖП линиите от Русе до Подкова (с проект за продължаване през прохода „Маказа“ до Дедеагач на Егейско море) и от София до Бургас (по което трасе има проект до 2020 г. да се изгради високоскоростна ЖП линия). В района на града има летище с дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети. През региона преминават 4 от 5-те трансевропейски коридори, пресичащи територията на страната. От 2007 г. Стара Загора има връзка с магистрала Тракия.

Източници

1. www.nsi.bg
2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
3. www.visittobulgaria.com
4. НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2015 Г. ПО ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, МЕСТОЖИВЕЕНЕ И ПОЛ Национален статистически институт Република България
5. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 9 февруари 2021
6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
7. „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
8. „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
9. „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 1 октомври 2017.
10. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
11. Първите в бизнеса. Поглед отвътре. Сп. Мениджър. с. 322, 340 стр.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно област Стара Загора
• Областна администрация Стара Загора
• ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви